Dictionary Search

аба

мн. абѝ, ж.
1. Само ед. Дебел вълнен плат; шаяк.
2. Връхна мъжка дреха от този плат.
същ. умал. абѝца, мн. абѝци, ж. (във 2 знач.).
същ. умал. абичка, мн. абѝчки, ж. (във 2 знач.).
прил. абѐн, абѐна, абѐно, мн. абѐни (в 1 знач.).

абаджийски

вж. абаджия

абаджия

мн. абаджѝи, м.
1. Производител на аба (в 1 знач.).
2. Шивач на дрехи от аба или търговец на аба и абени дрехи.
прил. абаджийски, абаджѝйска, абаджѝйско, мн. абаджѝйски. Абаджийска работилница.

абажур

мн. абажу̀ри, (два) абажу̀ра, м. Похлупак, покривало на лампа, обикн. от плат, стъкло.

абазия

мед. Неспособност за ходене.

абанос

м., само ед. Тропическо дърво с твърда черна дървесина, от която се изработват мебели, сувенири и др.
прил. абаносов, абано̀сова, абано̀сово, мн. абано̀сови.

абаносов

вж. абанос

абат

мн. аба̀ти, м.
1. Игумен на католически манастир.
2. Католически свещеник.

абдал

мн. абда̀ли, м. Грубо. Глупак.

абдикация

Отказване от владетелски права, от престол. прен. Отказване от някакви права или задължения.

абдикирам

абдикѝраш, несв. и св. За монарх — отказвам се от престол или от наследственото си право на престол.
същ. абдикация, ж.

абдомен

мед. Корем, коремна кухина.

абдоминален

мед. Коремен, отнасящ се до корема.

абдоминална

вж. абдоминална аорта

абдуктор

мед. вж. абдуктор

абдукция

мед. 1. Oтвеждане, отдалечаване на част от тялото от средната равнина (на тялото, когато става въпрос за крайниците; на ръката или ходилото, когато става въпрос за пръстите).
2. Завъртане на окото в посока към слепоочието.

аберация

мед. 1. Отклонение от нормалния курс или модел.
2. Отклонение в развитието или растежа.

абеталипопротеинемия

мед. Автозомно рецесивно заболяване на липидния метаболизъм. Причинява се от мутация на микрозомален триглицериден транспортен протеин, който катализира транспорта на липиди (триглицериди, холестерол, фосфолипиди) и е необходим за секрецията на бета-липопротеини (липопротеини с ниска плътност или LDL). Проявява се с нарушена чревна абсорбция на липиди, много ниско ниво на серумен холестерол и почти липсващи LDL.

абзац

и абзац, мн. а̀бзаци и абза̀ци, (два) а̀бзаца и абза̀ца, м. Спец.
1. Отстъпът в началото на ред в писмен текст; нов ред.
2. Писменият текст между два отстъпа.

абисинци

остар. етиопци (през 1935 г. има война между Абисиния (Етиопия) и Италия)

абитуриент

мн. абитуриѐнти, м. Випускник на средно училище; зрелостник.
прил. абитуриентски, абитуриѐнтска, абитуриѐнтско, мн. абитуриѐнтски. Абитуриентски бал.

абитуриентка

мн. абитуриѐнтки, ж. Момиче абитуриент.

абитуриентски

вж. абитуриент

абичка

вж. аба

аблация

мед. Отстраняване на част от тялото или разрушаване на функция ѝ, например чрез хирургична процедура, от патологичен процес или от вредно вещество.

аблефария

мед. Вродена липса на клепачи.

абнегация

книж. Отричане от лични изгоди, отказване от права.юр. Отменяване.

абнормен

мед. Ненормален, неправилен, отклоняващ се от правилото.

абонамент

м., само ед.
1. Предплата за добиване на право за редовна услуга с определен срок на действие.
2. Самото право за редовна услуга.
прил. абонаментен, абонамѐнтна, абонамѐнтно, мн. абонамѐнтни. Абонаментна такса. Абонаментна карта. Абонаментна кампания.

абонаментен

вж. абонамент

абонат

мн. абона̀ти, м. Лице, което прави или използва абонамент.

абонирам

абонѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Записвам за абонат. Трябва да абонираме библиотеката за новите издания.
абонирам се. — Ставам абонат. Абонирах се за един вестник и едно списание.

абориген

мн. аборигѐни, м. Туземец.

аборт

мн. або̀рти, (два) або̀рта, м.
1. Само ед. Спонтанно или принудително преждевременно прекъсване на бременност. Лекарите ѝ препоръчаха да направи аборт.
2. Всеки отделен акт на прекъсване на бременността. Тя има два спонтанни аборта.

абортирам

абортѝраш, несв. и св. Правя аборт.

абразия

мед. 1. Екскориация — ограничено отстраняване на повърхностните слоеве на кожата или лигавицате.
2. Изстъргване на част от повърхността, например на матката.
3. Изтриване на тъкани, например на зъбите.

абревиатура

мн. абревиату̀ри, ж. Спец. В езикознанието — съкратена сложна дума. ДЗИ е инициална абревиатура от съставното название Държавен застрахователен институт.

абсанс

мед. Пристъпни атаки на краткотрайно помрачаване на съзнанието, най-често при епилепсия.

абсентеизъм

Постоянно отсъствие, неявяване на определено място, неучастие в задължителни събрания, избори и др.

абсистенция

Въздържане от полов живот;отшелничество.

абсолвент

мн. абсолвѐнти, м. Студент, който завършва образованието си.
прил. абсолвентски, абсолвѐнтска, абсолвѐнтско, мн. абсолвѐнтски.

абсолвентка

мн. абсолвѐнтки, ж. Жена абсолвент.

абсолвентски

вж. абсолвент

абсолвирам

рел. В католическата религия — опрощавам грехове.

абсолют

Вечната, неизменна, безкрайна първопричина на вселената, която е синоним на Бог.

абсолютен

абсолю̀тна, абсолю̀тно, мн. абсолю̀тни, прил.
1. Който е необвързан с нищо и не зависи от друг; безусловен. Абсолютна величина. Абсолютна влажност. Абсолютна нула.
2. Пълен, неограничен; съвършен. Абсолютен слух. Абсолютна монархия. Абсолютна тишина.
нареч. абсолютно. Абсолютно нищо не разбирам.

абсолютизъм

Неограничена власт, самодържавие. Държавен строй с неограничена власт на монарх; неограничена монархия.ист. Просветен абсолютизъм — държавен строй от XVIII в. , когато монарсите се обявили за привърженици на просвещението, борили се против църковните превилегии и феодалите, покровителствали търговията и промишлеността, но при все това не давали свобода на народа

абсолютно

вж. абсолютен

абсорбент

мед. Вещество имащо способността да абсорбира (всмуква, поглъща) газове, течности, слънчеви лъчи или топлина.

абсорбирам

абсорбѝраш, несв. и св. Спец. За вещество — притежавам свойството да поглъщам, всмуквам, попивам.
абсорбирам се. — Подлагам се на абсорбция.

абсорбция

ж., само ед. Спец. В химията и физиката — процес на поглъщане, на всмукване и усвояване.

абстиненция

мед. 1. Въздържание от употреба на определени храни, алкохолни напитки, незаконни лекарства или от полов акт.
2. Състояние след внезапно спиране на продължително приемане на наркотици или алкохол.

абстракт

мед. 1. Препарат, изготвен чрез изпаряване на течената съставка на екстракт до получаване на прах.
2. Резюме на научна или литературна статия или книга.

абстрактен

абстра̀ктна, абстра̀ктно, мн. абстра̀ктни, прил. Отвлечен, неконкретен. Абстрактно понятие. Абстрактно изкуство. Абстрактно мислене. Абстрактни разсъждения.
същ. абстрактност, абстрактността̀, ж.

абстрактност

вж. абстрактен

абстракционизъм

изк. Формалистично направление в изкуството през XX в. , което не изобразява перцептивния свят, а използва материалите, линиите и цветовете сами за себе си.

абстракция

мн. абстра̀кции, ж.
1. Само ед. Процес на мислено отделяне и обобщаване само на съществените признаци и свойства на предмети и явления от самите предмети и явления.
2. Отвлечено, обобщено понятие, което е резултат от мисловен процес.

абстрахирам

абстрахѝраш, несв. и св. прех. Филос. Отделям мислено съществените признаци на явленията или предметите чрез отстраняване на преходните и несъществените. вж. абстрахирам се страд.

абстрахирам се

абстрахѝраш се, несв. и св.; От какво. Не вземам предвид, не вземам под внимание.
Абстрахирам се от чуждите мнения. Абстрахирам се от подробностите.

абсурд

мн. абсу̀рди, (два) абсу̀рда, м. Безсмислица, нелепост.

абсурден

абсу̀рдна, абсу̀рдно, мн. абсу̀рдни, прил. Който не съответства на общото разбиране; безсмислен, нелеп.
същ. абсурдност, абсурдността̀, ж.

абсурдност

вж. абсурден

абсцес

м., само ед. Спец. В медицината — натрупване на гной в органите или тъканите на човек или животно в резултат на възпалителен процес; гноен оток. В зависимост от разположението: перитонзиларен; подкожен; ретрофарингеален; субфреничен; белодробен.

абсциса

мн. абсцѝси, ж. Спец. В геометрията — хоризонталната координата, с която се определя положението на една точка в равнината.

абулия

мед. 1. Загуба или нарушение на способността за извършване на волеви действия или за вземане на решения.
2. Намалена способност за говор, движение, мисли и емоционална реакция, обикновено в резултат на двустранно засягане на фронталните мозъчни дялове.

абюрация

Публично отричане от убеждение или вяра.

авангард

м., само ед.
1. Войскова част, която се движи пред главните сили.
2. Прен. Водеща обществена група.
прил. авангарден, аванга̀рдна, аванга̀рдно, мн. аванга̀рдни.
• В авангарда. — Най-отпред, в първите редици.

авангарден

вж. авангард

авангардизъм

м., само ед. Спец. Общо название на направление в литературата и изкуството през ХХ век, което се характеризира с търсенето и налагането на нови, нетрадиционни изразни средства.

аванс

мн. ава̀нси, (два) ава̀нса, м.
1. Обикн. ед. Парична сума, която се дава или взема като предплата.
2. Прен. Само ед. Преднина в спортно или друго състезание. Имам аванс.
прил. авансов, ава̀нсова, ава̀нсово, мн. ава̀нсови (в 1 знач.). Авансови плащания.
• Давам аванси. — Обикновено за жена — предразполагам с поведението си към интимност.

авансирам

авансѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Давам аванс или подпомагам с аванс (в 1 знач.).

авансов

вж. аванс

авансцена

мн. авансцѐни, ж. Предната част от театрална сцена — от завесата до оркестъра или зрителите.

аванта

мн. ава̀нти, ж. Обикн. ед. Разг. Облага, добита без труд и без заслуги.

авантаж

м., само ед. Благоприятно положение, което дава преднина, предимство.

авантюра

мн. авантю̀ри, ж.
1. Приключение.
2. Рискована постъпка, при която се разчита на случаен успех и чиито последици са непредвидими.

авантюризъм

м., само ед. Склонност към авантюри.
прил. авантюристичен, авантюристѝчна, авантюристѝчно, мн. авантюристѝчни. Авантюристичен дух. Авантюристични действия.

авантюристичен

вж. авантюризъм

авариен

вж. авария

авария

мн. ава̀рии, ж.
1. Сериозна повреда на машина, съоръжение, устройство по време на работа или в движение.
2. Прен. Разг. Несполука, неуспех.
прил. авариен, аварѝйна, аварѝйно, мн. аварѝйни. Авариен изход. Аварийна служба.

аватар

рел. В индуизма — име на различните инкарнации на боговете, особено на Вишну.Прен. Метаморфоза, трансформация.

авгиев

мит. В гръцката митология — замърсените в продължение на 30 години обори на цар Авгий, които Херкулес изчистил за един ден при един от своите подвизи.Прен. Нещо крайно замърсено и замарено.

авгур

Древноримски жрец, птицегадател, предсказващ по полета и виковете на птиците (на латински: auspicium), дали държавни начинания ще се одобрят от боговете.

В началото в Древен Рим е имало 3, после 9 авгури, след управлението на Сула — 15, а след Юлий Цезар — 16. Първоначалната им длъжност е била да молят боговете за добра реколта и благо на империята (на латински: inaugurare). Носели са като знак закривен жезъл (lituus). Въвеждането в длъжност на авгур се наричало auguratio или inauguratio (вж. инаугурация).

Прен. „авгурска усмивка“ — човек, знаещ бъдъщето.

август

м., неизм. Осмият месец на календарната година.
прил. августовски, а̀вгустовска, а̀вгустовско, мн. а̀вгустовски.

августовски

вж. август

авджия

мн. авджѝи, м. Остар. Разг. Ловец.

авеню

мн. авеню̀та, ср. Широка улица с дървета или големи сгради от двете страни; булевард (в някои страни — Франция, САЩ и др.).

авер

мн. авѐри, м. Разг. Другар, приятел.

аверин

мн. авѐри, м. Авер.

авеста

Свещена книга на маздеизма, религия основана от Зороастър през X в пр. Хр. и разпространена в Персия, Иран и Индия.

авиатор

мн. авиа̀тори, м. Летец, пилот.

авиационен

вж. авиация

авиация

мн. авиа̀ции, ж.
1. Въздушните средства за придвижване; въздушен флот. Гражданска авиация.
2. Само ед. Въздухоплаване.
прил. авиационен, авиацио̀нна, авиацио̀нно, мн. авиацио̀нни. Авиационна техника. Авиационна компания.

авизирам

Уведомявам, съобщавам (официално, в писмен вид).

авизо

ср., само ед. Спец. В банковото дело — писмено съобщение до адресата за извършени търговски или банкови операции на негово име.

авио-

Първа съставна част в съкратени сложни думи със значение авиационен, напр. авиобаза, авиобензин, авиобомба, авиомоделизъм, авиотехника.

авирулентен

мед. Патогенен микроорганизъм, неспособен да причини заболяване.

авитаминоза

ж., само ед. Спец. В медицината — заболяване, предизвикано от недостатъчно количество витамини в храната.

авлига

мн. авлѝги, ж. Прелетна пойна птичка с жълти пера и черни крила и опашка.

авоари

само мн. Наличната парична сума по сметка на вложителя в банка или друго кредитно учреждение.

аврора

мит. В римската митология — богиня на зората (съотв. на гр. Еос)

автентичен

автентѝчна, автентѝчно, мн. автентѝчни, прил. Който е основан на първоизточници; същински, достоверен.
същ. автентичност, автентичността̀, ж.

автентичност

вж. автентичен

авто

Първа съставна част в съкратени сложни думи с значение:1. Автоматичен:автоконтрол,автопилот,автопуск. 2. Автомобилен,автобаза,автогара,автомагистрала.
Първа съставна част с сложни думи със значение свой,собствен,само- ,автобиография,автогол,автопортрет.

авто-

Първа съставна част в съкратени сложни думи със значение:
1. Автоматичен, напр. автоконтрол, автопилот, автопуск.
2. Автомобилен, напр. автобаза, автогара, автомагистрала, автомонтьор, авто-мотоклуб, автопробег, автопроизшествие, автосервиз, автотранспорт, авточаст.


Първа съставна част в сложни думи със значение свой, собствен, само-, напр. автобиография, автогол, автопортрет, автореферат.

автоантиген

мед. Ендогенна тъканна съставка предизвикваща образуване на автоантитела и последващ автоимунен отговор.

автоантитяло

мед. Антитяло образуващо се в отговор на антигенни съставки на собствените тъкани (автоантигени).

автобус

мн. автобу̀си, (два) автобу̀са, м. Многоместен автомобил за превоз на пътници.
прил. автобусен, автобу̀сна, автобу̀сно, мн. автобу̀сни. Автобусна линия. Автобусна спирка.

автобусен

вж. автобус

автогамия

ж., само ед. Спец. Самооплождане или самоопрашване.

автогенеза

ж., само ед. Спец. Самозараждане.

автогол

мн. автого̀лове, (два) автого̀ла, м.
1. Спец. Гол, който играч вкарва в собствената си врата.
2. Прен. Разг. Трудно положение, неприятност, която сам си причинявам. Вкарвам си автогол.

автограф

мн. автогра̀фи, (два) автогра̀фа, м. Саморъчен надпис и подпис или само подпис. Давам автограф. Получавам автограф за спомен.

автодидактика

Самообразование

автокар

мн. автока̀ри, (два) автока̀ра, м. Малка товарна кола за обслужване на цехове, гари и др.

автокефален

автокефа̀лна, автокефа̀лно, мн. автокефа̀лни, прил. Спец. Който е с независима църковна власт.

автокрация

ж., само ед. Спец. Самодържавие; управление с неограничена власт на едно лице.

автомат

мн. автома̀ти, (два) автома̀та, м.
1. Устройство или механизъм, които изпълняват многократно една и съща работа без непосредственото участие на човека. Телефонен автомат. Игрален автомат.
2. Индивидуално автоматично стрелково оръжие; шмайзер.

автоматизация

ж., само ед. Внедряването и употребата на автоматични машини в производството.

автоматизирам

автоматизѝраш, несв. и св.; Какво. Внедрявам и употребявам автоматични машини в производството.
автоматизирам се. — Превръщам се в автомат; върша нещо механично, безсъзнателно.

автоматичен

автоматѝчна, автоматѝчно, мн. автоматѝчни, прил.
1. Който действа като автомат или с помощта на автомат.
2. Прен. Който се е автоматизирал; механичен, безсъзнателен.
нареч. автоматично.
същ. автоматичност, автоматичността̀, ж. (във 2 знач.).
• Автоматична писалка. — Писалка с резервоар за мастило, което автоматично слиза към перото.

автоматично

вж. автоматичен

автоматичност

вж. автоматичен

автомобил

мн. автомобѝли, (два) автомобѝла, м. Кола със собствен двигател за превоз на хора и товари по безрелсов път.
прил. автомобилен, автомобѝлна, автомобѝлно, мн. автомобѝлни. Автомобилен транспорт. Автомобилна катастрофа.
• Лек автомобил. — Лека кола.

автомобилен

вж. автомобил

автомобилист

мн. автомобилѝсти, м. Лице, което има право да управлява автомобили.

автомонтьор

мн. автомонтьо̀ри, м. Монтьор на автомобили.

автономен

автоно̀мна, автоно̀мно, мн. автоно̀мни, прил. Който има автономия.
същ. автономност, автономността̀, ж.

автономия

ж., само ед. Културно и политическо самоопределяне и самоуправление на дадена общност. Академична автономия.

автономност

вж. автономен

автопилот

мн. автопило̀ти, (два) автопило̀та, м. Устройство за автоматично управление на летателна машина.

автопластика

мед. Възстановяване на наранявания чрез присаждане на тъкан взета от друга част на тялото на пациента.

автор

мн. а̀втори, м. Създател на произведение, изобретение и под.
прил. авторски, а̀вторска, а̀вторско, мн. а̀вторски.

авторепаратура

Авторемонтни работи и възстановяване на заводския вид на коли, подмяна на части, разпъване на смачкани шасита, боядисване и др.

автореферат

мн. авторефера̀ти, (два) авторефера̀та, м. Спец. Кратко изложение по научно изследване, подготвено от самия автор. Автореферат на дисертация.

авторизирам

авторизѝраш, несв. и св.; Какво. Спец. Одобрявам превода или адаптацията на свое произведение.
• Авторизиран превод. — Превод, одобрен от автора на оригинала.

авторитарен

авторита̀рна, авторита̀рно, мн. авторита̀рни, прил. Който се основава на безпрекословното подчинение. Авторитарно управление. Авторитарни методи.
същ. авторитарност, авторитарността̀, ж.

авторитаризъм

Терминът авторитаризъм се използва за описването на организация или държава, налагаща сериозни, а понякога и потиснически мерки върху населението, обикновено без да прави опит за спечелването на общественото съгласие.
При авторитарно управление, гражданите са зависими от властта в много области от живота, включително и правото им на свободен избор относно политическите си възгледи.

авторитарност

вж. авторитарен

авторитет

м., само ед. Общопризнато значение, влияние. Ползвам се с авторитет. Имам авторитет.

авторитетен

авторитѐтна, авторитѐтно, мн. авторитѐтни, прил.
1. Който има авторитет.
2. Който заслужава доверие. Авторитетно мнение. Авторитетен вид.
3. Който не допуска възражение. Авторитетен тон.

авторка

мн. а̀вторки, ж. Жена автор.

авторски

вж. автор

авторство

ср., само ед. Принадлежност на произведение на неговия автор. Установявам авторството на това произведение.

автосервиз

мн. автосервѝзи, (два) автосервѝза, м. Предприятие за ремонт и техническо обслужване на автомобили.

автостоп

мн. автосто̀пове, (два) автосто̀па, м.
1. Автоматична спирачка.
2. Само ед. Безплатно придвижване на лице, което спира минаващ край него автомобил с вдигане на ръка и специален жест. Пътувам на автостоп.

автотрансплант

мед. Тъкан или орган, присадени на ново място в тялото на същия организъм.

ага

мн. агѝ, м. ист. Почетно звание, което българите по време на турското робство дават на високопоставен турчин.

агалактия

мед. Липса на млечна секреция след раждане, липса на кърма.

агалматофилия

Парафилия/фантазия, при която сексуалния стимул е гола статуя или модел на хуманоид (гр. Агалма, образ + филия)

агамаглобулинемия

мед. Имунодефицитно състояние характеризиращо се с липса или много ниски нива на всички класове гама-глобулин в кръвта.

агарянец

мн. агаря̀нци, м. Остар. Пренебр. Неверник турчин (неодобрително название на турците, защото не са християни, от българите).

агарянин

мн. агаря̀ни, м. Остар. Пренебр. Агарянец.

агенеза

мед. вж. агенезия

агенезис

Частично или пълно прекъсване на развитието на орган или част на тялото.

агенезия

мед. Липса или неуспешно образуване, например на орган, част от орган или част от тялото.

агент

мн. агѐнти, м.
1. Представител на учреждение, фирма и др., който изпълнява служебни поръчки и действа от името на своята организация. Застрахователен агент.
2. Лице, което действа за осъществяване на нечии интереси.
3. Сътрудник на тайни служби (полиция, разузнаване).

агентура

ж., само ед. Разузнавателната служба или съвкупността от лицата на една разузнавателна служба.
прил. агентурен, агенту̀рна, агенту̀рно, мн. агенту̀рни. Агентурни сведения. Агентурно минало.

агентурен

вж. агентура

агенция

мн. агѐнции, ж. Представителство на учреждение, предприятие, фирма и под. Информационна агенция. Търговска агенция. Рекламна агенция.

агиография

ж., само ед. Спец. Вид религиозна литература за живота на провъзгласените от църквата светци.
прил. агиогра̀фски, агиогра̀фска, агиогра̀фско, мн. агиогра̀фски. Агиографска литература.

агитатор

мн. агита̀тори, м. Лице, което се занимава с агитация.

агитаторка

мн. агита̀торки, ж. Жена агитатор.

агитационен

вж. агитация

агитация

ж., само ед. Дейност за политическо или идеологическо въздействие върху обществото или върху части от него. Водя агитация.
прил. агитационен, агитацио̀нна, агитацио̀нно, мн. агитацио̀нни. Агитационни материали.

агитирам

агитѝраш, несв. и св.
1. Занимавам се с агитация.
2. Разг. Кого, за какво. Убеждавам, увещавам. Стига си ме агитирал!

агитка

мн. агѝтки, ж.
1. Остар. Музикално или литературно произведение с агитационен характер, изпълнявано публично.
2. Остар. Кратко печатно произведение с агитационно съдържание.
3. Пренебр. Група лица, които вършат агитация или активно подпомагат някого при извършване на агитация.

агломерационен

вж. агломерация

агломерация

мн. агломера̀ции, ж.
1. Спец. Само ед. В металургията — свързване в късове на ситни руди чрез спичането им в металургични пещи.
2. Спец. Голям градски център заедно с урбанизираните под негово влияние съседни селища, обвързани икономически.
прил. агломерационен, агломерацио̀нна, агломерацио̀нно, мн. агломерацио̀нни.

агне

мн. а̀гнета, ср. Рожба на овца.
същ. умал.агънце, мн. а̀гънца, ср.
прил. агнешки, а̀гнешка, а̀гнешко, мн. а̀гнешки. Агнешка кожа. Агнешко месо.

агнец

м., само ед.
1. Агне, което се принася като жертва.
2. Прен. Изкупителна жертва.
3. Спец. В църквата — кръстово изображение върху нафора.

агнешки

вж. агне

агнозия

мед. Невъзможност за разпознаване, разбиране и интерпретиране на сензорни стимули при липса на увреждане на сензорните органи. Дължи се на увреждане на главния мозък. Може да бъде слухова, зрителна, олфакторна, тактилна или вкусова.

агностик

мн., -ци, м. Филос. Последовател на агностицизма. вж. агностицизъм

агностицизъм

-змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Философско идеалистическо учение, което отрича възможността да се опознаят обективната действителност и нейните закономерности.

агня

агня се, мин. агних се.
За овца — раждам агне.

агня се

а̀гниш се, мин. св. а̀гних се и агнѝх се, мин. прич. а̀гнил се и агнѝл се, несв. За овца — раждам агне.

агонизирам

агонизѝраш, несв. и св. В агония съм.

агония

ж., само ед. Предсмъртно състояние на организма; предсмъртни страдания, мъки.

агравация

мед. 1. Агравиране — съзнателно преувеличаване на симптом(и) на болест.
2. Влошаване (на болест).

агранулоцитоза

мед. Силно изразено намаление на броя на гранулоцитите в кръвта (често под 500 гранулоцита/мм3).

аграрен

агра̀рна, агра̀рно, мн. агра̀рни, прил. Който се отнася до земеделието, до селското стопанство. Аграрна политика. Аграрна реформа. Аграрна страна.

аграфия

мед. Патологична загуба на способността за писане.

агрегат

мн. агрега̀ти, (два) агрега̀та, м. Няколко разнотипни машини или устройства, съединени в едно цяло за съвместна работа. Доилен агрегат.
прил. агрегатен, агрега̀тна, агрега̀тно, мн. агрега̀тни.
• Агрегатно състояние. — Състояние на вещество, което може да бъде четири вида: твърдо, течно, газообразно, плазмено.

агрегатен

вж. агрегат

агреман

м., само ед. Спец. Официално дадено съгласие на една държава да приеме като дипломатически представител лице, предложено от друга държава.

агресивен

агресѝвна, агресѝвно, мн. агресѝвни, прил.
1. Който се отнася до агресия. Агресивна политика.
2. Разг. Враждебен, нападателен. Ставам агресивен. Агресивен тон. Агресивно поведение.
същ. агресивност, агресивността̀, ж.

агресивност

вж. агресивен

агресия

ж., само ед. Въоръжено нападение на една държава срещу друга с грабителска или завоевателна цел.

агресор

мн. агрѐсори, (два) агрѐсора, м. Държавата, която осъществява агресия или провежда агресивна политика.

агрикултура

ж., само ед. Спец. Земеделие, селско стопанство.

агро-

Първа съставна част в съкратени сложни думи със значение агрономически, аграрен, напр. агробиология, агрометеорология, агрополитика, агротехника, агрохимия.

агроном

мн. агроно̀ми, м. Специалист по агрономия.

агрономически

вж. агрономия

агрономия

ж., само ед. Наука за земеделието, за селското стопанство.
прил. агрономѝчен, агрономѝчна, агрономѝчно, мн. агрономѝчни.
прил. агрономически, агрономѝческа, агрономѝческо, мн. агрономѝчески. Агрономически факултет. Агрономическо образование.

агрономка

мн. агроно̀мки, ж. Жена агроном.

агъл

мн. агъ̀ли, (два) агъ̀ла, м. Диал. Заградено място за овце; кошара, къшла.

агънце

вж. агне

ад

а̀дът, а̀да, мн. а̀дове, (два) а̀да, м.
1. Само ед. Според религиозните представи — мястото, където душата на грешника след смъртта му се подлага на вечни мъки; пъкъл, преизподня.
2. Прен. Място, където пребиваването е мъчително, непоносимо, пълно с ужаси.
3. Прен. Само ед. Крайно мъчително душевно състояние.

адажио

1. Нареч. Спец. За темпо в музиката — бавно, полека.
2. същ., мн. ада̀жиа, ср. Спец. Музикално произведение или негова част, изпълнявани в бавно темпо.

адамизъм

ист. Доктрина на някои еретеци, които са се появявали голи на събрания, за за покажат чистата невинност на Адам при създаването му.

адамит

ист. Член на християнска секта, появила се през ІІ в. , която учела, че всички хора се раждат равни и невинни и отричала всяка църковна йерархия и обредност.

адаптация

ж., само ед.
1. Спец. В биологията — приспособяване на организъм, същество или негов орган към изменящи се условия на средата.
2. Пригаждане на текст с оглед на неговото предназначение, за да се направи по-достъпен или за да се осъществи по-лесно. Телевизионна адаптация. Литературна адаптация.

адаптирам

адаптѝраш, несв. и св.; Какво. Извършвам адаптация; приспособявам, нагаждам.
адаптирам се. — Подлагам се на адаптация; приспособявам се, нагаждам се.

адаш

мн. ада̀ши, м. Разг. Съименник.

адвентист

мн. адвентѝсти, м. Привърженик на протестантско учение, което проповядва близко второ пришествие на Христос и края на света.

адвентистка

мн. адвентѝстки, ж. Жена адвентист.

адвентиция

мед. Външната съединителнотъканна обвивка на всеки орган, съд или друга стуктура непокрити от сероза.

адвербация

Превръщане в наречие. Преминаване на една дума от някоя друга категория в категорията на наречията.

адвокат

мн. адвока̀ти, м.
1. Юрист, чиято професия е да бъде защитник на страна в съдебен процес или да дава консултации по юридически въпроси.
2. Прен. Разг. Лице, което се явява в защита на някого.
прил. адвокатски, адвока̀тска, адвока̀тско, мн. адвока̀тски (в 1 знач.). Адвокатска кантора. Адвокатска колегия.

адвокатски

вж. адвокат

адвокатура

ж., само ед. Адвокатите като цяло.

аддуктор

мед. вж. аддуктор

аддукция

мед. 1. Привеждане, придвижване на част от тялото към средната равнина (на тялото, когато става въпрос за крайниците; на ръката или ходилото, когато става въпрос за пръстите).
2. Завъртане на окото в посока към носа.

адекватен

адеква̀тна, адеква̀тно, мн. адеква̀тни, прил. Който напълно съответства; еднакъв, равнозначен, тъждествен.

аденоидектомия

мед. Операция за отстраняване фарингеалната тозила (трета сливица, аденоидите).

аденоиди

мед. вж. фарингеална тонзила

аденоидит

мед. Възпаление на фарингеална тонзила (трета сливица, аденоиди).

аденокарцином

мед. Рак, развиващ се от жлезистия епител.

аденопатия

мед. Заболяване на лимфните възли.

адепт

мн. адѐпти, м. Привърженик, последовател на някакво учение.

адет

мн. адѐти, (два) адѐта, м. Разг.
1. Обичай, ред, установен като норма в дадена среда или колектив.
2. Навик, нрав на човек или животно.

аджамия

ед. неизм., мн. аджамѝи, прил. Разг. Който е неопитен, неумел, несръчен.

аджеба

част. Разг. За подчертаване на недоумение, съмнение и учудване: всъщност, наистина, чудно.

адиадохокинеза

мед. Неспособност да се извършват бързо едно след друго противоположни движения, напр. свиване и изправяне на пръстите.

адинамия

мед. 1. Безсилие.
2. Силно понижена двигателната активност.

адио

нареч. Разг. Сбогом.

адипозитас

мед. Затлъстяване.

административен

вж. администрация

администратор

мн. администра̀тори, м.
1. Длъжностно лице, което участва в управлението.
2. Разг. Лице от административния обслужващ персонал.

администраторка

мн. администра̀торки, ж. Жена администратор.

администрация

ж., само ед.
1. Органите на изпълнителната държавна власт, на управлението на учреждения, фирми, предприятия.
2. Длъжностните лица в управлението като цяло, вкл. обслужващият персонал.
прил. административен, администратѝвна, администратѝвно, мн. администратѝвни. Административен център. Административни мерки.

администрирам

администрѝраш, несв. и св.
1. Управлявам, ръководя.
2. Пренебр. Управлявам бюрократично, формално, без да навлизам в същината на работата.
същ. администриране, ср.

администриране

вж. администрирам

адмирал

мн. адмира̀ли, м. Висше звание в командния състав на военноморските сили и лице, което има това звание.
прил. адмиралски, адмира̀лска, адмира̀лско, мн. адмира̀лски.

адмиралски

вж. адмирал

адмирация

мн. адмира̀ции, ж. Възхищение, почит, подкрепа. Заслужавам адмирации.

адмирирам

адмирѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Изразявам адмирации.

аднекси

мед. Придатъците към даден орган, например очни аднекси, кожни аднекси, маточни аднекси и др.

аднексит

мед. Възпаление на придатъците на матката — яйчници и тръби.

адреналектомия

мед. Оперативно отстраняване на надбъбречната жлеза.

адренален

мед. Отнасящ се до надбъбрека, надбъбречен.

адреналин

м., само ед.
1. Спец. В медицината — хормон от надбъбречната жлеза с важно значение при обмяната на веществата.
2. Лекарството заместител на този хормон в организма.
прил. адреналинов, адреналѝнова, адреналѝново, мн. адреналѝнови.

адреналинов

вж. адреналин

адренолитици

мед. Вещества, които потискат ефектите на възбудения симпатикус или на въведени екзогенни адреномиметици. Биват: адреноблокери (блокират адренергичните рецептори и не позволяват на норадреналина или други симпатомиметици да осъществяват ефекта си. Биват α1-, α2-, β1-, β2- адреноблокери) и пресинаптични симпатолитици (вещества, които блокират синтеза и освобождаването на норадреналин).

адреномиметици

мед. Вещества, които стимулират адренергичните рецептори (α1-, α2-, β1-, β2- адренергични рецептори), възбуждат симпатикуса. Напр. адреналин, норадреналин.

адрес

мн. адрѐси, (два) адрѐса, м.
1. Надпис на писмо, колетна пратка, телеграма и под., чрез който се посочва името и местонахождението на получателя. Това писмо е с погрешен адрес.
2. Местонахождение, местожителство. Кажи ми точния си адрес.
прил. адресен, адрѐсна, адрѐсно, мн. адрѐсни. Адресна регистрация. Адресно бюро.
• Говоря по адрес — (на някого). Говоря лошо за някого в негово отсъствие; изказвам се отрицателно за някого пред трето лице; злословя.
• Сбъркал съм адреса. — Не се отправям, не се отнасям към когото трябва; подвеждам се, греша.

адресант

мн. адреса̀нти, м. Лице, което адресира; подател, отправител.

адресат

мн. адреса̀ти, м. Лице, до което се адресира; получател.

адресен

вж. адрес

адресирам

адресѝраш, несв. и св.
1. Какво. Написвам адрес (в 1 знач.).
2. До кого. Изпращам на определен адрес (във 2 знач.).
3. Към кого. Отправям се, обръщам се устно или писмено. Думите ми не са адресирани към тебе.

адресник

мн. адрѐсници, (два) адрѐсника, м. Книга, тефтер или бележник с/за адреси.

адски

а̀дска, а̀дско, мн. а̀дски, прил.
1. Който се отнася до ада (в 1 знач.); пъклен.
2. Прен. Мъчителен, непоносим, ужасен. Адски болки.
• Адски камък. — Сребърен нитрат.

адютант

мн. адюта̀нти, м. Офицер, назначен да извършва преки услуги на по-висш началник и да го подпомага в работата.
прил. адютантски, адюта̀нтска, адюта̀нтско, мн. адюта̀нтски.

адютантски

вж. адютант

аед

аеро-

Първа съставна част в сложни думи със значение авиационен, въздушен, напр. аерогара, аероклуб, аеролиния, аероснимка, аеротерапия, аеротранспорт, аерофотография.

аероби

мед. Организми (напр. бактерии), които могат да живеят и да се развиват в присъствието на кислород.

аеробика

ж., само ед. Система от гимнастически упражнения, които се изпълняват енергично в ритъма на бърза музика.

аерогара

мн. аерога̀ри, ж. Летище; гара на гражданската авиация.

аеройонотерапия

мед. Метод на лечение чрез вдишване на аеройони. Аеройоните се получават при естествени условия (при водопади, реки, морски вълни) или от специални генератори — аеройонизатори. Въздушните молекули се разцепват на положителни и отрицателни аеройони. Прилага се за лечение на заболявания на дихателните пътища, бронхиална астма, алергични заболявания, екземи, хипертонична болест и др.

аероплан

мн. аеропла̀ни, (два) аеропла̀на, м. Остар. Самолет.

аерофагия

мед. Гълтане на въздух, който попада в стомаха и става причина за оригване.

аерофобия

мед. Награплив страх от въздуха, особено от течение.

ажио

Банков термин: разликата между паритета(номиналната стойност) и по-високата номинална пазарна стойност на ценните книжа, изразена като процент от паритета.

ажур

мн. ажу̀ри, (два) ажу̀ра, м. Вид бродерия върху изнищен плат.
прил. ажурен, ажу̀рена и ажу̀рна, ажу̀рено и ажу̀рно, мн. ажу̀рени и ажу̀рни.


нареч. Разг. Навреме и точно изпълнено; в ред, в изправност. Всичко е ажур.

ажурен

вж. ажур

аз

вин. мѐне или съкр. мен, крат. ме, дат. остар. мѐне, крат. ми, лично мест. Употребява се за самопосочване от лицето, което говори. Аз ще остана вкъщи, а ти тръгвай. Мене ли търсите? Не ме оставяй сама! Помогни ми!

азбест

м., само ед. Влакнест силикатен материал със сив цвят, от който се произвеждат огнеупорни материали и изделия.
прил. азбестов, а̀збестова, а̀збестово, мн. а̀збестови.

азбестов

вж. азбест

азбука

мн. а̀збуки, ж. Съвкупност от буквите, приети в дадена писменост, разположени в определен ред. Българска азбука.

азбучен

а̀збучна, а̀збучно, мн. а̀збучни, прил.
1. Който се отнася до азбука. Азбучен ред.
2. Прен. Основен, добре известен; първоначален, елементарен, прост. Азбучна истина. Азбучно правило.

азбучник

мн. а̀збучници, (два) а̀збучника, м. Тетрадка, тефтер или бележник, в които имена или предмети са вписани по азбучен ред.

азе

мест. Лично местоимение за 1. л. ед. ч. Азе и кя сме играле оро се един додруги!
Вж. кя

азмак

мн. азма̀ци, (два) азма̀ка, м. Диал. Мочур, тресавище.

азот

м., само ед. Спец. Химически елемент — безцветен газ, преобладаващата съставна част на въздуха.
прил. азотен, азо̀тна, азо̀тно, мн. азо̀тни. Азотни торове.

азотен

вж. азот

ай

междум. Разг.
1. За изразяване на неприятна изненада или уплаха; ах.
2. За изразяване на внезапно усещане на болка; ох.

айвания

мн. айванѝи, ж. Зимен сорт ябълка с жълто-червен цвят и сладък вкус.

айляк

1. ед., неизм., мн., айля̀к и айля̀ци, прил. Простонар. Който не е зает с работа, незаангажиран с нищо; свободен.
2. мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Лятно планинско пасище; ялак.

айран

м. Кисело мляко, разбито със студена вода.

айсберг

мн. а̀йсберги, (два) а̀йсберга, м. Плаваща ледена планина, откъсната от полярен ледник.

академик

мн. академѝци, м. Редовен член на академия на науките.

академичен

академѝчна, академѝчно, мн. академѝчни, прил.
1. Академически.
2. Който се придържа към установилата се традиция в университетите; строго научен, образцов, съвършен. Академични принципи. Академична реч. Академичен тон.

академически

академѝческа, академѝческо, мн. академѝчески, прил.
1. Който се отнася до академия.
2. Учебен (по отношение на университет). Академически съвет. Академическа година.

академия

мн. акадѐмии, ж.
1. Висше учреждение за наука, литература, изкуство. Българска академия на науките. Литературна академия.
2. Название на висше учебно заведение за наука или изкуство. Медицинска академия. Музикална академия. Военна академия.

акантоза

мед. Задебеляване (хипертрофия и хиперплазия) на клетките в stratum spinosum на епидермиса. Съпътства често хроничните възпалителни процеси на кожата и лигавиците.

акари

мед. Кърлежи, представители на семейство Acaridae.

акаталазия

мед. Рядко наследствено заболяване, характеризиращо се с вродена липса на ензима каталаза в кръвта. Унаследява се по автозомно-рецесивен начин. Проявява се в детска възраст с понижена резистентност към инфекции. Възникват улцеро-некротични изменения по лигавицата на устата и тонзилите.

акациев

вж. акация

акация

мн. ака̀ции, ж. Бодливо дърво от семейството на пеперудоцветните с бели ароматни цветове; салкъм.
прил. акациев, ака̀циева, ака̀циево, мн. ака̀циеви. Акациево дърво. Акациев мед.

акваланг

мн. аквала̀нги, (два) аквала̀нга, м. Спец. Апарат за дишане под вода.

аквалангист

мн. аквалангѝсти, м. Лице, което плува с акваланг.

акварел

мн. акварѐли, (два) акварѐла, м.
1. Само ед. Водна боя за рисуване.
2. Картина, нарисувана с водни бои.
прил. акварелен, акварѐлна, акварѐлно, мн. акварѐлни.

акварелен

вж. акварел

аквариум

мн. аква̀риуми, (два) аква̀риума, м. Стъклен съд с вода или изкуствен водоем, в които се държат и развъждат риби, водни животни и растения с изследователска или декоративна цел.

акватория

ж., само ед. Спец. Воден участък.

акинезия

мед. Неподвижност, липса на способност за активни движения, парализа.

акламации

само мн. Възторжени възгласи и шумни, продължителни ръкопляскания като израз на одобрение и въодушевление.

акламирам

акламѝраш, несв. и св.; Кого. Поздравявам с акламации.

аклиматизация

вж. аклиматизирам

аклиматизирам

аклиматизѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Приспособявам към нови климатични условия.
аклиматизирам се. — Приспособявам се към нови климатични условия.
същ. аклиматизация, ж.

акме

мед. Връх — най-високата точка в развитието на болест, температурна крива и др.

акне

ср., само ед. Спец. В медицината — кожно заболяване с образуване на гнойни мехурчета поради възпаление на мастните жлези. Младежко акне.

ако

съюз. За въвеждане на подчинено изречение, което показва условието, при спазването на което едно действие може да се осъществи или е можело да се осъществи. Ако разбера, веднага ще отида. Ако знаех, щях да отида. Ако знаех, бих отишъл.

акоазма

мед. вж. акузма

акомодация

ж., само ед. Приспособяване. • Акомодация на окото. Спец. Способност на окото да се приспособява за виждане на предмети, намиращи се на различно разстояние от него.

акомодирам

акомодѝраш, несв. и св.; Какво. Спец. Приспособявам.
акомодирам се. — Приспособявам се, нагаждам се.

акомпанимент

м., само ед. Спец. Музикален съпровод.

акомпанирам

акомпанѝраш, несв. и св. Правя, изпълнявам акомпанимент.

акорд

мн. ако̀рди, (два) ако̀рда, м. Спец. В музиката — съчетание на няколко музикални звука с различна височина, които образуват звуково единство; съзвучие.


м., само ед. Спец. Съгласие, договор.
• Работа на акорд. — Работа по предварително споразумение за заплащане според обема на работата, а не според времетраенето ѝ.

акордеон

мн. акордео̀ни, (два) акордео̀на, м. Музикален инструмент с мях, клавиатура за дясната ръка и с няколко реда копчета за лявата.
прил. акордео̀нен, акордео̀нна, акордео̀нно, мн. акордео̀нни.

акордеонист

мн. акордеонѝсти, м. Музикант, който свири на акордеон.

акордирам

акордѝраш, несв. и св.; Какво. Настройвам пиано, клавесин или друг музикален инструмент.

акорея

мед. Вродена липса на зеницата на окото.

акория

мед. Ненаситност, вид полифагия дължаща се на липса на чувство за ситост след прием на храна.

акостирам

акостѝраш, несв. и св. Спец. За кораб — спирам на брега.

акран

мн. акра̀ни, м. Остар. Разг. Връстник.

акредитационен

вж. акредитация

акредитация

ж., само ед. Спец. Доверие; официално признание.
прил. акредитационен, акредитацио̀нна, акредитацио̀нно, мн. акредитацио̀нни. Акредитационна комисия. Акредитационна карта.

акредитив

мн. акредитѝви, (два) акредитѝва, м. Спец. В банковото дело — документ, който съдържа разпореждане на едно кредитно учреждение до друго за изплащане на определена сума на някого при определени условия.
прил. акредитивен, акредитѝвна, акредитѝвно, мн. акредитѝвни.
• Акредитивни писма. — Спец. В дипломацията — официални документи, с които едно лице се упълномощава да представлява своята страна пред правителството на чужда държава. Връчвам акредитивните си писма.

акредитивен

вж. акредитив

акредитирам

акредитѝраш, несв. и св.
1. Спец. Кого. Назначавам за дипломатически представител в чужда страна.
2. Спец. Кого. Официално упълномощавам да ме представлява и да работи за мене. Телевизията акредитира трима журналисти да отразяват световното първенство.
3. Спец. Какво. Извършвам акредитация; доверявам, поверявам; признавам. Специална комисия ще акредитира университетите.
4. Спец. Откривам кредит; издавам акредитив.
същ. акредитиране, ср.

акредитиране

вж. акредитирам

акроаматичен

Основан само на слушането.

акроасфиксия

мед. Нарушено кръвообращение на пръстите, което се храктеризира с студени, цианотични или восъчно бели пръсти (предимно на ръцете) и усещане за мравучкане и изтръпване (парестезии). Вероятно се касае за лека форма на болестта на Рейно.

акробат

мн. акроба̀ти, м. Цирков артист или спортист, който се занимава с акробатика.

акробатика

ж., само ед. Вид цирково изкуство или спортна гимнастика, които се характеризират с изпълнение на сложни гимнастически упражнения.

акродерматит

мед. Възпаление на кожата на крайниците.

акродиния

мед. Болка в периферните части на тялото — крайници, пръсти, уши.

акромион

мед. Лопатков връх — външният край на гребена на лопатката.

акропарестезия

мед. Парестезия (изтръпване, мравучкане) на китките и пръстите на ръцете, по-рядко на ходилата.

акростих

м., само ед. Спец. Стихотворение, в което началните букви от всеки ред съставят дума или фраза.

акроцефалия

мед. Вродена аномалия на черепа, при която главата придобива конична форма, с продълговат череп и изпъкнало чело. Дължи се на на ранно срастване на sutura coronalis.

акроцианоза

мед. Синкавочервен цвят на крайните части на тялото — пръстите на ръцете и краката, ушите, носа, устните. Възниква под влияние на ниски температури, при нарушения на кръвообращението или на съдовия тонус.

акселбанти

само мн. Презраменни плетени шнурове с висулки в парадната униформа на офицери.

акселерация

ж., само ед. Спец. Ранно развитие, ускорено израстване на деца и юноши.

аксесоар

мн. аксесоа̀ри, (два) аксесоа̀ра, м. Дребен, второстепенен предмет, вещ, които служат за допълване или украсяване на друг, главен предмет.

аксиология

Обща теория за ценностните съждения.

аксиома

мн. аксио̀ми, ж.
1. Спец. Съждение, което се приема за вярно без доказателства и което е в основата на други доказателства.
2. Прен. Очевидна истина, която не се нуждае от доказателства.

акт

а̀ктът, а̀кта, мн. а̀ктове, (два) а̀кта, м.
1. Единично действие, постъпка, проява. Речев акт. Терористичен акт.
2. Спец. Постановление, закон, документ с юридическо, държавно или обществено значение. Законодателен акт. Акт за раждане. Обвинителен акт.
3. Остар. Част от драматическо произведение; действие. Пиеса в три акта.
4. Остар. Училищно тържество в края на учебната година.
5. Спец. Изображение на голо човешко тяло в изобразителното изкуство. Вечерен акт.
прил. актов, а̀ктова, а̀ктово, мн. а̀ктови (във 2 и 4 знач.). Актова зала.
• Нотариален акт. — Документ за собственост на имот.
• Полов акт. — Полово сношение.

актив

м., само ед.
1. Спец. (понякога — само мн. актѝви). Част от баланса на предприятие, съдържаща всички материални ценности и вземания.
2. Най-дейната част от членовете на организация или колектив.
3. Прен. Постижение, заслуги на едно лице или колектив, които се оценяват в тяхна полза. Натрупах голям актив.

активатор

мн. актива̀тори, (два) актива̀тора, м. Спец. В химията — вещество или тяло, които предизвикват ускоряване на химически реакции.

активация

ж., само ед. Спец. Усилване, ускоряване на химични, физични и биологични процеси.

активен

актѝвна, актѝвно, мн. актѝвни, прил.
1. Който е деен, енергичен; жив, пъргав. Вземам активно участие.
2. Който действа и е в развитие; ефикасен. Активен процес.
същ. активност, активността̀, ж.

активизирам

активизѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Правя да стане активен, предизвиквам активност.
активизирам се. — Ставам активен.
същ. активизиране, ср.

активизиране

вж. активизирам

активист

мн. активѝсти, м. Деен член на организация; лице, което принадлежи към актива (във 2 знач.).

активност

вж. активен

актиния

мн. актѝнии, ж. Хищно морско безскелетно животно с пипала; морска хризантема.

актиномикоза

мед. Хронична инфекция, причинена от Actinomyces Israeli. Характеризира се с образуване на плътни инфилтрати, абсцеси, фистули. Различават се три форми: шийно-лицева, торакална и абдоминална.

актиномицети

мед. Лъчистите гъби са неспороносни Грам-положителни пръчици. Родствени са на бактериите от род Corynebacterium, род Mycobacterium и на гъбните видове. Причиняват актиномикоза.

актинотерапия

мед. В дерматологията, лечение със слънчева или ултравиолетова светлина.

актов

вж. акт

актриса

мн. актрѝси, ж. Жена актьор.

актуален

актуа̀лна, актуа̀лно, мн. актуа̀лни, прил. Който е много важен, значителен в сегашния момент; съвременен, навременен.
същ. актуалност, актуалността̀, ж. Въпросът е с изключителна актуалност.

актуализирам

актуализѝраш, несв. и св.; Какво. Правя да стане актуален; осъвременявам, обновявам.

актуалност

вж. актуален

актьор

мн. актьо̀ри, м. Артист (в 1 знач.).

акузма

мед. Слухова халюцинация за прости шумове (звънене, шумене).

акула

мн. аку̀ли, ж.
1. Голяма хищна морска риба.
2. Прен. Алчен, ненаситен, безогледен човек.

акумулатор

мн. акумула̀тори, (два) акумула̀тора, м. Уред за натрупване на енергия, която се използва при нужда.
прил. акумулаторен, акумула̀торна, акумула̀торно, мн. акумула̀торни. Акумулаторна батерия.

акумулаторен

вж. акумулатор

акумулация

ж., само ед. Спец. Натрупване, събиране. Акумулация на енергия.

акумулирам

акумулѝраш, несв. и св.; Какво. Спец. Натрупвам, събирам, съсредоточавам в себе си.
• Акумулираща печка. — Електрическа отоплителна печка, която, когато е включена, събира топлинна енергия и я излъчва постепенно дори след изключване.

акумулиране

мед. вж. акумулация

акупунктура

ж., само ед. Иглолечение; иглотерапия.

акуратен

акура̀тна, акура̀тно, мн. акура̀тни, прил. Който е грижлив, точен, старателен, изпълнителен.
същ. акуратност, акуратността̀, ж.

акуратност

вж. акуратен

акустика

ж., само ед.
1. Спец. Наука за звука, дял от физиката.
2. Гласеж на звуците в дадено място или помещение. Залата има добра акустика.
прил. акустичен, акустѝчна, акустѝчно, мн. акустѝчни.

акустичен

мед. Онасящ се до звука, слухов (нерв).

акутен

мед. Остър, кратък, внезапно започващ, непродължителен (за болест).

акушер-гинеколог

мн. акушѐр-гинеколо̀зи, м. Лекар, специалист по акушерство и гинекология.

акушерка

мн. акушѐрки, ж. Жена от средния медицински персонал, специалистка по акушерство.

акушерство

ср., само ед. Спец. Дял от медицината, в който се разглеждат въпросите на бременността, раждането и следродилния период.

акцелерация

мед. Ускоряване.

акцент

мн. акцѐнти, (два) акцѐнта, м.
1. Спец. В езикознанието — ударение.
2. Само ед. Особености в произношението, свойствени на говорещия, които са отклонение от нормата. Говоря български с руски акцент.
3. Прен. Подчертаване, изтъкване.
прил. акцентен, акцѐнтна, акцѐнтно, мн. акцѐнтни.

акцентен

вж. акцент

акцентирам

акцентѝраш, несв. и св.; На какво, върху какво. Акцентувам.

акцентувам

акценту̀ваш, несв. и св.; На какво, върху какво. Подчертавам, изтъквам на преден план; обръщам особено внимание.

акцидент

Случка; странична работа;несъществена случка.

акцидентален

мед. вж. акцидентен

акцидентен

мед. Случаен, второстепенен, несъществен.

акциденция

Във философията означава несъщественото, изменчивото, случайното свойство и обикновено се противопоставя на субстанцията.

акциз

мн. акцѝзи, (два) акцѝза, м. Спец. Косвен данък върху потребителски стоки.
прил. акцизен, акцѝзна, акцѝзно, мн. акцѝзни.

акцизен

вж. акциз

акционер

мн. акционѐри, м. Притежател на акции, участник с акции 1 .
прил. акционерен, акционѐрна, акционѐрно, мн. акционѐрни.
• Акционерно дружество. — Спец. Предприятие, чийто капитал е образуван от вноските на съдружници, срещу които те получават акции.

акционерен

вж. акционер

акция

мн. а̀кции, ж. Спец. Ценна книга за внесен дял в капитала на акционерно дружество, която дава определени права на вносителя.
• Вдигат ми се акциите. — Разг. Пораства ми значението.
• Падат ми акциите. — Разг. Губя значение, авторитет.


мн. а̀кции, ж.
1. Енергично действие, което се предприема за постигане на определена цел, за защита на определено становище.
2. Бойно действие на войска или въоръжена група.

акъл

мн. акъ̀ли, (два) акъ̀ла, м. Разг. Ум, разум.

акър

мн. а̀кри, (два) а̀кра, м. Английска мярка за повърхнина, равна на 4047 квадратни метра.

ала

съюз. Но, а 1 (във 2 знач.).

алабастров

вж. алабастър

алабастър

м., само ед. Разновидност на гипса.
прил. алабастров, алаба̀строва, алаба̀строво, мн. алаба̀строви.

алабаш

м., само ед. Диал. Сладка ряпа, червена ряпа, гулия.

алабраце

Под ръка.

алаброс

м., само ед. Мъжка прическа с нископодстригана и изправена нагоре и назад коса.

алалия

мед. Пълна или частична липса на способност за членоразделна реч у деца поради недоразвитие или поражение на областите на речта в лявото полукълбо на главния мозък.

аламинут

1. Нареч. Веднага, в момента, на минутата.
2. същ., мн. аламину̀ти, (два) аламину̀та, м. Ястие, приготвено бързо.

алантоис

мед. Извънзародишна обвивка, прадставляваща тясна тръбичка, израснала от задния край на първичното черво. Алантоисът се притиска от амниона и заедно с атрофиралата жълтъчна торбичка се включва в зачатъка на пъпната връв.

аларма

ж., само ед.
1. Сигнал за тревога в армията и в органите за противопожарна охрана.
2. Разг. Шум, глъч, олелия. Вдигам аларма.
прил. алармен, ала̀рмена, ала̀рмено, мн. ала̀рмени. Алармена инсталация. Алармено устройство.

алармен

вж. аларма

алармирам

алармѝраш, несв. и св.; Кого, за какво.
1. Давам сигнал за тревога; вдигам тревога.
2. Предизвиквам тревога; предупреждавам, обръщам сериозно внимание.

албатрос

мн. албатро̀си, (два) албатро̀са, м. Голяма морска птица, подобна на чайка, с дълъг клюн и тесни криле.

албигойци

ист. Еретици дуалисти в областта Лангедок в Южна Франция през XII и XIII в. , фракция на каторите, отричащи папската власт и произхождащи от богомилите.

албинос

мн. албино̀си, м. Човек или животно с пълна или частична липса на пигмент на кожата, космите и очите.

албум

мн. албу̀ми, (два) албу̀ма, м.
1. Книга с твърда подвързия за събиране и подреждане на снимки, марки и под.
2. Книжно издание с репродукции.

албумин

м., само ед. или албумѝни само мн. Белтъчни вещества, важна съставка на животинските и растителните тъкани.

албуминурия

мед. Отделяне на албумин с урината.

алвеола

мед. Килийка, мехурче, напр. зъбна алвеола, белодробна алвеола.

алвеоларен

мед. вж. алвеолен

алвеоли

обикн. мн. Спец.
1. Крайните разширения на бронхите във вид на мехурчета.
2. Вдлъбнатини на челюстните кости, в които са вместени корените на зъбите.

алвеолит

мед. Възпаление на белодробните алвеоли или възпаление не зъбна алвеола (обикновено след екстракция).

алгебра

ж., само ед. Дял от математиката, в който се изучават свойствата на величините независимо от тяхното числово значение.
прил. алгебричен, алгебрѝчна, алгебрѝчно, мн. алгебрѝчни. Алгебричен израз.
прил. алгебрически, алгебрѝческа, алгебрѝческо, мн. алгебрѝчески.

алгебричен

вж. алгебра

алгебрически

вж. алгебра

алгоритъм

мн. алгорѝтми, (два) алгорѝтъма, м. Спец. В математиката и изчислителната техника — система от последователни действия, които водят до решаване на дадена задача.

алдехиди

обикн. мн. Спец. В химията — органични съединения: летливи течности със свойствена миризма, които се използват в производството на изкуствена смола и пластмаса.

алдостерон

мед. Стероиден хормон, продуциран от zona glomerulosa на надбъбречната кора. Има минералкортикоидна активност — регулира електролитната обмяна. При повишена секреция на алдостерон (хипералдостеронизъм) настъпва загуба на калий с урината, последвано от хипокалиемия.

алевкемия

мед. Левкемия без увеличение на количеството на левкоцитите в периферната кръв, но с наличие на незрели левкоцити в нея.

алегоричен

вж. алегория

алегория

мн. алего̀рии, ж. Спец. В литературата — поетически образ, който се създава, като се описва един конкретен предмет, а се подразбира друг; иносказание.
прил. алегоричен, алегорѝчна, алегорѝчно, мн. алегорѝчни. Алегоричен смисъл.

алегро

1. Нареч. Спец. В музиката — бързо, живо темпо.
2. същ. ср., само ед. Спец. Музикално произведение в такова темпо.

алексия

мед. Загуба на способността за четене, обикновено поради черепно-мозъчна травма.

ален

а̀лена, а̀лено, мн. а̀лени, прил. Разг. Който е с кървавочервен, пурпурен цвят. Китка алена. Алени устни.

аленея

аленѐеш, мин. св. аленя̀х, мин. прич. аленя̀л, несв. Аленея се.
аленея се. — Изглеждам ален; изпъквам с аления си цвят.

алерген

мед. Вещество, което предизвиква алергична реакция в организма на предразположени (сенсибилизирани) лица. Алергените биват респираторни (домашен прах, треви, плевели, плесени), хранителни (мляко, яйца, ягоди), лекарствени, вирусни, бактериални и др.

алергичен

вж. алергия

алергия

ж., само ед.
1. Спец. Болезнено състояние, предизвиквано от свръхчувствителност на организма към храни, вещества, лекарства и др.
2. Прен. Разг. Непоносимост, неприязненост към някого или нещо; отвращение.
прил. алергичен, алергѝчна, алергѝчно, мн. алергѝчни.

алест

а̀леста, а̀лесто, мн. а̀лести, прил. За кон — който е червеникав, възчервен.

алеф

Остар. Име на първата буква в азбуката на староеврейския език.

алея

мн. алѐи, ж. Пътека между редици от дървета и храсти в парк.

алианс

м., само ед. Дружество, съюз.

алиби

и а̀либи ср., само ед. Спец. Присъствие на друго място от мястото на престъплението, което е доказателство за неучастие на заподозряното или обвиняемото лице.

алигатор

мн. алига̀тори, (два) алига̀тора, м. Американски или източноазиатски крокодил; кайман.

алиенация

ж., само ед.
1. Отчуждение.
2. Спец. В правото — отчуждаване на имот; прехвърляне на собственост.
3. Спец. В медицината — душевно разстройство, умопомрачение, лудост.

алилодидакт

вж. алилодидактик
м. Книж. взаимоучител.

алилодидактик

мн. -ци, м. Книж.
Учител, който обучава по взаимоучителния метод, прилаган у нас по време на Възраждането;

алиментарен

мед. Хранителен, отнасящ се до храната или храненето.

алинея

мн. алинѐи, ж. Спец. Част от един параграф или член на закони и наредби, която започва на нов ред.

алитерация

мн. алитера̀ции, ж. Спец. В литературата — повторение на едни и същи или близки по звучене съгласни звукове, което се използва като поетическо средство.

алкалоза

мед. Състояние, при което концентрация на основните катиони в кръвта е увеличена за сметка на киселинните аниони. рН на кръвта се повишава. Различават се дихателна и метаболитна алкалоза.

алкохол

м., само ед.
1. Спец. В химията — спирт.
2. Спиртно питие.
прил. алкохолен, алкохо̀лна, алкохо̀лно, мн. алкохо̀лни. Алкохолно опиянение. Алкохолни па̀ри.

алкохолен

вж. алкохол

алкохолизирам

алкохолизѝраш, несв. и св.
1. Спец. Какво. Насищам с алкохол (в 1 знач.).
2. Кого. Приучавам към пиене на алкохол (във 2 знач.).
алкохолизирам се. — Ставам алкохолик.

алкохолизъм

м., само ед. Заболяване, предизвикано от системна и прекалена употреба на спиртни напитки; пиянство.

алкохолик

мн. алкохолѝци, м. Лице, което страда от алкохолизъм; пияница.

алкохоличка

мн. алкохолѝчки, ж. Жена алкохолик.

аллах

м., само ед. У мохамеданите — бог.

алманах

мн. алмана̀си, (два) алмана̀ха, м.
1. Непериодичен литературен сборник с произведения от различни автори.
2. Спец. Ежегоден справочник със сведения за лица и тяхната дейност в дадена специалност, професия, област.

ало

междум.
1. В телефонен разговор — възглас за повикване на събеседника, за установяване или проверка на връзката.
2. Разг. Пренебр. Възглас за привличане на вниманието: хей!, слушай!

алогизъм

Нещо, което противоречи на логиката. Реакционно течение във философията, което отрича разумното и научно познание за света.

алогичен

алогѝчна, алогѝчно, мн. алогѝчни, прил. Който е лишен от логика; нелогичен, безсмислен, объркан.
същ. алогичност, алогичността̀, ж.

алогичност

вж. алогичен

алоеротицизъм

Достигане на сексуално удоволствие с помощта не друг човек.
Антоним — аутоеротицизъм

алокация

Пряко или косвено разпределение на търговската печалба.

алокуция

ж. Книж. Кратко слово, обикн. официално тържествено.

алопатия

мед. Остар. обикновеният начин на лекуване, при който болестите се церят със средства, предизвикващи в организма явления, противни на лекуваните.

алопеция

мед. Липса или опадане на космите, най-често на главата (оплешивяване), на брадата, веждите, по-рядко по другите части на тялото. Може да бъде: вродена (а. congenital), преждевременна (а. prematura) и симптоматична, придобита (след инфекциозни заболявания, ендокринни нарушения, химиотерапия и др. ).

алпака

ж., само ед. Сплав от мед, никел и цинк, подобна на сребро, от която обикновено се правят изделия за домакинството.

алпинизъм

м., само ед. Вид спорт за изкачване на високи и труднодостъпни планински места; планинарство.

алпинист

мн. алпинѝсти, м. Лице, което се занимава с алпинизъм; планинар.

алпинистка

мн. алпинѝстки, ж. Жена алпинист.

алт

а̀лтът, а̀лта, мн. а̀лти и а̀лтове, (два) а̀лта, м.
1. Спец. В музиката — нисък женски глас.
2. Певица с такъв глас.

алтерация

мед. Изменение, изменение на структурата на клетки, тъкани и органи.

алтернатива

ж., само ед. Необходимост да се избира между две взаимноизключващи се възможни решения.
прил. алтернативен, алтернатѝвна, алтернатѝвно, мн. алтернатѝвни. Алтернативен проект. Алтернативно решение.

алтернативен

вж. алтернатива

алтерниращ

мед. Променлив, редуващ се.

алтруизъм

м., само ед. Готовност безкористно да се действа в полза на другите, като се пренебрегват личните интереси.
прил. алтруистичен, алтруистѝчна, алтруистѝчно, мн. алтруистѝчни.

алтруистичен

вж. алтруизъм

алтън

1. същ., мн. алтъ̀ни, (два) алтъ̀на, м. ист. Стара златна турска монета; жълтица.
2. Прил. неизм. Остар. Златен. Алтън гердан.

алуминиев

вж. алуминий

алуминий

алумѝният, алумѝния, само ед., м. Спец. Химически елемент — сребристобял лек метал.
прил. алуминиев, алумѝниева, алумѝниево, мн. алумѝниеви. Алуминиева дограма.

алфа

ж., само ед. Название на първата буква от гръцката азбука.
• Алфа(та) и омега(та). — Най-главното, основното, същественото (в нещо).

алфа-липопротеини

мед. вж. липопротеини с висока плътност

алхимик

мн. алхимѝци, м. Лице, което се занимава с алхимия.

алхимичен

вж. алхимия

алхимия

ж., само ед. Средновековна химия: търсене на начини за превръщане на простите метали в скъпоценни с помощта на така нар. философски камък.
прил. алхимичен, алхимѝчна, алхимѝчно, мн. алхимѝчни.

алчен

а̀лчна, а̀лчно, мн. а̀лчни, прил.
1. Който е ненаситен за богатство, за имане.
2. Прен. Който е жаден за удоволствия и наслади.
същ. алчност, алчността̀, ж.

алчност

вж. алчен

алъш-вериш

м., само ед. Остар. Разг. Вземане-даване, търговия; работа.

алюзия

мн. алю̀зии, ж. Загатване, намек.

ама

съюз. Разг. Но, обаче.


част. За усилване на възражение, недоволство, закана, изненада, смайване. Ама че работа! Ама късмет извадих, гледай какъв дъжд!

амавроза

мед. Пълна слепота, особено когато няма патологични промени в окото, например при увреждане на мозъка.

амазонка

мн. амазо̀нки, ж. Остар. Жена ездачка, облечена в специален костюм.

амазонки

мит. В древногръцката митология — войнствен народ само от жени, които живеели в Мала Азия и край Азовско море.

амалгама

ж., само ед.
1. Спец. Сплав на метал с живак.
2. Прен. Смес от различни неща, които обикновено са несъвместими; смесица.

аматьор

мн. аматьо̀ри, м. Любител; непрофесионалист.
прил. аматьорски, аматьо̀рска, аматьо̀рско, мн. аматьо̀рски.

аматьорски

вж. аматьор

амбалаж

м., само ед. Материал за опаковка. Стъклен амбалаж.
прил. амбалажен, амбала̀жна, амбала̀жно, мн. амбала̀жни. Амбалажна хартия.

амбалажен

вж. амбалаж

амбивалентен

-тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Двойнствен, двузначен, противоречив.
И тримата [писатели] сякаш са се наговорили да „фотографират“ това, което е без някакъв дори намек за „романтична игра“, за амбивалентно отношение. АБВ, 1989, бр. 27, 4.
вж. амбивалентност

амбивалентност

-тта̀, мн. няма, ж.
1. Книж. Двойнственост, двузначност, противоречивост.
— Интересно е, че… се оформят в него [младежа] като доминанти не идеите сами по себе си, не и емоциите, а една своеобразна амбивалентна идея — чувство. Л. Дилов, МСПА, 45.
2. Псих. Състояние, при което у някого се проявяват едновременно противоположни, взаимно изключващи се чувства или мисли за нещо, някого.

амбициозен

амбицио̀зна, амбицио̀зно, мн. амбицио̀зни, прил. Който е изпълнен с амбиция.
същ. амбициозност, амбициозността̀, ж.

амбициозност

вж. амбициозен

амбицирам

амбицѝраш, несв. и св.; Кого. Предизвиквам амбиция.
амбицирам се. — Обхваща ме амбиция.

амбиция

мн. амбѝции, ж.
1. Силно желание за преднина, за предимство, за успех.
2. Честолюбие, самолюбие.

амблиопия

мед. Видимо непромененото око е с отслабено зрение. Развива се често при деца с монокуларен страбизъм.

амбразура

мн. амбразу̀ри, ж. Спец. Отвор в стена или във военна машина за стрелба; бойница.

амбреаж

мн. амбреа̀жи, (два) амбреа̀жа, м. Спец. Механизъм, който позволява да се придвижва машина, като я свързва с мотора на превозното средство; съединител.

амброзия

мит. В гръцката митология — храната на боговете, която заедно с питието нектар давала вечна младост и безсмъртие.

амбулантен

амбула̀нтна, амбула̀нтно, мн. амбула̀нтни, прил. Който се движи, пътува; подвижен.
• Амбулантен търговец. — Търговец на дребни стоки, който пътува и продава или продава на открито и на различни места.

амбулаторен

вж. амбулатория

амбулатория

мн. амбулато̀рии, ж. Здравно заведение за обслужване на приходящи или на болни по домовете им.
прил. амбулаторен, амбулато̀рна, амбулато̀рно, мн. амбулато̀рни. Амбулаторно лечение.

амвон

мн. амво̀ни, (два) амво̀на, м. Спец. Издигнато място в църква за проповед.

амеба

мн. амѐби, ж. Най-простото едноклетъчно животно с променлива форма на тялото.

амебиаза

мед. Протозойно заболяване, причинено от Entamoeba histolytica. Най-честата клинична форма е острата амебна дизентерия. Като усложнение може да възникне: амебен хепатит, чернодробен амебен абсцес, амебен абсцес в белия дроб, слезката, мозъка и др.

аменорея

Липса на менструален цикъл при жените.

американ

м., само ед. Просто памучно платно, което обикновено се употребява за подплата.

аметист

мн. аметѝсти, (два) аметѝста, м. Полускъпоценен камък с виолетов или синьо-виолетов цвят от рода на кварца.

аметропия

мед. Рефракционна аномалия. Има неправилно съотношение между пречупващата сила на окото и дължината на предно-задната му ос. Възможни са две състояния: миопия (късогледство) и хиперметропия (далекогледство).

ами

съюз. Разг. А 1 (в 1 и 2 знач.).


част. Разг.
1. За усилване на потвърждение, съгласие. Ами да! Ами така е.
2. За възражение или усилване на възражение и несъгласие. Щял да си купува нова кола. Ами, къде у него толкова пари!
3. За въпрос след озадачаване и изненада: така ли, наистина ли. Катастрофирал с колата? Ами?!
4. Като самостоятелна реплика (често с удължаване на гласната и) пред пауза, в която се обмисля какво да се каже, как да се каже, за изразяване на колебание. Ами... не знам откъде да започна. Амии... как да ти кажа...

амилаза

мед. Ензим, катализиращ хидролитичното разпадане на гликогена и скорбялата на глгокоза, малтоза и декстрин.

амилоид

мед. Хетерогенен белтък. Има различни типове амилоид: АL-амилоид (съставен е от цели леки вериги на имуноглобулини или техни фрагменти), АА-амилоид (образува се от белтъчен прекурсор, наречен SAA — серумен амилоидосвързан протеин, който се синтезира в черния дроб и се намира нормално с серума) и др. При различни заболявания се натрупва амилоид в интерстициума на различни органи (черен дроб, бъбреци). Това състояние се нарича амилоидоза.

амилоидоза

мед. Нарушение в белтъчната обмяна, изразяващо се в отлагане и натрупване на амилоид в интерстициума на различни органи. Различават се: генерализирана амилоидоза (първична, вторична и наследствена фамилна амилоидоза) и локализирана амилоидоза (амилоидоза на бъбреците, на слезката и др. ).

амимия

мед. Липса или намаляване на изразителността на лицевата мускулатура, при заболявания на таламуса и екстрапирамидиата система (паркинсонизъм) и др.

амин

междум. Спец. Възглас в заключение в църковни молитви: истина, така да бъде.
• До амина. — Навеки, на вечни времена (да бъде).

амнезия

ж., само ед. Спец. В медицината — загубване или отслабване на паметта.

амнион

мед. Най-вътрешната обвивка от извънзародишните обвивки. Кухината му е изпълнена с течност (околоплодните води), която е среда за нормално развитие на зародиша.

амнистирам

амнистѝраш, несв. и св.; Кого. Давам амнистия.

амнистия

ж., само ед. Спец. Законодателен акт за пълно или частично помилване на осъдени лица; опрощаване.

амониев

вж. амоний

амоний

м., само ед. Спец. В химията — съединение на азот и водород като съставна част на различни соли.
прил. амониев, амо̀ниева, амо̀ниево, мн. амо̀ниеви. Амониев нитрат. Амониев сулфат. Амониев хлорид.

амоняк

м., само ед. Спец.
1. В химията — лесноразтворим газ с остра миризма.
2. Във фармацевтиката — воден разтвор на такъв газ.
прил. амонячен, амоня̀чна, амоня̀чно, мн. амоня̀чни. Амонячна сода. Амонячна вода.

амонячен

вж. амоняк

аморален

амора̀лна, амора̀лно, мн. амора̀лни, прил. Който е лишен от морал; безнравствен, неморален.
същ. аморалност, аморалността̀, ж.

аморализъм

Отричане на нравствените принципи.

аморалност

вж. аморален

амортизатор

мн. амортиза̀тори, (два) амортиза̀тора, м. Спец. Приспособление за намаляване силата на ударите при движение на машини.

амортизационен

вж. амортизация

амортизация

ж., само ед.
1. Спец. Във финансите — постепенно погасяване чрез изплащане на капитал, заем, дълг.
2. Постепенно изхабяване на предмети поради продължителна или интензивна употреба.
прил. амортизационен, амортизацио̀нна, амортизацио̀нно, мн. амортизацио̀нни (в 1 знач.). Амортизационен фонд.

амортизирам

амортизѝраш, несв. и св.; Какво. Правя амортизация; подлагам на амортизация, изхабявам, унищожавам.
същ. амортизиране, ср.

амортизиране

вж. амортизирам

амортисьор

мн. амортисьо̀ри, (два) амортисьо̀ра, м. Спец. Амортизатор.

аморфен

амо̀рфна, амо̀рфно, мн. амо̀рфни, прил.
1. Който е безформен.
2. Спец. В химията — който няма кристален строеж.
същ. аморфност, аморфността̀, ж.

аморфност

вж. аморфен

ампер

мн. а̀мпери, (два) а̀мпера, м. Спец. Във физиката — единица за измерване силата на електрическия ток.

ампир

м., само ед. Спец. Архитектурен стил, възникнал във Франция в края на ХVIII — началото на ХIХ век, който подражава на антични образци.

амплитуда

ж., само ед.
1. Спец. Във физиката — разстоянието между крайните точки, до които достига едно тяло при люлеене.
2. Спец. Разликата между най-голямата и най-малката стойност на метеорологичен елемент за определен интервал от време.
3. Размах, ширина.

амплификация

книж. Уголемяване, разширяване, преувеличаване.

амплоа

ср., само ед.
1. Спец. Кръг от роли, които подхождат на един артист и в които той изявява най-пълно своите професионални качества.
2. Прен. Вид дейност, занимание, което най-пълно съответства на качествата и характера на някого.

ампула

мн. ампу̀ли, ж. Малко стъклено шишенце с остър връх, херметически запоено, с лекарство за инжекции.

ампутация

ж., само ед. Спец. Хирургическо отстраняване на крайник от тялото.

ампутирам

ампутѝраш, несв. и св.; Какво. Спец. Извършвам ампутация.

амулет

мн. амулѐти, (два) амулѐта, м. Малък предмет, който суеверните хора носят на себе си за предпазване от болести и злополука; муска, талисман.
прил. амулѐтов, амулѐтова, амулѐтово, мн. амулѐтови.

амуниция

мн. амунѝции, ж. Спец. Екипировка на военен (без оръжие и дрехи); снаряжение.
прил. амуницио̀нен, амуницио̀нна, амуницио̀нно, мн. амуницио̀нни.

амур

мн. аму̀ри, (два) аму̀ра, м. Име и образ на бога на любовта у древните римляни, рисуван като голо момченце с крила и с лък и стрели в ръка.
същ. умал. амурче, мн. аму̀рчета, ср.

амурче

вж. амур

амфиартроза

мед. Слабо подвижна става, полуподвижна става, напр. кръстно-хьлбочната става.

амфибия

мн. амфѝбии, ж.
1. Животно или растение, което живее и във вода, и на суша; земноводно.
2. Машина (автомобил, танк и др.), която може да се движи и по суша, и по вода.

амфибрахий

амфибра̀хият, амфибра̀хия, мн. амфибра̀хии, (два) амфибра̀хия, м. Спец. В литературата — трисрична стихотворна стъпка с ударение на средната сричка.

амфипростил

Храм, който има втори подобен портик в противоположния край и около стените няма колони.

амфитеатрален

вж. амфитеатър

амфитеатър

мн. амфитеа̀три, (два) амфитеа̀търа, м. Зрителна зала, в която всеки следващ ред от местата за сядане е по-висок от предходния, за да може да се вижда сцената.
прил. амфитеатрален, амфитеатра̀лна, амфитеатра̀лно, мн. амфитеатра̀лни. Амфитеатрално разположение.

амфора

мн. а̀мфори, ж. ист. Античен съд с две дръжки, с тясно гърло и заострено дъно.

амфорофония

мед. вж. амфорично дишане

анабаптизъм

ист. Социално-религиозно движение, произлязло от протестанизма в Германия през XVI в. , препоръчващо повторно кръщене в зряла възраст и проповядващо един вид религиозен комунизъм.

анабиоза

ж., само ед. Спец. Състояние на организма, при което видимите жизнени процеси са забавени или спрени поради неблагоприятни външни условия.

анаболен

мед. Свързан с или стимулиращ анаболизма.

анаболизъм

мед. 1. Изграждането на сложни химически вещества от по-прости такива (напр. протеини от аминокиселини), при което обикновено се използва енергия.
2. Съвкупността от синтетичните метаболитни процеси в организма.

анагогия

рел. ист. В древна Гърция — празненство в чест на божество, което се преселва на друго място. Мистично тълкуване на текстовете от Светото писание. Общуване със свръхестествени небесни сили.

анаеробен

мед. 1. Живеещ, активен или случващ се само в отсъствието на свободен кислород, напр. анаеробни бактерии, анаеробно дишане, анаеробна инфекция.
2. Свързан с или предизвикан от анаероби.

анаероби

мед. Микроорганизми, които могат да живеят и да се развиват при липса на кислород. Делят се на факултативни и облигатни анаероби.

аназарка

мед. Дифузен оток на подкожната тъкан на цялото тяло.

аналгезия

мед. Липса на чувство за болка.

аналгетици

мед. Средства, потискащи чувството за болка, болкоуспокояващи лекарствени средства, напр. нестероидни противовъзпалителни средства (аналгин, индометацин), наркотични аналгетици (морфин).

аналгин

мн. аналгѝни, (два) аналгѝна, м.
1. Само ед. Болкоуспокояващо лекарство. Течен аналгин.
2. Таблетка от същото лекарство.

аналептици

мед. Лекарствени средства, които оказват активиращ ефект върху потиснати жизнено важни области на ЦНС. Различават се: корови аналептици (имат стимулиращ ефект върху мозъчната кора, наричат се още психостимуланти), булбарни аналептици (стимулират дихателния и сърдечно-съдовия център в продълговатия мозък), спинални аналептици (имат стимулиращ ефект върху гръбначния мозък).

анали

само мн. Спец. Исторически данни в хронологичен ред; летопис, хроника.

анализ

мн. ана̀лизи, (два) ана̀лиза, м.
1. Спец. Метод на научно изследване, чрез който предметът на изследване се разчленява на съставните му части.
2. Спец. Определяне състава на вещества. Химически анализ. Анализ на кръвта.
3. Разбор, разглеждане, проучване. Литературен анализ. Анализ на ситуацията.

анализатор

мн. анализа̀тори, (два) анализа̀тора, м. Уред, апарат за извършване на анализ (във 2 знач.).

анализирам

анализѝраш, несв. и св.; Какво. Провеждам анализ; подлагам на анализ.

анализъм

Сексуално-еротичен интерес към стимулация на ануса; не е задължително да е парафилия.

аналингус

Стимулация на ануса с език или устни. Не е парафилия, а част от секуално-еротични или садомазохистични актове.

аналитика

Учение за основните елементи на мисленето, развито от Аристотел.

аналитичен

аналитѝчна, аналитѝчно, мн. аналитѝчни, прил.
1. Който се отнася до анализ.
2. За качество на човек — който умее да анализира. Аналитичен ум.
• Аналитична геометрия. — Спец. Дял от математиката, в който се изучават свойствата на геометричните фигури с методите на алгебрата и математическия анализ.
• Аналитичен език. — Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват не с помощта на падежни окончания на имената, а със служебни думи (предлози). Съвременният български език е аналитичен език.
• Аналитична химия. — Спец. Дял от химията, в който се изучават методите за определяне състава на веществата.

аналог

мн. анало̀зи, (два) анало̀га, м. Предмет или явление, които са сходни, подобни на друг предмет или явление.

аналогизъм

Заключение въз основа на сходство.

аналогичен

аналогѝчна, аналогѝчно, мн. аналогѝчни, прил. Който е сходен, подобен.

аналогия

мн. анало̀гии, ж. Сходство, подобие между предмети, явления, понятия. Правя аналогия. Решавам по аналогия.

анамнеза

ж., само ед. Спец. Медицинско описание на заболяването на един болен по сведения на самия него или близките му.

ананас

мн. анана̀си, (два) анана̀са, м.
1. Тропическо растение с бодливи продълговати, прилични на огромни шишарки плодове, отвътре с жълт цвят, силно ароматни и много сладки на вкус.
2. Плодът на това растение.
прил. ананасов, анана̀сова, анана̀сово, мн. анана̀сови. Ананасови резенчета. Ананасов сок.

ананасов

вж. ананас

анапест

мн. анапѐсти, (два) анапѐста, м. Спец. В литературата — трисрична стихотворна стъпка с ударение на последната сричка.

анаплазия

мед. Понижаване на клетъчната диференциация и отслабване на връзката между клетките, вследствие на което те се размножават бързо. Анаплазията е характерна за туморния процес, където високо диференцираните клетки на тъканта, от която туморът разраства, търпят дедиференциация, т. е. връщане към по-ниско диференцирани техни форми.

анартрия

мед. Загуба на способността за членоразделна (артикулирана) реч поради парализа или пареза на мускулите, необходими за артикулацията.

анархизъм

м., само ед. Система на мислене или от прояви, основани на анархия (в 1 знач.).

анархист

мн. анархѝсти, м.
1. Лице, което е привърженик на анархизма.
2. Лице, което с проявите си нарушава реда, дисциплината, законите; метежник.

анархистичен

анархистѝчна, анархистѝчно, мн. анархистѝчни, прил. Който се отнася до анархист или до анархизъм.

анархичен

вж. анархия

анархически

вж. анархия

анархия

ж., само ед.
1. Безвластие, отсъствие на държавно управление и законност.
2. Разг. Състояние на безредие, бъркотия, разпуснатост.
прил. анархичен, анархѝчна, анархѝчно, мн. анархѝчни.
прил. анархически, анархѝческа, анархѝческо, мн. анархѝчески.

анасон

м., само ед. Тревисто растение, чиито силно миришещи семена се използват в медицината или за подправка на ястия, ракия и др.
прил. анасонов, анасо̀нова, анасо̀ново, мн. анасо̀нови. Анасонова есенция.

анасонов

вж. анасон

анатема

мн. ана̀теми, ж.
1. Спец. Само ед. Отлъчване от светата църква чрез проклятие.
2. Проклятие. • Анатема! Като междум. Проклет да си!

анатемосам

анатемо̀саш, св. — вж. анатемосвам.

анатемосвам

анатемо̀сваш, несв. и анатемосам, св.; Кого.
1. Спец. Налагам анатема (в 1 знач.).
2. Разг. Проклинам, кълна.

анатом

мн. анато̀ми, м. Специалист по анатомия.

анатомичен

вж. анатомия

анатомически

вж. анатомия

анатомия

ж., само ед.
1. Спец. Наука за строежа на организмите.
2. Строеж на орган или организъм.
прил. анатомичен, анатомѝчна, анатомѝчно, мн. анатомѝчни.
прил. анатомически, анатомѝческа, анатомѝческо, мн. анатомѝчески.

анафилаксия

мед. Свръхчувствителност — алергична реакция от бърз тип. Осъществява се от IgE антитела. Развива се при атопична бронхиална астма, алергичен ринит, някои лекарствени и хранителни алергии, алергия към жилещи насекоми и при анафилактичния шок. Проявява се с локално зачервяване, сърбеж по кожата, образуване на оток, оток на ларинкса, спазъм на гладката мускулатура, шок.

анафора

мн. ана̀фори, ж. Спец. В литературата — стилна фигура, която се изразява в последователното повторение на думи и изрази в началото на съседни стихове или изречения.

анахронизъм

м., само ед. Нещо, което не съответства на времето си; отживелица.
прил. анахроничен, анахронѝчна, анахронѝчно, мн. анахронѝчни.

анахроничен

вж. анахронизъм

анацидитет

мед. Липса на солна киселина в стомашния сок.

ангажимент

мн. ангажимѐнти, (два) ангажимѐнта, м. Задължение, обещание, уговорка, договореност. Имам ангажимент. Поемам ангажимент.

ангажирам

ангажѝраш, несв. и св.
1. Какво. Уговарям, запазвам предварително. Всички стаи в хотела са ангажирани.
2. Кого, какво. Поставям в залог; влагам, залагам. Ангажирам всичките си сили.
3. Кого. Наемам лице за извършване на работа; обвързвам го с договор или обещание.
ангажирам се. — Поемам ангажимент.

ангария

1. същ., само ед., ж. ист. Принудителна безплатна работа по време на турското робство.
2. Нареч. Остар. Безплатно, по принуда. Работя ангария.

ангел

мн. а̀нгели, м.
1. Спец. В християнската религия — божи вестител, служител на бога, изобразяван като крилат юноша.
2. Прен. Много добър, кротък, хубав човек.
същ. умал. ангелче, мн. а̀нгелчета, ср.
прил. ангелски, а̀нгелска, а̀нгелско, мн. а̀нгелски. Ангелско лице.

ангелски

вж. ангел

ангелче

вж. ангел

ангиит

мед. Възпаление на кръвоносен съд (артериит, флебит) или на лимфен съд (лимфангит).

ангина

мн. ангѝни, ж. Спец. Възпаление на сливиците и гърлото; гърлобол. Имам ангина. Често страдам от ангина.

ангиокардиография

мед. Рентгенография на кухините на сърцето и на главните кръвоносни съдове след вкарване на контрастно вещество в кръвообращението.

ангиом

мед. Съдов тумор — доброкачествен тумор, състоящ се от новообразувани и разширени кръвоносни (хемангиом) или лимфни съдове (лимфангиом).

ангиопатия

мед. Всяко заболяване на кръвоносните съдове.

ангиорексис

мед. Разкъсване на кръвоносен или на лимфен съд.

ангиосарком

мед. Злокачествен тумор, произхождащ от стените на кръвоносни или лимфни съдове.

ангиоспазъм

мед. Спазъм на малките артерии, артериоли и капиляри.

ангиотензин

мед. В черния дроб се продуцира ангиотензиноген, който под действието на ренин се превръща в ангиотензин І. Последният под действието на конвертиращия ензим се превръща в ангиотензин ІІ. Той предизвиква вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове) и повишаване на кръвното налягане (хипертония).

англиканство

Англиканска църква — държавната църква в Англия възникнала през XVI в. , която е протестантска, но запазва епископалния строй на католоцизма.

англофил

мн. англофѝли, м. Привърженик на Англия, на нейната политика, култура, бит и обичаи.

англофоб

мн. англофо̀би, м. Противник на Англия, на нейната политика, култура, бит и обичаи.

ангор

мед. Чувство на силен страх.

ангорски

анго̀рска, анго̀рско, мн. анго̀рски, прил. Само в съчетание с названия на някои животни, чиято порода се отличава с мека и дълга козина. Ангорски заек. Ангорска коза. Ангорска котка.

ангро

нареч. Остар. В търговията — продажба на едро, в цели количества.

Ангуила

Ангуила е остров в източната част на Карибско море и самоуправляваща се задморска територия на Великобритания. Ангуила в Уикипедия

анданте

1. Нареч. Спец. В музиката — умерено бавно, плавно темпо.
2. същ., само ед., ср. Спец. Музикално произведение в такова темпо.

андроген

Мъжки полов хормон (гр. Андрос, мъж), произвеждан от тестисите. Като структура има няколко различни стероидни хормони, които се считат за андрогени. Те се различават по сила и ефективност.

андрология

Андрологията е медицинска наука, изучаваща структурата, функциите и заболяванията на мъжката полова система и особено на стерилитета при мъжа.
В Република България андрологията не е отделна специалност, а е профил на медицинската специалност урология.

аневризма

мед. Ограничено разширение на кръвоносен съд или на кухина на сърцето. Различават се вродени аневризми (най-често в артериите на главния мозък) и придобити аневризми — развиват се при силно отслабване на стената на даден кръвоносен съд, напр. при травми, локални инфекции, системни съдови заболявания. Могат да бъдат фузиформени (вретеновидно разширение, засягащо цялата обиколка на съда) и торбовидни (обикновено в аортната дъга).

анекдот

мн. анекдо̀ти, (два) анекдо̀та, м. Кратък забавен разказ с любопитно съдържание и неочакван, остроумен край; виц.
прил. анекдотичен, анекдотѝчна, анекдотѝчно, мн. анекдотѝчни. Анекдотичен случай.

анекдотичен

вж. анекдот

анекс

мн. анѐкси, (два) анѐкса, м. Допълнение, добавка, приложение. Анекс към договора.

анексирам

анексѝраш, несв. и св.; Какво. Извършвам анексия; подлагам на анексия.

анексия

ж., само ед. Спец. Насилствено присъединяване на територия на чужда държава.

анемичен

анемѝчна, анемѝчно, мн. анемѝчни, прил.
1. Който се отнася до анемия.
2. Прен. Слаб, безжизнен, блед.
същ. анемичност, анемичността̀, ж.

анемичност

вж. анемичен

анемия

ж., само ед. Спец. Болестно състояние, което се характеризира с намален брой на червените кръвни клетки; малокръвие.

анергия

мед. 1. Липса на реакция на организма към дразнители.
2. Липса на енергия, отпуснатост.

анеротично

Нееротично, с липса на еротичност.

анестезиолог

мн. анестезиоло̀зи, м. Спец. Лекар, специалист по анестезиология.

анестезиология

ж., само ед. Спец. Наука за прилагане на медицински упойващи средства.

анестезия

ж., само ед.
1. Спец. Загубване или намаляване на усещането за болка.
2. Обезболяване на орган или цялото тяло по време на операция чрез упойка.

анестетици

мед. Обезчувствяващи, обезболяващи лекарствени средства.

анизокория

мед. Състояние, при което има разлика в ширината на двете зеници по-голяма от 0,5 mm.

анизометропия

мед. Състояние, при което има значителна разлика (повече от 1 dpt) в рефракцията (пречупвателната способност) на двете очи.

анизорефлексия

мед. Разлика в рефлексите между дясната и лявата страна.

анизоцитоза

мед. Наличие на еритроцити с различна големина.

анилин

м., само ед. Спец. Химическо органично съединение — безцветна отровна течност, която се използва за приготвяне на багрила, лекарства и др.
прил. анилинов, анилѝнова, анилѝново, мн. анилѝнови. Анилинови бои.

анилинов

вж. анилин

анима

псих. „Женската“ страна от психиката.

анималист

мн. анималѝсти, м. Спец. Художник, който изобразява животни.

анимационен

вж. анимация

анимация

ж., само ед.
1. Спец. Вид изкуство, което се занимава с теорията и практиката на рисуваните филми.
2. Съвкупност от рисунките в един рисуван филм.
прил. анимационен, анимацио̀нна, анимацио̀нно, мн. анимацио̀нни. Анимационен филм.

анимизъм

м., само ед. Първобитно вярване в съществуването на душа у всеки предмет.
прил. анимистичен, анимистѝчна, анимистѝчно, мн. анимистѝчни. Анимистична представа.

анимистичен

вж. анимизъм

анимус

псих. „Мъжката“ страна от психиката.

анион

мн. а̀ниони, (два) а̀ниона, м. Спец. Във физиката — отрицателен йон, който при електролиза се натрупва на положителния електрод.

аниридия

мед. Липса на ирис.

анкер

мн. а̀нкери, (два) а̀нкера, м. Скоба, която служи за закрепване на две машинни части или два строителни елемента.

анкета

мн. анкѐти, ж.
1. Разследване с цел установяване на вина или простъпка.
2. Проучване на обществено мнение чрез събиране на сведения по предварително съставен въпросник, чрез задаване на едни и същи въпроси.
прил. анкетен, анкѐтна, анкѐтно, мн. анкѐтни. Анкетна комисия. Анкетна карта.

анкетен

вж. анкета

анкетирам

анкетѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Правя анкета.

анкетьор

мн. анкетьо̀ри, м. Лице, което прави анкета.

анкилоза

мед. Неподвижност на една става поради патологично срастване на ставните повърхности. Може да бъде фиброзна (а. fibrosa) или костна (а. ossea).

анклав

мн. анкла̀ви, (два) анкла̀ва, м. Територия на държава, която е обкръжена с територии на чужда държава.

анкър

мн. а̀нкъри, (два) а̀нкъра, м. Анкер.

анод

мн. ано̀ди, (два) ано̀да, м. Спец. Във физиката — положителният електрод.

аномален

вж. аномалия

аномалия

мн. анома̀лии, ж. Отклонение от нормалното, закономерното.
прил. аномален, анома̀лна, анома̀лно, мн. анома̀лни.

анонимен

анонѝмна, анонѝмно, мн. анонѝмни, прил.
1. Който е без името на автора; неподписан. Анонимно писмо.
2. Който е скрит под лъжливо име. Анонимен конкурс.
същ. анонимност, анонимността̀, ж.

анонимност

вж. анонимен

анонихия

мед. Липса на нокти на пръстите на ръцете и краката.

анонс

мн. ано̀нси, (два) ано̀нса, м. Предложение, известие, съобщение.

анорак

мн. а̀нораци, (два) а̀норака, м. Връхна затворена дреха с ръкави и качулка от непромокаем плат за туризъм.

аноргазмия

Хипофилично състояние или синдром, при което е невъзможно постигането на оргазъм.

анорексия

мед. Липса или загуба на апетит, придружена от отвращение от храна и невъзможност за хранене. Причината за анорексия може да бъде рак, СПИН, психично заболяване (например анорексия нервоза) или др.

анормален

анорма̀лна, анорма̀лно, мн. анорма̀лни, прил. Неестествен, неправилен; ненормален.
същ. анормалност, анормалността̀, ж.

анормалност

вж. анормален

анорхидия

мед. вж. анорхия

анорхия

мед. Вредена липса на един от двата тестиса.

анотация

мн. анота̀ции, ж. Кратко изложение на съдържанието на книга, статия и под.

анофталмия

мед. Липса на едното или на двете очи.

ансамблов

вж. ансамбъл

ансамбъл

мн. анса̀мбли, (два) анса̀мбъла, м.
1. Само ед. Съгласуваност, стройност между частите на едно цяло. Архитектурен ансамбъл.
2. Музикален, артистичен или спортен колектив от изпълнители. Ансамбъл за песни и танци.
прил. ансамблов, анса̀мблова, анса̀мблово, мн. анса̀мблови. Ансамблово съчетание.

антагонизъм

м., само ед. Спец. Непримиримо противоречие; противоборство.
прил. антагонистичен, антагонистѝчна, антагонистѝчно, мн. антагонистѝчни.

антагонистичен

вж. антагонизъм

антебрахиум

мед. Частта на горния крайник от лакътя до китката.

антеверзия

мед. Наклоняване напред.

антена

мн. антѐни, ж. Проводник или мрежа от проводници за излъчване или улавяне на електромагнитни вълни. Телевизионна антена.

антепозиция

мед. Преместване напред.

антерия

мн. антерѝи, ж. ист.
1. Широка горна мъжка или женска дреха с ръкави, подобна на халат.
2. Подплатена с памук дреха, която се носи над риза; кафтан.

антефлексия

мед. Прегъване напред.

антецедент

книж. Преходна случка, предишен факт.

анти-

представка. В състава на думи със значение против това или противоположно на това, което се назовава с мотивиращата дума, напр. антивоенен, антидържавен, антиконституционен, антинароден, антиправителствен, антисоциален; антитеза, антитела, антитоксини, антициклон, античастица.

антиациди

мед. Противокиселинни лекарствени средства, намаляващи киселинността на стомашния сок, напр. алкални соли (алмагел), Н2-блокери (ранитидин, квамател) и др.

антиацидни

мед. вж. антиациди

антибиотик

мн. антибиотѝци, (два) антибиотѝка, м. Спец.
1. Вещество с биологичен произход, което потиска и убива жизнеспособността на микроорганизмите.
2. Лекарство, чиято основна част е от това вещество.

антидод

мед.
противоотрова

антидот

мед. Средство, което се свързва и неутрализира дадена отрова или чрез различни механизми й пречи да прояви действието си върху организма. Различават се физични антидоти (медицински въглен, каолин), химични антидоти (яйчен и млечен белтък), антидоти, действащи чрез биохимични метаболитни процеси и др.

антиинтелектуализъм

Отричане на възможността за познаване на истината с помоща на разума, характерно за идеалистическата философия.

антика

мн. антѝки, ж. Старинен ценен или рядък предмет.

антиквар

антиква̀рят, антиква̀ря, мн. антиква̀ри, м.
1. Търговец на антики.
2. Продавач на стари предмети (книги, картини, изделия на изкуството и др.), които не са изгубили или са увеличили стойността си.
прил. антикварен, антиква̀рна, антиква̀рно, мн. антиква̀рни. Антикварна книжарница.

антикварен

вж. антиквар

антиквариат

мн. антиквариа̀ти, (два) антиквариа̀та, м.
1. Антикварна книжарница.
2. Само ед. Търговия с антики.

антикоагулант

мед. Противосъсирващо лекарствено средство — потиска процесите на кръвосъсирване, напр. хепарин.

антилогия

Противоречие (в мислите)

антилопа

мн. антило̀пи, ж. Подобно на сърна африканско животно.

антимон

м., само ед. Спец. Лъскав сиво-бял метал, който се употребява за приготвяне на сплави.

антиномия

мн. антино̀мии, ж. Спец. Във философията — противоречие между две взаимноизключващи се положения, които могат да бъдат логически доказани като еднакво правилни.

антиоксидант

Антиоксидантите са група биохимични вещества, действащи благоприятно и отпускащо върху човешкия организъм. Те са нискомолекулни съединения попадащи в организма чрез различни хранителни продукти. Основното свойство на тези вещества е цел унищожаване на свободните радикали в организма, като токсини, тежки метали, токсични съединения, които отделят отровни оксиди и застрашават организма от пагубни болести, и застрашаващи организма фактори.

антипатичен

антипатѝчна, антипатѝчно, мн. антипатѝчни, прил. Който предизвиква антипатия; неприятен, противен.

антипатия

мн. антипа̀тии, ж. Чувство на неприязън, на отвращение.

антиперисталтика

мед. Обратна перисталтика.

антипиретик

мед. Лекарствено средство, понижаващо температурата.

антипод

мн. антипо̀ди, (два) антипо̀да, м. Предмет, явление, лице, противоположно по свойства и качества на друг предмет, явление, лице.

антисемитизъм

Враждебно отношение спрямо евреите.

антисептик

мн. антисептѝци, (два) антисептѝка, м. Спец. Средство за обеззаразяване или за предпазване от инфекция.
прил. антисептичен, антисептѝчна, антисептѝчно, мн. антисептѝчни. Антисептично средство.

антисептичен

мед. Обеззаразяващ, унищожаващ микроорганизмите.

антитеза

мн. антитѐзи, ж. Противоположност, противопоставяне.

антитела

мед. Глобулини, продуцирани от плазматичните клетки, в отговор на антигенен стимул. Поради това, че те осигуряват хуморалната имунна защита на организма, се наричат имуноглобулини. В зависимост от строежа им биват 5 класа: IgG, IgM, IgA, IgE, IgD.

антитоксини

само мн. Спец. В медицината — противоотрови.
прил. антитоксичен, антитоксѝчна, антитоксѝчно, мн. антитоксѝчни. Антитоксично средство.

антитоксичен

вж. антитоксини

антифлогистици

мед. Противовъзпалителни лекарствени средства.

антихрист

мн. антихрѝсти, м. Противник на Христос, на Христовото учение, на християнството; безбожник, неверник.

антициклон

мн. антицикло̀ни, (два) антицикло̀на, м. Спец. Област на устойчиво високо атмосферно налягане, която се отличава с тихо и безоблачно време.

античен

антѝчна, антѝчно, мн. антѝчни, прил.
1. Който се отнася до времето на Стара Гърция и Рим.
2. Древен, класически.
същ. античност, античността̀, ж.

античност

вж. античен

антология

мн. антоло̀гии, ж. Сборник с избрани художествени произведения от разни автори.

антоним

мн. антонѝми, (два) антонѝма, м. Спец. В езикознанието — дума, която има противоположно значение на друга дума.
прил. антонимен, антонѝмна, антонѝмно, мн. антонѝмни. Антонимен речник. Антонимни отношения.

антонимен

вж. антоним

антракс

мед. Инфекциозно заболяване, което у човека се проявява с хеморагично-некротични кожни лезии, предимно по ръцете. Рядко процесът може да се локализира в червата, белия дроб или да се развие сепсис. Източник на заразата са домашни и диви животни, които боледуват често от антракс.

антракт

мн. антра̀кти, (два) антра̀кта, м. Времето между две части на театрално представление или концерт; пауза, почивка.

антрацит

м., само ед. Висококачествени каменни въглища с лъскав черен цвят, които имат голяма калоричност.
прил. антрацитен, антрацѝтна, антрацѝтно, мн. антрацѝтни. Антрацитно находище. Антрацитни въглища.

антрацитен

вж. антрацит

антре

мн. антрѐта, ср. Входно помещение в жилище; преддверие.

антрефиле

мн. антрефилѐта, ср. Остар. Малка статия във вестник между две колони; частно съобщение във вестник.

антропо-

Първа съставна част на сложни думи със значение „отнасящ се до човека, човеко-„

антрополог

мн. антрополо̀зи, м. Специалист по антропология.

антропологичен

вж. антропология

антропология

ж., само ед. Спец. Наука за биологичната природа на човека.
прил. антропологичен, антропологѝчна, антропологѝчно, мн. антропологѝчни.

антропоморфизъм

м., само ед. Спец.
1. Една от формите на анимизма — приписване на човешки качества върху природни явления и животни.
2. Представяне на божество в човешки образ.

антропософия

Религиозно-мистично учение, разновидност на теософията, създадено от английския мислител Р. Щайнер (R. Steiner, 1861—1925).

антропотеизъм

рел. Обоготворяване на човека. Представяне на бога в човешки образ.

антропоцентризъм

Ненаучно и свързано с религията и идеализма схващане, че човек е център на вселената и цел на миросътворението.

антрум

мед. Кухина, пещера, особено в костите.

антураж

м., само ед. Приближени доверени лица, които са постоянно около някого.

анулирам

анулѝраш, несв. и св.; Какво. Обявявам за недействителен; отменям. Анулирам договор. Анулирам полет.

анурия

мед. Липса на урина — състояние, при което количеството на отделената урина е под 150 ml за 24h.

анус

мн. а̀нуси, (два) а̀нуса, м. Спец. Заден отвор на дебелото черво у човек или животно за изхвърляне на изпражнения и газове.

анфас

нареч. С лице към наблюдателя.

анхедония

Липса на удоволствие при преживяване на нещо, или правенето му като облигация или задължение.

анхидроза

мед. Липса на потоотделяне.

анцуг

мн. а̀нцузи, (два) а̀нцуга, м. Спортна дреха от трико или подобен плат, състояща се от горнище и долнище или само от долнище.

аншлус

м., само ед. Насилствено присъединяване на чужда територия; анексия.

аншоа

ж., само ед. Дребна морска риба деликатес.

аорист

мн. ао̀ристи, (два) ао̀риста, м. Спец. В езикознанието — минало свършено време.

аорта

мн. ао̀рти, ж. Спец. Главна артерия в организма на гръбначните животни и на човека, която излиза от лявата камера на сърцето и снабдява с кръв тялото.

аортит

мед. Възпаление на стената на аортата.

апандисит

м., само ед. Спец. Възпаление на апендикса.

апарат

мн. апара̀ти, (два) апара̀та, м.
1. Сложен уред за извършване на работа. Телефонен апарат. Телевизионен апарат.
2. Съвкупност от органи в организъм с обща функция. Говорен апарат. Слухов апарат.
3. Съвкупност от лица или учреждения в областта на управлението или стопанството. Държавен апарат.

апаратура

мн. апарату̀ри, ж. Съвкупност от апарати (в 1 знач.).

апаратчик

мн. апара̀тчици, м.
1. Работник, обслужващ апарати, уреди, машини.
2. Обикн. Пренебр. Лице от постоянния състав на управленска структура.

апартамент

мн. апартамѐнти, (два) апартамѐнта, м. Самостоятелно жилище в голяма сграда, състоящо се от няколко стаи и сервизни помещения. Тристаен апартамент.

апартейд

м., само ед. ист. Политика на разделяне на населението по расов признак в Южноафриканската република.

апатит

м., само ед. Спец. Минерал, който се използва за добиване на фосфорни торове.

апатичен

апатѝчна, апатѝчно, мн. апатѝчни, прил. Който е обхванат от апатия; безразличен, равнодушен.
същ. апатичност, апатичността̀, ж.

апатичност

вж. апатичен

апатия

ж., само ед. Състояние на пълно безразличие, равнодушие; липса на интерес.

апаш

мн. апа̀ши, м. Разг. Пренебр. Уличен крадец, джебчия.

апел

м., само ед. Призив за подкрепа, помощ, съдействие. Отправям апел.

апелативен

апелатѝвна, апелатѝвно, мн. апелатѝвни, прил. Апелационен.
• Апелативен съд. — Съд от втора инстанция.

апелационен

апелацио̀нна, апелацио̀нно, мн. апелацио̀нни, прил. Който се отнася до апелация.

апелация

ж., само ед. Спец. В съдопроизводството — начин за проверяване решенията на първоинстанционен съд.

апелирам

апелѝраш, несв. и св.
1. За какво, към кого. Отправям апел.
2. Спец. Какво. В съдопроизводството — обжалвам съдебно решение пред по-горна съдебна инстанция.

апендектомия

мед. Оперативно отстраняване на апендикса.

апендикс

мн. апѐндикси, (два) апѐндикса, м. Спец. Малък израстък на сляпото черво.

апендисит

м. , само ед.
мед. Възпаление на апендикса.
— остър апендисит
— хроничен апендисит

Заб. Правилно изписване е и апендицит.

апендицит

м. , само ед.
мед. Възпаление на апендикса.

Заб. Правилно изписване е и апендисит.

аперитив

мн. аперитѝви, (два) аперитѝва, м.
1. Спиртно питие преди ядене за апетит.
2. Заведение, в което са поднасят спиртни напитки и закуски към тях.

апертура

мед. Отвор, отвърстие.

аперцепция

Възприятие, при което става узнаване въз основа на по-рано придобити представи;възприемане, схващане в зависимост от личния опит на възприемащия. Осъзнато възприятие за разлика от неосъзнатото.

апетит

мн. апетѝти, м.
1. Само ед. Желание за ядене. Имам добър апетит.
2. Прен. Обикн. мн. Страст за печалба, домогване до нещо.

апетитен

апетѝтна, апетѝтно, мн. апетѝтни, прил. Който възбужда апетита; вкусен, съблазнителен.

апирексия

мед. Липса на повишена температура, период на спаднала температура до нормата при трескави състояния.

апиретичен

мед. вж. афебрилен

аплазия

мед. Неправилно развитие или вродена липса на орган или тъкан.

аплик

мн. аплѝци, (два) аплѝка, м. Малко осветително тяло, закрепено на стена.

апликация

мн. аплика̀ции, ж. Фигура от един вид материя, пришита или залепена върху друг вид материя за украса.

апликирам

апликѝраш, несв. и св.; Какво. Правя апликация.

аплодирам

аплодѝраш, несв. и св.; Кого, за какво. Одобрявам или приветствам чрез ръкопляскания; ръкопляскам.

аплодисменти

само мн. Ръкопляскания в знак на одобрение или приветствие.

апломб

м., само ед. Показна самоувереност в държанието или при говорене. Говоря с апломб.

апнея

мед. Спиране на дишането, липса на дишане.

апное

мед. вж. апнея

апогей

апогѐят, апогѐя, само ед., м.
1. Спец. В астрономията — най-отдалечената от Земята точка на лунната орбита или на орбитата на изкуствен спътник.
2. Прен. Връх на развитие, разцвет, подем. Той е в апогея на своята слава.

аподиктичен

Безпорно доказан, неоспорим, несъмнен.

апокалипсис

м., само ед.
1. Спец. Християнска църковна книга от Новия завет, която съдържа пророчество за края на света.
2. Прен. Обстановка или състояние, които всяват страх, ужас, неизвестност и загадъчност.
прил. апокалиптичен, апокалиптѝчна, апокалиптѝчно, мн. апокалиптѝчни. Апокалиптична картина.

апокалиптичен

вж. апокалипсис

апокриф

мн. апокрѝфи, (два) апокрѝфа, м.
1. Спец. Произведение с библейски сюжет, което църквата приема за недостоверно и го отрича и преследва.
2. Прен. Анонимно или недостоверно съчинение, което минава за оригинално.
прил. апокрифен, апокрѝфна, апокрѝфно, мн. апокрѝфни. Апокрифна литература.

апокрифен

вж. апокриф

аполитичен

аполитѝчна, аполитѝчно, мн. аполитѝчни, прил. Който е безразличен към въпросите на текущата политика и се държи настрана от нея.
същ. аполитичност, аполитичността̀, ж.

аполитичност

вж. аполитичен

апологет

мн. апологѐти, м. Страстен защитник на нечие учение и идея или мнение.

апологетика

книж. Оправдание или защита на някое учение.църк. Богословска дисциплина за защита на християнската религия.

апология

мн. аполо̀гии, ж. Неумерена, прекалена възхвала, защита на някого или нещо.

апоневроза

мед. Сухожилна разтеглица — плоско широко сухожилие, напр. сухожилията на широките коремни мускули.

апоплексия

ж., само ед. Спец. В медицината — мозъчен кръвоизлив; удар.
прил. апоплектичен, апоплектѝчна, апоплектѝчно, мн. апоплектѝчни.

апоплектичен

вж. апоплексия

апория

Безисходно положение поради неопредолими противоречия в мислимите условия.

апорт

Банков термин: непарична вноска, която съдружникът прави като свое дялово участие в капитала на търговското дружество. Предмет на апорт могат да бъдат вещни права върху движими и недвижими вещи, права върху нематериални блага, вземания, ценни книжа и други.

апостериорен

Който е добит чрез опита, който почива върху опита.

апостол

мн. апо̀столи, м.
1. В евангелието — всеки от дванайсетте ученици на Христос, избрани за божи пратеници и проповедници.
2. Прен. Проповедник на учение, идея; лице, което се бори за някакво учение, идея.

апостроф

мн. апостро̀фи, (два) апостро̀фа, м.
1. Спец. В езикознанието — горна запетая като знак за изпусната буква.
2. Дума или забележка, с която се прекъсва говорещо лице, за да се изрази отношение или да се даде оценка.

апострофирам

апострофѝраш, несв. и св.; Кого. Прекъсвам говорещо лице с дума или забележка, за да изразя отношение или да дам оценка.

апотеоз

м., само ед.
1. В античността — обред за обожествяване на лица или предмети.
2. Прен. Възвеличаване, прослава на лица, събития, предмети.

апраксия

мед. Невъзможност за извършване на целенасочени движения. Крайниците, особено ръцете, могат да извършват отделни движения, но не и с по-сложна цел, като обличане, действие с уреди и др.

апрески

мн., апрѐска, ж. Вид ботуши с дебели равни подметки за сняг.

апретура

ж., само ед. Спец. Окончателна обработка на материали (плат, кожа, хартия), за да се придадат необходимите за предназначението им качества.
прил. апретурен, апрету̀рна, апрету̀рно, мн. апрету̀рни. Апретурен цех.

апретурен

вж. апретура

април

м., неизм. Четвъртият месец на календарната година.
прил. априлски, апрѝлска, апрѝлско, мн. апрѝлски. Априлско въстание.

априлски

вж. април

априорен

априо̀рна, априо̀рно, мн. априо̀рни, прил. Който предхожда опита и практиката, не е основан на научни факти.

априори

нареч. Независимо от опита и практиката; предварително.

априоризъм

Идеалистическо учение, според което има познание независимо от опита

апробирам

апробѝраш, несв. и св.
1. Какво. Давам официално одобрение.
2. Допускам студент до стажантска практика.

апрозексия

мед. Липса на активно внимание, невъзможност за съсредоточаване вниманието.

апропо

нареч. Впрочем, между другото, тъкмо.

апроприация

книж. Присвояване, завладяване.

апсида

мн. апсѝди, ж. Спец. В архитектурата — сводеста ниша в стена на постройка.

аптека

мн. аптѐки, ж. Заведение за приготвяне и/или продажба на лекарства.
прил. аптечен, аптѐчна, аптѐчно, мн. аптѐчни. Аптечен склад.

аптекар

аптека̀рят, аптека̀ря, мн. аптека̀ри, м. Лице, което работи в аптека; фармацевт.
прил. аптекарски, аптека̀рска, аптека̀рско, мн. аптека̀рски.

аптекарка

мн. аптека̀рки, ж. Жена аптекар.

аптекарски

вж. аптекар

аптечен

вж. аптека

аптечка

мн. аптѐчки, ж.
1. Малка аптека.
2. Комплект от необходими лекарства за даване на първа помощ.
3. Предметът за съхраняване на тези лекарства (малък стенен шкаф с витрина, куфарче и др.).

аптиализъм

мед. Липса на секреция на слюнка.

ар

а̀рът, а̀ра, мн. а̀рове, (два) а̀ра, м. Единица за измерване на земна площ, равна на сто квадратни метра.

арабаджийски

вж. арабаджия

арабаджия

мн. арабаджѝи, м.
1. ист. Човек, чийто занаят е да превозва товари с кола; кираджия.
2. Остар. Занаятчия, който прави и поправя коли, каруци; колар, талигар.
прил. арабаджийски, арабаджѝйска, арабаджѝйско, мн. арабаджѝйски.
същ. арабаджѝйство, ср.

арабеска

мн. арабѐски, ж. Спец.
1. В изкуството — украса, орнамент от геометрични фигури, стилизирани листа и цветя първоначално в духа на арабския стил.
2. В литературата — малко произведение, изработено с вещина.
3. В музиката — малка инструментална творба с орнаментален характер.

арабия

мн. арабѝи, м. Разг. Добър, отзивчив човек; добряк.

аранжимент

м., само ед. Спец. Приспособяване на музикално произведение за изпълнение на друг инструмент или друг състав от инструменти (гласове).

аранжирам

аранжѝраш, несв. и св.; Какво. Правя аранжимент; подлагам на аранжимент.

арап

мн. ара̀пи, м. Остар.
1. Чернокож човек; негър.
2. Арабин.

арапин

мн. ара̀пи, м. Арап.

арахангел

вж. архангел

арахнит

мед. вж. арахноидит

арахнодактилия

мед. Ненормално дълги и тънки пръсти. Наблюдават се при болни със синдром на Марфан.

арахноидея

мед. Паяжиновидна обвивка на главния и на гръбначния мозък. Разполага се между твърдата (dura mater) и меката (pia mater) мозъчни обвивки.

арахноидит

мед. Възпаление на паяжиновидната мозъчна обвивка на главния или на гръбначния мозък.

арбалет

мн. арбалѐти, (два) арбалѐта, м. Старинно ръчно стрелково оръжие — лък с дървена дръжка с жлеб за поставяне и насочване на стрелата.

арбеска

мн. арабески. 1. В изкуството — украса,орнамент от геометрични фигури,стилизирани листа и цветя първоначално в духа на арабския стил. 2. В литературата — малко произведение ,изработено с вещина. 3. В музиката-малко музикална творба с орнаментален характер.

арбитраж

м., само ед. Спец. Разрешение на спорни въпроси от арбитри (в 1 знач.).
прил. арбитражен, арбитра̀жна, арбитра̀жно, мн. арбитра̀жни. Арбитражна комисия.

арбитражен

арбитражна, арбитражно, мн. арбитражни. Арбитражна комисия.

арбитър

мн. арбѝтри, м.
1. Специално избрано лице за разрешаване на спорни въпроси; посредник.
2. Длъжностно лице, което разрешава имуществени спорове между учреждения и предприятия.
3. В спорта — съдия.

аргал

вж. архар

аргат

мн. арга̀ти, м. Остар. Наемен земеделски работник; ратай.

аргатин

мн. арга̀ти, м. Аргат.

аргатувам

аргату̀ваш, несв.; На кого. Работя като аргат.

аргирия

мед. Тъмносива пигментация на кожата, лигавиците и различни органи при продължителна употребява на сребърни препарати.

аргироза

мед. вж. аргирия

арго

ср., само ед. Спец. В езикознанието — таен език на съсловие, на социална група.

аргон

м., само ед. Спец. Химически елемент — газ без цвят и миризма, който се съдържа във въздуха и се използва в електрическите и луминесцентните лампи.

аргонавт

мн. аргона̀вти, м. Обикн. мн. В старогръцката митология — моряци, които с кораба Арго, водени от Язон, отплували за Колхида, за да си върнат златното руно.

аргумент

мн. аргумѐнти, (два) аргумѐнта, м.
1. Основание, довод, доказателство.
2. Спец. В математиката — независима променлива величина, от чието изменение зависи изменението на друга величина.

аргументация

ж., само ед.
1. Привеждане на аргументи (в 1 знач.); аргументиране.
2. Съвкупност, система от аргументи (в 1 знач.) при разсъждение.

аргументирам

аргументѝраш, несв. и св.; Какво. Привеждам аргументи (в 1 знач.); обосновавам.
аргументирам се. — Обосновавам се с аргументи (в 1 знач.).
същ. аргументиране, ср.

аргументиране

вж. аргументирам

ареал

мн. ареа̀ли, (два) ареа̀ла, м. Спец. Област, в чиито граници са разпространени определени видове растения, животни, езикови явления.

арена

мн. арѐни, ж.
1. Спец. Кръгла площадка в средата на цирк, където се изпълнява програмата.
2. Прен. Област и място на дейност и изява; поприще.

аренда

мн. арѐнди, ж.
1. Само ед. Отдаване на недвижим имот за временно използване срещу наем.
2. Самият наем, който се плаща за използването на наетия имот.
прил. аренден, арѐндна, арѐндно, мн. арѐндни. Аренден договор.

арендатор

мн. аренда̀тори, м. Лице, което взема и използва недвижим имот под аренда.

аренден

вж. аренда

арендувам

аренду̀ваш, несв.; Какво. Вземам под аренда.
същ. арендуване, ср.

арендуване

вж. арендувам

ареола

мед. Кръгче, малко кръгло поле, малък венец.

ареолит

мед. Възпаление на гръдната ареола.

арест

мн. арѐсти, (два) арѐста, м.
1. Задържане на лице под стража.
2. Помещение, в което държат под стража.

арестант

мн. ареста̀нти, м. Лице, което се намира под арест; затворник.
прил. арестантски, ареста̀нтска, ареста̀нтско, мн. ареста̀нтски.

арестантски

вж. арестант

арестувам

аресту̀ваш, несв.; Кого. Поставям под арест; затварям, запирам.

арефлексия

мед. Изчезване на един или няколко рефлекса, липса на рефлекси.

арианство

Една от големите ереси в християнската църква (ІV—VІ в. ), създадена от александрийския предвитер Арий и отричащ единството на Светата Троица и следователно божествената същност на Исус Христос. Бива отречено от Никейския (325 г. ) и Канстантинополския (381 г. ) събори.

ариегард

Войскова част,която е оставена след главните сили,за да ги охранява.прил. ариегарден.

ариергард

м., само ед. Спец. Войскова част, която е оставена след главните сили, за да ги охранява.
прил. ариергарден, ариерга̀рдна, ариерга̀рдно, мн. ариерга̀рдни.

ариергарден

вж. ариергард

ариец

ист. Представител на древен индоевропейски народ, завладял Северна Индия и Иран между ІІ и І хилядолетие пр. Хр.Остар. У теоретиците на расизма — висок рус долихоцефал, произлязъл от този народ, висш представител на бярата раса (без научна основа).

ариозо

1. същ., само ед., ср. Спец. Неголяма ария, която се редува с речитатив.
2. Нареч. Спец. В музиката — напевно, изразително.

аристократ

мн. аристокра̀ти, м.
1. Лице, което принадлежи към аристокрацията (в 1 знач.).
2. Прен. Изтънчен, изискан човек.

аристократичен

аристократѝчна, аристократѝчно, мн. аристократѝчни, прил. Който е свойствен на аристократ. Аристократични маниери.
същ. аристократичност, аристократичността̀, ж.

аристократически

аристократѝческа, аристократѝческо, мн. аристократѝчески, прил. Който се отнася до аристократ (в 1 знач.) и аристокрация (в 1 знач.).

аристократичност

вж. аристократичен

аристокрация

ж., само ед.
1. Висше съсловие, привилегирован слой в обществото с благороден произход.
2. Прен. Привилегирована обществена група, която заема изключително положение в своята среда.

аристотелизъм

Учение на Аристотел, основано на целенасоченост на материята към своя божествен идеал, чиято системност и енциклопедизъм оказват голямо въздействие върху европейската мисъл.

аритметика

ж., само ед. Дял от математиката, в който се изучават простите свойства на числата, изразени с цифри, и основните действия с тях.
прил. аритметичен, аритметѝчна, аритметѝчно, мн. аритметѝчни. Аритметично действие.

аритметичен

вж. аритметика

аритмия

ж., само ед. Спец. В медицината — нарушение на нормалната дейност на сърцето, което се изразява в неравномерно редуване на сърдечните удари.

ария

мн. а̀рии, ж. Музикална партия за един глас — предимно в опера.

арка

мн. а̀рки, ж.
1. Свод над отвор в стена или между две колони.
2. Архитектурно сводесто съоръжение във вид на голяма врата. Триумфалната арка.

аркада

мн. арка̀ди, ж.
1. Редица от арки, съставящи архитектурно цяло.
2. Проход, галерия под редица от арки на колони.

аркадаш

мн. аркада̀ши, м. Остар. Разг. Другар, побратим.

аркан

прен.
1. тайна.
2. в алхимията: мистериозна смес, предназначена само за адептите.

аркебуз

Аркебуз (на холандски Haakbus; на френски Arquebuse) е старинно огнестрелно оръжие, широко използвано между XV и XVII век.
Става световно известен около 1525 г.
Мускетът и пушката са по-съвременни негови разновидности.

армаган

мн. армага̀ни, (два) армага̀на, м. Остар. Разг. Подарък, донесен от човек, който се връща от далечно пътуване.

армагедон

библ. Според Апокалипсиса — място на есхатологичната битка (в Северна Палестина), където пълчищата на злото ще претърпят окончателно унищожение.

армада

мн. арма̀ди, ж. Голяма военноморска или военновъздушна флота.

арматура

ж., само ед. Спец.
1. В строителството — железните пръти, които се използват в една железобетонна конструкция.
2. В техниката — съвкупност от прибори и принадлежности на апарат, машина.
прил. арматурен, армату̀рна, армату̀рно, мн. армату̀рни. Арматурен двор. Арматурно табло.

арматурен

вж. арматура

арматурист

мн. арматурѝсти, м. Строителен работник, който изработва и монтира арматура (в 1 знач.).

армея

ж., само ед. Диал.
1. Кисело зеле.
2. Саламура на кисело зеле.
прил. армѐев, армѐева, армѐево, мн. армѐеви. Армеева чорба.

армирам

армѝраш, несв. и св.; Какво. Спец.
1. В строителството — монтирам арматура (в 1 знач.).
2. Заякчавам, укрепвам предмет, материал, конструкция с елементи (напр. метал) от по-здрав материал. Армирано стъкло.
същ. армиране, ср.

армиране

вж. армирам

армировка

ж., само ед.
1. Монтаж на арматура (в 1 знач.).
2. Заякчаване, укрепване на предмет, материал, конструкция с елементи (напр. метал) от по-здрав материал.

армия

мн. а̀рмии, ж.
1. Въоръжените сили на една държава. Българската армия.
2. Оперативно войсково обединение на няколко корпуса или дивизии. Танкова армия.
3. Прен. Огромна съвкупност от хора с общи интереси и цели.

арнаутин

мн. арнау̀ти, м.
1. Остар. Албанец.
2. Прен. Разг. Твърдоглав, отмъстителен човек с тежък характер.

арогантен

арога̀нтна, арога̀нтно, мн. арога̀нтни, прил. Който е безочлив, дързък и груб.
нареч. арога̀нтно.
същ. арогантност, арогантността̀, ж.

арогантност

вж. арогантен

аромат

м., само ед. Приятна миризма, благоухание.
прил. ароматен, арома̀тна, арома̀тно, мн. арома̀тни.

ароматен

вж. аромат

ароматизирам

ароматизѝраш, несв. и св.; Какво. Придавам аромат.

ароматичен

ароматѝчна, ароматѝчно, мн. ароматѝчни, прил. В който има аромат.

арпаджик

м., само ед. Дребен лук за разсад, добит от семе.

арсен

м., само ед. Спец. Химически елемент — крехко сиво-бяло вещество с метален блясък.

арсенал

мн. арсена̀ли, (два) арсена̀ла, м.
1. Склад и/или фабрика за оръжия и муниции.
2. Прен. Само ед. Сбор, запас от средства за побеждаване.

арсеник

м., само ед. Силноотровно вещество, бяло на цвят; мишеморка.

арслан

мн. арсла̀ни, (два) арсла̀на, м. Диал. Аслан.

арт

м., само ед. Изкуство, изобразително изкуство.

артезиански

артезиа̀нска, артезиа̀нско, мн. артезиа̀нски, прил. Който е свързан с дълбоки подземни води, намиращи се под естествено налягане. Артезиански кладенец.

артелна

мн. артѐлни, ж. Спец. В армията — склад за хранителни продукти на военно поделение.

артелчик

мн. артѐлчици, м. В армията — войник, комуто е поверена артелна.

артериит

мед. вж. артерит

артериола

мед. Крайната част на артериите, която преминава в капилярната мрежа.

артериолосклероза

мед. Склеротично увреждане на артериолите.

артериорафия

мед. Шев на артерия.

артериосклероза

ж., само ед. Спец. В медицината — склероза, която се изразява във втвърдяване на артериите и нарушение на оросяването на органите с кръв.

артериотомия

мед. Оперативно отваряне на артерия.

артерит

мед. Възпалително заболяване на стената на артерия.

артерия

мн. артѐрии, ж.
1. Кръвоносен съд, по който се движи кръв от сърцето към другите части на тялото.
2. Прен. Сухоземен или воден път с важно значение (обикн. в съобщенията).

артикул

мн. артѝкули, (два) артѝкула, м. Вид, разновидност от дребна търговска стока.

артикулационен

вж. артикулация

артикулация

ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието — учленяване на говорните звукове.
2. В музиката — начин на изпълнение на тоновете.
прил. артикулационен, артикулацио̀нна, артикулацио̀нно, мн. артикулацио̀нни (в 1 знач.).

артикулирам

артикулѝраш, несв. и св.; Какво. Спец. В езикознанието — върша артикулация; учленявам.

артилерийски

вж. артилерия

артилерист

мн. артилерѝсти, м. Войник или офицер от артилерията (във 2 знач.).

артилерия

мн. артилѐрии, ж. Спец.
1. Съвкупност от тежки огнестрелни оръжия и принадлежностите им.
2. Род войска с такова въоръжение.
прил. артилерийски, артилерѝйска, артилерѝйско, мн. артилерѝйски. Артилерийски огън.
• Тежка артилерия. — Прен. Ирон. Авторитетно лице или група от лица, чието мнение тежи и има решаващо значение. В обсъждането се включи и тежката артилерия.

артисам

артѝсаш, св. — вж. артисвам.

артисвам

артѝсваш, несв. и артисам, св. Разг. Оставам в повече, в излишък; изоставам.

артист

мн. артѝсти, м.
1. Изпълнител на роля в сценично произведение.
2. Човек на изкуството; майстор.
3. Прен. Човек, който умее да се преструва.
прил. артистичен, артистѝчна, артистѝчно, мн. артистѝчни.

артистичен

вж. артист

артистка

мн. артѝстки, ж. Жена артист.

артифициален

мед. Неестествен, изкуствен, лъжлив.

артралгия

мед. Болка в ставата, ставна болка.

артрит

м., само ед. Спец. В медицината — възпаление на ставите, което води до деформирането им.

артрогрипоза

мед. Рядко вродено заболяване, характеризира се с контрактури и деформации на ставите на крайниците поради недоразвитиe на мускулите.

артролиза

мед. Оперативно възстановяване на подвижността на анкилозирана става.

артропатия

мед. Заболяване засягащо ставите.

артропластика

мед. Оперативно възстановяване на една става чрез заместване на повредените й елементи. Различават се: хомоартропластика (присаждане на цяла става или ставни краища от консервирани тъкани), алоартропластика (присаждане на метални или пластмасови изкуствени стави), оформяне на ставните краища чрез използване на фасция, дура матер, кожа.

артротомия

мед. Оперативно отваряне на ставата с цел отстраняване на чужди тела, ставни мишки, биопсия и др. Артротомията може да бъде пробна — за уточняване на диагнозата.

артък

Разг.
1. Прил. неизм. Който е в повече, в излишък.
2. същ., само ед., м. Излишък.

арфа

мн. а̀рфи, ж. Струнен музикален инструмент като голяма триъгълна рамка, на който се свири, като се дърпат струните с пръсти.

арфист

мн. арфѝсти, м. Музикант, който свири на арфа.

арфистка

мн. арфѝстки, ж. Жена арфист.

архаизирам

архаизѝраш, несв. и св.; Какво. Правя да изглежда архаичен (в 1 знач.); придавам архаичен вид.
същ. архаиза̀ция, ж.

архаизъм

мн. архаѝзми, (два) архаѝзъма, м.
1. Само ед. Предмет, явление или проява, които изглеждат архаични (във 2 знач.).
2. Спец. В езикознанието — излязла от употреба старинна дума или форма.

архаичен

архаѝчна, архаѝчно, мн. архаѝчни, прил.
1. Древен, старинен.
2. Който е остарял, отживял времето си; несъвременен.
същ. архаичност, архаичността̀, ж.

архаичност

вж. архаичен

архангел

мн. арха̀нгели, м. Спец. В християнската религия — главен, пръв ангел (в 1 знач.).

архар

Див планински овен, разпространен в планините на Средна Азия.

архат

Достоен, който няма повече да се преражда.

археолог

мн. археоло̀зи, м. Специалист по археология.

археология

ж., само ед. Спец. Наука, която изучава историческото минало на човечеството по запазени паметници на материалната култура.

архетип

Първообраз; архаични характеристики от митологичните образи, които присъстват във всеки човек.

архи-

Придава най-голяма степен на признака, който се съдържа в основата на думата.

архив

мн. архѝви, (два) архѝва, м.
1. Учреждение или отдел в учреждение, където се приемат, обработват и съхраняват стари документи и се организира тяхното използване.
2. Самите документи в такова учреждение или отдел.
3. Сбирка от ръкописни документи, писма, снимки, материали, свързани с дейността на едно лице (писател, учен, общественик и под.).
прил. архивен, архѝвна, архѝвно, мн. архѝвни (във 2 и 3 знач.). Архивен номер. Архивна единица.

архива

мн. архѝви, ж. Архив (в 1 и 2 знач.).

архивар

архива̀рят, архива̀ря, мн. архива̀ри, м. Служител, който завежда архива в едно учреждение.
прил. архиварски, архива̀рска, архива̀рско, мн. архива̀рски.

архиварски

вж. архивар

архивен

вж. архив

архивист

мн. архивѝсти, м. Специалист по архивознание.

архивистика

ж., само ед. Архивознание.

архивознание

ср., само ед. Наука за архивите и работата с архивни документи.

архиепископ

мн. архиепѝскопи, м. Духовно лице, което управлява църковна област от няколко епископства.

архиепископия

мн. архиепископѝи, ж. Църковна област, управлявана от архиепископ.

архиерей

архиерѐят, архиерѐя, мн. архиерѐи, м. Общата титла на висшите санове в православната църква (епископ, митрополит).
прил. архиерейски, архиерѐйска, архиерѐйско, мн. архиерѐйски.

архиерейски

вж. архиерей

архимандрит

мн. архимандрѝти, м.
1. Управител на мъжки манастир; игумен.
2. Сан на монах, който се готви за епископ.

архипелаг

мн. архипела̀зи, (два) архипела̀га, м. Група, купчина от острови, които са един до друг.

архитект

мн. архитѐкти, м. Специалист по архитектура.

архитектоника

ж., само ед. Спец. Хармонично съчетание на части в една цялост (в архитектурата, музиката, литературата, изкуството).

архитектура

ж., само ед.
1. Наука и изкуство за проектиране, изграждане и художествено оформяне на строителни обекти.
2. Строителен стил.
прил. архитектурен, архитекту̀рна, архитекту̀рно, мн. архитекту̀рни. Архитектурен проект. Архитектурен паметник.

архитектурен

вж. архитектура

архонт

мн. архо̀нти, м. ист.
1. В стара Гърция — висше длъжностно лице.
2. Във Византия и средновековна България — военачалник.

аршин

мн. аршѝни, (два) аршѝна, м. Остар.
1. Мярка за дължина, равна на 68 см (турски аршин) или на 71 см (руски аршин).
2. Дървена или метална линия за измерване с тази дължина.
• Меря със свой аршин. — Разг. Разглеждам и оценявам нещо едностранчиво, субективно.

ас

а̀сът, а̀са, мн. а̀сове, (два) а̀са, м. Карта за игра с един знак в средата; асо, туз.


а̀сът, а̀са, мн. а̀сове, м.
1. Опитен летец на изтребител, майстор във въздушни боеве.
2. Изтъкнат специалист, майстор в своята област.

асамблея

мн. асамблѐи, ж. Представително събрание, свиквано от международна организация; събор, конгрес.

асансьор

мн. асансьо̀ри, (два) асансьо̀ра, м. Подемно съоръжение за автоматично изкачване и сваляне на хора и товари.
прил. асансьорен, асансьо̀рна, асансьо̀рно, мн. асансьо̀рни. Асансьорен техник. Асансьорна шахта.

асансьорен

вж. асансьор

асептика

ж., само ед. Спец. В медицината — предпазване от заразяване на рана чрез обеззаразяване на предметите и инструментите, с които се манипулира.
прил. асептичен, асептѝчна, асептѝчно, мн. асептѝчни. Асептични средства.

асептичен

вж. асептика

асиметричен

асиметрѝчна, асиметрѝчно, мн. асиметрѝчни, прил. Който е лишен от симетрия.
същ. асиметричност, асиметричността̀, ж.

асиметричност

вж. асиметричен

асиметрия

ж., само ед. Състояние на отсъствие или нарушеност на симетрията; несъразмерност на частите.

асимилатор

мн. асимила̀тори, (два) асимила̀тора, м. Държава, която провежда политика на асимилация (във 2 знач.).
прил. асимилаторски, асимила̀торска, асимила̀торско, мн. асимила̀торски.

асимилаторски

вж. асимилатор

асимилационен

вж. асимилация

асимилация

ж., само ед. Спец.
1. В биологията — усвояване на външни вещества в организма.
2. В политиката — поглъщане, претопяване на един народ или език от друг.
3. В езикознанието — уподобяване на един звук по друг.
прил. асимилационен, асимилацио̀нна, асимилацио̀нно, мн. асимилацио̀нни.

асимилирам

асимилѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Извършвам асимилация, подлагам на асимилация.
2. Прен. Усвоявам, възприемам. Това не мога да го асимилирам.

асинхронен

асинхро̀нна, асинхро̀нно, мн. асинхро̀нни, прил. Който е лишен от синхрония; неедновременен.
същ. асинхро̀ния, ж.
• Асинхронен електродвигател. — Спец. Електродвигател за променлив ток с обороти, изменящи се в зависимост от натоварването.

асистент

мн. асистѐнти, м.
1. В университет — най-ниското научно звание и преподавателска длъжност.
2. Помощник на професор, лекар, режисьор и др.
прил. асистентски, асистѐнтска, асистѐнтско, мн. асистѐнтски.

асистентка

мн. асистѐнтки, ж. Жена асистент.

асистентски

вж. асистент

асистирам

асистѝраш, несв. и св.; На кого. Извършвам работа като асистент (във 2 знач.); помагам.

асистолия

мед. Спиране на сърдечната дейност с липса на биоелектрическа активност.

аскаридоза

мед. Глистно заболяване, причинено от Аscaris lumbricoides. Протича с белодробни и диспептични прояви. Среща се най-често у деца.

аскер

мн. аскѐри, м. Остар. Разг.
1. Само ед. Войска.
2. Войник.

аскет

мн. аскѐти, м.
1. ист. Последовател на аскетизма (в 1 знач.); отшелник, пустинник, постник.
2. Прен. Човек, който се е отказал от удоволствията на живота.

аскетизъм

м., само ед.
1. Спец. В християнската религия — учение за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божественото чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване; отшелничество.
2. Прен. Суров начин на живот чрез отказ от удоволствията на живота.
прил. аскетичен, аскетѝчна, аскетѝчно, мн. аскетѝчни.

аскетичен

вж. аскетизъм

аслан

мн. асла̀ни, (два) асла̀на, м. Остар. Лъв.

аслъ

нареч. Разг. Наистина, действително, всъщност.

асма

мн. асмѝ, ж. Висока дворна лоза, разклонена по дървена и/или метална скара на подпори.

асо

мн. аса̀, ср. Ас 1 ; туз, бирлик.

асонанс

мн. асона̀нси, (два) асона̀нса, м. Спец. В литературата — съзвучие, повторение на еднакви гласни в един или няколко съседни стиха.

асорти

прил., неизм. Който се отнася до подбрани по вид и качество еднородни предмети.

асортимент

м., само ед. Налична съвкупност от разни видове и сортове на една и съща стока.

асоциален

1. Който страни от обществения живот; саможив, себичен. Асоциален човек.
2. Който нарушава правата или уврежда интересите на обществото.
3. Който е в разрез с интересите на обществото. Асоциални прояви.

асоциативен

асоциатѝвна, асоциатѝвно, мн. асоциатѝвни, прил. Който се отнася до асоциация (в 1 знач.). Асоциативна връзка.

асоциация

мн. асоциа̀ции, ж.
1. Връзка между представи, при която появата на една от тях извиква друга налична в съзнанието.
2. Сдружение; свободно обединение на лица или организации за обща дейност, при което членовете запазват своята автономия.

асоциирам

асоциѝраш, несв. и св.; Какво, с какво. Свързвам по асоциация (в 1 знач.).

асоциирам се

асоциѝраш се, несв. и св.; С кого, с какво. Свързвам се в асоциация, правя асоциация (във 2 знач.).

асоцииран

асоциѝрана, асоциѝрано, мн. асоциѝрани, прил. Присъединен, сдружен.
• Асоцииран член. — Кандидат-член.

аспарагус

мн. аспара̀гуси, (два) аспара̀гуса, м. Вид стайно растение с дълги крехки стъбла и нежни игловидни листа.

аспект

мн. аспѐкти, (два) аспѐкта, м.
1. Гледище, от което се осветляват неща, понятия, явления. Гледна точка.
2. Изглед на нещата и явленията.

аспергилоза

мед. Заболявания, причинени от паразитни гъбички от рода Aspergillus. Засягат се кожата, лигавиците, белите дробове, очите и др.

аспержи

само мн. Градинско коренисто растение с крехки и сочни стъбла, които се употребяват за храна.

асперматизъм

мед. вж. аспермия

аспермия

мед. Липса на секреция или на отделяне семенна течност по време на еякулация. Не трябва да се бърка с азооспермия — липса на сперматозоиди в семенната течност.

аспирант

мн. аспира̀нти, м. Лице с висше образование, което подготвя в университет или научен институт научноизследователски труд (дисертация), за да получи научна степен.
прил. аспирантски, аспира̀нтска, аспира̀нтско, мн. аспира̀нтски. Аспирантски изпит.

аспирантка

мн. аспира̀нтки, ж. Жена аспирант.

аспирантски

вж. аспирант

аспиратор

мн. аспира̀тори, (два) аспира̀тора, м. Уред за всмукване на въздух, течности, вещества и др.; всмукател.

аспирация

мн. аспира̀ции, ж.
1. Обикн. мн. Стремеж към нещо, домогване, претенция.
2. Всмукване, изтегляне на въздух, течности, вещества и др.

аспирин

мн. аспирѝни, (два) аспирѝна, м.
1. Само ед. Лекарство с бял цвят и тръпчив, кисел вкус против настинка, температура и др.; ацетизал.
2. Таблетка от същото лекарство.

аспирирам

аспирѝраш, несв. и св.; За какво. Имам аспирации, проявявам аспирации (в 1 знач.).

аспириране

мед. 1. Проникване на течни или твърди вещества в трахеята или белите дробове при вдишванe, особено при новородени и болни в безсъзнание.
2. Изсмукване, отстраняване на съдържимо от телесните кухини.

аспра

мн. а̀спри, ж. ист. Дребна средновековна сребърна монета; бодка, дукато.

астазия

мед. Неспособност за стоене прав поради двигателна некоординираност.

астения

мед. Безсилие, обща слабост.

астенопия

мед. Зрителна умора — изморяване на окото при продължително гледане на близко разстояние.

астереогнозия

мед. вж. тактилна агнозия

астероид

мн. астероѝди, (два) астероѝда, м. Спец. Вид малки планети, които обикалят около Слънцето, главно между Марс и Юпитер.

астигматизъм

м., само ед. Спец.
1. Във физиката — недостатък на леща, при който образът е неясен, защото снопът лъчи не се събира в една точка.
2. В медицината — недостатък на човешкото око, при който падащите лъчи не се събират в една точка върху ретината и зрението е неясно, образите се виждат изкривени.

астма

ж., само ед. Спец. Хронично заболяване, което се изразява в пристъпи на затруднено дишане или задушаване.
прил. астматичен, астматѝчна, астматѝчно, мн. астматѝчни. Астматичен пристъп.

астматичен

вж. астма

астраган

м., само ед. Скъпа агнешка кожа с къдрав черен или сив косъм.
прил. астраганен, астрага̀нена, астрага̀нено, мн. астрага̀нени. Астраганен калпак. Астраганена кожа. Астраганено палто.

астраганен

вж. астраган

астрален

астра̀лна, астра̀лно, мн. астра̀лни, прил. Звезден. Астрален знак.

астролог

мн. астроло̀зи, м. Лице, което се занимава с астрология; звездоброец, гадател.

астрология

ж., само ед. Изкуство за предсказване на земните събития и човешката съдба по разположението и влиянието на звездите.

астронавт

мн. астрона̀вти, м. Лице, което извършва полети в космоса; космонавт.

астронавтика

ж., само ед. Космонавтика.

астроном

мн. астроно̀ми, м. Специалист по астрономия.

астрономичен

астрономѝчна, астрономѝчно, мн. астрономѝчни, прил.
1. Който се отнася до астрономия.
2. Прен. Извънредно, необикновено голям. Астрономични цени.

астрономически

вж. астрономия

астрономия

ж., само ед. Наука за небесните тела и Вселената.
прил. астрономически, астрономѝческа, астрономѝческо, мн. астрономѝчески. Астрономическа обсерватория.

асфалт

м., само ед.
1. Спец. Черна минерална смола, която се употребява в строителството.
2. Пътна настилка от тази смола, смесена с пясък и чакъл; асфалтобетон.
прил. асфалтов, асфа̀лтова, асфа̀лтово, мн. асфа̀лтови. Асфалтова база.

асфалтирам

асфалтѝраш, несв. и св.; Какво. Покривам с асфалт, полагам асфалт.

асфалтов

вж. асфалт

асфиксия

мед. Задушаване.

асфиксофилия

Парафилия, при която доставя сексуално удоволствие/възбуда липсата на въздух/задушаването, но без да се стига до загуба на съзнание.
вж. парафилия

асцит

мед. Събиране на свободно подвижна течност в коремната кухина. Наблюдава се при чернодробна цироза, нефрозен синдром, десностранна сърдечна недостатъчност и др.

асъл

нареч. Разг. Тъкмо, наистина.

ат

а̀тът, а̀та, мн. а̀тове, (два) а̀та, м. Разг.
1. Буен, добре гледан кон.
2. Жребец.

атавизъм

м., само ед. Поява на белег в организъм на човек, животно или растение, който е съществувал и е бил свойствен на техните древни поколения.
прил. атавистичен, атавистѝчна, атавистѝчно, мн. атавистѝчни. Атавистичен страх.

атавистичен

вж. атавизъм

атака

мн. ата̀ки, ж.
1. Стремително въоръжено нападение на войските на противника; щурм.
2. Прен. Бързо и решително настъпление, нападка (в спор, в спортна игра и др.). Словесна атака. Футболистите тръгнаха в атака.
3. Спец. В медицината — остър пристъп на болка. Сърдечна атака.

атаксия

мед. Некоординираност, неспособност за координиране на волевите мускулни движения.

атакувам

атаку̀ваш, несв. и св.; Кого, какво. Предприемам атака, подлагам на атака.

аталък

Диал.
повреда, злополука, беда

атараксия

Пълно спокойствия, несмущаване на духа, невъзмутимост.

аташе

мн. аташѐта, м. Лице от дипломатическа мисия, назначено да се занимава с определен кръг въпроси. Военен аташе. Аташе по печата.

аташирам

аташѝраш, несв. и св.; Кого. Зачислявам към официално лице или мисия.

атеизъм

м., само ед. Отрицание на съществуването на бог; безбожие.
прил. атеистичен, атеистѝчна, атеистѝчно, мн. атеистѝчни. Атеистична литература.

атеист

мн. атеѝсти, м. Последовател на атеизма; безбожник.

атеистичен

вж. атеизъм

атеистка

мн. атеѝстки, ж. Жена атеист.

ателектаза

мед. Състояние на белия дроб или на част от него, при което белодробните алвеоли не съдържат или съдържат намалено количество въздух и стените им слепват. Може да се дължи на притискане на белите дробове, запушване на бронхи, неразгъване на белите дробове при увреждане на ЦНС и др. Ателектазата бива вродена и придобита.

ателие

мн. ателиѐта, ср.
1. Работно помещение на художник, скулптор, фотограф и др.
2. Работилница за художествени или модни изделия.

атентат

мн. атента̀ти, (два) атента̀та, м. Тайно подготвено покушение с политически мотиви.

атентатор

мн. атента̀тори, м. Лице, което извършва атентат

атенюация

мед. вж. атенюиране

атенюиране

мед. Отслабване — изкуствено намаляване на вирулентността на патогенните микроорганизми.

атером

мед. Киста на мастна жлеза. Възниква при запушване на изходния й канал. Кистата е изпълнена с рогова материя, има големина от 3-4 mm до 3-4 сm.

атеросклероза

ж., само ед. Спец. Хронично заболяване на големите и средните артерии, което се характеризира с намаляване на еластичността им и образуване на склеротични огнища.

атестат

мн. атеста̀ти, (два) атеста̀та, м.
1. Свидетелство.
2. Атестация.

атестационен

вж. атестация

атестация

мн. атеста̀ции, ж. Писмена или устна преценка за качествата на някого или нещо.
прил. атестационен, атестацио̀нна, атестацио̀нно, мн. атестацио̀нни.

атестирам

атестѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Давам атестация; правя, провеждам атестация.

атетоза

мед. Бавни, непрекъснати, неволеви движения, главно на горните крайници. Наблюдават се при поражения на стрио-палидарната система.

атлаз

м., само ед. Вид копринен плат, лъскав и гладък от едната страна.
прил. атлазен, атла̀зена, атла̀зено, мн. атла̀зени. Атлазени шалвари.

атлазен

вж. атлаз

атлант

мит. В древногръцката митология — титан, наказан от Зевс да поддържа небето на плещите си, понеже взел участие в бунта на титаните срещу боговете.

атлас

мн. атла̀си, (два) атла̀са, м. Сборник с географски, исторически или други карти, илюстрации, таблици, чертежи.

атлет

мн. атлѐти, м.
1. Спортист, който се занимава с атлетика.
2. Човек със здраво, красиво телосложение; здравеняк.

атлетика

ж., само ед. Практикуване на физически упражнения и спортове, напр. в състезания по бягане, скачане и др.
• Лека атлетика. — Вид спорт, който обхваща бягане, спортно ходене, скачане, хвърляне на диск, копие, гюлле и др.
• Тежка атлетика. — Спортът вдигане на тежести.

атлетичен

атлетѝчна, атлетѝчно, мн. атлетѝчни, прил. Който е характерен за атлет (във 2 знач.).

атлетически

атлетѝческа, атлетѝческо, мн. атлетѝчески, прил. Който се отнася до атлетика. Атлетически състезания.

атлетка

мн. атлѐтки, ж. Жена атлет (в 1 знач.).

атмосфера

мн. атмосфѐри, ж.
1. Само ед. Газообразната обвивка около Земята и някои други планети.
2. Разг. Само ед. Въздухът около нас.
3. Прен. Само ед. Окръжаващи условия, обстановка. Творческа атмосфера.
4. Спец. Единица за измерване на въздушното налягане.
прил. атмосферен, атмосфѐрна, атмосфѐрно, мн. атмосфѐрни (в 1 знач.). Атмосферно налягане.

атмосферен

вж. атмосфера

атом

мн. а̀томи, (два) а̀тома, м. Спец. Най-малката частица на химически елемент, която се състои от ядро и електрони.
прил. атомен, а̀томна, а̀томно, мн. а̀томни. Атомна енергия. Атомна електроцентрала.

атомен

вж. атом

атомизъм

Механично-материалистично учение възникналол в древна Гърция (Демокрит, Епикур, Лукреций), според който природата се състои от вечни, неизменни, неделими и извънредно малки частици (атоми), които запълват всичко и се намират във вечно и непрекъснато движение. Учение за строежа, свойствата и енергията на атома.

атония

мед. Отпуснатост, вялост, понижен до липсващ мускулен тонус.

атрактивен

атрактѝвна, атрактѝвно, мн. атрактѝвни, прил. Привлекателен, примамлив.

атракцион

мн. атракцио̀ни, (два) атракцио̀на, м. Съоръжение за развлечение в открити места за разходка и почивка.

атракционен

вж. атракция

атракция

мн. атра̀кции, ж. Ефектен номер, обикн. в циркова или шоупрограма, който привлича вниманието на публиката.
прил. атракционен, атракцио̀нна, атракцио̀нно, мн. атракцио̀нни. Атракционна програма.

атрезия

Липса или затваряне/срастване на отвори или цилиндрични органи.

атрибут

мн. атрибу̀ти, (два) атрибу̀та, м.
1. Характерен белег, свойство, качество, черта на човек или предмет.
2. Спец. В езикознанието — определение.
прил. атрибутивен, атрибутѝвна, атрибутѝвно, мн. атрибутѝвни (във 2 знач.). Атрибутивна функция.

атрибутивен

вж. атрибут

атрихия

мед. вж. атрихоза

атрихоза

мед. Вродена или придобита липса на косми.

атропин

м., само ед. Спец. В медицината — силноотровно вещество, извлечено от беладоната и татула, с голямо приложение при успокояване на болки.
прил. атропѝнов, атропѝнова, атропѝново, мн. атропѝнови. Атропинови инжекции.

атрофиране

мед.
отслабване, загиване на телесна част, поради недохранването и

атрофия

ж., само ед. Спец. В медицината — загубване на жизнеспособността, изтъняване и намаляване на размерите на тъкани и органи поради продължително бездействие или недохранване.

аудиенция

мн. аудиѐнции, ж. Официален прием от високопоставена особа за изслушване на приетото лице. Давам аудиенция. Имам аудиенция.

аудио-визуален

а̀удио-визуа̀лна, а̀удио-визуа̀лно, мн. а̀удио-визуа̀лни, прил. Който е предназначен за слушане (чрез магнетофонни записи) и гледане (чрез кино- или видеофилми). Аудио-визуални средства за обучение по чужд език.

аудитория

мн. аудито̀рии, ж.
1. Помещение, обикн. в университет, където се четат лекции, доклади и др.
2. Прен. Публиката (слушатели, зрители, читатели) на някого или на нещо (филм, радио- и телевизионна програма, вестник и под.).

аукцион

мн. аукцио̀ни, (два) аукцио̀на, м. Спец. Периодично действащ стоков пазар, на който чрез наддаване се продават определени видове стоки.

аул

мн. ау̀ли, (два) ау̀ла, м. ист. Укрепено селище на прабългарите или дворец на прабългарски хан.

аула

мн. ау̀ли, ж. Голяма тържествена зала в университет.

аум

В индийската фолософско-религиозна система — първичният звук на Сътворението, съставен от трите звука а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството проявен като амин.

аура

мед. Предвестник — явления, предшестващи настъпването на епилептичен припадък.

аурикула

мед. Ушна мида, има форма на приплесната фуния. Основната част от нея се изгражда от еластиченохрущялна плочка, към която сраства плътно покриващата я кожа. Долната част на ушната мида, която виси свободно, не съдържа хрущял, а мастна тъкан.

ауспух

мн. а̀успуси и а̀успухи, (два) а̀успуха, м. Тръба за изпускане на отработените газове на автомобил.

аут

1. същ., само ед., м. Положение в спортна игра, при което топката излиза вън от игрището.
2. Нареч. Разг. Вън, навън, извън.

аутогонистофилия

Парафилия при която сексуалното удоволствие се доставя от присъствието на пряко или косвено наблюдение на дадения човек, напр. на сцена, пред камера и т. н.
гр. аутос, себе си + агонистес, драматичен актьор + филия.
вж. парафилия

аутодафе

мн. аутодафѐта, ср.
1. ист. Публично изгаряне на еретици от Испанската инквизиция през средновековието.
2. Прен. Публично унищожаване, изгаряне на нещо (най-често книги) от привърженици на противно убеждение.

аутоеротицизъм

Самопостигнато доставяне на сексуално удоволствие. гр. ауто, себе си + еротикос, еротичен (Ерос, бог на любовта).
Антоним — алоеротицизъм.

аутоеротично

Нещо, което доставя сексуално удоволствие на този, който го използва- напр. ръцете при мастурбация.
вж. мастурбация

аутопсирам

аутопсѝраш, несв. и св.; Какво. Правя аутопсия, подлагам на аутопсия.

аутопсия

ж., само ед. Спец. Разрязване и изследване на човешки или животински труп, за да се установят причините за смъртта.

аутосексуален

Характеризира се със сексуално привличане към собственото тяло.

аутофилия

Състояние, при което любовното чувство не е насочено към партньор, а към човека, който го изпитва. гр. ауто, себе си + филия.

аутсайдер

мн. а̀утсайдери, м.
1. Спортист, състезателен кон или спортен отбор, от които не се очаква да спечелят в състезание.
2. Човек, който е извън претендентите за победа, печалба, първенство.

ауфтакт

муз.
непълен такт; немски термин, който означава слаба част от такта (съставена от една или повече нотни стойности), която предхожда силното време на следващия пълен такт

афагия

мед. Неспосбност за преглъщане.

афазия

мед. Загуба на способността за говорене или за разбиране на речта. Различават се моторна афазия (нарушена е способността за говорене при запазена способност за разбиране на чуждата реч), сензорна афазия (загуба на способността да се разбира значението на думите при запазен слух), синтаксична афазия (неспособност да се подреждат думите в последователности).

афакия

мед. Състояние на окото след оперативно или травматично отстраняване на лещата му.

афебрилен

мед. Без треска, без повишена температура.

афект

мн. афѐкти, (два) афѐкта, м. Емоционално състояние на силна възбуда, при което човек не може да контролира постъпките си.

афектирам

афектѝраш, несв. и св.; Кого. Предизвиквам афект.
афектирам се. — Изпадам в афект.

афера

мн. афѐри, ж. Съмнителна или непочтена проява в търговията или политиката с широк отзвук в обществото.

аферим

междум. Разг. Хвала, похвално, браво.

афибриногенемия

мед. Липса на фибриноген в кръвната плазма, при което кръвта не се съсирва и се получават тежки кръвоизливи.

афикс

и афикс, мн. афѝкси и а̀фикси, (два) афѝкса и а̀фикса, м. Спец. В езикознанието — част от производна дума със словообразувателно значение.

афинитет

м., само ед.
1. Спец. В химията — качество на химически елементи да реагират химически помежду си.
2. Прен. Вътрешно сходство, душевна близост.
3. Прен. Склонност, предразположение към нещо.

афирмативен

Утвърдителен, потвърждаващ.

афиф

нареч.
1. слаб, неустойчив
2. несериозен, лекомислен

афиш

мн. афѝши, (два) афѝша, м.
1. Печатна обява за спектакъл, концерт, лекция и др., която се разлепва на видно обществено място.
2. Обявление, плакат с рекламно или агитационно съдържание.

афиширам

афишѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Остар. Разгласявам чрез афиши.
2. Прен. Изкарвам на показ, изтъквам, натрапвам.
афиширам се. — Самоизтъквам се, натрапвам се на вниманието на околните.

афония

мед. Липса на глас.

афоресам

отлъчвам от църквата; отлъчвам от дадена среда; проклинам

афоризъм

мн. афорѝзми, (два) афорѝзъма, м. Кратко изречение със сентенциален характер; сентенция.
прил. афористичен, афористѝчна, афористѝчно, мн. афористѝчни. Афористичен стил.

афористичен

вж. афоризъм

афронт

Обида, оскърбление или засрамване на публично място в присъствието на оскърбеното лице. Грубо незачитане и пренебрегване.

афронтирам

оскърбявам, обиждам някого чрез подчертано пренебрежително отношение

афта

мн. а̀фти, ж. Обикн. мн. Заболяване на лигавицата на устата, при което се образуват болезнени жълто-бели язвички, както и самите язвички.

афтършейв

м., само ед. Одеколон за след бръснене.

ах

междум.
1. За изразяване на учудване, изненада, уплаха. Ах, как ме стресна!
2. За изразяване на радостно чувство, задоволство. Ах, че е хубава!
3. За изразяване на закана. Ах, ах, ах, ще те науча аз тебе!

аха

част. Разг.
1. За потвърждение, изразено мимоходом: да, наистина, така е. – Чуваш ли какво ти говоря? — Аха — каза тя, продължавайки да гледа втренчено в телевизора.
2. За означаване, че едно действие почти е щяло да стане или почти ще стане, но не става. И той, аха да си отвори устата — тя пак го прекъсва.


междум.
1. За изразяване на внезапно досещане, вникване, проумяване. Аха, разбрах най-после!
2. За изразяване на закана или шеговита закана. Аха, ще видим тая работа!

ахам

а̀хаш, несв. Ахкам.

ахат

мн. аха̀ти, (два) аха̀та, м. Твърд полускъпоценен камък от рода на кварца, който се употребява за украшения, малки сувенирни предмети, в техниката.
прил. ахатов, аха̀това, аха̀тово, мн. аха̀тови.

ахатов

вж. ахат

ахвам

а̀хваш, несв. и ахна, св. Изведнъж издавам възклицание “ах”.

ахейрия

мед. Вродена липса на едната или двете ръце.

ахилесов

ахилѐсова, ахилѐсово, мн. ахилѐсови, прил.
• Ахилесова пета. — Най-уязвимото и слабо място на някого или нещо.

ахилия

мед. Липса на стомашен сок или други храносмилателни секрети.

ахкам

а̀хкаш, несв. Многократно и продължително възклицавам “ах”.

ахлорхидрия

мед. Липса на солна киселина в стомашния сок.

ахмак

мн. ахма̀ци, м. Разг. Грубо. Глупак.

ахна

а̀хнеш, мин. св. а̀хнах, мин. прич. а̀хнал, св. — вж. ахвам.

ахолия

мед. Липса или понижение на жлъчната секреция.

ахондроплазия

мед. Наследствена, вродена хондродистрофия, характеризираща се с нарушение в растежа и неадекватно вкостяване на епифизните хрущяли. Засегнатите индивиди са с нисък ръст за сметка на скъсяване на дължината на крайниците, голяма глава с изпъкване на челото и хипоплазия на средната част на лицето, силно изразена лумбална лордоза, ограничена екстензия в лакътната става, изкривяване на коленете навън (О-образни крака) и пръсти на ръцете с приблизително еднаква дължина. Унаследява се автозомно доминантно и е най-честата причина за нанизъм с къси крайници.

ахроматизъм

м., само ед. Спец. Свойство на оптическите стъкла да пречупват светлинни лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове.

ахроматоза

мед. вж. ахромия

ахроматопия

мед. вж. ахроматопсия

ахроматопсия

мед. Невъзможност за различаване на цветовете, тотална цветна слепота.

ахромия

мед. Липса на нормална пигментация, напр. липса на кожния пигмент (албинизъм, витилиго), на пигмента на ириса и др.

ахчийница

мн. ахчѝйници, ж. Остар. Разг.
1. Готварница.
2. Проста гостилница.

ахчия

мн. ахчѝи, м. Остар. Разг.
1. Готвач.
2. Съдържател на ахчийница (във 2 знач.).

ацетабулум

мед. Ацетабуларна ямка — вдлъбнатина на тазовата кост, в която влиза главата на бедрената кост.

ацетизал

мн. ацетиза̀ли, (два) ацетиза̀ла, м. Аспирин.

ацетилен

м., само ед. Спец. Безцветен, леснозапалим отровен газ, който се получава при разлагане на калциев карбид с вода.
прил. ацетиленов, ацетилѐнова, ацетилѐново, мн. ацетилѐнови.

ацетиленов

вж. ацетилен

ацетон

м., само ед. Спец. Безцветна, лекоподвижна и леснозапалима течност, която се употребява като разтворител на смоли, лакове и др.
прил. ацетонов, ацето̀нова, ацето̀ново, мн. ацето̀нови. Ацетоново лепило.

ацетонемия

мед. Наличие на относително голямо количество кетонови тела в кръвта (ацетон, ацетоцетна киселина и бетаоксимаслена киселина), напр. при захарен диабет, вследствие на непълно окисление на големи количества мастни киселини.

ацетонов

вж. ацетон

ацетонурия

мед. Повишено отделяне на ацетон и други кетонови тела в урината, вследствие на непълно окисление на големи количества липиди поради намален или нарушен въглехидратен метаболизъм. Обикновено се наблюдава при диабетна кетоацидоза.

ацефалия

мед. Вродена липса на глава.

ацидитет

мед. Киселинност.

ацидоза

мед. Увеличение на концентрацията на водородни йони в артериалната кръв над нормалното ниво — 40 nmol/L или pH 7. 4. Получава се в резултат на натрупване на въглероден двуокис, на кисели продукти на метаболизма или на намаление на концентрацията на алкални съединения в кръвта. В зависимост от механизма на възникване се дели на метаболитна, респираторна и смесена, а според стойностите на pH — на компенсирана и декомпенсирана.

ацидофилен

мед. 1. Растящ добре в кисела среда.
2. Оцветяващ се лесно с кисели бои.

ацинозен

мед. Гроздовиден.

ацинус

мед. Малка гроздовидна част, с която завършват каналите на ацинозните жлези. Вътрешната им повърхност е покрита със секретиращи клетки.

ачигьоз

прил., неизм. Разг. За човек — буден, отворен, отракан; който не се стеснява.

ачик

1. Прил., неизм. Разг. Отворен; светъл, ясен; явен, неприкрит. Ачик работа.
2. Нареч. Разг. Отворено; ясно, светло; явно, неприкрито.

ашикере

явно, открито

ашколсун

междум. Разг. Браво, отлично.

ашладисам

ашладѝсаш, св. — вж. ашладисвам.

ашладисвам

ашладѝсваш, несв. и ашладисам, св.
1. Разг. Присаждам дърво, растение, лоза, за да облагородя.
2. Остар. Ваксинирам.

ашлама

мн. ашламѝ, ж.
1. Разг. Облагородено чрез присаждане дърво, растение; присад.
2. Остар. Ваксиниране; белегът, който остава след ваксиниране.

аязмо

мн. ая̀зма, ср.
1. Свещен извор, обикновено при манастир или църква, чиято вода се смята за лековита.
2. Местност, където има такъв извор.

аянин

валийски помощник у турците

ба

част. Разг.
1. За изразяване на възражение или за усилване на възражение. – Ще стигна навреме. — Ба, ще стигнеш, виж колко е часът!
2. За предпазливо присъединяване към констатация или предположение. – Щяла да напуска мъжа си. — Ба, като нищо ще го стори, знаеш я каква е.

баба

мн. ба̀би, ж.
1. Майчина или бащина майка.
2. Стара жена, старица. Приличаш на баба.
3. Разг. Съпруга на възрастен човек по отношение на самия него. Отиваме с бабата на курорт.
4. Разг. Тъща.
5. Остар. Жена, която помага на родилка при раждане вкъщи.
6. Прен. Пренебр. Слабохарактерен, мекушав човек.
същ. умал. бабка, мн. ба̀бки, ж. (в 1, 2 и 3 знач.).
същ. умал. бабичка, мн. ба̀бички, ж. (в 1, 2, 3, 5 и 6 знач.).
същ. Пренебр. бабушкера, мн. бабушкѐри, ж. (във 2 знач.).
прил. бабин, ба̀бина, ба̀бино, мн. ба̀бини (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
• Баба Марта. — Гальовно название на месец март.
• Баба шарка. — Разг. Шарка.
• Баба Яга. — Старица магьосница в приказки.
• Сляпа баба. — Детска игра, в която едно дете с вързани очи гони другите, а когато хване някое, трябва да познае кое е то, за да му отвържат очите.
• Бабини деветини. — Разг. Празни приказки, измислици.

бабаджан

вж. бабаджанко

бабаджанко

разг.
едър и силен човек, здравеняк

бабаит

мн. бабаѝти, м. Разг. Едър, силен мъж, готов за бой, за подвизи; мъжага, юначага.
прил. бабаитски, бабаѝтска, бабаѝтско, мн. бабаѝтски.

бабаитски

вж. бабаит

бабанко

вж. бабаджанко

бабачко

вж. бабаджанко

бабешки

ба̀бешка, ба̀бешко, мн. ба̀бешки, прил. Който е свойствен на баба (във 2 знач.). Бабешки приказки.

бабизъм

рел. Реформистка ислиямска шиитска доктрина основана в Персия, проповядваща равноправие, световно братство и религиозна толерантност, заместена по-късно от бахайството.

бабин

вж. баба

Бабинден

м., само ед. Народен празник през януари на бабите (в 5 знач.), а сега и на акушерките.

бабини

само мн. Разг. Домът и семейството на баба (в 1 и 4 знач.). Бабини живеят на село. Отивам у бабини.

бабичка

вж. баба

бабка

вж. баба

бабувам

бабу̀ваш, несв.
1. Остар. На кого или Кого. Помагам при раждане; акуширам.
2. Разг. На кого. Бая, врачувам.

бабушкера

вж. баба

бавачка

мн. бава̀чки, ж. Жена, наета да гледа, да занимава малко дете.

бавен

ба̀вна, ба̀вно, мн. ба̀вни, прил.
1. Който действа или се извършва с неголяма скорост.
2. Който протича и се осъществява дълго, продължително време.
нареч. ба̀вно. Вървя бавно.
прил. умал. бавничък, ба̀вничка, ба̀вничко, мн. ба̀внички.

бавничък

вж. бавен

бавя

ба̀виш, мин. св. ба̀вих и бавѝх, мин. прич. ба̀вил и бавѝл, несв.
1. Какво. Правя да не става бързо, отлагам, протакам; не върша навреме. Тя бавеше отговора си.
2. Кого. Задържам, забавям, мая. Стига си ме бавил!


ба̀виш, мин. св. ба̀вих и бавѝх, мин. прич. ба̀вил и бавѝл, несв.; Кого. Гледам, занимавам, развличам малко дете. Ще го бавиш ли, докато се върна?

бавя се

ба̀виш се, мин. св. ба̀вих се и бавѝх се, мин. прич. ба̀вил се и бавѝл се, несв.
1. Задържам се, застоявам се. Бавих се половин час в пощата.
2. Мая се, протакам; не извършвам навреме. Не се бави, отговори ми веднага!

багаж

мн. бага̀жи, (два) бага̀жа, м.
1. Обикн. ед. Чанти, куфари и други опаковани вещи, с които едно лице пътува.
2. Прен. Само ед. Запас от знания и умения. Умствен багаж.
прил. багажен, бага̀жна, бага̀жно, мн. бага̀жни (в 1 знач.). Багажно отделение.

багажен

вж. багаж

багажник

мн. бага̀жници, (два) бага̀жника, м. Приспособление за поставяне на багаж в/на превозно средство (лека кола, велосипед и др.). Колата има голям багажник. Подвижен багажник.

багер

мн. ба̀гери, (два) ба̀гера, м. Самоходна машина за изкопаване, изгребване и изхвърляне на пръст, пясък, чакъл и под.

багерист

мн. багерѝсти, м. Работник, чиято професия е да управлява багер.

багня

багня се, багних се,багнил се.
Диал. агня се.

багня се

ба̀гниш се, мин. св. ба̀гних се и багнѝх се, мин. прич. ба̀гнил се и багнѝл се, несв. Диал. Агня се.

багра

мн. ба̀гри, ж.
1. Обикн. мн. Предимно в художествената литература и поезията — цвят, шарка.
2. Вещество за боядисване и оцветяване; боя.
прил. багрен, ба̀грена, ба̀грено, мн. ба̀грени.

багрен

вж. багра

багреница

мн. багренѝци, ж. ист. Царска мантия от скъп тъмночервен плат през Средновековието; порфира.

багрилен

багрѝлна, багрѝлно, мн. багрѝлни, прил. Който багри, който е предназначен да багри. Багрилни вещества. Багрилен цех.

багрило

мед. вж. пигмент

багря

ба̀гриш, мин. св. ба̀грих и багрѝх, мин. прич. ба̀грил и багрѝл, несв.; Какво.
1. Боядисвам.
2. Оцветявам в червено.

бадана

ж., само ед. Разг. Разтворена във вода бяла вар за боядисване (понякога с прибавка на хума за стабилизиране).

баданарка

мн. бадана̀рки, ж. Кръгла четка с дълги косми и с дръжка за варосване.

баданосам

бадано̀саш, св. — вж. баданосвам.

баданосвам

бадано̀сваш, несв. и баданосам, св. Разг. Варосвам с баданарка.
същ. баданосване, ср.

баданосване

вж. баданосвам

бадева

нареч. Разг. Даром, за̀лудо, на вятъра.

бадем

мн. бадѐми, (два) бадѐма, м.
1. Южно овощно дърво с бели цветове и дребни продълговати плодове (ядки) в твърда черупка; миндал.
2. Плодът на това дърво.
прил. бадемов, бадѐмова, бадѐмово, мн. бадѐмови. Бадемово дърво. Бадемови ядки.

бадемов

вж. бадем

бадж

карта за идентификация обикновено закачана на сако или риза, чрез щипка или игла.

баджа

мн. баджѝ, ж. Диал. Зидано огнище в помещение.

баджак

мн. баджа̀ци, (два) баджа̀ка, м.
1. Разг. Бедро на животно или човек.
2. Жарг. Бедро на девойка или младеж.
3. Диал. Само ед. Вълна от горната част на краката на овца.

баджанак

мн. баджана̀ци, м. Всеки един от съпрузите на сестри по отношение на другия.

баждарина

Такса или продажба на стоки в селищата или при изнасянето им за продан в други селища, съществувала през турското робство и известно време след Освобождението

баждарница

място или помещение, където се е плащал налогът баждарина

база

мн. ба̀зи, ж.
1. Само ед. Съвкупност от условия, основа. База за разсъждения.
2. Опорен пункт. Военна база. Ремонтна база. Петролни бази.
3. Само ед. Източник като средство за съществуване или дейност. Енергийна база. Суровинна база.
4. Само ед. Съвкупност от материални обекти и средства, в които и/или с помощта на които се осъществява специализирана дейност. Университетът има модерна база. Остаряла спортна база.
прил. базов, ба̀зова, ба̀зово, мн. ба̀зови (във 2 знач.). Базов лагер.

базален

мед. Разположен в основата, отнасящ се до основата.

базалт

м., само ед. Плътна или дребнозърнеста вулканична скала, обикновено с черен цвят, която се използва в пътното строителство.
прил. базалтов, база̀лтова, база̀лтово, мн. база̀лтови. Базалтова настилка.

базалтов

вж. базалт

базар

мн. база̀ри, (два) база̀ра, м.
1. Покрит пазар с множество малки магазини.
2. Разпродажба, организирана по определен повод. Изложба базар.

базиларен

мед. вж. базален

базилика

мн. базѝлики, ж. ист.
1. В древния Рим — правоъгълно здание за седалище на съд.
2. Християнски храм в правоъгълна форма с множество колони.

базилиск

Ужасяващо митологично същество “крал на змиите”. Произлиза от старогръцката митология и дори е описано в “Естествената История” на Плиний Стари, който го описва като "малка змия, тъй отровна, че дори погледа и носи смърт".

На старогръцки “базилеус” означава цар. Наречен е така, заради оформените като корона израстъци на главата му, споменати в някои митове.

В ранните предания базилискът вкаменява с поглед и има смъртоносна отрова. В последвалите предания базилиска става все по-чудовищен — огромно злонамерено същество, чиито допир също носи смърт. И дори в най-крайните приказки се стига до това, че докоснат от това създание предмет е смъртоносен и базилиска опустошава цели градове.

Базилискът се излюпва от яйце на усойница, измътено от петел. Кукуригането на петел е фатално за могъщото чудовище, а друг смъртоносен враг на базилиска е невестулката, която устоява на погледа му и ако е малък, го изяжда.

В България съществото, често е наричано още василиск. Става дума за различно четене на гръцката азбука и по-точно върху буквата “бета”, която в древна Елада се е четяла като “Б”, а във Византия и съвременна Гърция — като “В” (вита).

Някои автори представят базилиска като люспест петел с корона от шипове. Това е подвид, известен като кокатрис, който изглежда по такъв начин.

базирам

базѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Обосновавам, основавам. Базирам изводите си на експеримент.
2. Разполагам в база (във 2 знач.).
базирам се. 1. — На какво. Обосновавам се, основавам се.
2. Използвам, имам като база (във 2 знач.).

базиргян

вж. базиргянин

базиргянин

остар.
търговец, търгаш, занаятчия

базисен

ба̀зисна, ба̀зисно, мн. ба̀зисни, прил. Който се отнася до база (в 1 знач.); основен. Базисно изследване. Базисни данни.

базов

вж. база

базофилия

мед. 1. Оцветяване на клетките и тъканите с основни бои.
2. Повишаване на базофилните левкоцити в кръвта.

баир

мн. баѝри, (два) баѝра, м. Разг. Хълм, рид, бърдо.

бай

м., неизм. Разг. Само в съчетание с мъжко собствено име — за свойско назоваване на по-възрастен мъж или в обръщение към него вм. официалното господин: бате (във 2 знач.). Бай Иван. Бай Марине!

байонет

мн. байонѐти, (два) байонѐта, м. Остар. Щик.

байрак

мн. байраци, (два) байра̀ка, м. Остар. Разг. Знаме.

байрактар

байракта̀рят, байракта̀ря, мн. байракта̀ри, м.
1. Остар. Знаменосец.
2. Прен. Разг. Главатар, водач.

байрактарка

мн. байракта̀рки, ж. Жена байрактар.

Байрам

мн. байра̀ми, (два) байра̀ма, м. Голям мохамедански празник след рамазана.

байц

ба̀йцът, ба̀йца, само ед., м. Спец.
1. Водна или спиртна боя за повърхностно оцветяване на дървени изделия, без да се скрива структурата на дървото.
2. Киселина или масло за почистване на метални изделия или за промяна на първоначалния им цвят.

байцвам

ба̀йцваш, несв.; Какво. Спец.
1. Оцветявам или почиствам с байц.
2. Подготвям за равномерно боядисване текстилни тъкани, прежди.

бака

мн. ба̀ки, ж. Голям метален съд с дръжки за разнасяне храна на войници.

бакалавър

мн. бакала̀ври, м. Лице, което е получило първата (най-ниската) академическа степен (преди магистър и доктор), въведена най-напред в западноевропейски университети.
прил. бакалавърски, бакала̀върска, бакала̀върско, мн. бакала̀върски.

бакалавърски

вж. бакалавър

бакалин

мн. бака̀ли, м. Остар. Търговец на стоки за домакински нужди — предимно дребни стоки за храна.

бакалия

ж., само ед. Стока, с която търгуват бакалите.

бакалница

мн. бака̀лници, ж. Остар. Разг. Магазин за хранителни и други дребни стоки за домакински нужди.

бакалски

бака̀лска, бака̀лско, мн. бака̀лски, прил. Който се отнася до бакалин или бакалия.
• Бакалски сметки. — Разг. Дребнави сметки.
• Бакалски тефтер. — Разг. Лошо поддържан, изцапан тефтер.

бакелит

м., само ед. Вид пластмаса с добри изолационни свойства, поради което се употребява широко в електропромишлеността.
прил. бакелитов, бакелѝтова, бакелѝтово, мн. бакелѝтови. Бакелитова дръжка.

бакелитов

вж. бакелит

бакенбарди

само мн. Необръсната мъжка брада от слепоочията надолу покрай ушите.

бакии

само мн. Разг.
1. Неизплатени, невърнати парични дългове.
2. Изоставена, несвършена работа.

бакла

ж., само ед. Вид бобово растение с бели цветове и плод на едри зърна в плоска шушулка; черен боб.

баклава

мн. баклавѝ, ж. Силно подсладена и напоена с гъст захарен сироп баница с пълнеж от счукани орехи между отделните кори.

бакпулвер

м., само ед. Бял прах от натриев бикарбонат и слаби киселини, който се употребява в сладкарството за бухване на сладко тесто.

бакрач

мн. бакра̀чи, (два) бакра̀ча, м. Диал. Котел, медник; бакър (във 2 знач.).
същ. умал. бакра̀че, мн. бакра̀чета, ср.

бактериален

вж. бактерия

бактериемия

мед. Наличие на бактерии в циркулиращата кръв. Установява се чрез хемокултура.

бактериен

вж. бактерия

бактериолиза

мед. Разрушаване на бактерии.

бактериолог

мн. бактериоло̀зи, м. Специалист по бактериология.

бактериология

ж., само ед. Дял от микробиологията — наука за бактериите.
прил. бактериологѝчен, бактериологѝчна, бактериологѝчно, мн. бактериологѝчни.

бактериостаза

мед. Спиране на размножаването на бактериите.

бактериостатици

мед. Лекарствени средства, предизвикващи временна загуба на способността на бактериите да се размножават.

бактериофаг

мед. Вирус, който прониква в бактериална клетка, размножава се в нея, след което клетката се лизира. Новообразуваните вириони се освобождават и инфектират други клетки. В други случаи не се образуват зрели вириони и бактериалните клетките не се лизират.

бактериурия

мед. Наличие на бактерии в урината.

бактерициден

мед. Причиняващ смърт на бактериите.

бактерия

мн. бактѐрии, ж. Обикн. мн. Микроскопични едноклетъчни организми от растителен произход с различна форма, които причиняват ферментация, гниене или заболяване.
прил. бактериен, бактѐрийна, бактѐрийно, мн. бактѐрийни.
прил. бактериален, бактериа̀лна, бактериа̀лно, мн. бактериа̀лни.

бактисам

бактѝсаш, св. — вж. бактисвам.

бактисвам

бактѝсваш, несв. и бактисам, св.; от кого/от какво. Разг. Досажда ми, дотяга ми, омръзва ми.

бакшиш

мн. бакшѝши, (два) бакшѝша, м.
1. Разг. Неголяма парична сума, която се подарява за извършена услуга.
2. Остар. Подарък.

бакър

мн. бакъ̀ри, (два) бакъ̀ра, м.
1. Остар. Само ед. Металът мед.
2. Разг. Голям кръгъл меден съд за вода с една подвижна дръжка; котел.
същ. умал. бакърче, мн. бакъ̀рчета, ср. (във 2 знач.).
прил. бакърен, бакъ̀рена, бакъ̀рено, мн. бакъ̀рени.

бакърджийски

вж. бакърджия

бакърджия

мн. бакърджѝи, м. Разг. Човек, който произвежда бакърени изделия или търгува с тях; медникар; казанджия.
прил. бакърджийски, бакърджѝйска, бакърджѝйско, мн. бакърджѝйски.

бакърен

вж. бакър

бакърче

вж. бакър

бал

ба̀лът, ба̀ла, мн. ба̀лове, (два) ба̀ла, м. Голямо празнично вечерно събиране за забава с танци и музика. Новогодишен бал. Абитуриентски бал.
прил. бален, ба̀лна, ба̀лно, мн. ба̀лни. Бален костюм. Бална рокля. Бален салон.


ба̀лът, ба̀ла, мн. ба̀лове, (два) ба̀ла, м.
1. Единица за измерване на степента на сила на някои природни явления. Пет бала земетресение по ска̀лата на Рихтер. Шест бала морско вълнение.
2. Сборна цифрова оценка от оценките по изпитните предмети и/или по определени предмети, отразени в свидетелство или диплома, с която се участва за класиране в конкурс. Балът на кандидат-студента е висок.

бала

мн. ба̀ли, ж. Голям вързоп стока (обикн. от мек материал), здраво стегнат за превоз. Бала памук. Бала сено. Бала слама.

балада

мн. бала̀ди, ж. Спец.
1. В литературата — лирико-епично стихотворение с фантастичен сюжет, което пренася читателя в тайнствена, необикновена действителност.
2. В музиката — лирична песен или музикална композиция (обикн. за китара или пиано) на романтична тема.
прил. баладичен, баладѝчна, баладѝчно, мн. баладѝчни.

баладичен

вж. балада

балалайка

мн. балала̀йки, ж. Руски народен музикален инструмент с три струни и триъгълен корпус.

балама

мн. ба̀лами, м. и ж. Разг. Наивник, будала; човек, когото лесно могат да излъжат, да подведат. Голям балама. Голяма балама.
прил. баламски, ба̀ламска, ба̀ламско, мн. ба̀ламски. Баламска работа.

баламосам

баламо̀саш, св. — вж. баламосвам.

баламосвам

баламо̀сваш, несв. и баламосам, св.; Кого. Разг. Правя на балама; заблуждавам, лъжа, обърквам, подвеждам.
баламосвам се/баламосам се. — Правя се на балама; държа се като балама.

баламски

вж. балама

баланит

мед. Възпаление на кожата на главичката на пениса.

баланопостит

мед. Възпаление на главичката на пениса, sulcus coronaries и препуциума.

баланс

мн. бала̀нси, (два) бала̀нса, м.
1. Само ед. Равновесие. Баланс на военните сили. Поддържам баланс.
2. Спец. Само ед. или само мн. Във финансите — съотношението между взаимносвързани показатели на някаква дейност; равносметка. Бюджетен баланс. Търговски баланс. Активен баланс. Пасивен баланс. Баланс на приходите и разходите.
3. Уред за регулиране работата на механизъм; балансьор.
прил. балансов, бала̀нсова, бала̀нсово, мн. бала̀нсови. Балансов отчет.

балансирам

балансѝраш, несв. и св.
1. Запазвам или поддържам равновесие при неустойчиво положение.
2. Какво. Уравновесявам; привеждам в равновесие.
същ. балансиране, ср.

балансиране

вж. балансирам

балансов

вж. баланс

балансьор

мн. балансьо̀ри, (два) балансьо̀ра, м.
1. Баланс (в 3 знач.).
2. Човек или предмет, който служи за баланс (в 1 знач.).

балантидиоза

мед. Протозойна зооантропоноза, причинена от Balantidium coli — предизвиква улцерозни изменения в лигавицата на дебелото черво. Протича с гадене, повръщане, диария.

баласт

м., само ед.
1. Допълнителен товар, който чрез тежестта си придава устойчивост на водни превозни средства или на самолет.
2. Натрошени камъни за основа на траверсите в жп трасе; трошляк.
3. Баластра.
4. Прен. Безполезни, ненужни подробности. В речта му имаше много баласт.

баластра

ж., само ед. Речен чакъл и пясък като строителен материал, най-често за приготвяне на бетон.

балатум

м., само ед. Вид плътна мушама за настилка на подове в помещения.

балванка

Междинен продукт в металургията. Излят от метал цилиндър, който след това подлежи на пресоване, за да може да се получат други продукти като тел, профили, пръти и др.

балдахин

мн. балдахѝни, (два) балдахѝна, м. Навес от тънък или прозрачен плат на колони над легло, престол и др.

балдъза

мн. балдъ̀зи, ж. Сестра на съпругата (по отношение на съпруга).

бален

вж. бал

балерина

мн. балерѝни, ж. Артистка в балет.

балет

мн. балѐти, (два) балѐта, м.
1. Само ед. Танцово театрално изкуство.
2. Театрално представление на произведение на това изкуство.
3. Музикално произведение, предназначено за такова представление.
4. Само ед. Театрална трупа, даваща такива представления.
прил. балетен, балѐтна, балѐтно, мн. балѐтни. Балетен състав. Балетна музика.

балетен

вж. балет

балетист

мн. балетѝсти, м. Артист в балет.

балирам

балѝраш, несв. и св.; Какво. Правя да стане на бали. Балирам слама. Балирам тютюн.

балировач

мн. балирова̀чи, м. Работник, който балира.

балировачка

мн. балирова̀чки, ж. Жена балировач.

балистика

ж., само ед. Спец. Дял от механиката, в който се изучава движението на снаряда при стрелба.
прил. балистичен, балистѝчна, балистѝчно, мн. балистѝчни. Балистична ракета.

балистичен

вж. балистика

балкан

мн. балка̀ни, (два) балка̀на, м.
1. Планина.
2. Само ед. Друго собствено име на Стара планина.
прил. балкански, балка̀нска, балка̀нско, мн. балка̀нски. • Балканите. Балканският полуостров.

балканджийка

мн. балканджѝйки, ж. Жена балканджия.

балканджийски

вж. балканджия

балканджия

мн. балканджѝи, м. Човек от балкана.
прил. балканджийски, балканджѝйска, балканджѝйско, мн. балканджѝйски.

балканиада

мн. балканиа̀ди, ж. Периодични спортни състезания между страните от Балканския полуостров. Балканиада по лека атлетика.

балкански

вж. балкан

балкон

мн. балко̀ни, (два) балко̀на, м.
1. Издадена от външната стена на сграда площадка, оградена с парапет.
2. Етаж над партера в театър, киносалон и др.
прил. балконски, балко̀нска, балко̀нско, мн. балко̀нски. Балконска врата.

балконски

вж. балкон

балнео-

Първа съставна част на сложни думи със значение минерални бани, напр. балнеолечебница, балнеолечение, балнеосанаториум, балнеотерапия, балнеотехника, балнеохимия.

балнеолог

мн. балнеоло̀зи, м. Лекар, специалист по балнеология.

балнеология

ж., само ед. Спец. Дял от медицината, в който се изучават минералните води и лечебната кал във връзка с приложението им при лекуване.

балнеотерапия

мед. Прилагане на минерални води с лечебна цел.

балон

мн. бало̀ни, (два) бало̀на, м.
1. Сферичен летателен уред, напълнен с по-лек от въздуха газ.
2. Стъклен или метален кълбовиден съд.
3. Детска надуваема играчка от тънка еластична материя.
същ. умал. балонче, мн. бало̀нчета, ср. (в 3 знач.).

балонче

вж. балон

балотаж

м., само ед. Повторно гласуване за ограничен брой кандидати, когато при избор никой не е получил предвидените в закона гласове, за да бъде избран.

балотирам

балотѝраш, несв. и св.; за кого или Кого. Подлагам на балотаж.

балсам

м., само ед.
1. Гъст ароматен сок от разтворени в етерични масла смоли или други растителни вещества.
2. Болкоуспокояващо лекарство за мазане, приготвено от такъв сок.

балсамирам

балсамѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Обработвам мъртво тяло със специални вещества, за да го запазя от разлагане за дълго.
същ. балсама̀ция, ж.

балсамиране

Библейско тълкуване: Египетските жители са балсамирали мъртвите тела. Хората, които извършвали балсамирането се считали за свещенослужители. Те изваждали мозъкът на мъртвото тяло през ноздрите с една желязна кука, и напълвали лобът със затегателни билки. Също така изваждали всички вътрешности, освен сърцето и бъбреците, измивали ги с финиково вино и пак ги намествали, като допълвали празните места с укрепителни билки. Тялото мажели повторно с кедрово масло, смирна, тарчин и др. , в продължение на 30 дни, след което го поставяли в нитро за около 40 дни. Чрез този процес мъртвото тяло се запазвало цяло и се съхранявал неговият изглед като приживе. В Бит. 50:2,3, Мойсей казва, че четиресет дни се изпълнили за балсамирането на Яков, от което става ясно, че той не смята първите тридесет дни, но Яков плакал в Египет седемдесет дни. След седемдесет дни изваждали тялото от нитрото, измивали го, обвързвали го с дълги връзки, потапяли го в смирна, и най-накрая го засмолявали. Тогава го предавали на роднините му, които го заключвали в ковчег, и го държали в къщите си, или го поставяли в гроб. Много мумии (балсамирани тела) все още се намират в Египетските гробници, където са били положени преди две-три хиляди години. Телата на бедните се балсамирали със зифт, защото по-този начин балсамирането е излизало по-евтино.

Евреите не са били толкова вещи в балсамирането, както египтяните. Те са обвивали мъртвото тяло с ленени подвяски, и са го посипвали със смирна и алой и други благоуханни вещества. Тялото на Исус Христос е било балсамирано по еврейския начин от Йосиф и Никодим, но двете Марии и техните приятелки не знаели това, и отишли на гроба, за да го балсамират — Йн. 19:38-40. В общи линии евреите не са балсамирали мъртъвците си.

балсуджук

балтийка

вж. балтия

балтия

мн. балтѝи, ж. Диал. Брадва, секира.
същ. умал. балтийка, мн. балтѝйки, ж.

балтон

мн. балто̀ни, (два) балто̀на, м. Мъжко зимно палто.

баля

мн. ба̀ли, ж. Бала.

бамбашка

Разг.
1. Прил. неизм. Особен, необикновен, причудлив.
2. Нареч. Особено, необикновено, различно, другояче.

бамбина

мн. бамбѝни, ж. Жарг., остар. Момиче.

бамбук

мн. бамбу̀ци, (два) бамбу̀ка, м. Високо и гъвкаво тропическо растение от рода на тръстиката със здрави и твърди кухи стъбла.
прил. бамбуков, бамбу̀кова, бамбу̀ково, мн. бамбу̀кови. Бамбукови пръти.

бамбуков

вж. бамбук

бамя

ж., само ед. Вид зеленчук с мъхести месести шушулки, пълни с дребни зърна.

бан

ба̀нът, ба̀на, мн. ба̀нове, м. ист. Управител на област в балканските страни през Средновековието.

банален

бана̀лна, бана̀лно, мн. бана̀лни, прил. Който е лишен от оригиналност; изтъркан, досаден, безинтересен.
същ. баналност, баналността̀, мн. бана̀лности, ж.

банализирам

банализѝраш, несв. и св.; Какво. Правя да стане банален.

баналност

вж. банален

банан

мн. бана̀ни, (два) бана̀на, м.
1. Високо тропическо растение с много големи листа и дебелокожи, сладки и меки продълговати плодове.
2. Плодът на това растение.
прил. бана̀нов, бана̀нова, бана̀ново, мн. бана̀нови. Бананова каша.

банд

ба̀ндът, ба̀нда, мн. ба̀ндове, (два) ба̀нда, м. Банда (в 1 знач.).

банда

мн. ба̀нди, ж.
1. Група музиканти, които образуват инструментален състав.
2. Обществено зловредна, престъпна група от лица; шайка.

бандаж

мн. банда̀жи, (два) банда̀жа, м.
1. Еластична превръзка за поддържане на телесен орган в нормално положение.
2. Спец. В техниката — метален пояс на машинни части за придаване на здравина.
прил. бандажен, банда̀жна, банда̀жно, мн. банда̀жни.

бандажен

вж. бандаж

бандерол

мн. бандеро̀ли, (два) бандеро̀ла, м.
1. Книжна лента, залепена върху опаковката на някои стоки като знак за платен акциз.
2. Широка книжна лента за обвиване на вестник, списание, книга, които се пращат по пощата.
прил. бандеролен, бандеро̀лна, бандеро̀лно, мн. бандеро̀лни. Бандеролна пратка.

бандеролен

вж. бандерол

Банджул

Столицата на Гамбия. Банджул в Уикипедия.

бандит

мн. бандѝти, м. Член на банда (във 2 знач.); злосторник, разбойник.
прил. бандитски, бандѝтска, бандѝтско, мн. бандѝтски. Бандитско нападение.

бандитизъм

м., само ед. Дейност, проява на бандити.

бандитски

вж. бандит

бандура

мн. банду̀ри, ж. Многострунен украински народен музикален инструмент.

баница

мн. ба̀ници, ж. Печено тестено ястие от разточени кори, намазани с мазнина и поставени една върху друга или навити една до друга в тава, а към тях прибавено сирене или (по-рядко) друга плънка.

баничар

банича̀рят, банича̀ря, мн. банича̀ри, м. Човек, който приготвя и/или продава баници, банички.

баничарница

мн. банича̀рници, ж. Заведение, където се пекат и продават баници, банички.

баничка

мн. ба̀нички, ж. Тестено изделие — парче баница или нарочно приготвено и опечено с големината на парче баница, което се продава за закуска.

банка

мн. ба̀нки, ж.
1. Голямо учреждение за парични и кредитни операции. Българска народна банка. Търговска банка.
2. Прен. Съвкупност от сведения, данни, програми, които се натрупват и съхраняват на едно място.
прил. банков, ба̀нкова, ба̀нково, мн. ба̀нкови (в 1 знач.). Банков капитал. Банкови операции.


мн. ба̀нки, ж. Специална скамейка като дълъг чин за сядане и/или писане и четене в университетска аудитория, заседателна зала и под. Депутатите удряха с ръце по банките.


мн. ба̀нки, ж. Спец. Неголям цилиндричен дебелостенен стъклен съд, който се използва в медицината за съхраняване на кръв, течности и др. Две банки кръв.

банкер

мн. банкѐри, м.
1. Крупен акционер или собственик на банка 1 . 2. Разг. Лице, което управлява банка 1 или банков клон или заема висока длъжност в банка 1 .

банкет

мн. банкѐти, (два) банкѐта, м. Разг. Тържествена гощавка (вечеря или обед) по повод на някое събитие или в чест на някого.
прил. банкетен, банкѐтна, банкѐтно, мн. банкѐтни. Банкетна зала.


мн. банкѐти, (два) банкѐта, м. Земна ивица покрай шосе или жп линия с ширина до отводнителната канавка.

банкетен

вж. банкет

банкиране

Банков термин: процесът на управление на банка, най-общо на нейните активни и пасивни операции с оглед реализиране на печалба и укрепване доверието на клиентите и акционерите й. Основни функции при банкирането са: приемане на депозити от клиенти; осигуряване на разплащанията между банките и техните клиенти; предоставяне на кредити и други финансови услуги.

банкнота

мн. банкно̀ти, ж. Книжен знак с посочена на него стойност, издаден от емисионна банка, който служи като парично средство.
прил. банкнотен, банкно̀тна, банкно̀тно, мн. банкно̀тни.

банкнотен

вж. банкнота

банков

вж. банка

банкрут

мн. банкру̀ти, (два) банкру̀та, м.
1. Изпадане в несъстоятелност, в неспособност да се изплащат задължения; фалит.
2. Прен. Крах, провал в обществената дейност или в личния живот.

банкрутирам

банкрутѝраш, несв. и св. Изпадам в банкрут; в банкрут съм.

бански

ба̀нският, ба̀нския, мн. ба̀нски, м. Мъжки или дамски костюм за къпане на обществено място (плувен басейн, река, море и др.).

банциг

мн. ба̀нцизи и ба̀нциги, (два) ба̀нцига, м. Лентовиден трион за рязане на дървен материал.

баня

мн. ба̀ни, ж.
1. Обществена сграда за къпане. Градска баня.
2. Помещение в жилище за къпане.
3. Обикн. мн. Минерален извор за къпане с лечебна цел. Минерални бани.
4. Излагане тялото на слънце, въздух или потапяне в минерална вода, кал и др. с лечебна цел. Слънчеви бани. Въздушна баня. Кални бани.
5. Загрята в специален съд вода или друга течност, в която се потапя изделие или друг съд с течност. Водна баня. Златна баня.

баобаб

мн. баоба̀би, (два) баоба̀ба, м. Грамадно тропическо дърво с много дебел ствол, чиито плодове се използват за ядене.

баптизъм

м., само ед. Учение на католическа секта, което проповядва, че кръщението трябва да се извършва в зряла възраст, и отрича някои църковни обреди.

баптист

мн. баптѝсти, м. Лице, привърженик на баптизма.

баптистерий

Пристройка на църква или отделна постройка за извършване на кръщене.

бар

ба̀рът, ба̀ра, мн. ба̀рове, (два) ба̀ра, м.
1. Малък ресторант, където напитките и закуските се поднасят на специален висок плот, от едната страна на който посетителите седят на високи столчета.
2. Самият плот в такъв ресторант.
3. Нощно увеселително заведение.

бара

мн. ба̀ри, ж.
1. Разг. Малка река, вада.
2. Диал. Тепавица.

бараба

мн. бара̀би, м.
1. Остар. Работник, който троши камъни за настилка на шосета.
2. Разг. Пренебр. Бездомен, с лош външен вид човек.

барабан

мн. бараба̀ни, (два) бараба̀на, м.
1. Ударен музикален инструмент във вид на цилиндър с опъната от двете му страни кожа.
2. Част от механизъм с куха цилиндрична форма. Барабан на перална машина.
прил. барабанен, бараба̀нна, бараба̀нно, мн. бараба̀нни.

барабанен

вж. барабан

барабанист

мн. барабанѝсти, м. Музикант в оркестър, който изпълнява партиите за барабан.

барабанчик

мн. бараба̀нчици, м. Лице, което отмерва с барабан такта при маршируване.

барабаня

барабанѝш, мин. св. барабанѝх, мин. прич. барабанѝл, несв.; по какво. Удрям, чукам отсечено и продължително. Барабаня с пръсти по масата. Дъждът барабани по стъклата.

барабар

нареч. Разг. Заедно, редом.

бараж

мн. бара̀жи, (два) бара̀жа, м. Изкуствена преграда в коритото на река.
прил. баражен, бара̀жна, бара̀жно, мн. бара̀жни. Баражна стена.

баражен

вж. бараж

барак

мн. бара̀ци, (два) бара̀ка, м. Диал. Рошаво малко куче.
същ. умал. бара̀че, мн. бара̀чета, ср.

барака

мн. бара̀ки, ж. Лека дъсчена постройка за временно използване.

барам

ба̀раш, несв.; кого/ Какво. Разг. Пипам.

барбекю

мн. барбекю̀та, ср.
1. Огнище, построено на открито (напр. в градински двор), за печене на цяло животно или на скара.
2. Празненство около такова огнище, на което се поднася печено месо или риба на скара.

барбитурат

мн. барбитура̀ти, (два) барбитура̀та, м. Спец. В медицината — лекарствено вещество със сънотворно и наркотично действие.

барбут

м., само ед. Хазартна игра с три зара, в която печели този, който е събрал най-голям брой точки.

барвам

ба̀рваш, несв. и барна, св.; кого/ Какво. Разг. Барам за кратко време, еднократно.

бард

ба̀рдът, ба̀рда, мн. ба̀рдове, м.
1. ист. Странстващ поет певец у древните келти.
2. Прен. Поет, който в основната част от творчеството си възпява събития или хора.

бардак

мн. барда̀ци, (два) барда̀ка, м. Пренебр. Публичен дом или място и обстановка, които наподобяват публичен дом.

бардук

мн. барду̀ци, (два) барду̀ка, м. Диал. Стомна.
същ. умал. бардуче, мн. барду̀чета, ср.

бардуче

вж. бардук

баре

нареч. Разг. Поне.

барелеф

мн. барелѐфи, (два) барелѐфа, м. Леко изпъкнало скулптурно изображение на плоска повърхност.

барем

нареч. Разг. Баре.

барета

мн. барѐти, ж.
1. Мека кръгла шапка без периферия и с широко дъно.
2. Прен. Разг. Служещ във военна или военизирана част със специално предназначение, чиято униформа включва такава шапка с определен цвят. Сини барети. Червени барети.

баретка

мн. барѐтки, ж. Малка барета (в 1 знач.).

бариев

вж. барий

бариера

мн. бариѐри, ж.
1. Подвижна дървена греда, която се спуска за преграда на път, обикн. който пресича жп линия.
2. Дървена или метална преграда, препятствие.
3. Прен. Препятствие, спънка, пречка; граница. Езикова бариера. Звукова бариера.
прил. бариерен, бариѐрна, бариѐрно, мн. бариѐрни.

бариерен

вж. бариера

барий

ба̀рият, ба̀рия, само ед., м. Спец. Химически елемент, мек сребристобял метал с реактивна способност.
прил. бариев, ба̀риева, ба̀риево, мн. ба̀риеви.

барикада

мн. барика̀ди, ж. Заграждение от различни предмети и материали, което служи за защита и/или преграда при улични боеве.
прил. барикаден, барика̀дна, барика̀дно, мн. барика̀дни. Барикадни боеве.

барикаден

вж. барикада

барикадирам

барикадѝраш, несв. и св.
1. Какво. Издигам барикада; преграждам с барикада. Барикадирахме улицата.
2. Кого, какво. Прен. Преграждам, препречвам, обсаждам. Тълпата барикадира входа на завода.
барикадирам се. 1. — Издигам барикада, за да се прикрия, защитя.
2. Прен. Предпазвам се, защитавам се, обграждам се, скривам се. Барикадирал се е в кабинета си и не иска да го напусне.

баритон

мн. барито̀ни, (два) барито̀на, м.
1. Спец. В музиката — среден по височина мъжки глас, между тенор и бас.
2. Певец с такъв глас.
3. Меден духов инструмент, който по регистър съответства на такъв глас.
прил. баритонов, барито̀нова, барито̀ново, мн. барито̀нови.

баритонов

вж. баритон

барман

мн. ба̀рмани, м. Лице, което обслужва клиентите на/в бар.

барманка

мн. ба̀рманки, ж. Жена барман.

барна

ба̀рнеш, мин. св. ба̀рнах, мин. прич. ба̀рнал, св. — вж. барвам.

барок

м., само ед. ист. Стил в архитектурата и изкуството през ХVI — ХVIII век (предимно в Западна Европа), който се характеризира с пищност и сложност на формите, декоративност и монументалност.
прил. бароков, баро̀кова, баро̀ково, мн. баро̀кови.

барокамера

мн. ба̀рока̀мери, ж. Спец. Камера със сгъстена или разредена атмосфера, в която се извършват различни изпитания и изследвания на апаратура или хора.

бароков

вж. барок

барометър

мн. баромѐтри, (два) баромѐтъра, м.
1. Уред за измерване на атмосферното налягане.
2. Прен. Показател за някое изменение, за състоянието на нещо.

барон

мн. баро̀ни, м. Благородническа титла по-ниска от граф, както и лице, което има тази титла.

баронеса

мн. баронѐси, ж. Жена, която има титла барон.

бартер

м., само ед. Спец. В търговията — натурална размяна; пласиране на стоки срещу стоки.
прил. бартерен, ба̀ртерна, ба̀ртерно, мн. ба̀ртерни. Бартерна сделка.

бартерен

вж. бартер

бартолинит

мед. Възпаление на бартолиновите жлези, разположени в големите срамни устни.

барут

м., само ед. Взривно вещество в снаряди, патрони, за експлозиви и др.
прил. барутен, бару̀тна, бару̀тно, мн. бару̀тни. Барутен погреб.

барутен

вж. барут

бархет

м., само ед. Мъхест памучен плат.
прил. бархетен, ба̀рхетна, ба̀рхетно, мн. ба̀рхетни. Бархетна нощница.

бархетен

вж. бархет

барче

мн. ба̀рчета, ср.
1. Малък бар.
2. Малък шкаф в жилище, където се държат алкохолни напитки.

бас

ба̀сът, ба̀са, мн. ба̀сове и басѝ, (два) ба̀са, м.
1. Спец. В музиката — най-ниският мъжки глас.
2. Певец с такъв глас.
3. Духов или струнен музикален инструмент с нисък регистър.
прил. басов, ба̀сова, ба̀сово, мн. ба̀сови.


ба̀сът, ба̀са, мн. ба̀сове, (два) ба̀са, м. Разг. Обзалагане, облог. Хващам се на бас. Бас държа.

басейн

мн. басѐйни, (два) басѐйна, м.
1. Изкуствен водоем на открито или в сграда за къпане, плуване, украса.
2. Спец. В географията — голяма водна територия, обградена със суша, вкл. притоците. Басейнът на река Дунав.
3. Спец. В геологията — област с полезни изкопаеми. Каменовъглен басейн.
• Воден басейн. — Голям естествен водоем — море, океан.
• Плувен басейн. — Изкуствен водоем в зала или на открито със специална форма и размери за упражняване на водни спортове.

басирам

басирам се, басираш се. Хващам се на бас;обзалагам се.

басирам се

басѝраш се, несв. и св. Хващам се на бас; обзалагам се.

баскетбол

м., само ед. Спортна игра с топка между два отбора с по петима играчи, при която топката се хвърля с ръце, за да се вкара в специален кош, издигнат на определена височина.
прил. баскетболен, ба̀скетболна, ба̀скетболно, мн. ба̀скетболни. Баскетболен отбор. Баскетболна топка.

баскетболен

вж. баскетбол

баскетболист

мн. ба̀скетболисти, м. Спортист, който играе баскетбол.

баскетболистка

мн. ба̀скетболистки, ж. Жена баскетболист.

баски

Народ, населяващ област в Пиренеите от френска и испанска страна, още преди идването на континента на арийците, говорещ баски език и навярно дошъл от района на Кавказ.

басма

ж., само ед. Тънък памучен плат на различни шарки.
прил. басмен, басмѐна, басмѐно, мн. басмѐни. Басмена рокля.

басмен

вж. басма

баснословен

басносло̀вна, басносло̀вно, мн. басносло̀вни, прил. Необичайно голям, изключителен. Баснословни богатства.

басня

мн. ба̀сни, ж.
1. Спец. В литературата — кратко поучително произведение в стихове или проза, в което чрез разказ за животни се изобразяват човешки характери и постъпки.
2. Прен. Нещо разказано, което не отговаря на действителността; измислица.

басов

вж. бас

баста

мн. ба̀сти, ж. Тясна зашита гънка на дреха за украса. Пола с три басти.


междум. Разг. Стига, достатъчно!

бастион

мн. бастио̀ни, (два) бастио̀на, м.
1. Ъглово укрепление, издадено от крепостна стена.
2. Прен. Пренебр. Нещо, което трудно се превзема или разрушава и не се поддава на влияние. Бастион на комунизма. Бастион на глупостта.

бастисам

бастѝсаш, св. — вж. бастисвам.

бастисвам

бастѝсваш, несв. и бастисам, св.; Кого, какво. Остар. Нападам ненадейно и ограбвам. Разбойници бастисват селата.

бастон

мн. басто̀ни, (два) басто̀на, м. Остар. Бастун.

бастун

мн. басту̀ни, (два) басту̀на, м. Къса тояга за подпиране при ходене с извит горен край.
същ. умал. бастунче, мн. басту̀нчета, ср.

бастунче

вж. бастун

батак

мн. бата̀ци, (два) бата̀ка, м.
1. Разг. Кално място, тиня, блато.
2. Прен. Неразбория, бъркотия, хаос.
3. Остар. Обикн. мн. Несъбираеми парични дългове.

батакчийка

мн. батакчѝйки, ж. Разг. Жена батакчия.

батакчия

мн. батакчѝи, м. Разг. Човек, който умишлено не връща дълговете си; измамник.

батал

1. изоставен, запустял
2. развален, негоден

батален

бата̀лна, бата̀лно, мн. бата̀лни, прил. Спец. За произведение на литературата и изкуството — който изобразява, описва военни боеве, битки. Батална живопис. Батални сцени.

баталист

мн. баталѝсти, м. Художник или писател, който разработва батални сюжети.

батальон

мн. батальо̀ни, (два) батальо̀на, м. Спец. В армията — войсково подразделение на полк, съставено от няколко роти.
прил. батальонен, батальо̀нна, батальо̀нно, мн. батальо̀нни. Батальонен командир.

батальонен

вж. батальон

батареен

вж. батарея

батарея

мн. батарѐи, ж. Спец. В армията — подразделение в артилерията и ракетните войски.
прил. батареен, батарѐйна, батарѐйно, мн. батарѐйни. Батареен командир.

бате

м., неизм.
1. По-голям брат по отношение на по-малък брат или сестра.
2. Разг. Обикн. в съчетание с мъжко собствено име — за свойско назоваване на малко по-възрастен мъж или в обръщение към него вм. официалното господин. Бате Иван. Бате Марине!

батериен

вж. батерия

батерийка

вж. батерия

батерия

мн. батѐрии, ж.
1. Спец. Във физиката — верига от галванически елементи за получаване на електрически ток.
2. Спец. Съединяване на еднотипни апарати и устройства в единна система за съвместно действие. Батерия за топла и студена вода.
3. Неголямо компактно устройство за захранване с електроенергия на апарат, уред. Часовник с батерия. Батерии за радиокасетофон.
4. Разг. Джобен електрически фенер.
същ. умал. батерийка, мн. батѐрийки, ж.
прил. батериен, батѐрийна, батѐрийно, мн. батѐрийни.

баткам

баткам се, щурам се;оплитам се, не мога да се оправям в работата си.

баткам се

ба̀ткаш се, несв. Разг. Лутам се, щурам се; оплитам се, не мога да се оправя в работата си.

батуд

м., само ед.
1. Опъната хоризонтална мрежа за циркови номера върху нея или за предпазване на артистите при изпълнение на опасни номера под купола.
2. Спортна игра върху такава мрежа.

бау

и бау-бау междум.
1. За подражаване на кучешки лай.
2. Вик, когато искаме да изненадаме, да уплашим или да стреснем някого.

бау-бау

междум. — вж. бау.

бауча

бау̀чеш, мин. св. бау̀чих, мин. прич. бау̀чил, несв. Разг.
1. За куче — лая, вия.
2. Прен. Издавам глас или шум, който наподобява воя на куче.

бафвам

ба̀фваш, несв. и бафна, св. Разг. За куче — излайвам внезапно и силно.

бафкам

ба̀фкаш, несв. Разг. За куче — многократно и продължително лая.

бафна

ба̀фнеш, мин. св. ба̀фнах, мин. прич. ба̀фнал, св. — вж. бафвам.

бахайство

рел. Ислямска секта, продължение на бабизма, проповядваща обединение на религиите, братство и мир, първоначално установена в Иран и оттам разпространена в много страни. Baha Ullah, синът му, както и основателят на бабизма се смятат за божествени проявления.

бахар

м., само ед. Ароматни тъмносиви зърна от тропическо растение, които се употребяват за подправка на ястия и колбаси.

бахур

м., само ед. Нарязани на ситно или смлени свински вътрешности, натъпкани заедно с подправки в дебелите свински черва и сварени; кървавица.

бахча

мн. бахчѝ, ж. Остар. Зеленчукова градина.

бацил

мн. бацѝли, м. Пръчковидна болестотворна бактерия.

бач

ба̀чът, ба̀ча, мн. ба̀чове, (два) ба̀ча, м. Разг. Пазарна такса.

бачо

м., неизм. Диал. Бате. Бачо Киро.

баш

1. Прил. неизм. Остар. Главен, пръв. Баш чорбаджия.
2. Нареч. Разг. Тъкмо, точно. Баш сега.

баши

прил. неизм. Остар. След турско нарицателно име — главен, пръв.

башибозук

мн. башѝбозуци, м.
1. ист. Само ед. Нередовна турска войска през ХVIII — ХIХ век, разюздана и свирепа.
2. ист. Войник в тази войска.
3. Прен. Разг. Лице или група лица, които вършат произволи, безчинства, жестокости.
прил. башибозушки, башѝбозушка, башѝбозушко, мн. башѝбозушки. Башибозушка сган.

башибозушки

вж. башибозук

башка

Разг.
1. Прил. неизм. Отделен, друг, различен.
2. Нареч. Отделно, настрана. Башка луд.

башмаци

мн., башма̀к, м. Диал. Вид обуща, подобни на галоши, каквито са носили в миналото жените на село.

баща

мн. бащѝ, м.
1. Мъжът родител.
2. Прен. Родоначалник, създател, основател.
3. Прен. Покровител.
прил. бащин, ба̀щина, ба̀щино, мн. ба̀щини. Бащина къща.

бащин

вж. баща

бащиния

ж., само ед. Разг. Имот или наследство от баща.

бащински

ба̀щинска, ба̀щинско, мн. ба̀щински, прил. Който е свойствен на добър баща; доброжелателен. Бащински грижи.

бащинство

ср., само ед. Кръвно родство между баща и негово дете. Съдебно дело за доказване на бащинство.

бащица

мн. бащѝци, м.
1. Разг. Умалително-гальовно от баща.
2. Разг. Ласкателно обръщение към мъж за покровителство, помощ, услуга.

бащичко

м., само ед. Разг. Лице, което по външни черти и характер прилича на баща си.

бая

ба̀еш, мин. св. ба̀ях и бая̀х, мин. прич. ба̀ял и бая̀л, несв.; На кого. Шепна тайнствени думи като помощ за излекуване, за премахване на болка.
бая си.
1. — Ходя да ми баят.
2. Пренебр. Приказвам си, мърморя, дрънкам. Като си баеш, кой ли те слуша.
същ. ба̀яне, мн. ба̀яния, ср.

бая̀

1. Нареч. Разг. Доста.
2. Прил. неизм. Остар. Немалък.

баядерка

мн. баядѐрки, ж. Индийска танцьорка и певица.

баялдисам

баялдѝсаш, св. — вж. баялдисвам.

баялдисвам

баялдѝсваш, несв. и баялдисам, св. Остар. Припадам, губя съзнание, примирам. Баялдисах от работа.

баян

мн. бая̀ни, (два) бая̀на, м. Руски народен музикален инструмент — голяма ръчна хармоника със сложна клавиатура.

баяч

мн. бая̀чи, м. Мъж, който се занимава с баене.

баячка

мн. бая̀чки, ж. Жена баяч.

бдение

вж. бдя

бдителен

бдѝтелна, бдѝтелно, мн. бдѝтелни, прил. Който е с изострено внимание, зорък.
същ. бдителност, бдителността̀, ж.

бдителност

вж. бдителен

бдя

бдиш, мин. св. бдях, мин. прич. бдял, несв.
1. Бодърствам, не спя.
2. Внимателно следя.
3. Прен. За кого/какво, над кого/какво. Неспирно полагам грижи.
същ. бдение, мн. бдѐния, ср. Нощно бдение.

бе

част. Разг.
1. При обръщение обикн. към мъж или дете — за подсилване на обръщението и изразяване на близост, фамилиарност. Какво бе, Стояне? Иване бе, не ме ли чуваш? Кажи бе, детенце, какво искаш?
2. За обръщение като израз на фамилиарност или пренебрежение. Стига бе, не може да бъде! Така ли бе? Хайде бе!
3. За подсилване при изразяване на присъединяване към мнението, становището на събеседника. Да бе, да бе! Вярно бе, изчезнала!

беатификация

църк. Провъзгласяване на някого за „блажен“ — по-ниска степен от светец

бебе

мн. бѐбета, ср. Малко дете, още непроходило; пеленаче.
същ. умал. бебенце, мн. бѐбенца, ср.
същ. умал. бебче, мн. бѐбчета, ср.
прил. бебешки, бѐбешка, бѐбешко, мн. бѐбешки. Бебешки плач. Бебешка играчка.

бебенце

вж. бебе

бебешки

вж. бебе

бебче

вж. бебе

бегач

мн. бега̀чи, м.
1. Човек, който умее да бяга бързо.
2. Спортист, който участва в състезания по бягане.
3. Вид велосипед за спортни състезания по колоездене.

беглец

мн. бегълцѝ и беглецѝ, м. Човек, който тайно е напуснал мястото, където трябва да бъде; който е избягал отнякъде.

беглик

м., само ед.
1. ист. Данък в натура или в пари за феодалния владетел (бей) в Османската империя.
2. ист. Данък върху овцете и козите в натура или в пари след Освобождението на България.

бегликчия

мн. бегликчѝи, м. ист. Човек, който е събирал данъка беглик.

бегло

вж. бегъл

бегом

нареч. С тичане, с бягане. Изкачи стълбите бегом. • Бегом (марш)! Команда в армията за бягане.

бегония

мн. бего̀нии, ж. Декоративно растение със сърцевидни пъстри листа.

бегъл

бѐгла, бѐгло, мн. бѐгли, прил.
1. Който е едва забележим. Бегла усмивка.
2. Който трае кратко; бърз. Бегли срещи.
3. Който е повърхностен, незадълбочен. Бегли бележки.
нареч. бегло. Погледнах го бегло. Познавам го бегло.

беда

мн. бедѝ, ж.
1. Нещастие, неприятност. Сполетя ме беда.
2. Неволя, лишение. Народни беди.

беден

бѐдна, бѐдно, мн. бѐдни, прил.
1. Който живее в материални и парични лишения и недоимък. Беден човек. Бедна държава.
2. Прен. Оскъден, недостатъчен. Бедна природа. Бедно въображение.
3. Прен. Обикн. членувано. Нещастен, жалък. Бедната котка, колко е отслабнала!
прил. умал. бедничък, бѐдничка, бѐдничко, мн. бѐднички.
нареч. бѐдно. Живеем бедно.
същ. бедност, бедността̀, ж. Живеем в бедност.
същ. _беднота̀, ж]]. Навсякъде беднота.

беднея

беднѐеш, мин. св. няма, мин. прич. няма, несв. Ставам все по-беден; обеднявам. Държавата беднее.

бедничък

вж. беден

бедност

вж. беден

беднотия

ж., само ед. Бедност, сиромашия. Беднотията го е притиснала.

бедняк

мн. бедня̀ци, м. Беден човек; сиромах. Само бедняци се събират тук.
прил. бедняшки, бедня̀шка, бедня̀шко, мн. бедня̀шки. Бедняшки къщи.

бедняшки

вж. бедняк

бедрен

вж. бедро

бедрест

бѐдреста, бѐдресто, мн. бѐдрести, прил. Който е с дълги или едри бедра. Бедреста жена.

бедро

мн. бедра̀, ср.
1. Горната част на крака — от коляното нагоре. Дълги бедра.
2. Спец. В геометрията — всяка от двете равни страни на триъгълник.
прил. бедрен, бѐдрена, бѐдрено, мн. бѐдрени (в 1 знач.). Бедрена кост.

бедствам

бѐдстваш, несв. Живея в мизерия и немотия. Войната продължава, народът бедства.

бедствен

вж. бедствие

бедствие

мн. бѐдствия, ср. Голяма обществена беда; напаст, катастрофа. Природно бедствие.
прил. бедствен, бѐдствена, бѐдствено, мн. бѐдствени. Бедствено положение.

бедствувам

бѐдствуваш, несв. Бедствам.

бедуин

мн. бедуѝни, м. Лице от номадско арабско племе в пустините.
прил. бедуински, бедуѝнска, бедуѝнско, мн. бедуѝнски.

бедуини

арабски чергари от скитническо арабско племе в Арабия и Северна Африка

бедуинка

мн. бедуѝнки, ж. Жена бедуин.

бедуински

вж. бедуин

бедя

бедѝш, мин. св. бедѝх, мин. прич. бедѝл, несв.; Кого. Разг. Клеветя, обвинявам несправедливо; нарочвам.

бежанец

мн. бежанцѝ, м. Човек, който е напуснал родното си място поради преследване, войни, размирици и др. обстоятелства. Те са бежанци от Тракия.
прил. бежански, бежанска̀, бежанско̀, мн. бежанскѝ. Бежански лагер.

бежанка

мн. бежанкѝ, ж. Жена бежанец.

бежански

вж. бежанец

бежешката

нареч. Бежешком.

бежешком

нареч. Бягайки, тичайки. Бежешком им подхвърляше бонбони.

бежов

бѐжова, бѐжово, мн. бѐжови, прил. Който има цвят между светлокафяв и кремав. Бежов пуловер.

без

предлог.
1. За означаване на отсъствие, липса. Кафе без захар. Тя закъсня, тръгнахме без нея.
2. За означаване на недостиг. Все така караме — без пари. Храна без витамини.
• Без време. — Преждевременно, не навреме.
• Без да. — Съюз. За въвеждане на подчинено изречение за начин, което означава отсъствие на действие. Говориш, без да мислиш.
• Без съмнение. — Несъмнено, положително.

без-

представка.
1. В състава на прилагателни имена със значение отсъствие на това, което се назовава с мотивиращото съществително, напр. безалкохолен, безбрад, безветрен, безводен, безволев, безвреден, безвъздушен, бездетен, бездомен, безжалостен, безжичен, беззлобен, беззъб, безимотен, безинтересен, безлик, безмесен, безмоторен, безок, безопасен, безполезен, безполов, безрезултатен, безсъвестен, безутешен.
2. В състава на съществителни имена на -ие със значение липса, отсъствие на това, което се назовава с мотивиращата дума, напр. безбрачие, безверие, безветрие, безкръвие, безначалие, безпаричие, безправие, безцарствие.

безапелационен

безапелацио̀нна, безапелацио̀нно, мн. безапелацио̀нни, прил. Който не допуска, не търпи възражения; категоричен. Безапелационен тон.
нареч. безапелационно. Заявявам безапелационно. Побеждавам безапелационно.
същ. безапелационност, безапелационността̀, ж.

безапелационно

вж. безапелационен

безапелационност

вж. безапелационен

безбожен

безбо̀жна, безбо̀жно, мн. безбо̀жни, прил. Който е безсъвестен, нечестен; недопустим. Безбожен лъжец. Безбожни цени.
нареч. безбо̀жно. Безбожно скъпо.

безбожие

ср., само ед. Липса на вяра; атеизъм.

безбожник

мн. безбо̀жници, м.
1. Човек, който не вярва в бог; неверник.
2. Прен. Човек с безбожни прояви и постъпки.

безбожнича

безбо̀жничиш, мин. св. безбо̀жничих, мин. прич. безбо̀жничил, несв. Проявявам се като безбожник.

безброен

безбро̀йна, безбро̀йно, мн. безбро̀йни, прил. Който е неизброим, многоброен, неизчерпаем. Безбройни редици.

безброй

нареч. Само в съчетание със съществителни имена в множествено число — много, извънредно много. Имам да ти казвам безброй неща.


безбро̀ят, безбро̀я, само ед., м. Неизброимо множество.

безвкусица

ж., само ед. Отсъствие, липса на добър вкус. Пълна безвкусица е обзавеждането му вкъщи.

безвластие

ср., само ед. Отсъствие на държавна или местна власт; анархия. В това безвластие всеки прави каквото си иска.

безволие

мед. вж. абулия

безвъзвратен

безвъзвра̀тна, безвъзвра̀тно, мн. безвъзвра̀тни, прил. Който не може да се върне, не може да се предотврати. Безвъзвратна загуба.
нареч. безвъзвратно. Изчезна безвъзвратно.
същ. безвъзвратност, безвъзвратността̀, ж.

безвъзвратно

вж. безвъзвратен

безвъзвратност

вж. безвъзвратен

безвъзмезден

безвъзмѐздна, безвъзмѐздно, мн. безвъзмѐздни, прил. Който се предоставя даром, за който нищо не се иска насреща. Безвъзмезден труд.
нареч. безвъзмездно. Помагам безвъзмездно. Давам безвъзмездно.

безвъзмездно

вж. безвъзмезден

безгласен

безгла̀сна, безгла̀сно, мн. безгла̀сни, прил.
1. Който не се чува, не издава шум; мълчалив. Безгласно упорство.
2. Прен. Който не изразява свое мнение или чието мнение не се зачита. Безгласна личност.
нареч. безгласно (в 1 знач.). Той гледаше на всичко това безгласно.

безгласно

вж. безгласен

безграничен

безгранѝчна, безгранѝчно, мн. безгранѝчни, прил.
1. Който няма видими граници; просторен, обширен, необхватен. Безгранична равнина.
2. Който е във висока степен; извънредно силен, голям. Безгранична радост.
нареч. безгранично (във 2 знач.). Безгранично предан.

безгранично

вж. безграничен

безгрешен

безгрѐшна, безгрѐшно, мн. безгрѐшни, прил. Който няма грехове или не допуска грешки. Няма безгрешни хора.

безгрижен

безгрѝжна, безгрѝжно, мн. безгрѝжни, прил. Който няма грижи или изразява отсъствие на грижи. Безгрижен човек. Безгрижно детство.
нареч. безгрѝжно. Усмихвам се безгрижно.
същ. безгрижие, ср. Твоето безгрижие ме удивлява.

безгрижие

вж. безгрижен

безгръбачен

безгръбначна,базгръбначно,мн. безгръбначни. 1. В биологията — за животно, което няма гръбнак. 2. Прен. Който няма лично достойнство и твърд характер,който угодничи;сервилен.

безгръбначен

безгръбна̀чна, безгръбна̀чно, мн. безгръбна̀чни, прил.
1. Спец. В биологията — за животно, което няма гръбнак.
2. Прен. Който няма лично достойнство и твърд характер, който угодничи; сервилен.

бездарен

безда̀рна, безда̀рно, мн. безда̀рни, прил. Който е лишен от талант, от дарба; посредствен. Бездарен поет. Бездарно произведение.
същ. бездарност, бездарността̀, ж. Бездарността е много пробивна.

бездарник

мн. безда̀рници, м. Бездарен човек.

бездарница

мн. безда̀рници, ж. Жена бездарник.

бездарност

вж. бездарен

бездействам

бездѐйстваш, несв. Стоя, без да проявявам дейност; не работя, нищо не правя. Времето минава, а ние бездействаме. Машините бездействат.

бездействувам

бездѐйствуваш, несв. Бездействам.

безделие

ср., само ед. Прекарване на времето без работа; липса на желание за работа, лентяйство. Животът му мина в безделие.

безделник

мн. бездѐлници, м. Човек, на когото не му се работи; лентяй. Само безделниците стоят по цял ден в кафенетата.

безделнича

бездѐлничиш, мин. св. бездѐлничих, мин. прич. бездѐлничил, несв. Прекарвам времето си в безделие; отдавам се на безделие. По цял ден безделничат, чудят се какво да правят.

бездиханен

бездиха̀нна, бездиха̀нно, мн. бездиха̀нни, прил. Спец. В поезията и литературата — който не диша; безжизнен, мъртъв.
същ. бездиханност, бездиханността̀, ж.

бездиханност

вж. бездиханен

бездна

мн. бѐздни, ж.
1. Много дълбока пропаст.
2. Прен. Нещо безкрайно и неизмеримо.

бездруго

нареч. Непременно, несъмнено, сигурно, и без това.

бездушен

безду̀шна, безду̀шно, мн. безду̀шни, прил.
1. Който не проявява съчувствие и отзивчивост; безсърдечен. Бездушно отношение.
2. Който е лишен от живо чувство, от яркост. Бездушна игра на актьорите.
нареч. безду̀шно. Гледам бездушно чуждата трагедия. Усмихвам се бездушно.

бездушие

ср., само ед. Отсъствие на съчувствие и отзивчивост; безсърдечие. Отнася се с бездушие към проблемите на хората.

бездънен

бездъ̀нна, бездъ̀нно, мн. бездъ̀нни, прил.
1. Който е извънредно дълбок; безкраен, безграничен. Бездънна пропаст.
2. Ирон. Който поглъща или побира голямо количество. Бездънно гърло.

безжизнен

безжѝзнена, безжѝзнено, мн. безжѝзнени, прил.
1. Мъртъв; без признаци на живот. Безжизнено тяло. Безжизнена планета.
2. Прен. Който е лишен от изразителност; неподвижен, безчувствен. Безжизнен поглед.
същ. безжизненост, безжизнеността̀, ж.

безжизненост

вж. безжизнен

беззаветен

беззавѐтна, беззавѐтно, мн. беззавѐтни, прил. Всеотдаен, самоотвержен. Беззаветна любов.
нареч. беззаветно.

беззаветно

вж. беззаветен

беззаконие

мн. беззако̀ния, ср.
1. Само ед. Отсъствие на законност; липса на достатъчно и добри закони. Не може да се управлява в беззаконие.
2. Нарушение на закона; произвол. Това предразполага към беззаконие. Постоянно върши беззакония.

беззвучен

беззву̀чна, беззву̀чно, мн. беззву̀чни, прил. Който не издава звук или който е лишен от звучност.
същ. беззву̀чност, беззвучността̀, ж.
• Беззвучна съгласна. — Спец. В езикознанието — съгласна, която се учленява без участието на гласилките.

безизразен

безѝзразна, безѝзразно, мн. безѝзразни, прил. Който нищо не изразява, който няма израз. Безизразни очи.
същ. безизразност, безизразността̀, ж.

безизразност

вж. безизразен

безизходица

ж., само ед. Безизходно състояние. Изпадам в безизходица.

безир

м., само ед. Преработено растително масло за блажни бои или за грундиране.
прил. безирен, безѝрена, безѝрено, мн. безѝрени.

безирен

вж. безир

безистен

мн. безистѐни, (два) безистѐна, м. Голяма сводеста сграда с вътрешни магазини.

безкасов

безка̀сова, безка̀сово, мн. безка̀сови, прил. При който не се използват пари в брой. Безкасово плащане.

безкомпромисен

безкомпро̀мисна, безкомпро̀мисно, мн. безкомпро̀мисни, прил. Който не прави, не допуска и не е свързан с компромиси. Безкомпромисен човек. Безкомпромисно решение.
нареч. безкомпромисно.
същ. безкомпромисност, безкомпромисността̀, ж.

безкомпромисно

вж. безкомпромисен

безкомпромисност

вж. безкомпромисен

безконечен

безконѐчна, безконѐчно, мн. безконѐчни, прил. Безкраен (в 1 и 2 знач.). Безконечно пространство. Безконечни мъки. Безконечни разговори.
нареч. безконечно.

безконечно

вж. безконечен

безконтролен

безконтро̀лна, безконтро̀лно, мн. безконтро̀лни, прил. Който не се контролира или не може да се подложи на контрол. Безконтролно движение.
нареч. безконтролно. Действам безконтролно.

безконтролно

вж. безконтролен

безкористен

безко̀ристна, безко̀ристно, мн. безко̀ристни, прил. Който е лишен от корист. Безкористна помощ.
нареч. безкористно. Нищо не върши безкористно.
същ. безкористност, безкористността̀, ж. Отличава се с безкористност.

безкористно

вж. безкористен

безкористност

вж. безкористен

безкраен

безкра̀йна, безкра̀йно, мн. безкра̀йни, прил.
1. Който няма край, предел. Това поле сякаш е безкрайно.
2. Който е твърде продължителен, който отнема много време. Безкрайно чакане по опашки.
3. Който е в много висока степен. Безкрайна любов.
нареч. безкрайно. Безкрайно съжалявам. Безкрайно добър.

безкрай

1. Същ. безкра̀ят, безкра̀я, само ед., м. Безкрайно пространство. Изчезвам в безкрая.
2. Нареч. Безкрайно. Ще чакаме безкрай.

безкрайно

вж. безкраен

безкрайност

безкрайността̀, само ед., ж. Безкрай (в 1 знач.).

безлихвен

безлѝхвена, безлѝхвено, мн. безлѝхвени, прил. За който не се плаща лихва. Безлихвен заем.

безличен

безлѝчна, безлѝчно, мн. безлѝчни, прил. Който е лишен от индивидуалност, своеобразие, от характерни черти и особености. Безлично същество. Безличен език и стил.
същ. безличие, ср.

безличие

вж. безличен

безлюден

безлю̀дна, безлю̀дно, мн. безлю̀дни, прил. Който е без хора или е слабо населен. Безлюдна улица.
същ. безлюдност, безлюдността̀, ж.

безлюдност

вж. безлюден

безмерен

безмѐрна, безмѐрно, мн. безмѐрни, прил. Който е много голям; огромен. Безмерна радост.
нареч. безмѐрно. Безмерно щастлив.

безметежен

безметѐжна, безметѐжно, мн. безметѐжни, прил. Обикн. в литературата и поезията — тих, спокоен, несмущаван от нищо. Безметежно детство.
нареч. безметѐжно. Живея безметежно.
същ. безметежност, безметежността̀, ж.

безметежност

вж. безметежен

безмилостен

безмѝлостна, безмѝлостно, мн. безмѝлостни, прил. Който не проявява милост или който се извършва без милост и компромиси; жесток. Безмилостен човек. Безмилостна борба.
нареч. безмѝлостно. Бия безмилостно.

безмитен

безмѝтна, безмѝтно, мн. безмѝтни, прил. Който е освободен от мито. Безмитен внос. Безмитна търговия.

безмълвен

безмъ̀лвна, безмъ̀лвно, мн. безмъ̀лвни, прил. 1. Който не проговаря или не издава шум; мълчалив, тих. Той лежи безмълвен. Безмълвна планина.
2. Прен. Безропотен, покорен.
нареч. безмъ̀лвно. Гледам безмълвно.
същ. безмълвие, ср. (в 1 знач.).

безмълвие

вж. безмълвен

безнадежден

безнадѐждна, безнадѐждно, мн. безнадѐждни, прил.
1. Който не дава надежда за подобрение. Безнадеждно положение.
2. Който изразява отсъствие на надежда. Безнадежден плач.
същ. безнадеждност, безнадеждността̀, ж.

безнадеждност

вж. безнадежден

безнравствен

безнра̀вствена, безнра̀вствено, мн. безнра̀вствени, прил. Който нарушава изискванията за нравственост. Безнравствен човек.
същ. безнравственост, безнравствеността̀, ж.

безнравственост

вж. безнравствен

безобиден

безобѝдна, безобѝдно, мн. безобѝдни, прил. Който не причинява обида или вреда. Безобидна шега.

безобразен

безобра̀зна, безобра̀зно, мн. безобра̀зни, прил.
1. Който е крайно некрасив. Безобразна дреха.
2. Който предизвиква неодобрение, възмущение. Безобразно поведение.

безобразие

мн. безобра̀зия, ср. Безобразна (във 2 знач.) проява или постъпка. Върша безобразия.

безобразник

мн. безобра̀зници, м. Човек, който върши безобразия.

безобразнича

безобра̀зничиш, мин. св. безобра̀зничих, мин. прич. безобра̀зничил, несв. Върша безобразия. Той безобразничи, а всички мълчат.

безогледен

безоглѐдна, безоглѐдно, мн. безоглѐдни, прил. Който не подбира средства, за да постигне целта си. Безогледен човек.
нареч. безоглѐдно. Действам безогледно.

безответен

безотвѐтна, безотвѐтно, мн. безотвѐтни, прил. Който не дава или не получава отговор. Стоя безответен.

безотговорен

безотгово̀рна, безотгово̀рно, мн. безотгово̀рни, прил. Който не проявява отговорност. Безотговорно поведение.
нареч. безотговорно. Говоря безотговорно.
същ. безотговорност, безотговорността̀, ж. Проявявам безотговорност.

безотговорнича

безотгово̀рничиш, мин. св. безотгово̀рничих, мин. прич. безотгово̀рничил, несв. Действам безотговорно.

безотговорно

вж. безотговорен

безотговорност

вж. безотговорен

безочие

ср., само ед. Безсрамие, нахалство, наглост; безочливост.

безочлив

безочлѝва, безочлѝво, мн. безочлѝви, прил. Нахален, нагъл, дързък.
нареч. безочлѝво. Държи се безочливо.
същ. безочливост, безочливостта̀, ж. Проявявам безочливост.

безочливост

вж. безочлив

безпардонен

безпардо̀нна, безпардо̀нно, мн. безпардо̀нни, прил. Който е крайно безцеремонен.
нареч. безпардо̀нно.
същ. безпардонност, безпардонността̀, ж.

безпардонност

вж. безпардонен

безпартиен

безпартѝйна, безпартѝйно, мн. безпа̀ртийни, прил. Който не членува в никаква политическа партия или не принадлежи на партия. Той е безпартиен. Безпартиен вестник.

безперспективен

безперспектѝвна, безперспектѝвно, мн. безперспектѝвни, прил. Който е лишен от перспективи, от изгледи за добро бъдеще. Безперспективна работа.
същ. безперспективност, безперспективността̀, ж. Безперспективността на заниманията ме отчайва.

безперспективност

вж. безперспективен

безплатен

безпла̀тна, безпла̀тно, мн. безпла̀тни, прил. За който не се плаща. Безплатно образование.
нареч. безпла̀тно. Помагам му безплатно.

безплоден

безпло̀дна, безпло̀дно, мн. безпло̀дни, прил.
1. Който не дава плод. Безплодно дръвче.
2. Прен. Напразен, безрезултатен, безуспешен. Безплодни опити.
същ. безплодност, безплодността̀, ж. Творческа безплодност.

безплодие

ср., само ед. Състояние на безплоден; безплодност.

безплодност

вж. безплоден

безплътен

безплъ̀тна, безплъ̀тно, мн. безплъ̀тни, прил. Който няма тяло, плът; нематериален. Безплътни сенки.
същ. безплътност, безплътността̀, ж.

безплътност

вж. безплътен

безпогрешен

безпогрѐшна, безпогрѐшно, мн. безпогрѐшни, прил. Който не съдържа или не допуска грешки. Безпогрешен усет.
нареч. безпогрешно. Ориентирам се безпогрешно.
същ. безпогрешност, безпогрешността̀, ж.

безпогрешно

вж. безпогрешен

безпогрешност

вж. безпогрешен

безподобен

безподо̀бна, безподо̀бно, мн. безподо̀бни, прил.
1. Който няма подобен на себе си; единствен. Той е безподобен в тая роля.
2. Пренебр. Изключителен, извънредно голям. Безподобно нахалство.

безпокоен

безпоко̀йна, безпоко̀йно, мн. безпоко̀йни, прил. Тревожен, неспокоен. Стоя безпокоен. Безпокойни времена.

безпокойствие

ср., само ед. Липса на спокойствие или нарушение на покоя. Обзема ме безпокойствие.

безпокойство

ср., само ед. Безпокойствие. Извинете ме за безпокойството.

безпокоя

безпокоѝш, мин. св. безпокоѝх, мин. прич. безпокоѝл, несв.; Кого.
1. Нарушавам спокойствието или работата; преча. Не желая да ме безпокоят, докато работя.
2. Причинявам тревога, грижи. Твоето поведение ме безпокои.
безпокоя се. — За кого/за какво. Тревожа се. Безпокоя се за него.

безпорядък

м., само ед. Безредие; бъркотия, неразбория. Тук цари безпорядък.

безпочвен

безпо̀чвена, безпо̀чвено, мн. безпо̀чвени, прил. Необоснован. Безпочвени подозрения.

безпощаден

безпоща̀дна, безпоща̀дно, мн. безпоща̀дни, прил. Който не проявява пощада; жесток, безжалостен. Безпощадна критика.
нареч. безпощадно. Бия безпощадно.
същ. безпощадност, безпощадността̀, ж.

безпощадно

вж. безпощаден

безпощадност

вж. безпощаден

безпрекословен

безпрекосло̀вна, безпрекосло̀вно, мн. безпрекосло̀вни, прил. Който не допуска възражение. Безпрекословно подчинение.
нареч. безпрекословно. Подчинявам се безпрекословно.
същ. безпрекословност, безпрекословността̀, ж.

безпрекословно

вж. безпрекословен

безпрекословност

вж. безпрекословен

безпрепятствен

безпрепя̀тствена, безпрепя̀тствено, мн. безпрепя̀тствени, прил. Който не е свързан с никакво затруднение. Безпрепятствено придвижване.
нареч. безпрепятствено. Преминавам безпрепятствено реката.
същ. безпрепятственост, безпрепятствеността̀, ж.

безпрепятствено

вж. безпрепятствен

безпрепятственост

вж. безпрепятствен

безпрецедентен

безпрецедѐнтна, безпрецедѐнтно, мн. безпрецедѐнтни, прил. Който няма прецедент, небивал друг път. Безпрецедентен случай.

безпризорен

безпризо̀рна, безпризо̀рно, мн. безпризо̀рни, прил. За когото не се полагат грижи; бездомен. Безпризорни деца.

безприкословен

безприкословна,безприкословно, мн. безприкословни. Който не допуска възражение.нареч. безприкословно.същ. безприкословност,безприкословността.

безпримерен

безпрѝмерна, безпрѝмерно, мн. безпрѝмерни, прил. Който няма равен на себе си; изключителен. Безпримерен героизъм.

безпринципен

безпрѝнципна, безпрѝнципно, мн. безпрѝнципни, прил. Който не следва никакви принципи. Безпринципна политика.
същ. безпринципност, безпринципността̀, ж.

безпринципност

вж. безпринципен

безпристрастен

безпристра̀стна, безпристра̀стно, мн. безпристра̀стни, прил. Който не проявява или не изразява пристрастие. Безпристрастен съдия.
нареч. безпристрастно. Ръководя безпристрастно.
същ. безпристрастие, ср. Проявявам безпристрастие.
същ. безпристрастност, безпристрастността̀, ж.

безпристрастие

вж. безпристрастен

безпристрастно

вж. безпристрастен

безпристрастност

вж. безпристрастен

безпътен

безпъ̀тна, безпъ̀тно, мн. безпъ̀тни, прил. Неморален, разпуснат. Безпътна жена. Водя безпътен живот.

безпътица

ж., само ед. Положение на обърканост, на липса на правилен път. Творческа безпътица. Намирам се в безпътица.

безпътство

ср., само ед. Безпътен начин на живот.

безработен

безрабо̀тна, безрабо̀тно, мн. безрабо̀тни, прил. Който е лишен от работа. Безработни специалисти.


безрабо̀тният, безрабо̀тния, мн. безрабо̀тни, м. Лице, което е лишено от работа. Има хиляди безработни.

безработица

ж., само ед. Икономическо явление в една държава, което се характеризира с наличие на безработни. В страната съществува безработица.

безработна

мн. безрабо̀тни, ж. Жена безработен.

безразборен

безразбо̀рна, безразбо̀рно, мн. безразбо̀рни, прил. В който няма ред, система; хаотичен. Безразборни удари.
нареч. безразборно. Хвърлям безразборно.

безразборно

вж. безразборен

безразличен

безразлѝчна, безразлѝчно, мн. безразлѝчни, прил. Който не проявява или не изразява интерес; равнодушен. Той е безразличен към нея.
нареч. безразлѝчно. Всичко ми е безразлично.
същ. безразличие, ср. Отнасям се с безразличие.

безразличие

вж. безразличен

безразсъден

безразсъ̀дна, безразсъ̀дно, мн. безразсъ̀дни, прил. Който е лишен от здрав разум; неблагоразумен. Безразсъдна постъпка.
същ. безразсъдност, безразсъдността̀, ж. Смел до безразсъдност.

безразсъдност

вж. безразсъден

безразсъдство

ср., само ед. Проява на безразсъден.

безреден

безрѐдна, безрѐдно, мн. безрѐдни, прил. Който е без ред; безразборен. Безредни изстрели.
нареч. безредно. Книгите са нахвърляни безредно навсякъде из стаята.

безредие

мн. безрѐдия, ср.
1. Само ед. Липса на ред. Как се оправяш в това безредие?
2. Само мн. Безредици.

безредици

само мн. Нарушение на обществения ред; вълнения, размирици.

безредно

вж. безреден

безропотен

безро̀потна, безро̀потно, мн. безро̀потни, прил. Който не роптае или който се извършва без ропот; поко̀рен. Безропотен труд.
нареч. безропотно. Подчинявам се безропотно.

безропотно

вж. безропотен

безсилен

безсѝлна, безсѝлно, мн. безсѝлни, прил.
1. Който няма сили или не изразява сила. Безсилни са думите да изразят моята скръб.
2. Който е лишен от възможност да се справи, да се удовлетвори. Безсилна злоба. Тя е безсилна да се справи с дъщеря си.
същ. безсилие, ср. Чувствам своето безсилие.

безсилие

вж. безсилен

безскрупулен

безскру̀пулна, безскру̀пулно, мн. безскру̀пулни, прил. Който няма скрупули; безсъвестен, безогледен. Безскрупулен човек.
нареч. безскрупулно. Лъжа безскрупулно.
същ. безскрупулност, безскрупулността̀, ж.

безскрупулно

вж. безскрупулен

безскрупулност

вж. безскрупулен

безславен

безсла̀вна, безсла̀вно, мн. безсла̀вни, прил. Позорен, жалък, безуспешен. Безславен край.

безсловесен

безсловѐсна, безсловѐсно, мн. безсловѐсни, прил.
1. Който е лишен от способността да говори. Безсловесна твар.
2. Мълчалив, тих; безропотен. Безсловесна покорност.

безсмислен

безсмѝслена, безсмѝслено, мн. безсмѝслени, прил.
1. Който е лишен от смисъл. Безсмислен поглед.
2. Който няма основание; напразен. Безсмислена жертва.
нареч. безсмѝслено. Вече е безсмислено да тръгвам.
същ. безсмисленост, безсмислеността̀, ж.
същ. безсмислие, ср. Той осъзна цялото безсмислие на постъпката си.

безсмисленост

вж. безсмислен

безсмислие

вж. безсмислен

безсмислица

мн. безсмѝслици, ж.
1. Безсмислен израз.
2. Само ед. Безсмислие.

безсмъртен

безсмъ̀ртна, безсмъ̀ртно, мн. безсмъ̀ртни, прил.
1. Който не умира, съществува вечно. Природата е безсмъртна.
2. Прен. Който остава завинаги в паметта на хората; незабравим. Безсмъртен подвиг.
същ. безсмъртие, ср.
същ. безсмъртност, безсмъртността̀, ж.

безсмъртие

библ. Безсмъртието в пълния смисъл на думата, принадлежи само и единствено на Бога, "който сам притежава безсмъртие". При хората, то е зависимо от волята на Бога.

безсмъртност

вж. безсмъртен

безспир

нареч. Безспирно. Говори безспир.

безспирен

безспѝрна, безспѝрно, мн. безспѝрни, прил. Който не спира, не престава. Безспирен дъжд.
нареч. безспирно. Цял ден валя безспирно.

безспирно

вж. безспирен

безспорен

безспо̀рна, безспо̀рно, мн. безспо̀рни, прил. Несъмнен, съвършено очевиден. Безспорен успех.
нареч. безспорно.

безспорно

вж. безспорен

безсрамен

безсра̀мна, безсра̀мно, мн. безсра̀мни, прил. Който е лишен от срам. Безсрамно поведение.
нареч. безсрамно. Лъжа безсрамно.
същ. безсрамие, ср.

безсрамие

вж. безсрамен

безсрамник

мн. безсра̀мници, м. Пренебр. Човек, който няма чувство за срам.

безсрамница

мн. безсра̀мници, ж. Жена безсрамник.

безсрамно

вж. безсрамен

безсрочен

безсро̀чна, безсро̀чно, мн. безсро̀чни, прил. Който няма определен срок. Безсрочен договор.
нареч. безсрочно.

безсрочно

вж. безсрочен

безстопанствен

безстопа̀нствена, безстопа̀нствено, мн. безстопа̀нствени, прил.
1. Който няма стопанин. Безстопанствено куче.
2. Който не се стопанисва добре.

безстрастен

безстра̀стна, безстра̀стно, мн. безстра̀стни, прил. Който е лишен от страст; равнодушен, безразличен. Безстрастен наблюдател. Безстрастен глас.
нареч. безстрастно. Гледам безстрастно.
същ. безстрастие, ср.

безстрастие

вж. безстрастен

безстрастно

вж. безстрастен

безстрашен

безстра̀шна, безстра̀шно, мн. безстра̀шни, прил. Който е лишен от страх; смел, храбър. Безстрашен човек. Безстрашна борба.
нареч. безстрашно. Държи се безстрашно.
същ. безстрашие, ср.

безстрашие

вж. безстрашен

безстрашно

вж. безстрашен

безсъзнание

ср., само ед. Състояние на загуба на съзнанието. Изпадам в безсъзнание.

безсъзнателен

безсъзна̀телна, безсъзна̀телно, мн. безсъзна̀телни, прил. Който не се контролира от съзнанието; неволен.

безсъмнен

безсъмнѐна, безсъмнѐно, мн. безсъмнѐни, прил. Който не предизвиква съмнение; безспорен, очевиден.
нареч. безсъмнено.

безсъмнено

вж. безсъмнен

безсънен

безсъ̀нна, безсъ̀нно, мн. безсъ̀нни, прил. Който е прекаран, без да се спи. Безсънна нощ.

безсъние

ср., само ед. Болезнена липса на сън; състояние, при което човек не може да заспи. Страдам от безсъние. Безсънието ме измъчва.

безсъница

мн. безсъ̀ници, ж. Обикн. ед. Безсъние.

безсърдечен

безсърдѐчна, безсърдѐчно, мн. безсърдѐчни, прил. Който е лишен от съчувствие, отзивчивост, милост. Безсърдечен човек. С безсърдечен глас.
същ. безсърдечие, ср.
същ. безсърдечност, безсърдечността̀, ж.

безсърдечие

вж. безсърдечен

безсърдечност

вж. безсърдечен

безтегловност

безтегловността̀, само ед., ж. Спец. Във физиката — състояние, при което е неутрализирано действието на теглото на едно тяло.

безукорен

безу̀корна, безу̀корно, мн. безу̀корни, прил. Който не предизвиква укор; безупречен. Безукорно поведение.

безумен

безу̀мна, безу̀мно, мн. безу̀мни, прил.
1. Който е лишен от разсъдък, от ум; луд, побъркан. Крещи като безумен. Безумен поглед.
2. Крайно безразсъден. Безумно намерение. Безумна война.
3. Прен. Който е твърде краен в своята проява. Безумна страст. Безумна омраза.

безумец

мн. безу̀мци, м.
1. Разг. Луд човек.
2. Безразсъден човек.

безумие

мн. безу̀мия, ср.
1. Само ед. Лудост.
2. Само ед. Безразсъдство, пълна загуба на разум в действия и прояви.
3. Безумна проява или постъпка.

безумка

мн. безу̀мки, ж. Жена безумец (във 2 знач.).

безумник

мн. безу̀мници, м. Остар. Безумец.

безумница

мн. безу̀мници, ж. Остар. Безумка.

безумствам

безу̀мстваш, несв. Върша безумия (в 3 знач.).

безумство

мн. безу̀мства, ср. Безумие (във 2 и 3 знач.).

безумствувам

безу̀мствуваш, несв. Безумствам.

безупречен

безу̀пречна, безу̀пречно, мн. безу̀пречни, прил. Който не може да предизвика упрек. Безупречна чистота. Безупречна репутация.
нареч. безупречно. Работя безупречно.
същ. безупречност, безупречността̀, ж.

безупречно

вж. безупречен

безупречност

вж. безупречен

безусловен

безусло̀вна, безусло̀вно, мн. безусло̀вни, прил.
1. Който не е свързан с поставяне на каквито и да е условия. Безусловна капитулация.
2. Пълен, абсолютен. Безусловна победа. Безусловно подчинение.
нареч. безусловно.

безусловно

вж. безусловен

безучастен

безуча̀стна, безуча̀стно, мн. безуча̀стни, прил. Който не проявява или не изразява интерес, отношение, чувство. Гледа безучастна.
нареч. безучастно. Слушам безучастно.
същ. безучастие, ср. Отнасям се с безучастие към неговите проблеми.

безучастие

вж. безучастен

безучастно

вж. безучастен

безформен

безфо̀рмена, безфо̀рмено, мн. безфо̀рмени, прил. Който няма определена форма и ясни очертания или е загубил обичайната си форма. Безформена маса.

безхарактерен

безхара̀ктерна, безхара̀ктерно, мн. безхара̀ктерни, прил. Който е със слаб характер и лесно се поддава на чуждо влияние. Безхарактерен човек.

безхитростен

безхѝтростна, безхѝтростно, мн. безхѝтростни, прил.
1. Който е лишен от хитрост; чистосърдечен. Безхитростна душа.
2. Който няма големи претенции; прост, искрен. Безхитростно произведение.
същ. безхѝтростност, безхитростността̀, ж.

безцветен

безцвѐтна, безцвѐтно, мн. безцвѐтни, прил.
1. Който няма цвят или е загубил цвета си. Безцветна течност.
2. Прен. Който с нищо не е забележителен и не прави впечатление; неизразителен. Безцветно същество.

безценен

безцѐнна, безцѐнно, мн. безцѐнни, прил.
1. Много ценен, много скъп. Безценно богатство.
2. Прен. Който има много положителни качества или е много нужен. Безценен помощник. Безценна услуга.

безценица

ж., само ед.
• На безценица. — На много ниска цена, почти без пари.

безцеремонен

безцеремо̀нна, безцеремо̀нно, мн. безцеремо̀нни, прил. Който е извън допустимите граници на вежливост и приличие. Безцеремонно отношение. Безцеремонен смях.
нареч. безцеремо̀нно. Прекъсвам го безцеремонно.
същ. безцеремонност, безцеремонността̀, ж. Отличавам се с безцеремонност.

безцеремонност

вж. безцеремонен

безчестен

безчѐстна, безчѐстно, мн. безчѐстни, прил. Който е в противоречие с изискванията за чест, морал, почтеност. Спечели по безчестен начин.
същ. безчестие, ср.

безчестие

вж. безчестен

безчестя

безчестѝш, мин. св. безчестѝх, мин. прич. безчестѝл, несв.; Кого, какво. Лишавам от чест; опозорявам.

безчет

нареч. Само в съчетание със съществителни имена в множествено число. Безброй 1 .

безчетен

безчѐтна, безчѐтно, мн. безчѐтни, прил. Безброен.

безчинствам

безчѝнстваш, несв. Върша безчинства.

безчинство

мн. безчѝнства, ср. Произвол, безобразие, злодеяние; неприличие.

безчинствувам

безчѝнствуваш, несв. Безчинствам.

безчислен

безчѝслена, безчѝслено, мн. безчѝслени, прил. Безброен, безчетен, неизброим.

безчовечен

безчовѐчна, безчовѐчно, мн. безчовѐчни, прил. Който е лишен от човечност; жесток, безмилостен. Безчовечна постъпка.
същ. безчовечие, ср. Прочут със своето безчовечие.
същ. безчовечност, безчовечността̀, ж.

безчовечие

вж. безчовечен

безчовечност

вж. безчовечен

безчувствен

безчу̀вствена, безчу̀вствено, мн. безчу̀вствени, прил.
1. Който е лишен от способност да чувства, да усеща. Безчувствено тяло.
2. Който е лишен от чувство на състрадание и отзивчивост. Безчувствен човек.
нареч. безчувствено.
същ. безчувственост, безчувствеността̀, ж.

безчувствено

вж. безчувствен

безчувственост

вж. безчувствен

безшумен

безшу̀мна, безшу̀мно, мн. безшу̀мни, прил.
1. Който не издава шум; тих. Безшумен двигател.
2. Прен. Незабележим, скромен. Безшумен подвиг.
нареч. безшумно. Вървя безшумно. Върша си работата безшумно.

безшумно

вж. безшумен

бей

бѐят, бѐя, мн. бѐйове, м.
1. ист. В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице с висок граждански и военен чин.
2. ист. В Османската империя — феодален владетел или едър земевладелец.
3. Богат човек или благородник в страна с мохамеданска вяра.
прил. бейов, бѐйова, бѐйово, мн. бѐйови. Бейови ливади.

бейзбол

м., само ед. Американска спортна игра, разпространена и в други страни, която се играе от два отбора с по девет души с дървена бухалка и малка твърда топка върху ромбовидно игрище.

бейзболист

мн. бѐйзболисти, м. Играч на бейзбол.

бейов

вж. бей

бек

бѐкът, бѐка, мн. бѐкове, м. Спец. Краен защитник във футболен отбор.

бекар

мн. бека̀ри, (два) бека̀ра, м. Спец. В музиката — нотен знак, който унищожава действието на бемол или диез.

бекас

мн. бека̀си, (два) бека̀са, м. Прелетна блатна птица, голяма колкото гълъб, с пъстри пера и дълга права човка.

беклеме

мн. беклемѐта, ср. Остар. Постройка за стража на път или граница.

бекон

м., само ед. Пушени свински гърди.

бекяр

мн. бекя̀ри, м.
1. Разг. Неженен немлад мъж; ерген.
2. Разг. Мъж, който живее сам, без семейството си.
прил. бекярски, бекя̀рска, бекя̀рско, мн. бекя̀рски. Бекярски живот. Бекярско жилище.

бекярин

мн. бекя̀ри, м. Бекяр.

бекярски

вж. бекяр

бел

бѐлът, бѐла, мн. бѐлове, (два) бѐла, м. Диал. Права лопата, лизгар.


бѐлът, бѐла, мн. бѐлове, (два) бѐла, м. Спец. Във физиката — единица за измерване силата на звука.

беладона

ж., само ед. Отровно тревисто растение с черни зърнести плодове, което се употребява в медицината и козметиката.

белач

Библейско тълкуване:

белведер

Място или лека постройка в двор, от която се открива добра гледка. Може да бъде беседка или джакузи.
вж. белведере

белведере

ср., само ед. Спец. В архитектурата — хубава дворцова сграда, чиито тераси гледат към вътрешен парк.

белег

мн. бѐлези, (два) бѐлега, м.
1. Следа, отпечатък, диря. Белег от рана.
2. Естествен или изкуствен знак за разпознаване, за отличаване. Белег на ухото.
3. Характерна черта, особеност; признак, свойство. Белег за висока култура.

бележа

белѐжиш, мин. св. беля̀зах, мин. прич. беля̀зал, несв.
1. Какво/кого; с какво; по какво (къде). Слагам знак, белег, за да отлича. Той беляза агнетата с боя по гърба.
2. Остар. Какво. Отбелязвам.
3. Прен. Какво. Показвам, соча; достигам, постигам. Филмът бележи нов етап в развитието на телевизионното кино. Бележа успех след успех.

бележит

бележѝта, бележѝто, мн. бележѝти, прил. Който се отличава със своите достойнства или постижения; изтъкнат, прочут, именит; забележителен. Бележит учен. Бележита дата.

бележитост

бележитостта̀, мн. бележѝтости, ж.
1. Остар. Обикн. мн. Забележителност.
2. Бележита личност; знаменитост. Бележитост в оперното изкуство.

бележка

мн. белѐжки, ж.
1. Кратко писмено съобщение; записка. Оставих му бележка, че заминавам.
2. Удостоверение. Служебна бележка. Медицинска бележка.
3. Обикн. мн. Писмено изложение на мисли, впечатления, данни, факти. Водя си бележки. Кратки бележки на един писател.
4. Обикн. мн. Допълнителен или разяснителен текст към художествено или научно съчинение. Редакторски бележки. Библиографски бележки.
5. Остар. Забележка. Правя ти бележка, че напоследък закъсняваш.
6. Разг. Оценка за степен на успех в училище. Получавам само отлични бележки.

бележкар

бележка̀рят, бележка̀ря, мн. бележка̀ри, м. Пренебр. Ученик или студент, който е развил самоцелно увлечение по отличните оценки.

бележкарка

мн. бележка̀рки, ж. Пренебр. Ученичка или студентка бележкар.

бележник

мн. белѐжници, (два) белѐжника, м.
1. Малка тетрадка, тефтер за водене на бележки.
2. Разг. Ученическа книжка за вписване на успеха и поведението през една учебна година.
същ. умал. бележниче, мн. белѐжничета, ср. (в 1 знач.).

бележниче

вж. бележник

белезникав

белезнѝкава, белезнѝкаво, мн. белезнѝкави, прил. Който е с цвят, подобен на белия; възбял.

белезници

само мн. Две железни гривни, съединени с къса верижка, за оковаване ръцете на арестуван.

беленка

мн. бѐленки, ж. Диал. Белянка 2 .

белетрист

мн. белетрѝсти, м. Писател, автор на художествена проза.

белетристика

ж., само ед. Художествена проза (романи, повести, разкази и др.).
прил. белетристичен, белетристѝчна, белетристѝчно, мн. белетристѝчни. Белетристична творба.

белетристичен

вж. белетристика

белея

белѐеш, мин. св. беля̀х, мин. прич. беля̀л, несв.
1. Губя цвета си и ставам по-светъл; избелявам.
2. Ставам с бял цвят; побелявам. Косата ми започна да белее.
3. Белея се. Снегът белее на слънцето.
белея се. — Изпъквам, откроявам се, забелязвам се с белия си цвят. Само зъбите му се белеят, толкова е черен.

белилен

белѝлна, белѝлно, мн. белѝлни, прил. Който служи за избелване. Белилен препарат.

белило

мн. белила̀, ср.
1. Бяла минерална боя.
2. Остар. Помада за придаване бял цвят на лицето, за избелване на кожата или за гримиране.

белина

ж., само ед. Разтвор на хлорно съединение за избелване на памучни тъкани.


ж., само ед. Белота.

беличък

вж. бял

белканто

ср., само ед. Спец. В музиката — италиански певчески стил, който се отличава с лекота на звученето, с мелодичност и изящество.

белки

част. Остар.
1. Може би, вероятно.
2. Дано.
3. Нима, мигар.

белким

част. Остар. Белки.

белобрад

белобра̀да, белобра̀до, мн. белобра̀ди, прил. Който е с побеляла брада. Белобрад старец.

белова

мн. беловѝ, ж. Последен вариант на ръкопис.

беловлас

беловла̀са, беловла̀со, мн. беловла̀си, прил. Белокос.

белодробен

белодро̀бна, белодро̀бно, мн. белодро̀бни, прил. Който се отнася до белите дробове. Белодробно заболяване.

белокос

белоко̀са, белоко̀со, мн. белоко̀си, прил. Който е с побеляла коса.

белолик

белолѝка, белолѝко, мн. белолѝки, прил. Който има бяло лице.

белоног

белоно̀га, белоно̀го, мн. белоно̀ги, прил. Който има бели крака.

белосам

бело̀саш, св. — вж. белосвам.

белосвам

бело̀сваш, несв. и белосам, св.; Какво. Боядисвам с разтворена във вода бяла вар. Белосах стените.

белот

м., само ед. Вид игра на карти, обикн. за двама или за две двойки играчи.

белота

ж., само ед. Свойство на бял. Блести от белота.

белтък

мн. белтъ̀ци, (два) белтъ̀ка, м.
1. Прозрачно пихтиесто вещество около жълтъка в яйцето, което става бяло при варене.
2. Спец. Белтъчина.
3. Разг. Бялата непрозрачна част в окото.
прил. белтъчен, белтъ̀чна, белтъ̀чно, мн. белтъ̀чни (в 1 и 2 знач.). Белтъчен крем. Белтъчно вещество.

белтъчен

вж. белтък

белтъчина

ж., само ед. и белтъчинѝ само мн. Спец. Сложно органично вещество, основна съставна част на животинските и растителните организми; белтъчно вещество.

бельо

ср., само ед.
1. Долно облекло.
2. Чаршафи за легла и калъфи за възглавници. Спално бельо.

беля

бѐлиш, мин. св. бѐлих и белѝх, мин. прич. бѐлил и белѝл, несв.; Какво. Остар. Правя да стане бял; избелвам.


бѐлиш, мин. св. бѐлих и белѝх, мин. прич. бѐлил и белѝл, несв.; Какво. Очиствам от външната обвивка (кожа, кора, черупка, люспа и под.). Беля царевица. Беля ябълка.
беля се. — Лющя се.


мн. белѝ, ж. Пакост, злина; неприятност, беда.

белянка

мн. белѐнки, ж. Остар. Място край река, където жените перат и белят платно.


мн. белѐнки, ж. Остар. Седянка, на която се бели царевица.

бемол

мн. бемо̀ли, (два) бемо̀ла, м. Спец. В музиката — нотен знак, с който се означава, че звукът се понижава с половин тон.

беневреци

само мн. Тесни шопски панталони от бял шаяк.

бенедиктинец

църк. Монах от бенедектинския орден (основан в IX в. и дал голям градивен принос за развитието на католическата църква).

бенефис

мн. бенефѝси, (два) бенефѝса, м.
1. Театрално представление, приходът от което е в полза на чествания артист.
2. Честване на артист с такова представление.
прил. бенефисен, бенефѝсна, бенефѝсно, мн. бенефѝсни.

бенефисен

вж. бенефис

бенефициент

Банков термин: трета страна, в полза на която се сключва договор или възникват права по банкова сделка(превод, чек, акредитив).

бензин

м., само ед. Безцветна леснозапалима течност, която се добива от нефт и се използва като моторно гориво.
прил. бензинов, бензѝнова, бензѝново, мн. бензѝнови. Бензинови пари. Бензинова помпа.

бензинов

вж. бензин

бензинопровод

мн. бензинопрово̀ди, (два) бензинопрово̀да, м. Тръби за прокарване на бензин от едно място на друго.

бензиностанция

мн. бензиноста̀нции, ж. Станция за продажба на бензин и други материали и принадлежности за моторни превозни средства.

бензинохранилище

мн. бензинохранѝлища, ср. Съоръжение за съхраняване на бензин.

бензол

м., само ед. Спец. В химията — безцветна леснозапалима течност, която се получава след преработка на нефт или каменни въглища, с широко приложение в химическата промишленост.

бенка

мн. бѐнки, ж. Малко тъмно петно или пъпка по кожата на човек.

бент

бѐнтът, бѐнта, мн. бѐнтове, (два) бѐнта, м.
1. Изкуствена преграда на река.
2. Водният басейн зад такава преграда.

бера

берѐш, мин. св. брах, мин. прич. брал, несв.
1. Какво. Късам плодове, цветя и под. и ги поставям на едно място. Бера праскови. Бера горски цветя. Бера гъби.
2. Разг. В съчетание със съществителни — натрупвам в себе си това, което назовава съществителното: бера грижа, бера грях, бера срам, бера страх, бера яд/ядове, бера студ.
3. За рана или част от животинското или човешкото тяло — загноявам. Ухото ми бере. Пръстът ми бере.
същ. бране, ср. Брането на череши започва.
• Бера душа. — Разг. Намирам се на смъртно легло; умирам, агонизирам.

берач

мн. бера̀чи, м. Човек, който бере (в 1 знач.). Берач на праскови. Берач на горски цветя. Берач на гъби.

берачка

мн. бера̀чки, ж. Жена берач.

бербер

мн. бербѐри, м. Остар. Бръснар.

берберин

мн. бербѐри, м. Остар. Бербер.

берекет

м., само ед. Разг. Плодородие.

бери-бери

мед. Авитаминоза B1 — дължи се на дефицит на витамин B1 в храната. Характеризира се с полиневрит, парализи, отоци, сърдечни увреждания.

беритба

ж., само ед. Прибиране на реколта чрез бране. Започва беритбата на домати. Приключи първата беритба.
прил. берѝтбен, берѝтбена, берѝтбено, мн. берѝтбени. Беритбен сезон.

берклеанство

Емпирико-идеалистическо направление във философията, свързано с името на английския епископ Беркли, основано на твърдението, че съществуването е равнозначно на перцепцията, предизвикана от бог, чрез което се набляга на символизма на взаимовръзките в реалния свят.

бермуди

само мн. Леки летни панталони от пъстра материя с дължина докъм коленете.
същ. умал. бермудки, само мн.

бермудки

вж. бермуди

беседа

мн. бесѐди, ж.
1. Свободен, непринуден разговор. Водим интересна беседа.
2. Сказка; разговор на определена тема, по която обикн. има един основен докладчик.

беседвам

бесѐдваш, несв.; с кого. Водя беседа (в 1 знач.).

беседка

мн. бесѐдки, ж. Кръгла дървена постройка в градина или парк, покрита само отгоре, за почивка и разговори.

бесен

бя̀сна, бя̀сно, мн. бѐсни, прил.
1. За животно, което е болно от бяс. Бясно куче.
2. Прен. Който е силно разгневен, разярен. Бесен съм от неговата постъпка.
3. Прен. Стихиен, буен, неудържим; много силен. Бесен вятър. Бесен гняв.
нареч. бясно (във 2 и 3 знач.). Вятърът духа бясно.

бесилка

мн. бесѝлки, ж. Дървено приспособление от два стълба с въжена примка за изпълняване на смъртно наказание чрез обесване.

бесило

мн. бесѝла, ср. Бесилка.

беснея

беснѐеш, мин. св. бесня̀х, мин. прич. бесня̀л, несв. Буйствам, вилнея, проявявам се с изключителна сила. Цяла нощ бесняха. Вятърът беснее. Морето беснее.

беснувам

бесну̀ваш, несв. Остар. Беснея.

бестселър

мн. бѐстселъри, (два) бѐстселъра, м. Книга, която в определен период се продава най-много заради нейната популярност.

бесувам

бесу̀ваш, несв.
1. Разг. За животно (куче или котка), което се намира в любовен период.
2. Грубо. Развратнича.

беся

бѐсиш, мин. св. бѐсих и бесѝх, мин. прич. бѐсил и бесѝл, несв.; Кого. Умъртвявам чрез окачване на въже, което пристяга шията и задушава жертвата.
беся се. — Умъртвявам сам себе си по този начин.
• Коля и беся. — Разг. Проявявам се като пълновластен господар.

бет

нареч. Остар. Лошо, некрасиво; неудобно, неприлично.

бета-липопротеини

мед. вж. липопротеини с ниска плътност

бетер

нареч. Остар. По-лошо, по-зле.

бетон

м., само ед. Строителен материал от цимент, пясък, чакъл и вода, които са в определени съотношения.
прил. бетонен, бето̀нена и бето̀нна, бето̀нено и бето̀нно, мн. бето̀нени и бето̀нни. Бетонна плоча.
прил. бетонов, бето̀нова, бето̀ново, мн. бето̀нови. Бетонов център. Бетонова помпа.

бетонджия

мн. бетонджѝи, м. Строителен работник, чиято професия е да излива бетон.
прил. бетонджѝйски, бетонджѝйска, бетонджѝйско, мн. бетонджѝйски. Бетонджийска бригада.

бетонен

вж. бетон

бетонирам

бетонѝраш, несв. и св. Изливам, наливам бетон.

бетонобъркачка

мн. бетонобърка̀чки, ж. Машина за автоматично приготвяне на бетон чрез въртене и разбъркване на съставките му.

бетонов

вж. бетон

бешамел

м., само ед.
• Сос бешамел. — Спец. Бял сос, приготвен от брашно, мляко и яйца за заливане на различни ястия.

бешлик

остар.
турска монета от 5 гроша

биатлон

м., само ед. Спец. Вид ски-бягане, комбинирано със стрелба по мишени.

биберон

мн. биберо̀ни, (два) биберо̀на, м. Каучукова цицка за хранене или залъгване на кърмаче.

библейски

вж. библия

библиограф

мн. библиогра̀фи, м. Специалист по библиография (в 1 знач.).

библиографичен

вж. библиография

библиография

мн. библиогра̀фии, ж.
1. Само ед. Наука за систематизация и описание на печатни издания и ръкописи.
2. Само ед. Самата систематизация и описът на печатни издания и ръкописи.
3. Списък на литература по даден въпрос или на трудовете на някого; книгопис.
прил. библиографичен, библиографѝчна, библиографѝчно, мн. библиографѝчни. Библиографична справка.
прил. библиографски, библиогра̀фска, библиогра̀фско, мн. библиогра̀фски. Библиографска справка.

библиографски

вж. библиография

библиоман

мн. библиома̀ни, м. Човек със силна, неудържима страст за събиране на книги.

библиомания

ж., само ед. Силна, неудържима страст за събиране на книги.

библиоманка

мн. библиома̀нки, ж. Жена библиоман.

библиотека

мн. библиотѐки, ж.
1. Учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване. Народна библиотека. Университетска библиотека.
2. Сбирка от книги, други печатни издания и ръкописи за лично или обществено използване. Библиотеката на учения е много богата.
3. Шкаф или етажерка за книги.
4. Поредица от издавани книги, обединени по общ признак. Малка ученическа библиотека.
прил. библиотечен, библиотѐчна, библиотѐчно, мн. библиотѐчни. Библиотечен шкаф. Библиотечно дело.

библиотекар

библиотека̀рят, библиотека̀ря, мн. библиотека̀ри, м. Лице със специална подготовка, което работи в библиотека (в 1 знач.).
прил. библиотекарски, библиотека̀рска, библиотека̀рско, мн. библиотека̀рски. Библиотекарски институт.

библиотекарка

мн. библиотека̀рки, ж. Жена библиотекар.

библиотекарски

вж. библиотекар

библиотечен

вж. библиотека

библиофил

мн. библиофѝли, м. Любител и събирач на книги.
прил. библиофилски, библиофѝлска, библиофѝлско, мн. библиофѝлски. Библиофилско издание.

библиофилски

вж. библиофил

библия

ж., само ед. Сборник от книгите на Свещеното писание у евреите и християните.
прил. библейски, библѐйска, библѐйско, мн. библѐйски. Библейски сюжет.

бива

мин. несв. бѝваше, мин. прич. бѝвало, несв.
1. Случва се, става, е. Понякога биваше студено.
2. Може, трябва. Не бива така! Биваше ли да се ядосваш толкова?
3. В съчетание с ме, те, го, я, ни, ви, ги: способен съм, годен съм, добре съм. Бива ни за тази работа. Не я бива за нищо. Хубав ли е филмът? — Бива го.

бивак

мн. бива̀ци, (два) бива̀ка, м. Място извън селище с палатки за временно разполагане на войски, туристи и др.; лагер, стан.

бивам

бѝваш, несв.
1. Къде. Съм, намирам се. Отдавна не съм бивал в този град. Тук сме бивали и друг път.
2. Какъв. Съм, ставам. Понякога биваше и по-разговорлива.

бивни

само мн. Два силно развити и стърчащи извън устата зъба у някои бозайници. Бивни на слон.

бивол

мн. бѝволи, (два) бѝвола, м. Едро рогато преживно животно с черна кожа, което се използва за впрягане.
прил. биволски, бѝволска, бѝволско, мн. бѝволски. Биволско мляко.

биволар

бивола̀рят, бивола̀ря, мн. бивола̀ри, м. Човек, който пасе биволи.
същ. умал. биволарче, мн. бивола̀рчета, ср.
прил. биволарски, бивола̀рска, бивола̀рско, мн. бивола̀рски.

биволарски

вж. биволар

биволарство

ср., само ед. Развъждане и отглеждане на биволи.

биволарче

вж. биволар

биволица

мн. бѝволици, ж. Женски бивол, чието мляко има висока масленост.

биволовъдство

ср., само ед.
1. Спец. Дял от животновъдството, в който се изучават въпросите за отглеждане, хранене и развъждане на биволите.
2. Самото отглеждане, хранене и развъждане на биволите.

биволски

вж. бивол

бивш

бѝвша, бѝвше, мн. бѝвши, прил. Който е бил, който е съществувал по-рано; предишен, някогашен. Бивш учител. Всички бивши студенти.

бигамия

ж., само ед. Двубрачие, двуженство.
прил. бига̀мен, бига̀мна, бига̀мно, мн. бига̀мни.

бигбанд

мн. бигба̀нди, (два) бигба̀нда, м. Голям инструментален състав (5 саксофона, 4 тромпета, 4 тромбона, пиано, китара и т. н.); голям банд.

бигор

м., само ед. Шуплеста варовита скала, която се използва за строеж и облицовка.

биде

мн. бидѐта, ср. Порцеланово седалище за измиване на половите органи.

бидон

мн. бидо̀ни, (два) бидо̀на, м. Метален или пластмасов съд с малък отвор за течности.
същ. умал. бидонче, мн. бидо̀нчета, ср.

бидонвил

мн. бидонвѝли, (два) бидонвѝла, м. Жилище на бедняк в някои страни в Азия, Африка и Латинска Америка.

бидонче

вж. бидон

биенале

мн. биена̀лета, ср. Международен конкурс, преглед, фестивал на изкуствата, които се устройват на две години веднъж.

бижу

мн. бижу̀та, ср.
1. Скъпоценно украшение.
2. Прен. Нещо много хубаво, добре направено, ценно. Работата е бижу.

бижутер

мн. бижутѐри, м. Човек, който изработва и продава бижута.

бижутериен

вж. бижутерия

бижутерия

ж., само ед.
1. Производство на бижута и търговия с бижута.
2. Магазин за бижута.
прил. бижутериен, бижутѐрийна, бижутѐрийно, мн. бижутѐрийни. Бижутериен магазин.

бизнес

м., само ед.
1. Покупко-продажба като начин за спечелване на пари.
2. Стопанска или търговска дейност.

бизнесмен

мн. бѝзнесмени, м. Лице със собствен бизнес (във 2 знач.).

бизон

мн. бизо̀ни, (два) бизо̀на, м. Див северноамерикански бик с гърбав врат и масивна глава.

бик

бикъ̀т, бика̀, мн. бѝкове и бѝци, (два) бѝка, м. Мъжко говедо за разплод.

бикарбонат

м., само ед. Спец. В химията — сол на въглената киселина. Сода бикарбонат. Натриев бикарбонат.

бикини

само мн.
1. Дамски плажен костюм с много плитки гащета и сутиен без презрамки.
2. Разг. Вид дамско бельо — плитки гащета.

бикуспидален

мед. Двукрилен, двуплатнен, напр. бикуспидална или митрална клапа — valvula bicuspidalis sive mitralis.

бикуспиден

мед. вж. бикуспидален

билатерален

мед. Двустранен, от двете страни.

билет

мн. билѐти, (два) билѐта, м.
1. Листче, картонче и под., което се купува и служи за удостоверяване на право за използване на превозно средство, за вход в кино, театър, музей и др. Входен билет. Билет за театър. ЖП билет.
2. Листче с въпроси, което се предоставя за изтегляне на изпит.
същ. умал. билетче, мн. билѐтчета, ср.
прил. билетен, билѐтна, билѐтно, мн. билѐтни. Билетен център. Билетно гише.

билетен

вж. билет

билетче

вж. билет

билиарен

мед. Жлъчен, отнасящ се до жлъчката.

биливердин

мед. Първият жлъчен пигмент — образува се при разпада на хемоглобина. Редуцира се до билирубин.

билингвизъм

м., само ед. Спец. Двуезичие; употреба на два езика в една държава.

билион

мн. билио̀ни, (два) билио̀на, м. Един милиард (у французите и американците), хиляда милиарда (у немци, англичани и др.).

билирубин

мед. Жълто-червен жлъчен пигмент, който се образува от хемоглобина, освобождаващ се при разрушаването на еритроцитите. Среща се в нормално в кръвния серум и в жлъчката. Повишеното количество на билирубин в организма води до появата на жълтеница.

билка

мн. бѝлки, ж. Лековито растение.
прил. билков, бѝлкова, бѝлково, мн. бѝлкови. Билков чай. Билкова аптека.

билкар

билка̀рят, билка̀ря, мн. билка̀ри, м. Човек, който събира билки и лекува с тях.

билкарка

мн. билка̀рки, ж. Жена билкар.

билкарство

ср., само ед. Занятие на билкар.

билков

вж. билка

билник

вж. бинлик

било

мн. била̀, ср.
1. Най-високата част на планина; гребен, рът.
2. Най-високата част, ръбът на покрив.


съюз.
• Било̀ — било̀. — За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват различни възможности. Било в града, било на село — животът е еднакъв вече.
• Било̀ — илѝ. — За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват взаимноизключващи се възможности. Било с автобус, или с влак — с друго не може да се отиде до там.

билюк

мн. билю̀ци, (два) билю̀ка, м.
1. Остар. Стадо. Билюк говеда.
2. ист. Във феодална Турция — военна част от стотина войници.
3. Диал. Множество, голям брой. Един билюк деца.

билярд

м., само ед. Игра с малки топки, удряни с дълги пръчки по покрита със сукно маса.
прил. билярден, биля̀рдна, биля̀рдно, мн. биля̀рдни. Билярдна маса. Билярдна зала.

билярден

вж. билярд

бимануален

мед. Двуръчен, отнасящ се до двете ръце.

бинаурален

мед. Двуушен, отнасящ се до двете уши.

бинго

ср., само ед. Хазартна игра с картони, върху които има изписани числа.

бинлик

мн. бинлѝци, (два) бинлѝка, м. Остар. Дамаджана.

бинокуларен

мед. Двуочен, отнасящ се до двете очи.

бинокъл

мн. бино̀кли, (два) бино̀къла, м. Оптически уред от две зрителни тръби с увеличителни стъкла за наблюдаване на отдалечени обекти.

бином

мн. бино̀ми, (два) бино̀ма, м. Спец. В математиката — алгебричен израз от два члена; двучлен.

бинт

бѝнтът, бѝнта, мн. бѝнтове, (два) бѝнта, м. Дълга лента от тънък плат за превръзка на рани.

бинтовам

бинто̀ваш, несв.; Кого, какво. Превръзвам с бинт. Бинтовам китката си.

био-библиография

мн. бѝо-библиогра̀фии, ж. Биография на някое лице и библиография на произведенията му.

биограф

мн. биогра̀фи, м. Съставител на биография; животописец.

биографичен

вж. биография

биография

мн. биогра̀фии, ж. Описание на живота и дейността на някое лице; животопис.
прил. биографичен, биографѝчна, биографѝчно, мн. биографѝчни. Биографични данни.

биолог

мн. биоло̀зи, м. Специалист по биология.

биологичен

вж. биология

биология

ж., само ед. Наука за закономерностите в развитието на органичния свят.
прил. биологичен, биологѝчна, биологѝчно, мн. биологѝчни. Биологично явление.

бионика

ж., само ед. Спец. Наука за инженерните задачи при анализа на органичния свят.

биопсия

мед. Вземане на късче от орган или тъкан, което след обработка се изследва микроскопски. Биопсията има диагностична цел. Различават се: хирургическа, пункционна, тънкоиглена, аспирационна и щипкова биопсия.

биоритми

само мн. Спец. Циклични колебания на интензитета и характера на биологичните процеси и явления в живия организъм.

биотоп

Пространство с относително еднородни условия за живот. Биотоп е неживата част от природата в даденото пространство и заедно с живата част (биоценоза) образува екосистема.

Примери за биотоп могат да бъдат едно блато, една гора, едно езеро и др.

бира

мн. бѝри, ж.
1. Само ед. Слабоалкохолно пенливо питие, което се приготвя от ечемик и хмел; пиво.
2. Порция от това питие (в бутилка, кутия или чаша). Дайте ми две бири.
прил. бирен, бѝрена, бѝрено, мн. бѝрени. Бирена мая. Бирена фабрика. Бирена чаша.

бирария

мн. бира̀рии, ж. Заведение, в което се сервира предимно бира.

бирбучук

едно и половина

бирбучуклия

широк (за дреха)

бирен

вж. бира

бирник

мн. бѝрници, м. Разг. Длъжностно лице, което събира данъци, такси и др.; данъчен агент.

бирхале

мн. бирха̀лета, ср. Заведение, в което се сервират бира, алкохолни напитки и ястия.

бис

1. междум. Възглас на зрители като знак на одобрение за повторно изпълнение на номер от концертна програма.
2. същ. бѝсът, бѝса, мн. бѝсове, (два) бѝса, м. Повторно изпълнение на номер от концертна програма по желание на публиката.
• Извиквам на бис. — Извиквам за повторно изпълнение.

бисексуален

бисексуа̀лна, бисексуа̀лно, мн. бисексуа̀лни, прил. Двуполов; който се проявява и като мъж, и като жена в секса. Той е бисексуален. Бисексуално поведение.
същ. бисексуалност, бисексуалността̀, ж.

бисексуализъм

Сексуално привличане и към двата пола- може да бъде по-силно към единия, може и към другия. Бисексуализмът не е парафилия, но може да доведе до парафилични действия.
вж. парафилия

бисексуалност

вж. бисексуален

бисер

мн. бѝсери, (два) бѝсера, м. Бяло или светложълто лъскаво зърно, което се образува в черупката на някои миди и служи за накит; перла, маргарит.
прил. бисерен, бѝсерна, бѝсерно, мн. бѝсерни. Бисерна огърлица.
прил. бисеров, бѝсерова, бѝсерово, мн. бѝсерови.

бисерен

вж. бисер

бисеров

вж. бисер

бисквит

мн. бисквѝти, (два) бисквѝта, м. Бисквита.

бисквита

мн. бисквѝти, ж. Печено тестено изделие във вид на малка плочка, приготвено от брашно, масло, яйца, захар и др.
прил. бисквитен, бисквѝтена, бисквѝтено, мн. бисквѝтени. Бисквитено тесто.

бисквитен

вж. бисквита

бисмут

м., само ед. Спец. Химически елемент — сребристосив леснотопим метал с приложение в медицината, за добиване на сплави и др.

бистро

мн. бистра̀, ср. Малка кръчма.

бистрота

вж. бистър

бистря

бѝстриш, мин. св. бѝстрих и бистрѝх, мин. прич. бѝстрил и бистрѝл, несв.; Какво. Правя да стане бистър.
бистря се. — Ставам бистър.
• Бистря политика. — Разг. Водя продължителни разговори по актуални политически въпроси, без да съм специалист.

бистър

бѝстра, бѝстро, мн. бѝстри, прил.
1. Прозрачен, чист. Бистра вода.
2. Прен. Ясен, чист; свеж. Бистро небе. Бистър ум.
същ. бистрота, ж.

бит

битъ̀т, бита̀, само ед., м. Съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една социална група; начин на всекидневен живот. Патриархален бит. Селски бит.

битак

мн. бита̀ци, (два) бита̀ка, м. Разг. Битпазар.

битие

ср., само ед.
1. Материалните условия за съществуване, за живот в обществото.
2. Спец. Във философията — обективната реалност (материя, природа), която съществува независимо от нашето съзнание.

битка

мн. бѝтки, ж.
1. Сблъскване на две вражески войски; сражение, бой.
2. Борба за надмощие. Политически битки.

битник

мн. бѝтници, м. ист. Представител на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на ХХ век, което изразява протеста на младите срещу установените норми на живот, морал, поведение и облекло.

битов

бѝтова, бѝтово, мн. бѝтови, прил.
1. Който се отнася до бита. Битови нужди.
2. Чрез който се характеризира народният, селският бит. Битова керамика. Битова стая.

битпазар

мн. бѝтпазари, (два) бѝтпазара, м. Пазар за стари вещи.
прил. битпазарски, бѝтпазарска, бѝтпазарско, мн. бѝтпазарски.

битпазарски

вж. битпазар

битувам

биту̀ваш, несв.; къде. Само в трето лице, ед. и мн. — съществувам, имам място, срещам се. Този мотив битува в цялата средновековна литература.

бифтек

мн. бифтѐци, (два) бифтѐка, м. Порция печено крехко говеждо месо.

бифуркация

книж. Разделяне на две; раздвояване, разклоняване.

бихейвиоризъм

Направление в психологиятя, отдаващо първостепенно значение на инстинктивните действия; психология на поведението.

бицепс

мн. бѝцепси, м. Двуглав мускул на ръката между мишницата и лакътя.

бич

бѝчът, бѝча, мн. бѝчове, (два) бѝча, м.
1. Изплетени ремъци, върви, прикрепени на дървена дръжка, с които се удря, бие; камшик.
2. Прен. Периодично бедствие, нещастие, напаст. Бич божи.

бича

бѝчиш, мин. св. бѝчих и бичѝх, мин. прич. бѝчил и бичѝл, несв.; Какво. Режа дървени трупи на дъски, греди и под.
същ. бичене, ср.

бичене

вж. бича

бичкия

мн. бичкѝи, ж. Опънат на рамка ръчен трион за рязане на дъски, дърва и под.

бичме

мн. бичмѐта, ср. Четвъртита дървена греда с дължина няколко метра, която се използва цяла или нарязана на дъски в строителството.

бичувам

бичу̀ваш, несв.; Кого. Остро порицавам, осъждам, критикувам.

бишкота

мн. бишко̀ти, ж. Вид шуплеста крехка бисквита с продълговата форма.

бия

бѝеш, мин. св. бих, мин. прич. бил, несв.
1. Кого, какво. Нанасям удари, за да причиня болка. Той ме бие всеки ден.
2. Какво. С удари произвеждам звук. Бия барабан. Бия камбаната.
3. Издавам звук на интервали. Камбаната бие. Часовникът бие.
4. Кого, що. Побеждавам в бой или състезание. Бихме ги с 3:0.
5. Какво. Убивам в лов. Бия зайци.
6. Прен. Разг. Клоня, намеквам. Разбирам накъде биеш.
7. Какво. В спортна игра — изпълнявам с топка. Бия наказателен удар.
• Бия барабана. — Разг. Разгласявам, раздрънквам.
• Бия дузпата — (на някого). Разг. Изпъждам, прогонвам.
• Бия инжекция. — Слагам инжекция; инжектирам.
• Бия на очи. — Правя впечатление.
• Бия път. — Разг. Изминавам дълъг уморителен път.
• Бия телеграма. — Остар. Изпращам телеграма.
• Бия тревога. — Обръщам внимание за нещо нередно.

бия се

бѝеш се, мин. св. бѝх се, мин. прич. бѝл се, несв.
1. По какво, в какво. Удрям се, блъскам се, мятам се. Птицата се биеше в стените на клетката.
2. Сражавам се. Той се би за родината.
• Бия се в гърдите. — Хваля се, самоизтъквам се.
• С ум се бия. — Разг. Чудя се, двоумя се.
• Бия си главата. — Разг. Мъча се да проумея нещо.
• Бия се в главата. — Разг. Разкайвам се.

бияч

мн. бия̀чи, м.
1. Човек, който бие други лица, обикн. за наказание.
2. Разг. Топче, с което при игра се удрят останалите.
3. Разг. Борец (в 3 знач.).

благ

бла̀га, бла̀го, мн. бла̀ги, прил.
1. Кротък, мил, добър. Благ човек. Блага усмивка.
2. Приятен, мек, топъл. Благи думи.
3. Диал. Сладък. Блага ракия.
нареч. благо.
същ. благост, благостта̀, ж. (в 1 и 2 знач.).

благина

мн. благинѝ, ж.
1. Само ед. Блажно ястие; мазнина.
2. Само ед. Качество на благ (в 3 знач.); сладост.
3. Прен. Добрина.

благо

мн. блага̀, ср.
1. Само ед. Благополучие, благоденствие, напредък, успех. За благото на всички.
2. Само мн. Това, което задоволява човешките нужди. Земни блага. Материални блага.

благо-

Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Добър, напр. благовъзпитан, благодетелен, благодеяние, благонадежден, благоразумен, благосклонен, благотворен, благочестив.
2. Приятен, напр. благовонен, благозвучен, благоуханен.

благоволение

вж. благоволявам

благоволя

благоволѝш, мин. св. благоволѝх, мин. прич. благоволѝл, св. — вж. благоволявам.

благоволявам

благоволя̀ваш, несв. и благоволя, св. Ирон. Проявявам готовност, разположение, добра воля. Той благоволи да ме приеме. Ще благоволите ли да споделите нашата вечеря?
същ. благоволение, ср. Спечелих благоволението на шефа си. Имам неговото благоволение.

благовонен

благово̀нна, благово̀нно, мн. благо̀вонни, прил. Ароматен, благоуханен. Благовонни масла.
същ. благово̀нност, благовонността̀, ж.

благовоние

мн. благово̀ния, ср.
1. Само ед. Аромат, благоухание.
2. Само мн. Ароматични масла; парфюм.

благоговеен

благоговѐйна, благоговѐйно, мн. благоговѐйни, прил. Който е изпълнен с благоговение.
нареч. благоговейно. Благоговейно мълчи.

благоговейно

вж. благоговеен

благоговение

ср., само ед. Дълбока почит, преклонение.

благоговея

благоговѐеш, мин. св. благоговя̀х, мин. прич. благоговя̀л, несв.; Пред кого, пред какво. Изпитвам благоговение; отнасям се с благоговение.

благодарен

благода̀рна, благода̀рно, мн. благода̀рни, прил.
1. Който чувства или изразява признателност. Аз съм ти изключително благодарен за всичко. С благодарен поглед.
2. Доволен, задоволен, удовлетворен. Благодарен съм и на това, което получавам.
3. Който може да донесе добри резултати; благодатен. Благодарна тема за разказ.
същ. благодарност, благодарността̀, мн. благода̀рности, ж. (в 1 знач.). Изпитвам благодарност. В знак на благодарност. Приеми моите благодарности. Хиляди благодарности!

благодарение

ср., само ед. Остар. Благодарност, признателност; удоволствие, задоволство.
• Благодарение на. — предлог. Поради, заради, по причина на. Само благодарение на тебе успях да се оправя.

благодарност

вж. благодарен

благодарствен

благода̀рствена, благода̀рствено, мн. благода̀рствени, прил. Който изразява благодарност. Благодарствено писмо.

благодаря

благодарѝш, мин. св. благодарѝх, мин. прич. благодарѝл, несв.
1. На кого, За какво. Изказвам благодарност, признателност. Тя ми благодари за поканата.
2. В речевия етикет — учтива формула за съгласие или отказ в отговор на предложение, покана, оказано внимание, поздрав и др. Благодаря! Благодаря много! Благодаря, с удоволствие! Не, благодаря!

благодат

благодатта̀, само ед., ж. Изобилие от природни блага, полезни за човека или с благотворно въздействие върху него. Есенно време тук е благодат. Водата е истинска благодат.
прил. благодатен, благода̀тна, благода̀тно, мн. благода̀тни. Благодатна почва. Благодатен дъжд.

благодатен

вж. благодат

благоденствам

благодѐнстваш, несв. Живея в благоденствие. Трудно може да се каже, че благоденстваме с тези заплати.

благоденствен

вж. благоденствие

благоденствие

ср., само ед. Благополучие, благосъстояние, добруване. Семейно благоденствие.
прил. благоденствен, благодѐнствена, благодѐнствено, мн. благодѐнствени. Благоденствен край.

благоденствувам

благодѐнствуваш, несв. Благоденствам.

благодетел

благодѐтелят, благодѐтеля, мн. благодѐтели, м. Човек, който върши добрини, прави благодеяния.

благодетелка

мн. благодѐтелки, ж. Жена благодетел.

благодетелствам

благодѐтелстваш, несв. Постъпвам като благодетел; върша благодеяния.

благодетелствувам

благодѐтелствуваш, несв. Благодетелствам.

благодеяние

мн. благодея̀ния, ср. Добро дело.

благополучен

благополу̀чна, благополу̀чно, мн. благополу̀чни, прил. Успешен, сполучлив. Благополучен край.
нареч. благополучно. Пристигнахме благополучно.

благополучие

ср., само ед. Спокоен, щастлив живот в материална осигуреност. Радвам се на благополучие.

благополучно

вж. благополучен

благоприличен

благоприлѝчна, благоприлѝчно, мн. благоприлѝчни, прил. Който съответства на изискванията на приличието.
същ. благоприличие, ср.

благоприличие

вж. благоприличен

благоприятен

благоприя̀тна, благоприя̀тно, мн. благоприя̀тни, прил. Който съдейства за настъпването, за развитието на нещо добро; удобен, добър. Благоприятни условия. Благоприятни отзиви.
нареч. благоприятно. Това ще ти се отрази благоприятно.

благоприятно

вж. благоприятен

благоприятствам

благоприя̀тстваш, несв.; За какво. Подпомагам, съдействам, улеснявам.

благоприятствувам

благоприя̀тствуваш, несв. Благоприятствам.

благоразположен

благоразполо̀жена, благоразполо̀жено, мн. благоразполо̀жени, прил.
1. Благосклонен, доброжелателен.
2. Който е израз на добро разположение, на добро настроение.
същ. благоразположение, ср. (в 1 знач.).

благоразположение

вж. благоразположен

благоразумен

благоразу̀мна, благоразу̀мно, мн. благоразу̀мни, прил. Който обмисля добре действията си и не взема прибързани решения; разумен, разсъдлив.
същ. благоразумие, ср. Надявам се, че благоразумието ще надделее.

благоразумие

вж. благоразумен

благороден

благоро̀дна, благоро̀дно, мн. благоро̀дни, прил.
1. Който има аристократически произход.
2. Високонравствен. Благороден човек. Благородни цели.
3. Който отразява изисканост, изтънченост, възвишеност. Благородна осанка.
същ. благородство, ср. (във 2 и 3 знач.).

благородник

мн. благоро̀дници, м. Лице от аристократически произход.
прил. благороднически, благоро̀дническа, благоро̀дническо, мн. благоро̀днически.

благороднически

вж. благородник

благородство

вж. благороден

благосклонен

благоскло̀нна, благоскло̀нно, мн. благоскло̀нни, прил. Който проявява или изразява добро разположение, одобрение към някого или нещо.
нареч. благоскло̀нно. Гледам благосклонно на нея.
същ. благосклонност, благосклонността̀, ж.

благосклонност

вж. благосклонен

благославям

благосла̀вяш, несв. и благословя, св.; Кого.
1. Спец. От духовно лице — произнасям молитвени слова за благополучие, щастие, успех, които се придружават с кръстен знак.
2. Изказвам добри пожелания.
3. Прен. Изказвам благодарност, благодарен съм, признателен съм. Трябва да благославяме съдбата, че не се случи най-лошото.

благослов

мн. благосло̀ви, (два) благосло̀ва, м. Благословия. Празничен благослов.

благословен

благословѐна, благословѐно, мн. благословѐни, прил.
1. Който е осветен чрез молитва.
2. Прен. Който е достоен за похвала и благодарност. Бъди благословена!
3. Прен. Който носи изобилие от блага. Благословена земя.

благословение

Библейско тълкуване: Благословението се отнася, и към Бога, и към хората. Когато Бог благославя, Той действа така, че да направи благословението си действително. Божиите благословения са духовни или светски, телесни или умствени, но те действително дават доброто, което съдържат — Чис. 6:23-27. Благословенията на хората към други хора, освен ако те са боговдъхновени предсказания, както в Бит. 49:28; Вт. 33, са само добри пожелания, и един вид молитва към Творецът на всичко добро, за тяхното благополучие. Благословение от страна на човека към Бога, е едно дело на благодарност за неговите добрини — Пс. 103:1, или по-точно за онази особена добрина, която в това време причинява благославянето: като храна, за която се отдава благодарност на Бога, или за някое друго добро — 1Кор. 10:16.

благословия

мн. благословѝи, ж.
1. Спец. Молитвени слова за благополучие, щастие, успех, придружени с кръстен знак.
2. Пожелание за благополучие, щастие, успех.
3. Позволение, съгласие, разрешение от близък или почитан човек за нещо съществено в живота. Получих благословията на родителите си.

благословя

благословѝш, мин. св. благословѝх, мин. прич. благословѝл, св. — вж. благославям.

благост

вж. благ

благосъстояние

ср., само ед. Добро материално състояние; богатство, заможност.

благотворен

благотво̀рна, благотво̀рно, мн. благотво̀рни, прил. Който оказва добро въздействие, който влияе добре. Благотворно влияние.

благотворител

благотворѝтелят, благотворѝтеля, мн. благотворѝтели, м. Човек, който се занимава с благотворителна дейност.

благотворителен

благотворѝтелна, благотворѝтелно, мн. благотворѝтелни, прил. Който оказва материална, хуманитарна помощ на бедни и изпаднали в беда. Благотворителна организация.
същ. благотворителност, благотворителността̀, ж. Занимавам се с благотворителност.

благотворителност

вж. благотворителен

благоустроен

благоустроѐна, благоустроѐно, мн. благоустроѐни, прил. Удобен за живеене, снабден с всички удобства; добре уреден. Благоустроен квартал.

благоустройствен

вж. благоустройство

благоустройство

ср., само ед. Добра уредба, наличие на удобства за живеене. Започва благоустройството на квартала.
прил. благоустройствен, благоустро̀йствена, благоустро̀йствено, мн. благоустро̀йствени. Благоустройствен план.

благоустроя

благоустроѝш, мин. св. благоустроѝх, мин. прич. благоустроѝл, св. — вж. благоустроявам.

благоустроявам

благоустроя̀ваш, несв. и благоустроя, св.; Какво. Извършвам благоустройство.

благоутробен

остар.
добросърдечен, благоразположен, благодушен, с добро сърце

благоутробие

1. книж.
ирон. голям, добре охранен корем
2. книж.
остар. добросърдечност, милосърдие, благоразположение

благоухание

Библейско тълкуване: Сладка и приятна миризма. Жертвоприношенията на Ной и на Христос бяха приятни Богу, както уханието от приятно ухаещ тамян е приятно на човека -Бит. 8:21; Еф. 5:2. Главното ухание, т. е. съдържание на апостолското учение е било Христос разпнат; и това тяхно учение се е посрещало радостно от едни за вечен живот, а отхвърляно от други за тежко осъждение — 2Кор. 2:15,16.

благочестив

благочестѝва, благочестѝво, мн. благочестѝви, прил. Който живее и постъпва според изискванията на християнския морал. Благочестива жена.
същ. благочестие, ср.

благочестие

вж. благочестив

блажен

бла̀жна, бла̀жно, мн. бла̀жни, прил. Диал. Мазен. Блажно ядене.

• Блажна боя. — Вид боя за боядисване на дървени, железни и други предмети, приготвена с безир.

блажено

вж. блажен

блаженствам

блажѐнстваш, несв. Намирам се в блаженство, изпитвам блаженство.

блаженство

ср., само ед. Пълно щастие, задоволство, наслада. Това ме изпълва с блаженство.

блаженствувам

блажѐнствуваш, несв. Блаженствам.

блазе

нареч. В съчетание с ми, ти, му, ѝ, ни, ви, им — за завиждане. Блазе ти, че ще видиш свят!

блазня

бла̀зниш, мин. св. бла̀зних и блазнѝх, мин. прич. бла̀знил и блазнѝл, несв.; Кого.
1. Силно привличам, изкушавам. Блазнеше ме мисълта да я напусна веднъж завинаги.
2. Съблазнявам.
блазня се. — От какво. Имам надежда, надявам се, изкушавам се. Блазня се от мисълта, че съм направил нещо, за което да ми благодариш.

блам

книж. Лишаване от доверие, сваляне от ръководен пост чрез гласуване.

бламирам

бламѝраш, несв. и св.; Кого.
1. Свалям от ръководен пост чрез гласуване.
2. Прен. Провалям, излагам.
същ. блам, бла̀мът, бла̀ма, само ед., м.

бланка

мн. бла̀нки, ж. Лист хартия на учреждение, специално подготвен за попълване, писане, кореспонденция.
прил. бланков, бла̀нкова, бла̀нково, мн. бла̀нкови.

бланкизъм

Течение във френското революционно движение, свързано с името на О. Бланки (1805—1881 г. ). Теория, която отрича класовата борба. Бланкизмът очаква избавление на човечеството от наемното робство не по пътя на класовата борба, а по пътя на заговора на неголямо интелигентно малцинство.

бланков

вж. бланка

бланширам

бланшѝраш, несв. и св.; Какво. Подлагам на бланшировка.
същ. бланширане, ср.

бланширане

вж. бланширам

бланшировка

ж., само ед. Спец. Обработка на плодове, зеленчуци и други хранителни продукти с гореща вода или па̀ра.

бластомикоза

мед. Микотично заболяване, причиняващо се от бластомицети. Започва като белодробна инфекция и след това се разпространява, като обикновено водещо е засягането на белия дроб, костите и кожата.

бластомицети

мед. Дрождеви гъбички, причиняващи бластомикоза.

блат

бла̀тът, бла̀та, мн. бла̀тове, (два) бла̀та, м. Кора за торта. Торта с два блата.

блатен

вж. блато

блатист

блатѝста, блатѝсто, мн. блатѝсти, прил. Който е покрит с блата. Блатиста местност.

блато

мн. блата̀, ср. Землесто място, потънало в застояла вода и обрасло с водни растения.
прил. блатен, бла̀тна, бла̀тно, мн. бла̀тни.
• Блатна треска. — Малария.
• Блатно кокиче. — Кокиче, което вирее около блата и мочурливи ливади и се използва в медицината за производство на нивалин.

блед

блѐда, блѐдо, мн. блѐди, прил. Бледен.

бледен

блѐдна, блѐдно, мн. блѐдни, прил.
1. За цвят на някои части от човешкото тяло — който е без естествена руменина. Бледно лице.
2. Който е слабо обагрен, не ярък. Бледна луна.
3. Прен. Неясен, незначителен, неизразителен. Бледен спомен.

бледнея

бледнѐеш, мин. св. бледня̀х, мин. прич. бледня̀л, несв.
1. Ставам бледен; побледнявам, избледнявам. Бледнее и вехне. Звездите бледнеят. Споменът бледнее.
2. Прен. Пред какво, в сравнение с какво. Оказвам се, изглеждам незначителен, нищожен; губя своите достойнства. Всичко бледнее пред такава трагедия. Преводът бледнее в сравнение с оригинала.

бледо

нареч. Вяло, слабо, непълно; неизразително, без въздействие.

блейзър

мн. блѐйзъри, (два) блѐйзъра, м. Леко цветно спортно сако с метални копчета.

бленда

мн. блѐнди, ж. Преграда на обектив за намаляване на отвора, за да се подобри образът; диафрагма.

блендер

Електрически кухненски уред с кана и въртящи се вътре остри ножове. За ситно нарязване, смесване или втечняване на храна.

бленувам

блену̀ваш, несв.; какво или За какво. Отдавам се на блянове, мечтая.

блесна

блѐснеш, мин. св. блѐснах, мин. прич. блѐснал, св. — вж. блясвам.


мн. блеснѝ, ж. Метална пластинка, за която се прикрепва кукичката на въдица за риба.

блестя

блестѝш, мин. св. блестя̀х, мин. прич. блестя̀л, несв.
1. Светя силно, ярко. Слънцето блести.
2. Имам блясък, изпъквам с блясък (в 1 знач.); лъщя. Очите ѝ блестят от радост. Пръстенът ѝ блести на слънцето.
3. Прен. С какво. Правя силно впечатление. Той не блести с ум.

блестящ

блестя̀ща, блестя̀що, мн. блестя̀щи, прил.
1. Който блести (в 1 и 2 знач.). Блестяща чистота. Блестящи очи.
2. Прен. Великолепен, превъзходен, забележителен. Блестящи резултати. Блестящ успех. Блестяща кариера. Блестяща победа.
нареч. блестя̀що. Справих се блестящо.

блефарит

мед. Възпаление на клепачния ръб. Възниква при некоригирани рефракционни аномалии, при дерматози, обменни нарушения, алергия към козметични средства и др. Различават се две форми: прост и язвен блефарит.

блефаропластика

мед. Пластична операция, при която се възстановяват клепачите.

блефарофимоза

мед. Скъсяване и стесняване на очната цепка, която достига едва до 10 mm дължина и 4 mm ширина.

блещи

блещи се, мин. св. блещих се, мин. прич. блещил се, несв. Разтварям широко очи и правя гримаса на гняв, силна изненада, възбуда. Какво се блещиш&• Блещя очи. Блещя се.

блещукам

блещу̀каш, несв.
1. Светя слабо, едва-едва. Лампите блещукат в мъглата.
2. Прен. За състояние — проявявам се в слаба степен. Все още блещука някаква надежда.

блещя се

блѐщиш се, мин. св. блѐщих се, мин. прич. блѐщил се, несв. Разтварям широко очи и правя гримаса на гняв, силна изненада, възбуда. Какво се блещиш? • Блещя очи. Блещя се.

блея

блѐеш, мин. св. блях и блѐях, мин. прич. блял и блѐял, несв.
1. За овца, коза, агне — издавам треперлив глас.
2. Прен. Грубо. Гледам разсеяно, не внимавам, бездействам, зяпам. Стига си блял! Хората натрупаха пари, а ти блееш.

ближа

блѝжеш, мин. св. блѝзах и близа̀х, мин. прич. блѝзал и близа̀л, несв.; Какво. Прокарвам език по повърхността. Котката ближе малките си.
ближа се. 1. — Ближа сам себе си. Котката се ближе.
2. Само мн. Взаимно извършваме това действие. Двете котки се подушиха и започнаха да се ближат.
същ. близане, ср. С близане.

ближен

блѝжният, блѝжния, мн. блѝжни, м. Според християнската религия — всеки човек по отношение на другите. Почитай ближните си.

близалка

мн. близа̀лки, ж. Малко захарно изделие на пръчка, което децата ядат, като го ближат.

близане

вж. ближа

близко

нареч. Близо.

близнак

мн. близна̀ци, м.
1. Всяко от две или повече деца, родени от една майка едновременно. Тя роди близнаци. Те са близнаци. Имам брат близнак.
2. Само мн. Зодиакално съзвездие (м. май — юни).
същ. умал. близначе, мн. близна̀чета, ср.

близначе

вж. близнак

близначка

мн. близна̀чки, ж. Жена близнак. Имам сестра близначка. Двете близначки.

близня

близнѝш, мин. св. близнѝх, мин. прич. близнѝл, несв. Раждам близнаци. Тая овца всяка година близни.

близо

нареч.
1. Недалече. Живея близо до спирката.
2. Скоро, наскоро. Изпитите са по-близо, отколкото си мислиш.
3. Приблизително, около, почти. Бавих се близо час.

близост

близостта̀, само ед., ж.
1. Малка отдалеченост.
2. Близки отношения.

близък

блѝзка, блѝзко, мн. блѝзки, прил.
1. Който е на малко разстояние, недалечен.
2. Който е недалечен по време; скорошен, неотдавнашен.
3. Който е в тесни връзки или отношения по произход, чувства, качества, интереси и др.

бликам

блѝкаш, несв.
1. Откъде/от какво. За течност — изтичам, изливам се със сила от отвор; извирам, шуртя. От дупката започна да блика мътна вода.
2. Прен. Извирам, кипя, проявявам се с голяма сила. В очите му блика неудържима радост.

бликвам

блѝкваш, несв. и бликна, св. Бликам изведнъж.

бликна

блѝкнеш, мин. св. блѝкнах, мин. прич. блѝкнал, св. — вж. бликвам.

блиндаж

мн. блинда̀жи, (два) блинда̀жа, м. Спец. Съоръжение, изградено в земята от бетон за прикритие на войници, бойна техника, боеприпаси.
прил. блинда̀жен, блинда̀жна, блинда̀жно, мн. блинда̀жни.

блиндирам

блиндѝраш, несв.; Какво. Прикривам с блиндаж.
• Блиндирана кола. — Покрита с броня кола за предпазване от поражение.

блицанкета

мн. блицанкѐти, ж. Спец. Бърза анкета (във 2 знач.).

блицтурнир

мн. блицтурнѝри, (два) блицтурнѝра, м. Спец. В спорта — състезание, което протича ускорено, за по-малко време от нормалното. Блицтурнир по шахмат.

блок

бло̀кът, бло̀ка, мн. бло̀кове, (два) бло̀ка, м.
1. Грамаден къс от нещо много твърдо. Гранитен блок. Леден блок.
2. Голяма многоетажна постройка; корпус, сграда, дом. Жилищен блок.
3. Обширна обработваема земна площ. Земята е разделена на блокове.
4. Част от съоръжение, механизъм, която представлява отделна система с обща функция или предназначение. Санитарен блок. Кухненски блок.
5. Политическо или военно обединение за постигане на общи цели.
6. Вид тетрадка с листове за рисуване.
същ. умал. бло̀кче, мн. бло̀кчета, ср. (в 1, 2, 3 и 5 знач.).
прил. блоков, бло̀кова, бло̀ково, мн. бло̀кови.

блокада

мн. блока̀ди, ж.
1. Спец. Обкръжаване, обграждане на сухо или по море с войска и военна техника с цел да се изолира или унищожи противникът.
2. Спец. В политиката — изолиране на държава с икономически и политически средства за оказване на натиск. Икономическа блокада.
3. Спец. В медицината — изключване или ограничаване функциите на някой орган чрез въздействието на лекарства върху нервната система.
4. Спец. В някои спортни игри — начин на игра, чрез който се ограничава свободата на действие на противниковия отбор.

блокирам

блокѝраш, несв. и св.
1. Какво/що. Правя блокада; обкръжавам, изолирам, изключвам, ограничавам.
2. Какво/що. Правя запор (на суми, имущество, стоки и др.). Блокирам сметките.
3. За машина, механизъм — спирам да действам поради неизправност. Спирачките блокираха.

блоков

вж. блок

блондин

мн. блондѝни, м. Русокос мъж със сини очи.

блондинка

мн. блондѝнки, ж. Жена блондин.

блуден

блу̀дна, блу̀дно, мн. блу̀дни, прил. Остар. Който живее в разврат; развратен, порочен.
• Блудният син се завръща. — Лице, което, след като се е скитало и водило разгулен живот, се завръща разкаяно.

блудкав

блу̀дкава, блу̀дкаво, мн. блу̀дкави, прил.
1. За питие — което няма никакъв вкус.
2. Прен. Който е лишен от дълбочина; повърхностен, празен, банален. Блудкаво съдържание.
същ. блудкавост, блудкавостта̀, ж.

блудкавост

вж. блудкав

блудница

мн. блу̀дници, ж. Развратница, скитница.

блудствам

блу̀дстваш, несв. Върша блудство.

блудство

мн. блу̀дства, ср. Разврат, поквара; полово извращение.

блудствувам

блу̀дствуваш, несв. Блудствам.

блуждая

блужда̀еш, мин. св. блужда̀х, мин. прич. блужда̀л, несв.
1. Движа се без определена посока и цел; лутам се, щурам се, бродя, витая.
2. За очи, поглед, мисъл — преминавам от предмет на предмет, не се съсредоточавам върху нещо. Очите му блуждаят.

блуза

мн. блу̀зи, ж. Къса горна женска дреха, обикн. от тънък плат или плетена. Блуза с дълъг ръкав. Блуза с къс ръкав.
същ. умал. блузка, мн. блу̀зки, ж.

блузка

вж. блуза

блузон

мн. блузо̀ни, (два) блузо̀на, м. Плетена блуза с дължина докъм коленете, обикн. с ластик в долния край, която се носи най-често с панталон или клин.

блуминг

мн. блу̀минги, (два) блу̀минга, м. Спец. Машина за пресоване на стоманени късове с голямо напречно сечение.

блус

блу̀сът, блу̀са, мн. блу̀сове, (два) блу̀са, м.
1. Американска негърска песен в бавно темпо.
2. Танцова мелодия в бавно темпо.

блъввам

блъ̀вваш, несв. и блъвна, св.; какво/що. Бълвам внезапно, изведнъж, със сила.

блъвна

блъ̀внеш, мин. св. блъ̀внах, мин. прич. блъ̀внал, св. — вж. блъввам.

блъсвам

блъ̀сваш, несв. и блъсна, св.; Кого, какво.
1. Блъскам (в 1 и 2 знач.) изведнъж.
2. Прен. Обикн. за тежка, неприятна миризма — раздразвам обонянието. Блъсна ме миризма на застояло.
блъсвам се/блъсна се. — Блъскам се (в 1 знач.) изведнъж.
• Блъсва/блъсне ме глава(та). — Разг. Заболява ме изведнъж главата.

блъскам

блъ̀скаш, несв.
1. Кого, какво. Бутам, тласкам, тикам. Той я блъска с все сила напред. Защо ме блъскаш?
2. Кого, какво. В какво/в кого, о какво. Удрям, бия, чукам. Вятърът блъска прозорците.
3. Прен. Разг. Блъскам се (в 4 знач.).
блъскам се. 1. — В какво/в кого. Удрям се силно. Птицата се блъскаше в стените безпомощно.
2. Само мн. Взаимно се бутаме насам-натам, тласкаме, тикаме. Децата започнаха да се блъскат. Блъскат се като овце.
3. Прен. Разг. Изминавам тежък, уморителен път. Цяла нощ се блъсках с тоя скапан влак.
4. Прен. За кого/за какво. Трудя се неуморно, пряко силите си; трепя се. И за кого се блъсках цял живот?
• Блъскам си главата/акъла/ума. — Разг. Мъча се да проумея, да разбера, да разреша нещо.

блъсканица

мн. блъ̀сканици, ж. Само ед. или само мн. Бутане, тласкане в тълпа, в навалица. Такава блъсканица беше на пазара! Страшни блъсканици по влаковете за Нова година.

блъсна

блъ̀снеш, мин. св. блъ̀снах, мин. прич. блъ̀снал, св. — вж. блъсвам.

блъф

блъ̀фът, блъ̀фа, мн. блъ̀фове, (два) блъ̀фа, м. Преднамерено създаване на лъжлива представа; измама, заблуда.

блъфирам

блъфѝраш, несв. и св. Правя блъф, служа си с блъф.

блюдо

мн. блюда̀, ср.
1. Плитък разлат съд с кръгла или продълговата форма за ястия. Порцеланово блюдо.
2. Ястието в такъв съд. Вкусни блюда.
3. Всяка от двете метални панички на везни с кобилица.

блюдолизец

мн. блюдолѝзци, м. Пренебр. Човек, който ласкае, угодничи, сервилничи за облаги; подлизурко.

блюдолизнича

блюдолѝзничиш, мин. св. блюдолѝзничих, мин. прич. блюдолѝзничил, несв. Угоднича, лаская, сервилнича за облаги.

блюстител

блюстѝтелят, блюстѝтеля, мн. блюстѝтели, м. (Често — ирон.) Лице, което следи за строгото спазване на закони, правила, нравствени норми. Блюстители на реда и законността.

блюстителка

мн. блюстѝтелки, ж. Жена блюстител.

блян

бля̀нът, бля̀на, мн. бля̀нове, (два) бля̀на, м. Обикн. в поезията — мислен образ на нещо, създадено от въображението, което е силно желано; мечта, надежда, копнеж.

блясвам

бля̀сваш, несв. и блесна, св.
1. Изведнъж издавам или отразявам ярка светлина. Вечер витрините блясват, отрупани с красиви вещи.
2. Прен. Появявам се внезапно, изведнъж; ставам явен, проличавам. В съзнанието му блесна нова идея. Блесна цялата ти подлост и коварство.
3. Прен. Произвеждам силно впечатление; изпъквам, откроявам се. Той блесна със своя ум и талант.

бляскав

бля̀скава, бля̀скаво, мн. бля̀скави, прил.
1. Който излъчва или отразява ярка светлина. Бляскави звезди.
2. Блестящ (във 2 знач.). Бляскав успех.

бляскам

бля̀скаш, несв. Издавам или отразявам ярка светлина на интервали. От време на време бляскаха светкавици и осветяваха пътя.

блясък

мн. бля̀съци, (два) бля̀съка, м.
1. Силна, ярка светлина; лъскавина, отблясък. Силният блясък на светкавиците осветяваше пътя.
2. Прен. Само ед. Великолепие, пищност, красота, изящество. Тя се показа в целия си блясък.

боа

мн. боѝ, ж. Грамадна неотровна тропическа змия с едри петна и люспи.

боаз

мн. боа̀зи, (два) боа̀за, м. Диал. Планински проход; дефиле, теснина.

боб

бо̀бът, бо̀ба, мн. бо̀бове, (два) бо̀ба, м.
1. Само ед. Едногодишно растение, чиито шушулковидни плодове и зърната в тях се употребяват за храна; фасул. Зелен боб. Бял боб.
2. Зърната от това растение, от които се приготвят ястия. Сух боб. Свинско с боб. Боб чорба.
прил. бобен, бо̀бена, бо̀бено, мн. бо̀бени. Бобено зърно. Бобена чорба.
прил. бобов, бо̀бова, бо̀бово, мн. бо̀бови. Бобово зърно.


бо̀бът, бо̀ба, мн. бо̀бове, (два) бо̀ба, м. Спец. В спорта — специална спортна шейна за участие в състезание по бобслей.

бобен

вж. боб

бобина

мн. бобѝни, ж. Спец. Макара или ролка, с намотана на нея нишка, лента, жица и пр.

бобинажен

бобина̀жна, бобина̀жно, мн. бобина̀жни, прил. Спец. Който се отнася до бобина. Бобинажен цех.

бобиньор

мн. бобиньо̀ри, м. Работник, който изработва бобини.

бобов

вж. боб

бобонка

мн. бобо̀нки, ж. Диал. Плод на черница.

бобров

вж. бобър

бобслей

бо̀бслеят, бо̀бслея, само ед., м. Вид зимен спорт — бързо спускане с шейни (бобове) по специално изградена като улей заледена писта.

бобър

мн. бо̀бри, (два) бо̀бъра, м. Гризач с ценна кожа, който живее във вода и на суша.
прил. бобров, бо̀брова, бо̀брово, мн. бо̀брови. Боброва кожа.

бог

бо̀гът, бо̀га, мн. боговѐ, м.
1. В митологията — свръхестествено безсмъртно същество в човешки образ, което се разпорежда в някоя област на природата или живота; божество. Аполон е бог на слънцето. Гръцки богове.
2. Само ед. Създателят на Вселената, който я управлява по своя воля (в религията на християни и евреи).
3. Прен. Нещо, което е обект на сляпо преклонение; кумир, идол.
прил. божи и божи или божий, бо̀жа и божа̀ или бо̀жия, бо̀жо и божо̀ или бо̀же и божѐ или бо̀жие, мн. бо̀жи и божѝ или бо̀жии. Глас божи. Божи ден. Божие дело.
• Боже/Боже мой/Боже господи! — Като възклицание за изразяване на различни чувства (радост, удивление, недоумение, изненада, страх, отчаяние, мъка, недоволство, възмущение и др.).
• Бог да прости. — При споменаване на покойник — за изразяване на почит и уважение.
• Боже опази/Пази Боже! — Като възклицание за изразяване на опасение от нещо лошо.
• Дай Боже! — За пожелание — дано, нека.
• Дал Бог. — Има, налице е, съществува в голямо количество.
• До Бога. — Много висок, много силен. Крясъци до Бога.
• Един Бог знае. — Никой не знае, не се знае, не е известно.
• Не дай (си) Боже! — За изразяване на опасение от нещо неприятно, лошо.
• Предавам/предам Богу дух. — Умирам.
• Слава Богу! — Като възклицание, че нещо е станало, както трябва да бъде, че не се е случило зло, нещастие.
• Бич божи. — Голямо общо бедствие.
• Божа работа. — За нещо, което става независимо от нашата воля.
• Божи гроб. — Гробът на Исус Христос в Ерусалим.
• Всеки божи ден. — Ежедневно, всекидневно.
• Като птичка божия. — Безгрижно, весело.
• Пръст божи. — Намеса на свръхестествена сила.

богат

бога̀та, бога̀то, мн. бога̀ти, прил.
1. Който има в голямо количество материални блага — пари, имот, ценности; заможен, имотен, състоятелен. Богат човек.
2. Обилен, изобилен; в голямо количество. Богата трапеза. Богата библиотека.
3. Прен. Който има много ценни качества. Богата душа. Богат език.
нареч. бога̀то.

богаташ

мн. богата̀ши, м. Богат (в 1 знач.) човек; заможен, състоятелен човек.

прил. богаташки, богата̀шка, богата̀шко, мн. богата̀шки. Богаташки дом.

богаташки

вж. богаташ

богатея

богатѐеш, мин. св. богатя̀х, мин. прич. богатя̀л, несв. Ставам все по-богат (в 1 знач.). Хората богатеят, а ние тъпчем на едно място.

богатир

Средновековен руски воин.

богатство

мн. бога̀тства, ср.
1. Материални блага в голямо количество или с висока стойност, които някой притежава (пари, имот, имущество, ценности и др.).
2. Ценност, благо, благодат, изобилие. Природни богатства. Богатство на чувства.

богиня

мн. богѝни, ж. Бог (в 1 знач.), божество в женски образ. Богинята на лова Диана.

бого-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до Бог, напр. богобоязливост, богопочитание, богослужител, богохулник.

богомил

мн. богомѝли, м. ист. Привърженик на богомилството.
прил. богомилски, богомѝлска, богомѝлско, мн. богомѝлски. Богомилска литература.

богомилски

вж. богомил

богомилство

ср., само ед. ист. Еретическо религиозно учение, основано в България от поп Богомил през Х век, което е било насочено против символите на официалната църква.

богомолец

мн. богомо̀лци, м. Вярващ човек по време на едно негово посещение в църква, където присъства на служба и се моли.

богомолка

мн. богомо̀лки, ж. Жена богомолец.

богоотстъпник

мн. богоотстъ̀пници, м. Човек, който се е отказал от Бога, който е престанал да вярва.

богопомазан

богопома̀зана, богопома̀зано, мн. богопома̀зани, прил.
1. За който се смята, че е избран, предопределен от Бога.
2. Прен. Ирон. Който смята себе си за предопределен от съдбата да бъде над другите.

богослов

мн. богосло̀ви, м. Специалист по богословие.
прил. богословски, богосло̀вска, богосло̀вско, мн. богосло̀вски. Богословски факултет.

богословие

ср., само ед. Учение за догмите, морала и култовете на една религия; теология. Православно богословие.

богословски

вж. богослов

богослужение

мн. богослужѐния, ср. Извършване на религиозен обред от духовно лице, обикн. в църква; църковна служба, литургия.

боготворя

боготворѝш, мин. св. боготворѝх, мин. прич. боготворѝл, несв.; Кого, какво. Почитам като божество; изпитвам почит; възхищавам се, прекланям се, обожавам. Той боготвореше майка си.

богохулен

богоху̀лна, богоху̀лно, мн. богоху̀лни, прил. Който хули, оскърбява Бога. Богохулни думи.

богохулник

мн. богоху̀лници, м. Човек, който хули Бога или върши богохулства (във 2 знач.).

богохулствам

богоху̀лстваш, несв. Изричам или върша богохулство/богохулства.

богохулство

мн. богоху̀лства, ср.
1. Само ед. Хулене на Бога.
2. Думи и изрази, постъпки и прояви, с които се осквернява нещо възвишено; кощунство, гавра.

богохулствувам

богоху̀лствуваш, несв. Богохулствам.

бод

бо̀дът, бо̀да, мн. бо̀дове, (два) бо̀да, м.
1. Едно бодване с игла или друг остър предмет; шев.
2. Вид шев, везба.

бода

бодѐш, мин. св. бо̀дох, мин. прич. бол, несв.
1. Кого, какво. Промушвам с остър предмет, като причинявам болка.
2. За трънливо растение, бодливо животно или остър предмет — имам свойството да причинявам болка или рана чрез промушване. Розите бодат. Внимавай, тази коза боде. Брадата ти боде.
• Боде ме (те, го, я, ни, ви, ги). — Имам бодеж, усещам остра болка. Ето тук ме боде.
• Бода си очите. — Разг. Измъчвам се с някоя работа, свързана с напрегнато взиране.
• Бодат ме парите. — Разг. Разполагам с много пари и се чудя за какво още да ги харча.

бодвам

бо̀дваш, несв. и бодна, св.; Кого, какво. Бода (в 1 знач.) изведнъж, внезапно. Ох, нещо ме бодна по врата.
същ. бодване, ср.

бодване

вж. бодвам

бодеж

мн. бодѐжи, (два) бодѐжа, м. Остра краткотрайна болка. Имам бодежи в гърдите.

боди

мн. бо̀дита, ср. Плътно прилепнала към тялото дамска дреха — цялост от корсаж и бикини.

бодибилдинг

м., само ед. Тренировка на тялото за изграждане на добро телосложение.

бодигард

мн. бодига̀рдове, м. Телохранител.

бодил

мн. бодѝли, (два) бодѝла, м. Трънливо растение; бурен.


мн. бодлѝ, (два) бодѝла, м.
1. Трън, шип. Розата има бодли.
2. Остър като игла рогов израстък по кожата на животно. Бодли на таралеж.

бодка

най-малката и малоценна някогашна пара

бодлив

бодлѝва, бодлѝво, мн. бодлѝви, прил.
1. Който има бодли; който може да боде. Бодливи храсти. Бодлива крава. Бодливи мустачки.
2. Прен. Който причинява обида; язвителен, хаплив. Бодлив език.

бодна

бо̀днеш, мин. св. бо̀днах, мин. прич. бо̀днал, св. — вж. бодвам.

бодро

вж. бодър

бодрост

вж. бодър

бодхисатва

рел. В някои форми на будизма — висши същества, съзнателно отказали крайното Освобождение, за да помагат на духовния напредък на човечеството.

бодър

бо̀дра, бо̀дро, мн. бо̀дри, прил.
1. Който е пълен със сила, енергия, жизненост. Бодър старец. Бодро настроение.
2. Прен. Който изразява вяра, оптимизъм, радост. Бодри песни. Бодър глас.
нареч. бодро. Поздравявам бодро. Вървя бодро.
същ. бодрост, бодростта̀, ж.

бодърствам

бо̀дърстваш, несв.
1. Стоя буден, не спя. Цяла нощ бодърствах.
2. Бдя (във 2 знач.).

бодърствувам

бо̀дърствуваш, несв. Бодърствам.

боеви

боева̀, боево̀, мн. боевѝ, прил. Боен.

боеготовност

боеготовността̀, само ед., ж. Готовност за бой, за воюване. Проверка на боеготовността на армията.

боен

бо̀йна, бо̀йно, мн. бо̀йни, прил. Който се отнася до воденето на бой, сражение, война. Бойна задача. Бойна техника. Бойно знаме.

боеприпаси

само мн. Спец. Запас от бойни материали и вещества — снаряди, патрони и под.

боеспособен

боеспосо̀бна, боеспосо̀бно, мн. боеспосо̀бни, прил. Спец. Който е годен, подготвен за бойни действия.
същ. боеспособност, боеспособността̀, ж.

боеспособност

вж. боеспособен

боец

мн. бойцѝ, м.
1. Редник от армията; войник.
2. Участник в бой, сражение, война.

божествен

божѐствена, божѐствено, мн. божѐствени, прил.
1. Който се отнася до Бог или до божество. Божествен произход. Божествена сила.
2. Прен. Очарователен, прекрасен, великолепен. Божествена красота. Божествен глас.
същ. божественост, божествеността̀, ж.

божественост

вж. божествен

божество

мн. божества̀, ср. Бог (в 1 знач.).

божи

вж. бог

божий

вж. бог

божур

мн. божу̀ри, (два) божу̀ра, м. Многогодишно диво или градинско растение с едри кичести цветове, което цъфти всяка пролет.

боза

мн. бозѝ, ж.
1. Само ед. Безалкохолно гъсто питие с възкисел вкус, което се приготвя от просено брашно.
2. Порция от това питие.
3. Прен. Пренебр. Нещо блудкаво (във 2 знач.), без качества. Този филм е истинска боза.

бозав

бо̀зава, бо̀заво, мн. бо̀зави. Сив, пепелявосив.

бозаджийница

мн. бозаджѝйници, ж. Заведение, където се приготвя и/или продава боза.

бозаджийски

вж. бозаджия

бозаджия

мн. бозаджѝи, м. Човек, който произвежда и/или продава боза.
прил. бозаджийски, бозаджѝйска, бозаджѝйско, мн. бозаджѝйски.

бозайник

мн. боза̀йници, (два) боза̀йника, м.
1. Само мн. Спец. Гръбначни животни, които раждат малките си и ги кърмят с мляко.
2. Всяко отделно животно от тези животни.

бозая

боза̀еш, мин. св. боза̀х, мин. прич. боза̀л, несв. За кърмаче или малко животно — смуча мляко; суча; изхранвам се с мляко.

боздуган

мн. боздуга̀ни, (два) боздуга̀на, м. ист. Старинно бойно оръжие — тежка желязна топка, покрита с шипове, на къса дръжка.

бой

бо̀ят, бо̀я, мн. боевѐ, (два) бо̀я, м.
1. Само ед. Нанасяне на удари с цел да се причини болка. Свикнал на бой.
2. Нанасяне на удари или борба в игра или състезание. Бой със снежни топки. Юмручен бой. Боксьорите направиха добър бой. Бой на петли.
3. Въоръжено сблъскване, сражение, битка. Загина в бой. Водим ожесточени боеве.
• Ям бой. — Разг. Бият ме.
• Налитам на бой. — Разг. Имам лошия навик да се налагам чрез бой. • Смилам/смеля или спуквам/спукам или съдирам/съдера от бой. Разг. Пребивам; побеждавам категорично в състезание.


бо̀ят, бо̀я, мн. бо̀еве, (два) бо̀я, м. Разг. Ръст, телесна височина на човек или животно. Висок на бой.

бойкост

вж. бояк

бойкот

м., само ед. Начин на борба или протест, който се изразява в едностранно прекратяване на взаимоотношенията, в оттегляне на подкрепата, в неизпълнение на обичайните права и задължения. Обявяваме бойкот на правителството. Бойкот на изборите.

бойкотирам

бойкотѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Правя бойкот.

бойлер

мн. бо̀йлери, (два) бо̀йлера, м. Скачен с водопровода специален цилиндричен съд, в който се загрява вода за домакински нужди чрез електричество, газ, дърва. Електрически бойлер. Включвам/изключвам бойлера.

бойлия

ед. неизм., мн. бойлѝи, прил. Остар. Дълъг, висок.
• Пушка бойлия. — Остар. Пушка с дълга цев за по-точна стрелба.

бойница

мн. бо̀йници, ж. Остар. Тесен отвор за стрелба в стена на средновековна кула или укрепление; амбразура.

бокал

мн. бока̀ли, (два) бока̀ла, м. Голяма чаша за вино.

боклук

мн. боклу̀ци, (два) боклу̀ка, м.
1. Само ед. Отпадъци, нечистотии; смет. Кофа за боклук.
2. Бунище, сметище. Ще го хвърля на боклука.
3. Прен. Пренебр. Нещо, което е негодно или няма никаква ценност; което е загубило качествата си. Тоя телевизор е пълен боклук. Доматите ти са боклук. Стига си мъкнал вкъщи всякакви боклуци.

боклукчийски

вж. боклукчия

боклукчия

мн. боклукчѝи, м. Разг. Човек, назначен да събира и изхвърля боклука от населено място.
прил. боклукчийски, боклукчѝйска, боклукчѝйско, мн. боклукчѝйски. Боклукчийско кошче.

бокс

бо̀ксът, бо̀кса, мн. бо̀ксове, (два) бо̀кса, м.
1. Само ед. Вид спорт — юмручен бой между двама състезатели по определени правила, на чиито ръце са надянати специални ръкавици.
2. Вид желязно оръжие, което се надява на пръстите на ръката и служи за нанасяне на удари.
прил. боксов, бо̀ксова, бо̀ксово, мн. бо̀ксови. Боксов мач.


бо̀ксът, бо̀кса, мн. бо̀ксове, (два) бо̀кса, м.
1. Спец. Изолатор в болница, поликлиника.
2. Обособена част от кухня, където са мивката, печката, хладилникът. Кухненски бокс.


бо̀ксът, бо̀кса, само ед., м. Хромирана телешка кожа с гладка лицева част за обувки, чанти и др.

боксирам

боксирам се, несв. и св. Играя бокс (в 1знач. ).

боксирам се

боксѝраш се, несв. и св. Играя бокс 1 (в 1 знач.).

боксит

м., само ед. Спец. Плътна минерална маса, от която се получават алуминий, цимент и др.

боксов

вж. бокс

боксониера

мн. боксониѐри, ж. Разг. Малко жилище, което се състои само от една стая с кухненски бокс.

боксьор

мн. боксьо̀ри, м. Състезател по бокс 1 (в 1 знач.).
прил. боксьорски, боксьо̀рска, боксьо̀рско, мн. боксьо̀рски. Боксьорски ръкавици.

боксьорски

вж. боксьор

бол

нареч. Разг. Много, предостатъчно. Ядене имаме бол.

боледувам

боледу̀ваш, несв. (От какво.) Страдам от болест, болен съм. Тя често боледува. Боледувам от сърце.

болезнен

болѐзнена, болѐзнено, мн. болѐзнени, прил.
1. Който изразява или предизвиква болка, страдание. Болезнен вид. Болезнена инжекция.
2. Прен. Който е извън границите на нормалното; неестествен, ненормален. Болезнена чувствителност. Болезнени амбиции.
нареч. болѐзнено.
същ. болезненост, болезнеността̀, ж.

болезненост

вж. болезнен

болен

бо̀лна, бо̀лно, мн. бо̀лни, прил.
1. Който не е здрав, който страда от болест. Не съм добре, болен съм. Котката е болна, не иска да се храни. Тежко болен.
2. Прен. Болезнен (във 2 знач.). Болно въображение. Болни амбиции.

болеро

ср., само ед. Испански национален танц с характерен ритъм, който се подчертава от удари на кастанети, а също мелодията за такъв танц.

болест

болестта̀, мн. бо̀лести, ж. Нарушение на нормалната дейност на организма. Заразни болести. Захарна болест. Нервни болести.
прил. болестен, бо̀лестна, бо̀лестно, мн. бо̀лестни. Болестен процес. Болестно състояние.

болестен

вж. болест

болея

болѐеш, мин. св. боля̀х, мин. прич. боля̀л, несв.; за кого/за какво. Проявявам грижа, интерес; милея. Не более за работата. Болея за нашия отбор.

боли ме

(те, го, я, ни, ви, ги), боля̀т ме, мин. св. боля̀ ме, боля̀ха ме, мин. прич. боля̀л ме, несв.
1. Изпитвам болка. Главата ме боли. Болят го краката. Вчера ме боля един зъб. Болял ли те е зъб? Какво ви боли?
2. За кого/за какво. Милея, болея, страдам, съчувствам. Боли ме за тебе. Не го боли за чуждата работа.

болка

мн. бо̀лки, ж.
1. Мъчително физическо усещане, причинено от болест, удар, рана и пр; страдание. Усетих силна болка в гърба. Изревах от болка. Родилни болки.
2. Прен. Огорчение, мъка, скръб, тревога, грижа. Загубих майка си, болката ми е голяма. Кажи си болката!

боллук

м., само ед. Остар. Изобилие.

болнав

болна̀ва, болна̀во, мн. болна̀ви, прил. Разг.
1. Който често боледува, който е с разклатено здраве; хронично болен. Болнаво дете.
2. Леко болен, малко болен.

болница

мн. бо̀лници, ж. Заведение, в което лекуват болни на легло.
прил. болничен, бо̀лнична, бо̀лнично, мн. бо̀лнични. Болничен лист. Болнична обстановка.

болничен

вж. болница

болногледач

мн. болногледа̀чи, м. Човек, който гледа болен; който е нает да се грижи за болни.

болногледачка

мн. болногледа̀чки, ж. Жена болногледач.

болт

бо̀лтът, бо̀лта, мн. бо̀лтове, (два) бо̀лта, м. Къса метална пръчка с глава на единия край и с нарез за навиване на гайка на другия, която служи за свързване.
същ. умал. болтче, мн. бо̀лтчета, ср.

болтче

вж. болт

болшевизъм

Основано от Ленин през 1903 г. отделило се от руската социал-демокрация пролетарско движение на основата на марксизма за революционно завземане на властта и установяване диктатура на пролетариата. срв. меншевизъм.

болшинство

ср., само ед. Разг. Мнозинство.

болярин

мн. боля̀ри, м. ист. Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от IХ до ХIV век.
прил. болярски, боля̀рска, боля̀рско, мн. боля̀рски.

болярка

мн. боля̀рки, ж. ист. Жена болярин.

болярски

вж. болярин

бомба

мн. бо̀мби, ж.
1. Вид разрушително или запалително бойно средство с взривно вещество, което се пуска от самолет или се хвърля с ръка.
2. Прен. Разг. Само ед. Нещо, което предизвиква силна изненада или буди одобрение, възхищение. Как ти се струва баницата? — Бомба е!
същ. умал. бомбичка, мн. бо̀мбички, ж. Децата хвърлят бомбички.
прил. бомбен, бо̀мбена, бо̀мбено, мн. бо̀мбени. Бомбен удар.

бомбаджия

мн. бо̀мбаджии, м. Работник, който зарежда и възпламенява взрив в минни галерии, каменни кариери, за разрушаване на скали и др.

бомбаж

м., само ед. Ферментация на съдържанието на консерва, поради която стените ѝ се издуват.

бомбардирам

бомбардѝраш, несв. и св.
1. Какво. Атакувам с бомби по въздуха. Самолетите бомбардираха моста.
2. Прен. Кого, какво. Обсипвам с много въпроси или информация наведнъж.
същ. бомбардиране, ср.

бомбардиране

вж. бомбардирам

бомбардировач

мн. бомбардирова̀чи, (два) бомбардирова̀ча, м. Боен самолет за бомбардиране.

бомбардировка

мн. бомбардиро̀вки, ж. Въздушно нападение с бомби.
прил. бомбардировъчен, бомбардиро̀въчна, бомбардиро̀въчно, мн. бомбардиро̀въчни.

бомбардировъчен

вж. бомбардировка

бомбастичен

бомбастѝчна, бомбастѝчно, мн. бомбастѝчни, прил. Пренебр. За думи и изрази — който цели да произведе силен ефект. Бомбастично изказване.

бомбе

мн. бомбѐта, ср. Твърда мъжка шапка с обло дъно и малка периферия.

бомбен

вж. бомба

бомбичка

вж. бомба

бомбохвъргачка

мн. бомбохвърга̀чки, ж. Ръчно оръжие, подобно на пушка, което стреля с малокалибрени бомби.

бон

бо̀нът, бо̀на, мн. бо̀нове, (два) бо̀на, м.
1. Спец. В банковото дело — книжен знак на определена стойност, който дава право на притежателя в даден срок да получи пари или стока. Поименни бонове. Съкровищни бонове.
2. Остар. Разг. Хиляда лева, хилядарка.

бонапартизъм

ист. Политическо течение във Франция през XIX в. за възстановяване династията на Бонапартовци — Наполеон І и Наполеон ІІ.

бонбон

мн. бонбо̀ни, (два) бонбо̀на, м. Сладкарско изделие от захар, шоколад и др. във вид на малко късче, което може да се лапне наведнъж. Шоколадови бонбони.
същ. умал. бонбонче, мн. бонбо̀нчета, ср.
прил. бонбонен, бонбо̀нена, бонбо̀нено, мн. бонбо̀нени. Бонбонена фабрика.

бонбонен

вж. бонбон

бонбониера

мн. бонбониѐри, ж. Красиво изработена кутия или специален съд за бонбони.

бонбонче

вж. бонбон

бонвиван

мн. бонвива̀ни, м. Човек, който живее весело, безгрижно и обича събиранията, гуляите.

боне

мн. бонѐта, ср. Малка кръгла шапка от платно без периферия и козирка.

бонификация

ж., само ед. Добавка заради по-добро качество или постигнат успех, която подобрява резултата.

бор

бо̀рът, бо̀ра, мн. бо̀рове, (два) бо̀ра, м.
1. Високо и право иглолистно дърво с дълги тънки листа, чиято дървесина се използва в строителството и дърводелството, а смолата — за производство на терпентин.
2. Само ед. Дървесината от това дърво.
същ. умал. борче, мн. бо̀рчета, ср.
прил. боров, бо̀рова, бо̀рово, мн. бо̀рови. Борови насаждения.


бо̀рът, бо̀ра, само ед., м. Спец. Химически елемент — металоид, който влиза в състава на много минерали и се използва в медицината, селското стопанство, стъкларската промишленост, ядрената техника.

боравя

бора̀виш, мин. св. бора̀вих, мин. прич. бора̀вил, несв.; с какво. Употребявам, използвам, служа си. Не мога да боравя с компютър. Авторът борави с нови художествени средства.

боракс

м., само ед. Спец. В химията — натриева сол на безцветни кристали, която се използва в стъкларската промишленост, керамиката, металургията, медицината, за торове, консервиране и др.

борба

мн. борбѝ, ж.
1. Усилена дейност за постигане на някакви цели, идеали, блага, съпроводена с преодоляване на трудности, препятствия, съпротива. Борба за човешки права. Водят борба за свобода. Участник в националноосвободителните борби.
2. Усилена дейност между противници или конкуренти за постигане на победа, надмощие. Изборна борба. Вътрешнопартийни борби. Парламентарна борба. Оспорвана борба между лекоатлетите.
• Класическа борба. — Вид спортна дисциплина, при която борците са задължени да се борят само с ръце.
• Свободна борба. — Вид спортна дисциплина, при която борците могат да се борят с ръце и крака.

борбен

бо̀рбена, бо̀рбено, мн. бо̀рбени, прил. Който има възможности и стремеж за борба. Борбен противник. Борбена личност.

борборигми

мед. Къркорене в корема поради наличие на газове и течност в червата.

борд

бо̀рдът, бо̀рда, мн. бо̀рдове, (два) бо̀рда, м.
1. Външната странична стена на кораб или самолет.
2. Горният под на кораб; палуба.
3. Корпус, територия на самолет или (космически) кораб. От борда на самолета.
4. Група от хора, която контролира дейността на учреждение, институция, предприятие; управителен съвет; орган, тяло, комисия. Бордът на директорите.
• Извън борда. — Ненужен. Пенсионира се и остана извън борда.

бордей

бордѐят, бордѐя, мн. бордѐи, (два) бордѐя, м. Пренебр. Малка, нехигиенична, изградена с подръчни материали или в земята къща; коптор, колиба.

бордеро

мн. бордера̀, ср. Спец.
1. Банков документ, с който се потвърждава получаването или изплащането на парични суми.
2. Опис на документи, ценни книжа, пари и др.

бордюр

мн. бордю̀ри, (два) бордю̀ра, м.
1. Само ед. Ивица от бетонни блокове или дялани камъни между уличното платно и тротоара.
2. Бетонен блок или дялан камък, предназначен за полагане на такава ивица.
3. Ивица, кант, шарка по краищата на предмет.

борей

мит. Старогръцки бог на северния вятър.

борец

мн. борцѝ, м.
1. Човек, който води борба; който участва в борба. Борец за свобода. Борец за човешки права.
2. Спортист от класическата или свободната борба.
3. Онова великденско яйце, което остава здраво след ритуалното чукане.

борика

мн. борѝки, ж. Бор 1 .

боричкам

боричкам се, несв. 1. С кого. Боря се на шега; закачам се. 2. Само мн. Борим се помежду си на шега; закачаме се. Децата се боричкат. 3. Само мн. Действаме прикрито или с нечестни, непозволени средства за постигане на надмощие, власт. В парламента по стоянна се боричкат.същ. боричкане ср. само ед. или боричкания само мн. (в 3 знач. ) Боричкания за власт.

боричкам се

борѝчкаш се, несв.
1. С кого. Боря се на шега; закачам се.
2. Само мн. Борим се помежду си на шега; закачаме се. Децата се боричкат.
3. Само мн. Действаме прикрито или с нечестни, непозволени средства за постигане на надмощие, власт. В парламента постоянно се боричкат.
същ. боричкане ср., само ед. или борѝчкания само мн. (в 3 знач.). Боричкания за власт.

боричкане

вж. боричкам се

бормашина

мн. бо̀рмашини, ж.
1. Машина за пробиване на дупки.
2. Зъболекарска машина за пробиване или изстъргване на дупка в болен зъб.

боров

вж. бор

боровинка

мн. боровѝнки, ж.
1. Дребен планински храст с черни или червени топчести възкисели плодове, употребявани за храна, за приготвяне на питиета, в медицината.
2. Обикн. мн. Плодът на тоя храст.
прил. боровинков, боровѝнкова, боровѝнково, мн. боровѝнкови. Боровинково сладко. Боровинково вино.

боровинков

вж. боровинка

борса

мн. бо̀рси, ж. Учреждение за търсене и предлагане на големи количества ценности, стоки, за сключване на големи финансови и търговски сделки. Стокова борса. Фондова борса. Борса на труда.
прил. борсов, бо̀рсова, бо̀рсово, мн. бо̀рсови. Борсов бюлетин. Борсова информация. Борсов посредник. Борсова цена. Борсов индекс.

борсов

вж. борса

борсук

мн. борсу̀ци, (два) борсу̀ка, м. Диал. Язовец.

борч

бо̀рчът, бо̀рча, мн. бо̀рчове, (два) бо̀рча, м. Разг. Паричен дълг.

борче

вж. бор

борчески

бо̀рческа, бо̀рческо, мн. бо̀рчески, м. Който се отнася до борба; борбен.

борчлия

ед. неизм., мн. борчлѝи, прил. Разг. Който има борч.

борш

бо̀ршът, бо̀рша, мн. бо̀ршове, (два) бо̀рша, м. Руска супа с цвекло и други зеленчуци.

боря

боря се, мин. св. борих се и борих се, мин. прич. борил се и борил се, несв. 1. С кого, с какво. Полагам/правя физически усилия да добия надмощие, да надвия. Жертвата се опита да се бори с лъва, но бързо беше разкъсана. Цял живот се боря с тия бурени и не можах да се преборя. 2. С /против/срещу кого/какво; за какво. Водя борба (в 1 и 2 знач. ). Той се е борил за свободата на родината. Борят се за министерския пост. Ще се борим за победа. 3. С какво. Правя усилия да преодолея (чувство, усещане, желание). Бореше се с желанието си да заплаче на глас.

боря се

бо̀риш се, мин. св. бо̀рих се и борѝх се, мин. прич. бо̀рил се и борѝл се, несв.
1. С кого/с какво. Полагам/правя физически усилия да добия надмощие, да надвия. Жертвата се опита да се бори с лъва, но бързо беше разкъсана. Цял живот се боря с тия бурени и не можах да се преборя.
2. С /против/срещу кого/какво; За какво. Водя борба (в 1 и 2 знач.). Той се е борил за свободата на родината. Борят се за министерския пост. Ще се борим за победа.
3. С какво. Правя усилия да преодолея (чувство, усещане, желание). Бореше се с желанието си да заплаче на глас.

бос

бо̀са, бо̀со, мн. бо̀си, прил.
1. Който е без обувки и/или чорапи. През лятото можеш да ходиш бос по тревата.
2. Прен. Некомпетентен, неосведомен, недостатъчно подготвен, ограничен. Нищо не разбира от изкуство, съвсем боса е. Бос съм в тая материя.
прил. умал. босичък, бо̀сичка, бо̀сичко, мн. бо̀сички.


бо̀сът, бо̀са, мн. бо̀сове, м. Ръководител на предприятие, учреждение, партия, синдикат; шеф. Синдикални босове.

босилек

м., само ед. Едногодишно ароматно градинско растение с дребни листа и ситни бели цветове, което се употребява в някои обреди.
прил. босилков, босѝлкова, босѝлково, мн. босѝлкови.

босилков

вж. босилек

босичък

вж. бос

босоног

босоно̀га, босоно̀го, мн. босоно̀ги, прил. Който ходи бос 1 . Босоноги циганчета.

бостан

мн. боста̀ни, (два) боста̀на, м.
1. Място, засадено с дини и пъпеши. Отивам на бостана.
2. Диал. Само ед. Засадените дини и пъпеши, а също и плодът като цяло. Тая година бостанът не стана.

бостанджия

мн. бостанджѝи, м.
1. Разг. Човек, който отглежда и/или продава бостан.
2. ист. Във феодална Турция — служител в охраната на султана.

ботаник

мн. ботанѝци, м. Специалист по ботаника.

ботаника

ж., само ед. Наука за растенията.
прил. ботанически, ботанѝческа, ботанѝческо, мн. ботанѝчески. Ботаническа градина.

ботанически

вж. ботаника

боти

мн., бо̀та ж. Дамски или мъжки обуща до глезените, с връзки или цип отпред.

ботинки

мн., ботѝнка ж. Детски боти; боти.

бото

Речен делфин с ареал басейните на реките Амазонка и Ориноко.

ботокс

Лекарство за изглаждане на бръчки.
Ботулинов токсин BTX е лекарство, което се произвежда от бактерии, които живеят в природата в безкислородна среда. Ботоксът е протеин като има няколко вида означени с латинските букви от A до G. За медицински цели се ползва най-често този от тип A. Инжектирането му в нищожни количества директно в мускулатурата предизвиква нейното отпускане и изглаждане на кожата.

Открит е през 1822 г. , но едва от 1968 г. се употребява за медицински цели върху човека и постепенно става известен с името ботокс. От 1978 г. се прилага в офталмологията за лечение на кривогледство при деца, при блефароспазъм, в неврологията при лицев хемиспазъм, тортиколис и др.
От 1992 г. се използва с голям успех за третиране на мимическите бръчки на лицето, както и при едно рядко, но неприятно състояние, наречено хиперхидроза.

ботулизъм

мед. Остро инфекциозно заболяване, предизвикано от екзотоксина на Clostridium botulinum. Възниква след консумация на храна, съдържаща токсина.

ботушар

ботуша̀рят, ботуша̀ря, мн. ботуша̀ри, м. Разг. Човек, който изработва и/или поправя ботуши.

ботуши

мн., боту̀ш м. Високи кожени обуща до коленете.

боулинг

м., само ед. Спортната игра кегли.

бохем

мн. бохѐми, м. Човек от изкуството, културата и литературата, който води весел и безгрижен живот; бонвиван.
прил. бохемски, бохѐмска, бохѐмско, мн. бохѐмски. Бохемски живот.

бохема

ж., само ед. Бохемите от една професия и/или в една компания като цяло. Литературна бохема.

бохемски

вж. бохем

бохемствам

бохѐмстваш, несв. Водя бохемски живот.

бохемствувам

бохѐмствуваш, несв. Бохемствам.

бохча

мн. бохчѝ, ж.
1. Разг. Четвъртито парче плат за опаковане на дрехи във вързоп.
2. Разг. Самият вързоп с дрехи в такъв плат.
3. Диал. Покривка за маса.

боц

междум. Възклицание, което придружава бодване с показалеца, обикновено в игра с малко дете.

боцкам

бо̀цкаш, несв.; кого (с какво). Бода леко, без да причинявам болка. Окосената трева го боцкаше по краката.

боцман

мн. бо̀цмани, м. Спец. Корабен старшина.

бочак

Голям нож

боя

мн. боѝ, ж.
1. Вещество за оцветяване. Боя за коса. Боя за обувки. Боя за яйца. Водни бои.
2. Разг. Цвят, шарка, багра (в 1 знач.).
3. Прен. Обикн. мн. Изобразителни средства. В романа този герой е обрисуван с най-черни бои.

боя се

боѝш се, мин. св. боя̀х се, мин. прич. боя̀л се, несв.; от кого/от какво; за кого/за какво. Страхувам се, изпитвам страх. Боиш ли се от кучета? Боя се за тебе.
• Боя се, че... — Етикетна формула при учтив отказ или възражение. Боя се, че не мога да дойда с теб, заета съм. Боя се, че не си прав.

бояджийница

мн. бояджѝйници, ж. Работилница за боядисване на прежди, дрехи и под.

бояджийски

вж. бояджия

бояджия

мн. бояджѝи, м.
1. Човек, който има бояджийница или работи в бояджийница.
2. Работник, който боядисва помещения, сгради и под.
прил. бояджийски, бояджѝйска, бояджѝйско, мн. бояджѝйски. Бояджийски занаят. Бояджийска четка. Бояджийска бригада.

боядисам

боядѝсаш, св. — вж. боядисвам.

боядисвам

боядѝсваш, несв. и боядисам, св.; Какво. Придавам определен цвят с боя; оцветявам, обагрям. Боядисвам прежда. Боядисвам прозорците с блажна боя. Боядисах стаите в синьо.

боязлив

боязлѝва, боязлѝво, мн. боязлѝви, прил. Плах, нерешителен; страхлив.
нареч. боязлѝво. Попитах боязливо.
същ. боязливост, боязливостта̀, ж.

боязливост

вж. боязлив

боязън

боязънта̀, само ед., ж. Плахост, смущение, нерешителност; страх.

бояк

бо̀йка, бо̀йко, мн. бо̀йки, прил.
1. Който проявява или изразява готовност за бой, за борба; войнствен.
2. Смел, енергичен, решителен.
нареч. бо̀йко.// същ. бойкост, бойкостта̀, ж.

боялия

Диал.
1. боядисан
2. който пуска боя
3. мургав, с по-тъмен цвят на кожата на лицето

брава

мн. бра̀ви, ж. Механизъм за заключване на врата; ключалка.

браво

междум. За изразяване на одобрение, възхищение: отлично, много добре, превъзходно.

брада

мн. брадѝ, ж.
1. Предната издадена част на долната челюст у човека; брадичка.
2. Космите, които израстват по лицето на мъжа. Редовно бръсна брадата си.
3. Тези косми, оставени да растат или оформени по определен начин. О, ти си си оставил брада! Онзи човек с брадата.
4. Дълги косми под долната челюст на някои животни. Хванах козела за брадата.
същ. умал. брадѝца, мн. брадѝци, ж.
прил. [[брада̀т, брада̀та, брада̀то, мн. брада̀ти (в 3 и 4 знач.). Май всички художници са брадати. Брадат козел._

брадавица

мн. брада̀вици, ж. Малък плътен израстък по кожата на човек или животно. Има брадавици по ръцете си.
същ. умал. брадавичка, мн. брада̀вички, ж.

брадавичка

вж. брадавица

брадва

мн. бра̀дви, ж. Желязно сечиво с дървена дръжка за сечене на дърва; секира.
същ. умал. брадвичка, мн. бра̀двички, ж.

брадвичка

вж. брадва

брадикардия

мед. Забавяне на сърдечната честота под 60 удара в минута. Наблюдава се при хипотиреоидизъм, при повишено вътречерепно налягане, синдром на слабия синусов възел и др. Може да бъде физиологична при спортисти, при физиологичен сън.

брадикинезия

мед. Забавени движения. Наблюдава се при увреждане на екстрапирамидната система.

брадилалия

мед. Забавена реч.

брадипнея

мед. Забавено дишане — под 12 вдишвания в минута. Наблюдава се при диабетна, уремична, чернодробна кома, отравяне с опиати, мозъчни тумори и др. Намалена е възбудимостта на дихателния център.

брадичка

мн. брадѝчки, ж.
1. Брада (в 1 знач.).
2. Малка брада (в 3 и 4 знач.); брадица.

брадство

мн. братства. 1. Само ед. Разбирателство, дружба между хора и народи. 2. Сдружение, дружество, съюз по професионален или с еднаква цел признак. 3. Религиозна община, съюз.

брадясал

брадя̀сала, брадя̀сало, мн. брадя̀сали, прил. Който е необръснат.

брадясам

брадя̀саш, св. — вж. брадясвам.

брадясвам

брадя̀сваш, несв. и брадясам, св. Оставям да ми поникне и израсне брада (във 2 знач.).

бразда

мн. браздѝ, ж.
1. Дълъг недълбок ров в почвата, изоран с плуг или рало.
2. Следа като ивица по водна или мека повърхност. Бразда в снега. Лодката оставяше след себе си дълга бразда.
3. Разг. Струйка от пот, сълзи, кръв и др.; браздулица.
4. Разг. Бръчка или продълговата следа от рана.

браздулица

мн. браздулѝци, ж. Бразда (в 3 знач.).

браздя

браздиш, мин. св. браздѝх, мин. прич. браздѝл, несв.; Какво. Правя, прокарвам, оставям бразди.

брак

бра̀кът, бра̀ка, мн. бра̀кове, (два) бра̀ка, м. Съжителство между мъж и жена като съпрузи, официално легитимирано чрез формален акт. Сключвам брак. Църковен брак. Имам два брака.
прил. брачен, бра̀чна, бра̀чно, мн. бра̀чни. Брачно свидетелство. Брачна церемония. Брачен живот.


бра̀кът, бра̀ка, само ед., м.
1. Недоброкачествена, негодна продукция.
2. Бракуване. Това е за брак.

бракма

мн. бракмѝ, ж. Разг. Пренебр. Счупен, раздрънкан предмет, машина, апарат. Ама че бракма си си купил!

бракониер

мн. бракониѐри, м. Човек, който бракониерства.
прил. бракониерски, бракониѐрска, бракониѐрско, мн. бракониѐрски.

бракониерски

вж. бракониер

бракониерствам

бракониѐрстваш, несв. Ловувам дивеч или риба в забранено време, в забранено или чуждо място или по непозволен начин.

бракониерствувам

бракониѐрствуваш, несв. Бракониерствам.

бракосъчетание

ср., само ед. Сключване на брак по установен граждански ред или чрез църковен обред.

бракувам

браку̀ваш, несв.; Какво. Обявявам за негодно за употреба. Това сирене е бракувано.
същ. бракуване, ср. Това е за бракуване.

бракуване

вж. бракувам

браманизъм

рел. Обществено-религиозна система в Индия, възникнала през X-IX в. пр. Хр. в замяна на ведизма, характерна с кастова система и богатия пантеон, преминала впоследствие в настоящата главна религия — индуизма.

брамин

мн. брамѝни, м. Член на висшата жреческа каста в Индия.

бран

бранта̀, само ед., ж. Остар. Война, битка.

брана

мн. бра̀ни, ж. Земеделско сечиво за разбиване и разнасяне на буците пръст в изорана площ.

бране

вж. бера

бранител

бранѝтелят, бранѝтеля, мн. бранѝтели, м.
1. В спортни игри — защитник; играч от защитната линия.
2. Пазител, защитник.

браносам

брано̀саш, св. — вж. браносвам.

браносвам

брано̀сваш, несв. и браносам, св.; Какво. Бранувам.

брантия

мн. брантѝи, ж.
1. Разг. Грубо. Развратна жена, курва.
2. Остар. Стара мома или стара, изоставена жена.

бранувам

брану̀ваш, несв.; Какво. Обработвам с брана.
същ. брануване, ср.

брануване

вж. бранувам

бранш

бра̀ншът, бра̀нша, мн. бра̀ншове, (два) бра̀нша, м. Клон от търговията, занаятчийството, промишлеността; отрасъл. Ти от кой бранш си?
прил. браншов, бра̀ншова, бра̀ншово, мн. бра̀ншови.

браншов

вж. бранш

браня

бра̀ниш, мин. св. бра̀них и бранѝх, мин. прич. бра̀нил и бранѝл, несв.; кого/какво (от кого/от какво). Отбранявам, защищавам; пазя, предпазвам; отстоявам. Бранят родината. Той умее да брани интересите си.
браня се. — От кого/от какво. Отбранявам, защищавам сам себе си; пазя, предпазвам сам себе си. Как можеш да се браниш от клюки и разправии? С голяма тояга в ръка тя се бранеше от кучето.

брат

бра̀тът, бра̀та, мн. бра̀тя, м.
1. Син по отношение на другите деца на едни и същи родители. Имам един по-голям брат. Те са брат и сестра. Тук ли е брат ти?
2. Близък (в 3 знач.) човек; другар, приятел, съмишленик.
3. Разг. Фамилиарно или приятелско обръщение към мъж. Какво става, брат?
4. Калугер по отношение на другите калугери.
същ. умал. братец, мн. бра̀тци, м. (в 1 и 2 знач.).
същ. умал. братле, мн. братлѐта, ср. (в 1 и 3 знач.).
същ. умал. брато̀к, мн. брато̀ци, м. (в 1 и 3 знач.)
същ. умал. братче, мн. бра̀тчета, ср. (в 1 и 3 знач.).
прил. братов, бра̀това, бра̀тово, мн. бра̀тови (в 1 знач.). Братовото ми дете.
• Пишещи(те) братя. — Ирон. Писатели.

братец

вж. брат

братле

вж. брат

братов

вж. брат

братовчед

мн. братовчѐди, м. Син на брат или сестра по отношение на децата на останалите братя и сестри.

братовчедка

мн. братовчѐдки, ж. Дъщеря на брат или сестра по отношение на децата на останалите братя и сестри.

братски

бра̀тска, бра̀тско, мн. бра̀тски, прил.
1. Който е свойствен на брат (в 1 и 2 знач.). Братски грижи.
2. Прен. Близък, приятелски, родствен по дух. Братски народ.
нареч. братски.

братство

мн. бра̀тства, ср.
1. Само ед. Разбирателство, дружба между хора и народи.
2. Сдружение, дружество, съюз по професионален или с еднаква цел признак.
3. Религиозна община, съюз. Бялото братство.

братушка

мн. брату̀шки, м.
1. ист. Обикн. мн. Название на войник от руската армия, участвала в Руско-турската освободителна война през 1877 — 1878 г., в знак на признателност и възхищение.
2. Разг. Обикн. във форма братушките. Обикн. фамилиарно, а понякога ирон. или Пренебр. Руснаците, руският народ или народи от бившия Съветски съюз. Пълно е с братушки.

братче

вж. брат

братясва

Диал.
когато от едно семе или един корен израстват няколко класа, стъбла или стръка

брахиален

мед. Мишничен, отнасящ се до горната част на ръката — мишницата.

брахиовагинален

вж. брахиопротичен

брахиопротичен

Брахиопротичен/Брахиовагинален еротицизъм.
Вкарване на екстремно големи обекти- китка, юмрук, ръка и дори крак във вагината или ануса. Не е парафилия.
вж. парафилия

брачен

вж. брак

брашнен

вж. брашно

брашно

ср., само ед.
1. Смляно на прах хлебно или кръмно зърно.
2. Нещо стрито на прах. Люцерново брашно. Мраморно брашно.
прил. брашнен, брашнѐна, брашнѐно, мн. брашнѐни. Брашнени ръце. Брашнен чувал.
• Не мелят брашно. — Разг. За хора или животни, които не се погаждат.

бре

част. Диал. При обръщение или вместо обръщение — за изразяване на фамилиарност, пренебрежение, ирония. Иване бре, дърто магаре! Кажи, бре!


междум.
1. За изразяване на изненада или продължително чудене, тюхкане. Бре, падна детето! Ама че работа, бре-бре-бре!
2. За изразяване на подигравка, ирония. Бре-бре, голям певец!

брегови

брегова̀, брегово̀, мн. бреговѝ, прил. Който се отнася до бряг на море или река. Брегова охрана.

бреза

мн. брезѝ, ж. Широколистно дърво с бяла кора и сърцевидни листа.
прил. брезов, брѐзова, брѐзово, мн. брѐзови. Брезова горичка.

брезент

м., само ед. Груб непромокаем плат за палатки, за покриване на предмети, оставени на открито.
прил. брезентов, брезѐнтова, брезѐнтово, мн. брезѐнтови. Брезентово наметало. Брезентово покривало за кола.

брезентов

вж. брезент

брезов

вж. бреза

брей

междум.
1. За изразяване на възражение. Брей, ти ще ми кажеш!
2. С удължаване на гласната е — за израз на продължаващо учудване. Брей, видя ли какво щеше да стане! Влакът заминал, брей, какво ще правя сега!

бреме

мн. брѐмета, ср.
1. Само ед. Дълг, задължение, което се изживява като тежест.
2. Остар. Товар, който може да се носи наведнъж от човек или животно.

бременен

брѐменна, брѐменно, мн. брѐменни, прил. За жена или женско животно — която носи плод в утробата си. Бременна жена. Те са бременни.

бременност

бременността̀, само ед., ж.
1. Състояние на бременна.
2. Периодът на развитие на зародиша в женския организъм. Бременността на котките трае около два месеца.

бретон

мн. брето̀ни, (два) брето̀на, м. Коса, спусната върху челото, подрязана в права линия. Оправи си бретона!

бригада

мн. брига̀ди, ж.
1. Спец. В армията — войскова единица от няколко полка. Танкова бригада.
2. Производствена група. Строителна бригада.
3. ист. Група от хора (студенти, ученици, служители), натоварена временно да извършва несвойствена и обикн. неквалифицирана трудова дейност в селското стопанство, строителството или промишлеността без заплащане или срещу минимално заплащане, организирана и контролирана от БКП или ДКМС в периода след Втората световна война до края на 80-те години. Студентска бригада.
прил. бригаден, брига̀дна, брига̀дно, мн. брига̀дни. Бригаден генерал.

бригаден

вж. бригада

бригадир

мн. бригадѝри, м.
1. Ръководител на бригада (във 2 знач.).
2. Участник в бригада (в 3 знач.).
прил. бригадирски, бригадѝрска, бригадѝрско, мн. бригадѝрски (във 2 и 3 знач.). Бригадирско движение.

бригадирка

мн. бригадѝрки, ж. Жена бригадир.

бригадирски

вж. бригадир

бридж

брѝджът, брѝджа, само ед., м. Вид игра на карти за две двойки играчи, при която едната двойка обявява резултат и се стреми да го постигне, за да спечели.

бридж-белот

м., само ед. Игра на карти за две двойки играчи, разновидност на белота.

бриз

брѝзът, брѝза, мн. брѝзи, м. Слаб крайморски вятър, който през деня духа от морето към сушата, а през нощта — обратно.

брикетен

вж. брикети

брикети

мн., брикѐт м. Пресовани и слепени дребнозърнести или праховидни въглища в малки късове, които се използват за отопление.
прил. брикетен, брикѐтна, брикѐтно, мн. брикѐтни. Брикетна фабрика.

брилянт

мн. бриля̀нти, (два) бриля̀нта, м. Скъпоценен камък — обработен и шлифован диамант за украшение. Пръстен с брилянт.
прил. брилянтов, бриля̀нтова, бриля̀нтово, мн. бриля̀нтови. Брилянтова огърлица.


м., само ед. Вид плътен лъскав плат от коприна и памук обикн. за подплата.
прил. брилянтен, бриля̀нтена, бриля̀нтено, мн. бриля̀нтени.

брилянтен

бриля̀нтна, бриля̀нтно, мн. бриля̀нтни, прил.
1. Който се отнася до брилянт 1 ; брилянтов.
2. Прен. Великолепен, блестящ, изящен. Брилянтно изпълнение.
нареч. бриля̀нтно.

брилянтин

м., само ед. Крем или течност за коса, които ѝ придават блясък, лъскавина.

брилянтов

вж. брилянт

бримка

мн. брѝмки, ж.
1. Всяко едно възелче от конеца, свързано с друго в плетена тъкан.
2. Разплетена, изпусната нишка. Бримка на чорап.

брифинг

мн. брѝфинги, (два) брѝфинга, м. Кратка среща с журналисти за свеждане на текуща, актуална информация от страна на някоя институция.

брич

брѝчът, брѝча, само ед., м. или брѝчове само мн. Вид панталони, широки до колената, а надолу съвсем тесни, които обикн. се носят с ботуши.

бричка

мн. брѝчки, ж.
1. Остар. Малка покрита конска кола за превоз на пътници.
2. Разг. Пренебр. Стар, очукан автомобил, машина, кола.

брод

бро̀дът, бро̀да, мн. бро̀дове, (два) бро̀да, м. Плитко или тихо място в река, където е удобно да се прегази или да се премине с кола.

бродерия

мн. бродѐрии, ж. Ръчно или машинно направена украса върху плат; везба.

бродирам

бродѝраш, несв. и св.; Какво. Правя бродерия; веза.

бродя

бро̀диш, мин. св. бро̀дих и бродѝх, мин. прич. бро̀дил и бродѝл, несв. Скитам, странствам, ходя насам-натам; витая, блуждая.

бродяга

мн. бродя̀ги, м. Остар. Скитник.

броен

бро̀йна, бро̀йно, мн. бро̀йни, прил. Който се отнася до брой (в 1 знач.).
• Бройна система. — Спец. В математиката — система за означаване на числата с цифри.
• Бройна форма на съществителните. — Спец. В граматиката — специална -а (-я) — форма за множествено число на съществителните от мъжки род за нелица, която се употребява след числително име и след някои думи за количество.
• Числително бройно име. — Спец. В граматиката — числително име за означаване на количество, брой.

броеница

мн. броенѝци, ж. Нанизани на връв като гердан обли или продълговати зърна от кехлибар, седеф, кост и под., които мъжете в миналото са държали в ръце за развлечение при разговори и почивка.

брожение

мн. брожѐния, ср. Обществено недоволство, вълнение.

брой

бро̀ят, бро̀я, мн. бро̀еве, (два) бро̀я, м.
1. Само ед. Определено количество единици; число. Постоянно се увеличава броят на безработните.
2. Пореден номер на периодично издание. Вторият брой на списанието се забави. В днешния брой на вестника.
• Плащам в брой. — Плащам с пари, а не чрез банков превод.

бройка

мн. бро̀йки, ж. Една единица от определено количество еднородни единици. Щатна бройка. Получаваш пет бройки от книгата безплатно.

бройлер

мн. бро̀йлери, (два) бро̀йлера, м. Пиле, отглеждано по специален начин само за месо, обикн. печено.

брокат

м., само ед. Вид тежък копринен плат със златни или сребърни нишки.

брокер

мн. бро̀кери, м. Посредник на търговски сделки; борсов посредник.
прил. брокерски, бро̀керска, бро̀керско, мн. бро̀керски. Брокерска къща.

брокерски

вж. брокер

бром

бро̀мът, бро̀ма, само ед., м. Спец. Химически елемент — тежка червено-кафява течност с остра задушлива миризма, която има приложение в медицината.

бромизъм

мед. Отравяне при продължителна употреба на бром. Проявява се с паметови нарушения, тремор, атаксия, обриви и др.

бромхидроза

мед. Отделяне на миризлива пот.

броненосен

бронено̀сна, бронено̀сно, мн. бронено̀сни, прил. Който е покрит с броня.

броненосец

мн. бронено̀сци, (два) бронено̀сеца, м. Голям брониран военен кораб.

бронетранспортьор

мн. бронетранспортьо̀ри, (два) бронетранспортьо̀ра, м. Брониран автомобил за превоз на пехота.

бронз

бро̀нзът, бро̀нза, само ед., м.
1. Сплав от мед и калай или олово със златистокафяв цвят. Статуя от бронз.
2. Прах или боя от тая сплав.
прил. бронзов, бро̀нзова, бро̀нзово, мн. бро̀нзови. Бронзова фигурка. Бронзов медал.

бронзов

вж. бронз

брониран

бронѝрана, бронѝрано, мн. бронѝрани, прил. Който е покрит с броня или снабден с броня. Брониран автомобил.

бронхаденит

мед. Възпаление на лимфните възли около големите бронхи, трахеята и средостението.

бронхи

мн., бронх, м. Разклонения на дихателната тръба, по които се отвежда въздух в белите дробове.
прил. бронхиален, бронхиа̀лна, бронхиа̀лно, мн. бронхиа̀лни. • Бронхиална астма. Заболяване, което се изразява в пристъпи на затруднено дишане поради спазми на мускулите в бронхите.

бронхиален

вж. бронхи

бронхиектазия

мед. Разширение на ограничен участък от бронхите. Различават се вродени (поради липса или слабо развити структурни елементи на бронхите) и придобити (при бронхиална обструкция, хронични възпалителни процеси, деформация на бронхите от склеротични процеси) бронхиектазии.

бронхиолит

мед. Остър възпалителен процес в крайните разклонения на бронхите и бронхиолите. Обикновено придружава възпалението на големите бронхи. Като самостоятелно заболяване се среща при деца под 2 години, най-често във възрастта от 2 до 8 месеца.

бронхит

м., само ед. Възпаление на лигавицата на бронхите, придружено с кашлица и затруднено дишане.

бронхоаденит

мед. вж. бронхаденит

бронхография

мед. Рентгенография на бронхите след въвеждане на контрастно вещество.

бронхопневмония

ж., само ед. Остро възпаление на белите дробове.

бронхорея

мед. Обилно отделяне на течни, слузести храчки, напр. при хроничен бронхит.

бронхоскопия

мед. Ендоскопски метод за директно наблюдение и вземане на биопсичен материал от бронхиалното дърво за микробиологично и цитологично изследване. Използват се два вида бронхоскопи: ригиден и фибробронхоскоп.

бронхоспазъм

мед. Спазъм на бронхиалната мускулатура, при което се стеснява просвета на малките бронхи и бронхиоли, напр. при бронхиална астма.

бронхофония

мед. При аускултация на гръдния кош, когато пациента говори гласът се чува усилен (при здрав бял дроб гласът се провежда слабо). Наблюдава се при пневмония, каверна и др.

броня

мн. бро̀ни, ж.
1. ист. В древността и Средновековието — метална дреха за предпазване на тялото на воините в бой.
2. Здрава метална, стоманена обвивка на бойни машини или специални автомобили за защита от удар.
3. Защитна обвивка у някои влечуги.

броунинг

мн. бро̀унинги, (два) бро̀унинга, м. Вид автоматичен пистолет.

брошка

мн. бро̀шки, ж. Женско украшение, на чиято задна страна има игла за прикрепване към дрехата.

брошура

мн. брошу̀ри, ж. Неголяма книга с актуално полемично или агитационно съдържание.

броя

броѝш, мин. св. броѝх, мин. прич. броѝл, несв.
1. Изреждам числата в последователен ред. Мога да броя до сто.
2. Кого, какво. Определям количеството единици в една съвкупност. Сядаше и броеше парите си. Дълго брои овцете, но една все не му излизаше.
3. Имам, съдържам, наброявам. Селото брои към сто къщи.
4. Разг. Плащам в брой. Ще ми броиш сто хиляди и е твоя.
5. Разг. Кого/какво, За какво. Определям, приемам, смятам. Той изобщо не ме брои за човек.
броя се. — За какъв/за какво. Самоопределям се, смятам се. И той се брои за писател! • Броим се на пръсти. Разг. Малко сме. На пръсти се броят хубавите ресторанти тук. • Броят ми се ребрата. Разг. Много съм слаб. Каква работа чакаш от него, не виждаш ли, че му се броят ребрата.

брояч

мн. броя̀чи, (два) броя̀ча, м. Устройство за преброяване.
прил. броячен, броя̀чна, броя̀чно, мн. броя̀чни. Броячна машина. Банкнотоброячна машина.

броячен

вж. брояч

бруля

бру̀лиш, мин. св. бру̀лих и брулѝх, мин. прич. бру̀лил и брулѝл, несв.
1. Какво. Събарям плодове от дърво с прът или камъни. Бруля орехи.
2. (Какво/кого). За вятър — шибам, удрям. Знаеш ли как брули вятърът!

брус

бру̀сът, бру̀са, мн. бру̀сове, (два) бру̀са, м.
1. Специален камък за точене на ножове и други сечива.
2. Диал. Четвъртито парче от сланина или сирене. Брус сланина. Брус сирене.

брусница

мн. бруснѝци, ж. Диал. Дребна шарка.

бруст

бру̀стът, бру̀ста, само ед., м. Спец. В плуването — стил на плуване по гърди с кръгови движения на крайниците.

бруся

бру̀сиш, мин. св. бру̀сих и брусѝх, мин. прич. бру̀сил и брусѝл, несв. Диал. Бруля (в 1 знач.).

брутален

брута̀лна, брута̀лно, мн. брута̀лни, прил. Безогледен, груб. Брутален човек. Брутална постъпка.
същ. бруталност, бруталността̀, ж.

бруталност

вж. брутален

брутен

вж. бруто

бруто

нареч.
1. В търговията — заедно с опаковката.
2. Във финансите — без да се приспадат удръжките.
прил. брутен, бру̀тна, бру̀тно, мн. бру̀тни. Брутна заплата.

бруцелоза

мед. Инфекциозно заболяване, причинено от бактерии от род Brucella. Човек се заразява при контакт с болни животни или консумация на сурово мляко и месо. Протича с фебрилитет, увеличени лимфни възли, хепатоспленомегалия и др.

бръквам

бръ̀кваш, несв. и бръкна, св. Мушвам ръка или пъхам някакъв предмет. Той бръкна в гърнето и извади една кърпа на възел. Бръкни по-навътре и ще го намериш! Той бръкна в окото ми с пръчка.
бръквам се/бръкна се. 1. — Диал. Мушвам се, влизам бързо в някое помещение. Излиза от работа и веднага се бръква в кръчмата. Като се бръкне в тая стая, по цял ден не излиза.
2. Разг. Плащам повече, отколкото съм си мислил, или подарявам значително количество пари без особено желание. Знаеш ли колко се бръкнах за тая пуста кола! Трябва да се бръкнете по-надълбоко, ако искате наистина да им помогнете.

бръкна

бръ̀кнеш, мин. св. бръ̀кнах, мин. прич. бръ̀кнал, св. — вж. бръквам.

бръм

междум. За подражаване на бръмчене на насекомо или на шум от автомобил.

бръмбазъци

нареч.
малки бръмбари

бръмбар

мн. бръ̀мбари, (два) бръ̀мбара, м. Твърдокрило насекомо.
същ. умал. бръмбарче, мн. бръ̀мбарчета, ср.

бръмбарче

вж. бръмбар

бръмвам

бръ̀мваш, несв. и бръмна, св.
1. Започвам да бръмча изведнъж или с голяма сила.
2. Прен. Разг. За множество от хора — започват да шушукат, да разнасят някоя новина. Цялото село бръмнало, че ще се женят.

бръмкам

бръ̀мкаш, несв. Бръмча тихо, слабо.

бръмна

бръ̀мнеш, мин. св. бръ̀мнах, мин. прич. бръ̀мнал, св. — вж. бръмвам.

бръмча

бръмчѝш, мин. св. бръмча̀х, мин. прич. бръмча̀л, несв.
1. За насекомо, машина, уред — издавам характерен трептящ звук. Мухите бръмчат покрай току-що закланото животно. Прахосмукачката бръмчи, нищо не се чува. Моторът тихо и равномерно бръмчи.
2. Прен. За множество от хора — шумим, говорим едновременно, вкупом.
същ. бръмчене, ср. Чуваше се бръмчене на мотор.

бръмчене

вж. бръмча

бръмчило

мн. бръмчѝла, ср.
1. Детска играчка, която може да бръмчи.
2. Разг. Пренебр. Машина, уред, който с бръмченето си пречи на някой човек. Махни го това бръмчило от главата ми!

брънка

мн. бръ̀нки, ж.
1. Метално колелце, халка. Ще сложим брънка на свинята, да не рови.
2. Прен. Съставна част. Това, което се случи, е само една брънка от веригата събития, които предстоят.

бръсвам

бръ̀сваш, несв. и бръ̀сна 1 , св.
1. С какво, (какво). Бърша, чистя набързо или небрежно. Ще бръсна с метлата надве-натри и излизаме.
2. Прен. Какво/кого. Первам, закачам с удар. Клонът я бръсна по лицето.

бръскалка

мн. бръска̀лки, ж. Разг. Уред, инструмент, с който може да се бръска.

бръскам

бръ̀скаш, несв.
1. Мета небрежно, насам-натам.
2. Удрям, шибам; разпилявам, разпръсквам. Студеният дъжд бръска по прозорците. Вятърът бръска пожълтелите листа.

бръсна

бръ̀снеш, мин. св. бръ̀снах, мин. прич. бръ̀снал, св. — вж. бръсвам.


бръ̀снеш, мин. св. бръ̀снах, мин. прич. бръ̀снал, несв.
1. Кого, какво. Премахвам до корена им космите по кожата на лице или от други части на тялото със специален инструмент.
2. Разг. Кого. След отрицание — зачитам, уважавам. Там никой няма да те бръсне! На всеки казвам, каквото мисля — никого не бръсна.
бръсна се. — Сам бръсна брадата си. Всяка сутрин се бръсна. Бръсна се само с топла вода.
същ. бръснене, ср. Ножче за бръснене.

бръснар

бръсна̀рят, бръсна̀ря, мн. бръсна̀ри, м. Човек, чиято професия е да бръсне и да подстригва.
прил. бръснарски, бръсна̀рска, бръсна̀рско, мн. бръсна̀рски. Бръснарски одеколон.

бръснарница

мн. бръсна̀рници, ж. Заведение за бръснене и подстригване.

бръснарски

вж. бръснар

бръснач

мн. бръсна̀чи, (два) бръсна̀ча, м. Специален остър нож за бръснене, какъвто обикн. използват бръснарите.

бръснене

вж. бръсна

брътвеж

мн. брътвѐжи, м.
1. Само ед. Брътвене, бръщолевене.
2. Само мн. Празни приказки, безсмислици, глупости. Омръзнаха ми тия ваши брътвежи!

брътвене

вж. брътвя

брътвя

бръ̀твиш, мин. св. бръ̀твих и брътвѝх, мин. прич. бръ̀твил и брътвѝл, несв. Говоря неясно, неразбрано; дърдоря, дрънкам, плещя.
същ. брътвене, ср.

бръчка

мн. бръ̀чки, ж. Гънка по кожата на лицето, шията, ръцете. Лицето ѝ цялото е в бръчки. Нямам нито една бръчка.

бръшлян

мн. бръшля̀ни, (два) бръшля̀на, м. Вечнозелено увивно растение, което обича сенчести места.

бръщолевене

вж. бръщолевя

бръщолевя

бръщолѐвиш, мин. св. бръщолѐвих, мин. прич. бръщолѐвил, несв. Пренебр. Говоря неразбрано, безсмислено, несвързано. Какво бръщолеви тоя?
същ. бръщолевене, ср.

брюнет

мн. брюнѐти, м. Мъж с черна коса и тъмни очи.

брюнетка

мн. брюнѐтки, ж. Жена брюнет.

бряг

брегъ̀т, брега̀, мн. бреговѐ, (два) бря̀га, м.
1. Ивицата земя край река, море и под.
2. Прен. Предел, граница, край. Литература без брегове.

бряст

бря̀стът, бря̀ста, мн. бря̀стове, (два) бря̀ста, м. Широколистно клонесто дърво с твърда, трайна и тежка дървесина, която се употребява за мебели и дървен материал.
прил. брястов, бря̀стова, бря̀стово, мн. бря̀стови.

брястов

вж. бряст

буба

мн. бу̀би, ж. Гъсеница на копринената пеперуда, отглеждана за получаване на пашкули.
прил. бубен, бу̀бена, бу̀бено, мн. бу̀бени. Бубено семе.

бубар

буба̀рят, буба̀ря, мн. буба̀ри, м. Човек, който отглежда буби.
прил. бубарски, буба̀рска, буба̀рско, мн. буба̀рски.

бубарник

мн. буба̀рници, (два) буба̀рника, м. Помещение, в което се отглеждат буби.

бубарница

мн. буба̀рници, ж. Бубарник.

бубарски

вж. бубар

бубарство

ср., само ед. Клон от животновъдството за развъждане, отглеждане и хранене на бубите до получаване на копринения пашкул.

бубен

вж. буба

бубичка

Умалителна форма на буба.

буболечка

мн. буболѐчки, ж. Дребно пълзящо насекомо.

буботя

бубо̀тиш, мин. св. бубо̀тих, мин. прич. бубо̀тил, несв. Издавам глух шум; буча, тътна.

буга

говедо, бик, бивол, самец

будала

мн. будалѝ, м. и ж. Разг. Грубо. Глупак.

будалкам

буда̀лкаш, несв.; Кого. Разг. Залъгвам, заблуждавам; правя на будала. Стига си ме будалкал!
будалкам се. — С кого. Подигравам се, като залъгвам, заблуждавам. Той се будалка с мене.

будалък

Диал.
глупост, глуповатост

буден

бу̀дна, бу̀дно, мн. бу̀дни, прил.
1. Който не спи; който е прекаран без сън.
2. Прен. Умен, схватлив, интелигентен по природа, любознателен. Будно момче.

будизъм

м., само ед. Религия, разпространена в Югоизточна и Източна Азия, зародила се в Индия.

будилник

мн. будѝлници, (два) будѝлника, м. Часовник със звънец, който звъни в желания за събуждане час.

будител

будѝтелят, будѝтеля, мн. будѝтели, м. Деец от епохата на Българското възраждане, който е работил за просвещението и националното самоосъзнаване на българския народ.

будка

мн. бу̀дки, ж.
1. Павилион или малко помещение за продажба на вестници, книги, дребни стоки.
2. Малка постройка за подслон на дежурен служещ (полицай, войник и др.).

будоар

мн. будоа̀ри, (два) будоа̀ра, м. ист. Тоалетна стая и приемна на дама от висшето общество.

будя

бу̀диш, мин. св. бу̀дих и будѝх, мин. прич. бу̀дил и будѝл, несв.
1. Кого. Прекъсвам нечий сън. Всяка сутрин той ме буди.
2. Прен. Какво. Предизвиквам, възбуждам. Будя желание (гордост, ненавист, недоумение). Това не буди съмнение.
будя се. — Събуждам се.

буен

бу̀йна, бу̀йно, мн. бу̀йни, прил.
1. Който се проявява с голяма сила и скорост. Буен вятър. Буен огън. Буйна растителност. Буйна коса.
2. Пълен с жизненост и енергия. Буйна младост.
3. Необуздан, неукротим, неудържим; дързък, стихиен. Буен младеж. Буйна глава. Буйна радост.

буза

мн. бу̀зи, ж. Всяка от двете страни на лицето — от скулите до долната челюст. Червени бузи. Пълни бузи.
същ. умал. бузка, мн. бу̀зки, ж.

бузест

бу̀зеста, бу̀зесто, мн. бу̀зести, прил. Който е с големи, пълни бузи. Бузесто дете.

бузка

вж. буза

буйрунус

моля заповядайте

буйствам

бу̀йстваш, несв. Проявявам буйство.

буйство

мн. бу̀йства, ср.
1. Проява на буен, възбуден човек.
2. Проява на луд, ненормален човек.

буйствувам

бу̀йствуваш, несв. Буйствам.

бук

бу̀кът, бу̀ка, мн. бу̀кове, (два) бу̀ка, м. Широколистно планинско дърво с гладна сива кора и назъбени листа, чиято дървесина се използва за дървен материал.
прил. буков, бу̀кова, бу̀ково, мн. бу̀кови. Букова дъска.

букаи

само мн. Окови, вериги за кон.

букален

мед. Отнасящ се до бузата.

буква

мн. бу̀кви, ж. Писмен знак на един звук от човешката реч. Печатна буква. Главни букви. Малки букви.
прил. буквен, бу̀квена, бу̀квено, мн. бу̀квени.
• Безгласна буква. — Разг. Пренебр. Човек, чието мнение никой не зачита. Остави го, той е безгласна буква в семейството.
• Буква по буква. — Последователно, точно и изчерпателно. Искам да научиш урока буква по буква.

буквален

буква̀лна, буква̀лно, мн. буква̀лни, прил. Който е дословен, точен, идентичен на оригинала. Буквален превод.
нареч. буква̀лно. Превеждам буквално.

буквар

мн. буква̀ри, (два) буква̀ра, м. Учебник за начално обучение по четене и писане на родния език.
същ. умал. букварче, мн. буква̀рчета, ср.

букварче

вж. буквар

буквен

вж. буква

буквояд

мн. буквоя̀ди, м. Буквоядец.

буквоядец

мн. буквоя̀дци, м. Дребнав, ограничен човек; педант.

букет

мн. букѐти, (два) букѐта, м.
1. Свързани в едно, подбрани и подредени стръкове цветя. Букет рози. Букет горски цветя.
2. Прен. Съвкупност, цяло, чиито съставки се намират в хармония. Букет от дарования. Букет от аромати.
същ. умал. букетче, мн. букѐтчета, ср. (в 1 знач.).

букетче

вж. букет

букинист

мн. букинѝсти, м. Търговец на стари и редки книги.

букла

мн. бу̀кли, ж. Кичур повита коса, къдрица. Косата ѝ е на букли.

букле

ср., само ед. Памучна или вълнена прежда с надебелявания на нишките, подобни на малки възли.

букмейкър

мн. букмѐйкъри, м. Лице, което записва залаганията на публиката при конни състезания.

буков

вж. бук

буколики

само мн.
1. ист. В античната поезия — произведения, в които идеализирано се описва пастирският и селският бит в лоното на природата.
2. Всяко по-късно произведение с такава тема, което подражава на античните образци.
прил. буколически, буколѝческа, буколѝческо, мн. буколѝчески. Буколическа литература.

буколически

вж. буколики

буксир

мн. буксѝри, (два) буксѝра, м.
1. Кораб, който тегли, влачи други плавателни съдове; влекач.
2. Стоманено въже, което се използва за теглене, влачене на плавателни съдове или други превозни средства.

буксувам

буксу̀ваш, несв. За колелетата на превозно средство — въртя се на едно място, приплъзвам се и не мога да тръгна напред. Колата буксува в снега.

була

мн. бу̀ли, ж. Папски декрет или послание.

буламач

мн. булама̀чи, (два) булама̀ча, м. Разг. Пренебр. Безвкусно ястие, неприемлива смесица от продукти и аромати в едно ястие.

булана

ж. Дебело вълнено покривало с дълги влакна.
Губер.

булбарен

мед. Отнасящ се до продълговатия мозък.

булгур

м., само ед. Счукано или едро смляно жито за варене и приготвяне на ястия.

булдог

мн. булдо̀зи, (два) булдо̀га, м. Порода куче с тъпа муцуна.

булдозер

мн. булдо̀зери, (два) булдо̀зера, м. Верижен трактор със специално гребло отпред за подравняване и почистване на пътища и терени.

булдозерист

мн. булдозерѝсти, м. Лице, чиято професия е да работи с булдозер.

булевард

мн. булева̀рди, (два) булева̀рда, м. Широка градска улица с дървета или високи сгради от двете страни.

булеварден

булева̀рдна, булева̀рдно, мн. булева̀рдни, прил.
1. Който се отнася до булевард.
2. Прен. За печатно произведение — който е лишен от художествена стойност, има сензационен, несериозен характер. Булевардна литература. Булевардно списание.

булимия

мед. Повтарящи се пристъпи на поемане на големи количества храна, последвано от самопредизвикано повръщане или прием на лаксативни средства, на диуретици. Боледуват предимно млади жени.

булка

мн. бу̀лки, ж.
1. Жена по време на сватбената церемония. Виж колко е хубава булката.
2. Наскоро омъжена жена; невяста.
3. Остар. Като обръщение от страна на свекъра и свекървата — снаха. Ела, булка, седни!
прил. булчин, бу̀лчина, бу̀лчино, мн. бу̀лчини. Булчино хоро.

було

мн. була̀, ср.
1. Бяло покривало от прозрачна материя на главата на булката (в 1 знач.).
2. Тънък прозрачен плат за покриване на главата или на предмет.

булчин

вж. булка

бульон

мн. бульо̀ни, (два) бульо̀на, м. Отвара от месо или зеленчуци. Пилешки бульон.

буля

мн. бу̀ли, ж. Диал.
1. Съпругата на чичо.
2. Всяка омъжена немлада жена. Буля Станка.


бу̀лиш, мин. св. бу̀лих и булѝх, мин. прич. бу̀лил и булѝл, несв. Диал. Слагам булото на булката (като част от сватбената церемония). Булят булката.

бум

междум. За подражаване на звука на гърмеж, изстрел или на подобен звук.


бу̀мът, бу̀ма, само ед., м. Сензация, популярност, шум; бързо покачване на интереса. Филмът предизвика истински бум.
• Бум на цените. — Разг. Бързо покачване на цените на стоките.

бумага

мн. бума̀ги, ж. Пренебр. Обикн. мн. Канцеларски документи, преписки, книги.

бумащина

ж., само ед. Пренебр. Формализъм в административната работа; канцеларщина, бюрокрация.

бумеранг

мн. бумера̀нги, (два) бумера̀нга, м.
1. Вид оръжие от извито твърдо дърво, което може да се връща обратно при този, който го хвърля, ако не попадне в целта.
2. Прен. Само ед. Беда, злина, която се стоварва върху този, който я е използвал, за да навреди на някого.

бумкам

бу̀мкаш, несв.
1. Бумтя.
2. С какво, по какво. Произвеждам силен тъп шум като тътен; думкам, тупам.
същ. бумкане, ср. Какво беше това бумкане?

бумкане

вж. бумкам

бумтеж

мн. бумтѐжи, (два) бумтѐжа, м. Гърмеж, тътнеж, грохот. Бумтежът не спря цял ден.

бумтене

вж. бумтя

бумтя

бумтѝш, мин. св. бумтя̀х, мин. прич. бумтя̀л, несв. Издавам силен, тътнещ шум, грохот. Оръдията бумтят. Моторът бумти. Огънят бумти. Водата пада и бумти. Гласът му бумти и се чува навсякъде.
същ. бумтене, ср.

буна

мн. бу̀ни, ж. Остар. Бунт, вълнение.

бунак

мн. буна̀ци, м. Разг. Грубо. Тъп, малоумен, ограничен човек; глупак.

бунар

мн. буна̀ри, (два) буна̀ра, м. Диал. Кладенец.

бунгало

мн. бунга̀ла, ср. Лека дървена къщичка за летуване.

бунище

мн. бунѝща, ср. Място, където се изхвърлят тор, смет и други боклуци.

бункер

мн. бу̀нкери, (два) бу̀нкера, м.
1. Спец. Във военното дело — железобетонно укритие с оръдия и картечници.
2. Подземно железобетонно скривалище против въздушни нападения.
3. Специално изградено голямо вместилище за съхраняване на насипни материали.

бунт

бу̀нтът, бу̀нта, мн. бу̀нтове, (два) бу̀нта, м.
1. Стихийно вълнение срещу властта или срещу установения ред; размирица, смут, метеж.
2. Прен. Протест, негодувание, възмущение, силно недоволство.

бунтар

бунта̀рят, бунта̀ря, мн. бунта̀ри, м.
1. Бунтовник.
2. Човек с неспокоен дух, който проявява нетърпимост към съществуващия ред и се опитва да го промени.
прил. бунтарски, бунта̀рска, бунта̀рско, мн. бунта̀рски.

бунтарка

мн. бунта̀рки, ж. Жена бунтар.

бунтарски

вж. бунтар

бунтовен

бунто̀вна, бунто̀вно, мн. бунто̀вни, прил. Който подтиква към бунт (в 1 знач.). Бунтовни песни.

бунтовник

мн. бунто̀вници, м. Човек, който организира бунт и участва в бунт.
прил. бунтовнически, бунто̀вническа, бунто̀вническо, мн. бунто̀внически.

бунтовнически

вж. бунтовник

бунтувам

бунту̀ваш, несв.; Кого, какво. Подбуждам, подстрекавам към бунт.
бунтувам се. 1. — Вдигам се на бунт.
2. Протестирам, негодувам, недоволствам.

бургаски

-а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с гр. Бургас.
Бургаски залив. Бургаско пристанище.

бургия

мн. бургѝи, ж. Разг. Свредел.

буре

мн. бу̀рета, ср. Малка бъчва.

буревестник

мн. буревѐстници, (два) буревѐстника, м. Голяма морска птица, прилична на албатрос, която обикн. се появява в крайбрежието преди буря.

бурен

мн. бу̀рени, (два) бу̀рена, м. Обобщено название на различни видове плевели и трева, които са непотребни за човека.


бу̀рна, бу̀рно, мн. бу̀рни, прил.
1. Който съдържа признаци на буря. Бурни ветрове. Бурно море.
2. Прен. Който се проявява с голяма сила и интензивност; неудържим, пламенен, поривист. Бурна радост. Бурна страст. Бурни ръкопляскания.
3. Прен. Който се характеризира с големи и бързи социални изменения; размирен, сму̀тен, неспокоен. Бурна епоха. Бурно време.
нареч. бурно. Изразяват радостта си бурно.

буренак

мн. бурена̀ци, (два) бурена̀ка, м. Място, обрасло с бурени.

буреносен

бурено̀сна, бурено̀сно, мн. бурено̀сни, прил. Който предвещава буря. Буреносни облаци.

буренясам

буреня̀саш, св. — вж. буренясвам.

буренясвам

буреня̀сваш, несв. и буренясам, св. Обраствам с бурени. Градината цялата е буренясала.

буржоа

мн. буржоа̀, м. Лице, което е от буржоазията.

буржоазен

вж. буржоазия

буржоазия

ж., само ед. ист. Гражданско съсловие с частна собственост или с дейност в областта на търговията.
прил. буржоазен, буржоа̀зна, буржоа̀зно, мн. буржоа̀зни.

бурия

мн. бурѝи, ж.
1. Тръба за свирене.
2. Кюнец.

буркан

мн. бурка̀ни, (два) бурка̀на, м. Стъклен съд с широко гърло и с цилиндрична форма за компот, сладко и др.
същ. умал. бурканче, мн. бурка̀нчета, ср. Бурканче мед.

бурканче

вж. буркан

бурма

мн. бурмѝ, ж. Разг. Винт.
същ. умал. бурмичка, мн. бурмѝчки, ж.

бурмичка

вж. бурма

бурно

вж. бурен

бурса

мед. Торбичка, джоб.

бурсит

мед. Възпаление на околоставна синовиална торбичка (бурса).

буря

мн. бу̀ри, ж.
1. Силен, стихиен вятър, обикн. придружен с дъжд или сняг. Снежна буря.
2. Прен. Изблик на силни, интензивни преживявания и вълнения. Буря от негодувание.
3. Прен. Силни, необикновени събития, случки, социални вълнения.
• Затишие пред буря. — Привидно затишие.

бут

бу̀тът, бу̀та, мн. бу̀тове, (два) бу̀та, м.
1. Част от крака на животно или птица — от коляното до хълбока.
2. Разг. Бедрото на човек.
същ. умал. бутче, мн. бу̀тчета, ср. (в 1 знач.).

буталка

мн. бута̀лки, ж. ист. Тесен, конусовиден дървен съд, в който ръчно се бута (бие) мляко, докато се получи масло.

бутало

мн. бутала̀, ср. Спец. Прът с метален диск, който плътно се движи в цилиндър, като всмуква и изтласква въздух или течност.

бутам

бу̀таш, несв.
1. Кого, какво. С ръчна сила придвижвам, тикам. Бутаме колата.
2. Кого, какво. Блъскам, тласкам. Защо ме буташ?
3. Разг. Какво. Събарям, свалям. Ще бутаме къщата.
4. Остар. Какво. Бия мляко в буталка за масло.
5. Разг. Кого. След отрицание — закачам, безпокоя. Не го бутай — не виждаш ли каква драка е!
6. Разг. Какво. Пъхам, мушкам, завирам. Къде го буташ това, после не можем го намери.
бутам се. 1. — Блъскам се в тълпа, навалица. Стига си се бутал!
2. Мая се, разтакавам се, залисвам се с едно или друго. По цял ден се буташ насам-натам, нищо не правиш.

бутан

м., само ед. Спец. В химията — газообразен въглеводород, който се използва като гориво и в производството на синтетичен каучук.

бутаница

мн. бу̀таници, ж. Блъсканица.

бутафорен

вж. бутафория

бутафория

мн. бутафо̀рии, ж.
1. Спец. Само ед. В театъра — предмети и вещи, изработени от лек материал (картон, шперплат и др.), които наподобяват истинските и се употребяват вместо истински.
2. Прен. Нещо фалшиво, показно; имитация.
прил. бутафорен, бутафо̀рна, бутафо̀рно, мн. бутафо̀рни.

бутвам

бу̀тваш, несв. и бутна, св.
1. Кого, какво. Изведнъж започвам да бутам или бутам веднъж.
2. Разг. Какво, На кого. Давам пари или подарък като подкуп. Бутни му хиляда лева и ще кандиса.
3. Разг. Кого. Заставям да живее или работи в неподходящи, трудни условия. Като те бутнат на строежа, ще видиш.
бутвам се/бутна се. 1. — Разг. В какво. Удрям се, блъсвам се внезапно. Беше тъмно и като се бутнах в стената, ударих се лошо.
2. Разг. Пъхвам се, мушкам се, завирам се. И тя бързо се бутна в стаичката.
3. Разг. Започвам да живея или работя в неподходящи, трудни условия. Защо си се бутнал на село, какво търсиш там? Бутнахме се тук уж за малко, а минаха години.

бутерброд

мн. бутербро̀ди, (два) бутербро̀да, м. Сандвич.

бутик

мн. бутѝци, (два) бутѝка, м. Малък магазин за продажба на изделия (дрехи, козметика, обувки, украшения) по последната мода.

бутилирам

бутилѝраш, несв. и св.; Какво. Затварям в бутилки.

бутилка

мн. бутѝлки, ж. Стъклено шише с тясно гърло.

бутна

бу̀тнеш, мин. св. бу̀тнах, мин. прич. бу̀тнал, св. — вж. бутвам.

бутниколиба

мн. бутнѝколиби, м. Пренебр. Сбутан, завеян човек.

бутон

мн. буто̀ни, (два) буто̀на, м. Копче за натискане на звънец, лампа, уред и др.

бутониера

мн. бутониѐри, ж. Дупка или петлица на ревера на горна дреха, където се поставя цвете.

бутче

вж. бут

буфер

мн. бу̀фери, (два) бу̀фера, м. Приспособление към вагон, предназначено да пружинира при удар и да намалява сътресението от блъскането на вагоните.
прил. буферен, бу̀ферна, бу̀ферно, мн. бу̀ферни.

буферен

вж. буфер

буфосинхронист

мн. буфосинхронѝсти, м. Комедиант, който на фона и в ритъма на музика имитира истинско изпълнение.

бух

междум. За подражание на шум от падане на тежък предмет или от удряне в твърд предмет.

бухал

мн. бу̀хали, (два) бу̀хала, м. Едра нощна птица, която се храни с мишки.

бухалка

мн. буха̀лки, ж.
1. Късо плоско дърво за бухане (удряне) на пране.
2. Ръчна граната с дръжка.
3. Дървен уред, който се използва в някои спортни игри.

бухам

бу̀хаш, несв.
1. За бухал — издавам характерен глух звук.
2. Прен. Разг. Кашлям. Пак започна да бухаш.


бу̀хаш, несв.
1. Какво. Удрям силно пране с бухалка.
2. Издавам или произвеждам глух, тъп звук като на бухал.
3. Прен. Разг. Блъскам, удрям, като произвеждам шум. По цял ден бухаме на полето с мотиките.
бухам се. 1. — Удрям се силно, като произвеждам шум.
2. Хвърлям се или нахълтвам внезапно.
същ. бухане, ср.

бухане

вж. бухам

бухвам

бу̀хваш, несв. и бухна, св. Изведнъж почвам да бухам 1 .


бу̀хваш, несв. и бухна, св. Веднъж бухам или изведнъж почвам да бухам 2 (в 1 и 2 знач.).
бухвам се/бухна се. — Бухам се изведнъж.


бу̀хваш, несв. и бухна, св.
1. За тесто — набъбвам; втасвам, шупвам.
2. За пухкава коса, пера и под. — стоя свободно, неприбрано, непригладено. Виж как ти е бухнала косата.
3. За растителност — израствам буйно, покривам се с цвят или листа. Черешата цяла е бухнала в цвят.

бухлат

бухла̀та, бухла̀то, мн. бухла̀ти, прил. Едър, набъбнал, издут. Бухлат пуяк.

бухна

бу̀хнеш, мин. св. бу̀хнах, мин. прич. бу̀хнал, св. — вж. [[бухвам 1,2,3_

бухта

мн. бу̀хти, ж. Малък пържен тестен сладкиш, който, като се пържи, бухва.

бухтя

бухтѝш, мин. св. бухтя̀х, мин. прич. бухтя̀л, несв. Бухам 1 .


бухтѝш, мин. св. бухтя̀х, мин. прич. бухтя̀л, несв. Бумтя, буботя.

буца

мн. бу̀ци, ж.
1. Къс от меко или ронливо вещество с неопределена форма. Буца пръст. Буца сирене. Буца лед.
2. Разг. Подутина на тялото.

буча

бу̀чиш, мин. св. бу̀чих и бучѝх, мин. прич. бу̀чил и бучѝл, несв.; Какво.
1. Вкарвам нещо остро в земята.
2. Набождам на островръх предмет.


бучѝш, мин. св. буча̀х, мин. прич. буча̀л, несв.
1. Продължително издавам силен, заглушителен шум. Реката бучи. Прахосмукачката бучи.
2. Изпълнен съм със силен шум. Улиците бучат. Главата ми бучи.

бучениш

мн. бученѝши, (два) бученѝша, м. Отровно растение с перести листа и високо кухо стъбло.

бучка

мн. бу̀чки, ж.
1. Малка буца.
2. Твърдо късче с определена форма. Бучка захар. Бучка лед.

бушон

мн. бушо̀ни, (два) бушо̀на, м. Електрически предпазител от претоварване на инсталация.

бушувам

бушу̀ваш, несв. Проявявам се с голяма сила. Морето бушува. Вятърът бушува. В душата ми бушува ярост.

буюрун

заповядайте

бъбля

бъ̀блеш и бъ̀блиш, мин. св. бъ̀блах и бъ̀блих, мин. прич. бъ̀блал и бъ̀блил, несв.
1. За река, вода — издавам слаб, равномерен шум. Поточето бъбле.
2. Прен. Говоря тихо, неясно; мрънкам, мърморя.

бъбрек

мн. бъ̀бреци, (два) бъ̀брека, м. Вътрешен чифтен орган, чрез който се отделя урината от кръвта.
прил. бъбречен, бъ̀бречна, бъ̀бречно, мн. бъ̀бречни. Бъбречна криза.

бъбречен

вж. бъбрек

бъбрив

бъбрѝва, бъбрѝво, мн. бъбрѝви, прил. Който обича много да говори; словоохотлив, приказлив. Бъбрив човек.

бъбривец

мн. бъбрѝвци, м. Бъбрив човек.

бъбривка

мн. бъбрѝвки, ж. Жена бъбривец.

бъбрица

мн. бъбрѝци, м. и ж. Бъбривец, бъбривка. Голям бъбрица. Голяма бъбрица.

бъбря

бъ̀бреш и бъ̀бриш, мин. св. бъ̀брах и бъ̀брих, мин. прич. бъ̀брал и бъ̀брил, несв.
1. Говоря много за маловажни неща; постоянно приказвам; дърдоря.
2. Бъбля (във 2 знач.).

бъда

бъ̀деш, св. Съм (вж. Приложение
4. .

бъден

бъ̀дна, бъ̀дно, мн. бъ̀дни, прил. Бъдещ.
същ. бъднина, мн. бъднинѝ, ж. Светли бъднини.

бъдещ

бъ̀деща, бъ̀дещо, мн. бъ̀дещи, прил. Който предстои да стане, да се случи, да дойде. Бъдещи планове. Бъдещ учител. Бъдещо поколение.
• Бъдеще време. — Спец. В езикознанието — глаголно време, което означава предстоящо действие.

бъдеще

ср., само ед. Това, което предстои.

бъдни

прил. неизм.
• Бъдни вечер. — Вечерта срещу Коледа.

бъдник

мн. бъ̀дници, (два) бъ̀дника, м.
1. Пън, който се слага да гори в огнището на Бъдни вечер.
2. Диал. Обредна пита или баница с пара, които се правят за Бъдни вечер.

бъднина

вж. бъден

бъз

бъ̀зът, бъ̀за, мн. бъ̀зове, (два) бъ̀за, м.
1. Храст с перести листа и черни зърнести плодове, които се използват в народната медицина.
2. Бъзак.
прил. бъзов, бъ̀зова, бъ̀зово, мн. бъ̀зови.


неизм.
• Бъз ме — (те, го, я, ни, ви, ги) е. Разг. От кого/от какво. Страх ме е, страхувам се.

бъзак

мн. бъза̀ци, (два) бъза̀ка, м. Едногодишно тревисто растение с перести листа и черни зърнести плодове, които се употребяват в народната медицина.

бъзвам

бъ̀зваш, несв. и бъзна, св.; Кого. Разг.
1. Подбуждам, подсторвам.
2. Засягам, обиждам.

бъзе

ср., само ед. Бъзак.
• Правя на бъзе и коприва. — Разг. Наругавам някого, надумвам му обидни думи.

бъзикам

-аш, несв., прех. Разг. 1. Занимавам се, обикн. продължително, с нещо, като го пипам, бърникам, обикн. за да го видя или поправя, оправя, подготвя и под. Стига си бъзикал това радио.
2. Подигравам, закачам, задявам. бъзикам се страд.

бъзла

мн. бъ̀зли, ж. Пренебр. Страхливка. Ама че си бъзла!

бъзлив

бъзлѝва, бъзлѝво, мн. бъзливи, прил. Разг. Страхлив; плашлив.

бъзливец

мн. бъзлѝвци, м. Пренебр. Страхливец.

бъзливка

мн. бъзлѝвки, ж. Пренебр. Страхливка.

бъзльо

мн. бъ̀зльовци, м. Пренебр. Страхливец.

бъзна

бъ̀знеш, мин. св. бъ̀знах, мин. прич. бъ̀знал, св. — вж. бъзвам.

бъзов

вж. бъз

бъкам

бъ̀каш, несв. Разг. С предлога от. За място, пространство — изпълнен съм, гъмжа. Пазарът бъка от хора.

бъкел

мн. бъ̀кели, (два) бъ̀кела, м. Остар. Голям дървен съд за разнасяне на вода, с чучурки от двете страни, които едновременно са и дръжки.
• Бъкел не разбирам. — Разг. Нищо не разбирам.

бъклица

мн. бъ̀клици, ж. Малък плосък дървен съд с кръгла форма за вино, което се пие обикн. на сватба, празник и под.

бълбукам

бълбу̀каш, несв. За река, вода и др. — тихо тека, като издавам еднообразен шум.

бълвам

бъ̀лваш, несв.
1. Разг. Какво. Повръщам.
2. Какво. Изхвърлям със сила и в голямо количество навън от себе си; изригвам. Печката бълва дим. Автобусите бълват хора. Училищата бълват безработни специалисти.
3. Прен. Какво. Изричам наведнъж грубости, обиди и лъжи. Той продължи да бълва ругатни.
• Бълвам змии и гущери. — Разг. В злобата си изричам остри обиди и грубости срещу някого.

бълвоч

мн. бълво̀чи, м.
1. Само ед. Това, което е повърнато.
2. Прен. Пренебр. Обикн. мн. Грубости, обиди, клевети.

българофил

мн. българофѝли, м. Лице, което обича България и българите.

българофоб

мн. българофо̀би, м. Лице, което изпитва омраза към България и българите.

българщина

ж., само ед. Съвкупност от присъщите на българите черти, качества, добродетели.

бълникам

бълнѝкаш, несв. Разг.
1. За течност — бълникам се. Водата бълника в корема ми.
2. Какво. Разклащам течност в затворен съд. Стига си го бълникал!
бълникам се. — За течност — клатя се, като издавам лек шум.

бълнувам

бълну̀ваш, несв.
1. Говоря несвързани думи насън или при тежко заболяване. Цяла нощ бълнува и се мята насам-натам.
2. Прен. Пренебр. Говоря неща, които са нереални, неосъществими; фантазирам, измислям си.
3. Прен. За какво/за кого. Мечтая, копнея, бленувам.

бълха

мн. бълхѝ, ж. Дребно скокливо насекомо, без крила, което живее като паразит по хората и животните.
• Бълха го ухапала. — Разг. Не е понесъл значителни щети, не е пострадал особено.

бърбазънци

вж. бръмбазъци

бърборко

мн. бърбо̀рковци, м. Разг. Бъбривец, дърдорко.

бърборя

бърбо̀риш, мин. св. бърбо̀рих, мин. прич. бърбо̀рил, несв.
1. Бъбря.
2. Говоря несериозни, несъществени неща; неща, които няма да станат.

бърдо

мн. бърда̀, ср.
1. Част на тъкачен стан със зъбци, между които се прокарват нишките на основата.
2. Диал. Възвишение с полегати склонове; рид.

бърдук

мн. бърду̀ци, (два) бърду̀ка, м. Диал. Стомна.
същ. умал. бърдуче, мн. бърду̀чета, ср.

бърдуче

вж. бърдук

бърже

нареч. Разг. Бързо.

бърз

бъ̀рза, бъ̀рзо, мн. бъ̀рзи, прил.
1. Който се движи или става с голяма скорост.
2. Който не търпи отлагане, спешен.
3. Който се осъществява в кратък интервал от време; краткотраен.
4. Пъргав, енергичен, сръчен.
нареч. бързо.
същ. бързина, ж.
• Бърз влак. — Вид влак за пътници, който взема разстоянието за по-малко време от пътническия влак, но за повече време от експресния влак.
• Бърза помощ. — Специална медицинска служба за оказване на незабавна медицинска помощ в спешни случаи.
• Бърза поща. — Пощенска служба за доставка на писма и пратки за по-кратко време от приетото в пощата за обикновено.
• Бърза телеграма. — Телеграма, която трябва да стигне до адресата незабавно.

бързам

бъ̀рзаш, несв.
1. Движа се бързо. Не бързай, не мога да те догонвам.
2. Стремя се да направя нещо по-скоро, по-бързо. Бързам да предам статията.
3. Върша нещо припряно, с бързина. Не бързай толкова, не виждаш ли, че като бързаш, правиш грешки.

бързей

бъ̀рзеят, бъ̀рзея, мн. бъ̀рзеи, (два) бъ̀рзея, м. Място, където река тече бързо, ускорено.

бързешката

нареч. Бързо.

бързешком

нареч. С бързане, бързо.

бързина

вж. бърз

бързо

вж. бърз

бързовар

мн. бързова̀ри, (два) бързова̀ра, м. Електрически уред за нагряване на неголеми количества вода в кофа и др. под. съдове.

бъркалка

мн. бърка̀лки, ж.
1. Голяма лъжица за разбъркване на ястие по време на готвенето му.
2. Разг. Всяко нещо, което може да послужи за бъркане.

бъркам

бъ̀ркаш, несв.
1. Мушкам, пъхвам ръката си, за да извадя нещо. Започна да бърка в чантата си.
2. Ровя, тършувам. Някой пак е бъркал в шкафа!
3. Какво. Разбърквам, размесвам. Бъркайте го непрекъснато, докато се вари.
4. Кого. Намесвам в някаква работа. Моля те, не ме бъркай в тая история.
5. Греша. Внимавай, пак бъркаш!
6. Кого, какво. Обърквам, смесвам, вземам за друг. Бъркаш ме със сестра ми, защото си приличаме.
бъркам се. — Намесвам се в чужда работа, разговор. Не желая да се бъркам, където не ми е работа. Ти какво се бъркаш в моя живот?
същ. бъркане, ср.

бъркане

вж. бъркам

бърканица

мн. бъ̀рканици, ж. Разг. Бъркотия.

бъркачка

мн. бърка̀чки, ж. Спец. Машина, уред, който служи за приготвяне на смеси. Бетонобъркачка.

бъркотия

мн. бъркотѝи, ж. Само ед. или само мн. Суматоха, неразбория, безредие.

бърлога

мн. бърло̀ги, ж.
1. Леговище на диво животно.
2. Прен. Разг. Пренебр. или ирон. Неугледно, неподредено жилище, квартира.

бърна

мн. бъ̀рни, ж.
1. На животно — устна.
2. Пренебр. На човек — дебела, издута устна.

бърнест

бъ̀рнеста, бъ̀рнесто, мн. бъ̀рнести, прил. Който е с големи, дебели бърни.

бърникам

бърнѝкаш, несв.
1. Разг. Ровя, тършувам, бъркам (във 2 знач.). Какво бърникаш там?
2. Пренебр. Човъркам апарат, машина, без добре да съм наясно с устройството им. Много обича да бърника, затова всичко е повредено вкъщи.

бърсалка

мн. бърса̀лки, ж. Парче плат за почистване, за избърсване.

бърча

бъ̀рчиш, мин. св. бъ̀рчих и бърчѝх, мин. прич. бъ̀рчил и бърчѝл, несв.; Какво. Свивам, гърча, правя на бръчки (чело, вежди, лице). Бърча вежди.
бърча се. — За кожа на лице — ставам на бръчки.

бърша

бъ̀ршеш, мин. св. бъ̀рсах и бърса̀х, мин. прич. бъ̀рсал и бърса̀л, несв.; Какво.
1. Премахвам мръсотията, почиствам с триене. Не съм бърсала прах цял месец.
2. Избърсвам, изтривам от вода, течност. Започна да бърше ръцете си.

бъхтя

бъ̀хтеш и бъ̀хтиш, мин. св. бъ̀хтах и бъ̀хтих, мин. прич. бъ̀хтал и бъ̀хтил, несв. Разг.
1. Кого. Бия, удрям. Ще те бъхтя, да знаеш!
2. Вървя тежък, уморителен път. Всеки ден бъхтя до лозето, без крака останах.
бъхтя се. — Мъча се, трудя се пряко сили. И за кого се бъхтах аз? Бъхтя се от сутрин до вечер.

бъчва

мн. бъ̀чви, ж. Голям дървен съд за течности, направен от стегнати с обръчи извити дъски и две дъна.
същ. умал. бъчвичка, мн. бъ̀чвички, ж.

бъчвар

бъчва̀рят, бъчва̀ря, мн. бъчва̀ри, м. Човек, чийто занаят е да изработва бъчви и под. дървени съдове.

бъчварство

ср., само ед. Занятие на бъчвар.

бъчвичка

вж. бъчва

бъчонка

мн. бъчо̀нки, ж. Неголяма бъчва с вода, която се разкарва по полето.

бюджет

мн. бюджѐти, (два) бюджѐта, м. Парична сметка на приходите и разходите, балансирана за определено време (обикн. година). Държавен бюджет.
прил. бюджетен, бюджѐтна, бюджѐтно, мн. бюджѐтни. Бюджетно предприятие. Бюджетен дефицит.

бюджетен

вж. бюджет

бюлетин

мн. бюлетѝни, (два) бюлетѝна, м.
1. Кратко официално съобщение. Информационен бюлетин. Метеорологичен бюлетин.
2. Периодично издание с известия и съобщения. Бюлетин на БТА.

бюлетина

мн. бюлетѝни, ж. Листче с имена на кандидати за избор чрез тайно гласуване.

бюргер

мн. бю̀ргери, м.
1. ист. Свободен гражданин в средновековните европейски градове.
2. Пренебр. Човек с ограничени интереси, без духовен живот; еснаф.

бюрек

мн. бюрѐци, (два) бюрѐка, м. Вид баница със сирене.

бюро

мн. бюра̀, ср.
1. Писалищна маса.
2. Работно помещение, кантора.
3. Специализирана служба към учреждение. Бюро за услуги. Бюро за преводи.

бюрократ

мн. бюрокра̀ти, м. Пренебр. Чиновник формалист.

бюрократизъм

Формализъм, канцеларщина; чиновничество.

бюрократичен

вж. бюрокрация

бюрокрация

ж., само ед. Пренебр. Начин на административна работа, който се характеризира с формализъм, канцеларщина, с излишно усложняване и бавене на административните процедури. Тук бюрокрацията е голяма.
прил. бюрократичен, бюрократѝчна, бюрократѝчно, мн. бюрократѝчни. Административна бюрократична машина.

бюст

бю̀стът, бю̀ста, мн. бю̀стове, (два) бю̀ста, м.
1. Спец. В изобразителното изкуство — скулптура на горната част от човешко тяло (глава, рамене, гърди).
2. Женски гърди. Бюстът ѝ е забележителен.

бюстие

мн. бюстиѐта, ср. Горна част на дамски костюм без презрамки, която обхваща плътно тялото от бюста до кръста.

бюфет

мн. бюфѐти, (два) бюфѐта, м.
1. Шкаф за трапезария, кухня.
2. Помещение с напитки и закуски в сграда на учреждение, в театър, гара и под.

бюфетчик

мн. бюфѐтчици, м. Човек, който обслужва клиенти в бюфет (във 2 знач.).

бяг

бегъ̀т, бега̀, само ед., м. Бягане, тичане. Стигам до спирката с бяг.

бягам

бя̀гаш, несв.
1. Отдалечавам се бързо, напускам бързо мястото, където съм. Той хукна да бяга. Бягай, защото идват!
2. Тичам. Поспри се малко, все бягаш!
3. От кого/от какво. Страня, пазя се, отклонявам се. Не бяга от работа, много е трудолюбив.
4. Разг. Изселвам се, напускам родното си място. Всички бягат в града, кой ще работи на село?
същ. бягане, ср.
• Беж! Бежте! — Разг. Бягай, бягайте! Беж, Зайо, да бягаме!
• Гузен негонен бяга. — Разг. За човек, който, без да иска, сам се издава, че е извършил нещо нередно.
• Бягане с препятствия. — Спец. Вид лекоатлетическа дисциплина.

бягане

вж. бягам

бягство

мн. бя̀гства, ср.
1. Тайно напускане на място, където не искам или съм заставен да бъда. Бягство от затвора. Опит за бягство.
2. Странене, отбягване, отдръпване. Бягство от проблемите.

бял

бя̀ла, бя̀ло, мн. бѐли, прил.
1. Който е с цвят на пресен сняг, мляко.
2. Който е светъл на цвят. Бяло лице. Бял хляб. Бяло вино.
прил. умал. беличък, бѐличка, бѐличко, мн. бѐлички.
• Бяла книга. — Книга, която съдържа официални документи на институция, обнародвани с цел да се защити определена позиция. • Бял-беленичък. Разг. Съвсем бял.
• Бяла смърт. — Смърт от измръзване в снега.
• Бяла олимпиада. — Зимна олимпиада.
• Бели дробове. — Централен вътрешен орган на дихателната система у човека и животните.
• Бели кахъри. — Разг. Недостатъчно сериозни грижи, кахъри.
• Виждам/видя бял свят. — Разг. Раждам се, появявам се.
• По бели гащи. — Разг. Неподготвен. Спипах го по бели гащи.
• Посред бял ден. — Разг. През деня.

бялвам се

бя̀лваш се, несв. и бя̀лна се, св. Разг. Изпъквам, откроявам се с белия си цвят. Виж как се е бялнала планината.

бялка

мн. бѐлки, ж. Дребно горско животно от рода на златките с ценна кафява кожа.

бялна се

бѐлнеш се, мин. св. бя̀лнах се, мин. прич. бя̀лнал се, св. — вж. бялвам се.

бяс

бесъ̀т, беса̀, само ед., м.
1. Смъртоносна заразна болест по животните, която поразява централната нервна система и която може чрез ухапване да се предаде на човек.
2. Прен. Силна ярост, злоба, настървеност. Обзема ме бяс.


бесъ̀т, беса̀, мн. бесовѐ, (два) бя̀са, м. В суеверните представи — зъл дух; дявол.

бясно

вж. бесен

в

или във предлог.
1. За означаване на място, в чиито предели се намира и извършва нещо или към което е насочено действието. Тя работи в библиотеката. Тя отива в библиотеката.
2. За означаване на област, в която се намира или става нещо. В очите ѝ се появиха сълзи. Погледнах я в очите. Само в работата намираше покой.
3. За означаване на време. В петък заминавам.
4. За означаване на състояние. И той се превърна в скитник, който обикаляше улиците.
5. За означаване на начина, по който се извършва действието. Вървят в стройни редици.
6. За означаване вида или цвета на облеклото. Момиче в синя рокля и сандали на бос крак.
7. За означаване на количество, обем, размер. Роман в две части. Филм в пет серии.
8. За означаване обекта на действието. Вярвам в тебе.

в-

или въ- представка. В състава на глаголи със значение:
1. Насочване на действието към вътрешността, напр. вглеждам се, вграждам, вдялвам, вживявам се, вкоренявам, впридам, вписвам, въвличам.
2. Получаване на ново качество от субекта и/или обекта на действието, напр. вдетинявам се, вдървявам се, вкиселявам, вкочанявам се, вманиачавам се, въвонявам се.

вагабонт

мн. вагабо̀нти, м. Вагабонтин.

вагабонтин

мн. вагабо̀нти, м. Разг. Безделник; крадлив, непочтен човек.

вагант

ист. Странстващ средновековен поет и сатиричен актьор — незавършил студент или избягал свещеник.

вагина

мн. вагѝни, ж. Спец. Влагалище на женския полов орган.
прил. вагинален, вагина̀лна, вагина̀лно, мн. вагина̀лни.

вагинален

мед. Влагалищен, отнасящ се до влагалището.

вагинизъм

мед. Състояние, при което половото сношение е невъзможно или силно болезнено, поради спазъм на мускулите на входа на влагалището.

вагинит

мед. Възпаление на лигавицата на влагалището. Най-честите причинители са: дрождеподобни гъби (Candida albicans), Trichomonas vaginalis, бактерии — Gardnerella vaginalis, вируси — HSV, HPV и др.

вагон

мн. ваго̀ни, (два) ваго̀на, м. Една от колите на влак за превоз на пътници и товари по релсов път.
прил. вагонен, ваго̀нна, ваго̀нно, мн. ваго̀нни.


-ли м., само ед. Спален вагон.

вагон-ресторант

мн. ваго̀н-рестора̀нти, (два) ваго̀н-рестора̀нта, м. Вагон във влак, който е направен на ресторант за пътниците.

вагонен

вж. вагон

вагонетка

мн. вагонѐтки, ж. Малък открит вагон за превоз на материали и товари, който се движи по релси или по опънато във въздуха метално въже.

ваготомия

мед. Оперативно прерязване на nervus vagus (блуждаещият нерв) в дисталната част на хранопровода. Прилага се при язвена болест, за да се намали киселинната секреция. Различават се: стволова, селективна и суперселективна ваготомия.

вагус

мед. Най-дългият черепномозъчен нерв. Има три ядра — моторно, сетивно и парасимпатиково, които се разполагат в продълговатия мозък. Инервира респираторния тракт (ларинкс, трахея,бронхи), гастроинтестиналния тракт, сърцето, черния дроб, слезката, панкреаса, бъбреците, щитовидната и паращитовидните жлези и др.

вада

мн. ва̀ди, ж.
1. Изкуствено прокопан плитък и тесен канал, по който се пуска вода за напояване или към воденица.
2. Малка рекичка.
същ. умал. вадичка, мн. ва̀дички, ж.

вадемекум

книж. Джобен справочник, указател.

вадене

вж. вадя

ваджишки

ваджѝшка, ваджѝшко, мн. ваджѝшки, прил. Остар. Който предизвиква омраза; пуст, проклет. Ваджишката кокошка, пак влязла в градината!

вадичка

вж. вада

вадя

ва̀диш, мин. св. ва̀дих и вадѝх, мин. прич. ва̀дил и вадѝл, несв.; Какво.
1. Измъквам, изкарвам. Започна да вади от шкафа една по една бутилките. Вадил ли си си зъб досега?
2. Остар. Разг. Снабдявам се, сдобивам се (обикн. с документ). Вадя си билет. Вадя си паспорт. Вадя си удостоверение. Вадя си медицинско.
същ. вадене, ср.
• Вадя душата (на някого). — Разг. Измъчвам, не оставям на спокойствие.
• Вадя залъка от устата (на някого). — Разг. Всичко вземам от някого, не проявявам никаква милост.
• Вадя очите (на някого). — Разг. Преча на някого, дразня го с присъствието си.
• Вадя си очите. — Разг. Трудя се прекомерно върху нещо, свързано с напрегнато взиране и внимание.
• Вадя си хляба. — Разг. Препитавам се, издържам се. Той си вадеше хляба с търговия.

важа

важѝш, мин. св. важѝх, мин. прич. важѝл, несв.
1. За правилници, закони, морални и нравствени норми — в сила съм, имам значение. За него като че ли не важат никакви закони.
2. Разг. Имам тежест, струвам. Ти не важиш вече.

важен

ва̀жна, ва̀жно, мн. ва̀жни, прил.
1. Който има голямо, особено значение; значителен. Важно събитие. Важно решение.
2. Високопоставен. Важна персона. Важен гост.
3. Който си придава значение; надут, надменен. Много си важен! Важен тон. Важна госпожа.
нареч. важно. Сега това не е важно. Разхожда се насам-натам важно.
същ. важност, важността̀, ж. Придавам си важност, каквато всъщност нямам.
• Много важно! — Разг. Пренебр. За подчертаване, че нещо за говорещия няма значение, че той няма да се съобразява с него.

важнича

ва̀жничиш, мин. св. ва̀жничих, мин. прич. ва̀жничил, несв. Правя се на важен (в 3 знач.); придавам си излишна важност. Стига си важничил! Знае само да важничи.

важно

вж. важен

важност

вж. важен

ваза

мн. ва̀зи, ж. Специален съд за натопяване на цветя или за украса.
същ. умал. вазичка, мн. ва̀зички, ж.

вазектомия

мед. Хирургична процедура, при която се прекъсва семепровода (ductus deferens) с цел стерилизиране на мъжа.

вазелин

м., само ед. Мазно минерално вещество, което се употребява в козметиката и медицината.
прил. вазелинов, вазелѝнова, вазелѝново, мн. вазелѝнови.

вазелинов

вж. вазелин

вазичка

вж. ваза

вазодилатативен

мед. Съдоразширяващ, предизвикващ разширяване на кръвоносните съдове.

вазодилататор

мед. Нерв или медикамент, който предизвиква релаксация на гладката мускулатура на съдовата стена и води до разширяване на кръвоносните съдове, напр. нитроглицерин, АСЕ инхибиторите и др.

вазодилатация

мед. Съдоразширяване, разширяване на кръвоносните съдове.

вазоконстриктиве

мед. Съдосвиващ, предизвикващ свиване на кръвоносните съдове.

вазоконстриктор

мед. Нерв или медикамент, който предизвиква констрикция на гладката мускулатура на съдовата стена и води до свиване на кръвоносните съдове, напр. адреналин, норадреналин и др.

вазоконстрикция

мед. Съдосвиване, свиване на кръвоносните съдове.

вазомоторен

мед. Съдодвигателен, предизвикващ свиване или разширяване на кръвоносните съдове.

вайкам се

ва̀йкаш се, несв. Оплаквам се, окайвам се, тюхкам се. Престани да се вайкаш, нищо не се е случило особено!
същ. вайкане, ср. С вайкане няма да си помогнеш.

вайкане

вж. вайкам се

вакантен

вака̀нтна, вака̀нтно, мн. вака̀нтни, прил. За длъжност, пост, служба — свободен, незает. Има две вакантни места за учители.

ваканционен

вж. ваканция

ваканция

мн. вака̀нции, ж.
1. Свободното от учебни занятия време. Зимна ваканция. Лятна ваканция.
2. Обикн. ед. Летуване, почивка. Една ваканция на море.
прил. ваканционен, ваканцио̀нна, ваканцио̀нно, мн. ваканцио̀нни. Ваканционно настроение. Ваканционно селище.

вакли

вж. вакъл

вакло

вж. вакъл

вакса

мн. ва̀кси, ж. Разг. Боя за обувки.

ваксаджия

мн. ва̀ксаджии, м. Човек, чийто занаят е да лъска обувки на улицата.

ваксина

мн. ваксѝни, ж. Препарат от живи организми за имунизиране на хора и животни.
прил. ваксинен, ваксѝнна, ваксѝнно, мн. ваксѝнни.

ваксинация

ж., само ед. Вкарване на ваксина в организма.

ваксинен

вж. ваксина

ваксинирам

ваксинѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Вкарвам ваксина в организма.
същ. ваксиниране, ср.

ваксиниране

вж. ваксинирам

вакуум

м., само ед.
1. Спец. Разредено състояние на газ в затворено пространство.
2. Безвъздушно затворено пространство.
прил. вакуумен, ва̀куумна, ва̀куумно, мн. ва̀куумни. Вакуумно отделение.

вакуумен

вж. вакуум

вакханалия

мн. вакхана̀лии, ж.
1. ист. Само мн. В античността — празненство в чест на бога на виното и веселието.
2. Прен. Оргия.
3. Прен. Безразсъдство, безчинство, изстъпление.

вакханка

мн. вакха̀нки, ж.
1. ист. Участничка във вакханалиите (в 1 знач.).
2. Жена, участничка в пиршества, веселия, оргии.

вакъл

ва̀кла, ва̀кло, мн. ва̀кли, прил.
1. За животно — който е с черно около очите. Вакло агънце.
2. За човек — който е с черни очи; черноок. Вакъл Стоян.

вакъф

мн. вакъ̀фи, (два) вакъ̀фа, м. Истор. В Османската империя — недвижим имот, подарен на религиозно учреждение с благотворителна цел.

вал

ва̀лът, ва̀ла, мн. ва̀лове, (два) ва̀ла, м. Дълъг и висок земен насип.


ва̀лът, ва̀ла, мн. ва̀лове, (два) ва̀ла, м. Спец. В техниката — машинен елемент с цилиндрична форма, който чрез въртене пренася механична работа. Колянов вал.

валвулопластика

мед. Операция за възстановяване на функцията на клапа на сърцето.

валвулотомия

мед. Разширяване на стеснено отвърстие на сърдечна клапа, напр. при вродена клапна аортна стеноза.

валгус

мед. Изкривяване на част от крайник навън от срединната линия на тялото, напр. валгусна деформация на тазобедрената става (coax valga), на коляното (genu valgum), на палеца на ходилото (hallux valgus).

валдхорна

мн. ва̀лдхорни, ж. Извит като ловджийски рог меден духов инструмент с мек тон.

вале

мн. валѐта, ср. Карта за игра с фигура на момче на нея.

валеж

мн. валѐжи, м. Дъжд или сняг, който вали. Утре валежите ще спрат. Очакват се слаби валежи.

валентен

валѐнтна, валѐнтно, мн. валѐнтни, прил. Спец. В химията — който може да се свързва с атомите на друг елемент.
същ. валентност, валентността̀, ж.

валентност

вж. валентен

валенция

мн. валѐнции, ж. Спец. В химията — числото, което показва броя на водородните атоми, които може да свърже или да измести един атом от даден елемент.

валериан

м., само ед. Успокояващо течно лекарство, което се добива от корените на едноименно тревисто растение.
прил. валерианов, валериа̀нова, валериа̀ново, мн. валериа̀нови. Валерианови капки.

валерианов

вж. валериан

валиден

валѝдна, валѝдно, мн. валѝдни, прил. Който има значение, който важи (в 1 знач.). Решението не е валидно. Това е валидно за всички.
същ. валидност, валидността̀, ж. Срок на валидност.

валидност

вж. валиден

валирам

валѝраш, несв. и св.; какво. Обработвам с валяк пътна настилка.
същ. валѝране, ср.

валировка

ж., само ед. Валиране.
прил. валиро̀въчен, валиро̀въчна, валиро̀въчно, мн. валиро̀въчни. Валировъчна машина.

валия

мн. валѝи, м. Истор. В Османската империя — управител на вилает.

валкирия

мит. В скандинавската митология — една от трите войнствени полубогини, които решавали изхода на битките и отнасяли душите на загиналите в двореца Валхала (дворец на скандинавския бог Один, където обитават душите на падналите в бой войни).

валма

прежда, тъкани, нишки или други материали, навити на топ

валмо

мн. валма̀, ср. Диал. Влакнеста топка; кълбо.

валог

мн. ва̀лози, (два) ва̀лога, м. Падина, котловина.

валс

ва̀лсът, ва̀лса, мн. ва̀лсове, (два) ва̀лса, м. Плавен танц с кръгообразни движения на двойката, а също музиката за такъв танц. Виенски валс.
прил. валсов, ва̀лсова, ва̀лсово, мн. ва̀лсови. Валсова стъпка.

валсов

вж. валс

валута

мн. валу̀ти, ж.
1. Спец. Паричната единица и система на дадена страна.
2. Разг. Чуждестранни пари. Купуваме го с валута.
прил. валутен, валу̀тна, валу̀тно, мн. валу̀тни. Валутен курс. Валутен резерв. Валутна операция. Валутна политика.

валутен

вж. валута

валц

ва̀лцът, ва̀лца, мн. ва̀лцове, (два) ва̀лца, м. Спец. Цилиндрична машинна част, която се върти около оста си.
прил. валцов, ва̀лцова, ва̀лцово, мн. ва̀лцови. Валцова машина.

валцов

вж. валц

валцовам

валцо̀ваш, несв. Валцувам.

валцувам

валцу̀ваш, несв.; Какво. Спец. Обработвам метал с валцова машина, за да се получи нужната форма.
същ. валцуване, ср.

валцуване

вж. валцувам

валцьор

мн. валцьо̀ри, м. Работник на валцова машина.

валчест

ва̀лчеста, ва̀лчесто, мн. ва̀лчести, прил. Кръгъл, объл, кълбовиден. Валчесто лице.

вальор

м., само ед. Спец. В банковото дело — датата, от която започва да тече лихва по банкова сметка.

валя

валѝш, мин. св. валя̀х, мин. прич. валя̀л, несв.
1. Само в трето лице, ед. и мн. За дъжд, сняг, град — пада, сипе се. Дъждът вали, вали... Снегът не спря да вали.
2. Само в трето лице, мн. Трупат се, събират се, прииждат, заваляват. Валят пари. Валят писмо след писмо. Отвсякъде валят поздрави и пожелания. Старци, жени и деца валят безразборно от всички страни. – вали. Безл. Пада дъжд, сняг. На дъжд е, ще вали. Там валеше, тук слънце грее. Като заваля, та цяла неделя. Не е валяло вече месец.

валяк

мн. ва̀ляци, (два) ва̀ляка, м.
1. Тежка самоходна машина за уплътняване на пръст и пътни настилки.
2. Спец. Валц.

валям

ва̀ляш, несв.; Какво.
1. Търкалям нещо сипкаво, правя да стане на топка или с обла форма. Валям кюфтета. Валям снежни топки.
2. Диал. Тепам. Отиваме да валяме одеялата.
валям се. 1. — Търкалям се, преобръщам се. Валям се по пода.
2. Диал. Изцапвам се, намърсявам се целият, като се ровя или търкалям в нечистотии. По цял ден се валя в прахоляците.

вам

лично мест. Остар. На вас.

вамп

неизм.
• Жена вамп. — Съблазнителна жена, която използва прелестите си да експлоатира мъжете.

вампир

мн. вампѝри, м. Приказно същество — мъртвец, който нощем излиза от гроба и пие кръвта на спящи хора.

вана

мн. ва̀ни, ж.
1. Голямо корито, обикн. чугунено, порцеланово, за къпане или за потапяне с лечебна цел, в което човек лежи или седи.
2. Спец. Плитък, разлат съд, в който се потапят разни предмети за обработка и промиване. Фотографска вана.

вандал

мн. ванда̀ли, м.
1. ист. Само мн. Древногерманско племе, останало в историята със своята жестокост и склонност към разрушения.
2. Прен. Човек, който унищожава, разрушава културни материални ценности.
прил. вандалски, ванда̀лска, ванда̀лско, мн. ванда̀лски.

вандалски

вж. вандал

вандалщина

мн. ванда̀лщини, ж. Проява на вандал (във 2 знач.).

ванилен

вж. ванилия

ванилин

м., само ед. Ароматично вещество, което се съдържа в плодовете на ванилията.

ванилия

мн. ванѝлии, ж.
1. Многогодишно тропическо увивно растение с ароматни плодове, които се използват като подправка.
2. Ароматизиран прах, който се употребява в сладкарството.
прил. ванилен, ванѝлена, ванѝлено, мн. ванѝлени. Ванилена есенция.

вапсам

ва̀псаш, св. — вж. вапсвам.

вапсвам

ва̀псваш, несв. и вапсам, св.; Какво. Остар. Боядисвам, багря.
• Вапсахме я. — Разг. Объркахме работата, оплескахме я, наредихме се!

вар

варта̀, само ед., ж. Бяло шуплесто вещество, добито след изпичане на варовик, което, след като се разтвори с вода, се употребява в строителството и за боядисване.
прил. ва̀рен, ва̀рна, ва̀рно, мн. ва̀рни. Варна яма.
прил. варов, ва̀рова, ва̀рово, мн. ва̀рови. Варов разтвор.
• Гасена вар. — Разтворена с вода вар като гъста бяла каша, която се употребява като основна съставка в някои строителни материали.

варварин

мн. ва̀рвари, м.
1. ист. У древните гърци и римляни — пренебрежително название на всеки чужденец.
2. Прен. Див, жесток, изостанал, нецивилизован човек.
прил. варварски, ва̀рварска, ва̀рварско, мн. ва̀рварски. Варварска постъпка.

варварски

вж. варварин

варварщина

мн. ва̀рварщини, ж. Проява на варварин (във 2 знач.). Каква е тая варварщина!

варда

междум. Разг. За предупреждение — пази се.

вардала

вж. варда

вардалям

варда̀ляш, несв. Диал. Въргалям.

варджийница

мн. варджѝйници, ж. Разг.
1. Пещ за производство на вар.
2. Склад/магазин за гасена вар.

вардя

ва̀рдиш, мин. св. ва̀рдих и вардѝх, мин. прич. ва̀рдил и вардѝл, несв.
1. Разг. Какво/кого. Пазя. Стой тук да вардиш овцете, да не влязат в лозето. На ти тая пара, да я вардиш, да не я загубиш! Това дърво варди сянка, отсечи го!
2. Кого, какво. Дебна, причаквам, следя. Трета нощ тя вардеше жертвата си.
3. Разг. Чакам, изчаквам. Отивай да вардиш на вратника, щом се зададе, ще ме извикаш. – вардя се. Разг. Предпазвам се, въздържам се, възпирам се. Ей, ти се вардиш да не си изцапаш ръцете!

варел

мн. варѐли, (два) варѐла, м. Голям метален цилиндричен съд с две дъна за течности (бензин, олио и др.).
същ. умал. варелче, мн. варѐлчета, ср.

варелче

вж. варел

варене

вж. варя

вариант

мн. вариа̀нти, (два) вариа̀нта, м. Разновидност, видоизменение; възможност. Програма в два варианта.
прил. вариантен, вариа̀нтна, вариа̀нтно, мн. вариа̀нтни.

вариантен

вж. вариант

вариационен

вж. вариация

вариация

мн. вариа̀ции, ж.
1. Вариант.
2. Спец. В музиката — видоизменение на музикална тема.
прил. вариационен, вариацио̀нна, вариацио̀нно, мн. вариацио̀нни.

вариво

мн. варѝва, ср.
1. Общо название на зърнестите плодове (боб, леща, грах), които се употребяват за храна след варене.
2. Диал. Варено ястие от такъв плод.

вариете

мн. вариетѐта, ср. Увеселително заведение със забавна програма за посетителите. Бар-вариете.
прил. вариететен, вариетѐтна, вариетѐтно, мн. вариетѐтни. Вариететна програма.

вариететен

вж. вариете

вариклечко

мн. вариклѐчковци, м. Разг. Пренебр. Скъперник; скръндза, стипца.

варикоза

мед. Разширение, удължаване и нагъване на повърхностните вени.

вариола

ж., само ед. Спец. В медицината — едра шарка.

варирам

варѝраш, несв. и св. За количество, стойност, брой — изменям се, движа се в определени граници. Температурата на водата варира между 20 и 26 0 .

варицела

ж., само ед. Спец. В медицината — детска шарка, лещенка.

варици

мед. Варикозно разширение на вените — разширение, удължаване и нагъване на вените (главно на долните крайници), свързано със загуба на функцията на клапния им апарат.

варница

мн. варнѝци, ж.
1. Варджийница (в 1 знач.).
2. Яма за гасена вар.

варов

вж. вар

варовик

м., само ед. Утаечна скала главно от калциев карбонат, която след преработка се използва в строителството и металургията.
прил. варовиков, варо̀викова, варо̀виково, мн. варо̀викови.

варовиков

вж. варовик

варовит

варовѝта, варовѝто, мн. варовѝти, прил. Който съдържа калциев карбонат (варовик, вар). Варовита вода. Варовити скали.

варосам

варо̀саш, св. — вж. варосвам.

варосвам

варо̀сваш, несв. и варосам, св.; Какво. Боядисвам с разредена с вода гасена вар.

варус

мед. Изкривяване на част от крайник навътре от срединната линия на тялото, напр. варусна деформация на тазобедрената става (coax vara), на коляното (genu varum), вродено еквино-варусно ходило (pes equino-varus congenitus).

варя

варѝш, мин. св. варѝх, мин. прич. варѝл, несв.
1. Какво. Държа във вода, която ври. Варя картофи. Варя яйца.
2. Какво. Приготвям, подлагам на обработка, като държа на огън да ври. Варя супа. Варя мляко.
3. Какво. Добивам след специална обработка (вкл. топлинна — чрез кипене). Варя ракия. Варя сапун. Варя мармалад.
същ. варене, ср.

вас

вж. вие.

васал

мн. васа̀ли, м.
1. ист. В средновековието — земевладелец феодал, който зависи от друг феодал.
2. Прен. Този, който е подчинен на друг, зависи от друг.
прил. васален, васа̀лна, васа̀лно, мн. васа̀лни. Васална държава.

васален

вж. васал

васектомия

вж. вазектомия

василиск

вж. базилиск

васкуларен

мед. Съдов, отнасящ се до или съдържащ съдове.

васкуларизация

мед. Снабдяване с кръвоносни съдове на отделни органи или области на тялото.

васкулит

мед. вж. ангиит

ват

ва̀тът, ва̀та, мн. ва̀тове, (два) ва̀та, м. Спец. Във физиката — единица мярка за електрическа или механическа мощност.

вата

ж., само ед.
1. Подплънка от памук на дреха.
2. Влакнеста маса на пластове. Медицинска вата. Стъклена вата.

ватали

част от тъкачен стан

ватенка

мн. ва̀тенки, ж. Топла горна дреха за работа с дължина докъм кръста, подплатена навсякъде с вата (в 1 знач.); памуклийка.

ватерполист

мн. ватерполѝсти, м. Състезател по водна топка.

ватман

мн. ва̀тмани, м. Шофьор на трамвай.

ваучер

мн. ва̀учери, (два) ва̀учера, м. Ваучър.

ваучър

мн. ва̀учъри, (два) ва̀учъра, м. Спец. Ценна книга, която може да се използва вместо пари през определено време и при определени условия.

вафла

мн. ва̀фли, ж. Сладкиш от тънки хрупкави корици, слепени с пълнеж от крем, шоколад и пр.
същ. умал. вафличка, мн. ва̀флички, ж.
прил. вафлен, ва̀флена, ва̀флено, мн. ва̀флени. Вафлен крем.

вафлен

вж. вафла

вафличка

вж. вафла

вахмистър

мн. ва̀хмистри, м. Остар. Старшина в кавалерията.

вахта

мн. ва̀хти, ж. Спец. Дежурство на кораб.

ваш

ва̀ша, ва̀ше, мн. ва̀ши, крат. ви, притеж. мест.
1. Който е притежание на вас или има отношение с вас. Вашето дете е по-голямо. Никога не съм ходил във вашия град. Как са близките ви?
2. Като учтива форма. Твой.
3. В обръщение — към титлата на високопоставена особа. Ваше превъзходителство. Ваша светлост. Ваше Височество.

вая

ва̀еш, мин. св. ва̀ях и вая̀х, мин. прич. ва̀ял и вая̀л, несв.; Какво.
1. Изработвам от глина, камък или дърво художествено произведение; моделирам.
2. Прен. Творя с майсторство, в тънкости и с детайли художествен образ.

ваятел

вая̀телят, вая̀теля, мн. вая̀тели, м. Творец, който вае (в 1 знач.).

вбеся

вбесѝш, мин. св. вбесѝх, мин. прич. вбесѝл, св. — вж. вбесявам.

вбесявам

вбеся̀ваш, несв. и вбеся, св.; Кого. Правя да стане бесен (във 2 знач.); довеждам до ярост. Тая котка ме вбесява.
вбесявам се/вбеся се. — Ставам бесен (във 2 знач.); изпадам в ярост. Вбесих се от това чакане на опашката.

вбивам

вбѝваш, несв. и вбия, св.; Какво. Вкарвам, втиквам в нещо тясно или твърдо с удари.
вбивам се/вбия се. 1. — Прониквам надълбоко. След ожесточени боеве те успяха да се вбият във войските на противника.
2. Прен. Запечатвам се, залягам в съзнанието, натрапвам се на съзнанието. Тая мисъл се беше вбила в главата му и той не можеше да се освободи от нея.

вбия

вбѝеш, мин. св. вбих, мин. прич. вбил, св. — вж. вбивам.

вгледам се

вглѐдаш се, св. — вж. вглеждам се.

вглеждам се

вглѐждаш се, несв. и вглѐдам се, св.; в какво/в кого. Съсредоточавам поглед и внимателно гледам, разглеждам; взирам се, вторачвам се. Той се вгледа в шарките на роклята ѝ.

вглъбен

вглъбѐна, вглъбѐно, мн. вглъбѐни, прил. Съсредоточен, вдълбочен, задълбочен. Вглъбен в работата си.
нареч. вглъбено. Слушам вглъбено.

вглъбено

вж. вглъбен

вглъбя

да се вглъбя, вглъбиш, мин. св. вглъбих се, мин. прич. вглъбил се, св. — вж. вглъбявам се.

вглъбя се

вглъбѝш се, мин. св. вглъбѝх се, мин. прич. вглъбѝл се, св. — вж. вглъбявам се.

вглъбявам се

вглъбя̀ваш се, несв. и вглъбя̀ се, св.; в какво/в кого.
1. Навлизам, прониквам навътре или надълбоко; вдълбочавам се.
2. Съсредоточавам мислите си, вниманието си върху нещо. Вглъбих се в себе си.

вгорча

вгорчѝш, мин. св. вгорчѝх, мин. прич. вгорчѝл, св. — вж. вгорчавам.

вгорчавам

вгорча̀ваш, несв. и вгорча, св.; Какво.
1. Правя да стане горчив.
2. Прен. Причинявам неприятност, мъка. Това дете вгорчи живота ми.
вгорчавам се/вгорча се. — За храна — ставам горчив.

вградя

вградѝш, мин. св. вградѝх, мин. прич. вградѝл, св. — вж. вграждам.

вграждам

вгра̀ждаш, несв. и вградя, св.
1. Какво. Зазиждам, слагам в зид.
2. Прен. Какво/кого. Оставям, откъсвам от себе си нещо скъпо, интимно. Вграждам мечтите си. Вградих себе си в тия плочки.
вграждам се/вградя се. — В какво. Намирам мястото си, вписвам се. Той бързо се вгради в колектива.

вгъвам

вгъ̀ваш, несв. и вгъна, св.; Какво. Огъвам навътре, загъвам.
вгъвам се/вгъна се. — Огъвам се навътре.

вгъна

вгъ̀неш, мин. св. вгъ̀нах, мин. прич. вгъ̀нал, св. — вж. вгъвам.

вдавам се

вда̀ваш се, несв. и вдам се, св.; в какво.
1. Прониквам, навлизам навътре.
2. Прен. Увличам се, съсредоточавам се, отдавам се. Вдал се е в работата си и нищо друго не съществува за него.

вдам се

вдадѐш се, мин. св. вда̀дох се, мин. прич. вдал се, св. — вж. вдавам се.

вдетиня

да се вдетиня, вдетиниш, мин. св. вдетиних се, мин. прич. вдетинил се, св. — вж. вдетинявам се.

вдетиня се

вдетинѝш се, мин. св. вдетинѝх се, мин. прич. вдетинѝл се, св. — вж. вдетинявам се.

вдетинявам се

вдетиня̀ваш се, несв. и вдетиня̀ се, св. Ставам като дете, държа се като дете. Колкото повече остарява, толкова повече се вдетинява. Не се вдетинявай!

вдигам

вдѝгаш, несв. и вдигна, св.
1. Кого, какво. Местя по-нависоко. Вдигни малко и тая картина, да се изравни с другата.
2. Какво. Вземам; прибирам; отнасям, откарвам, обикн. нещо тежко или обемисто. Вдигни молива от пода! Вдигай чантата и да тръгваме! А тия железа няма ли да вдигнете?
3. Кого, какво. Изправям. Вдигни детето, че падна!
4. Кого, от какво. Заставям да се изправи или да прекъсне заниманието си. Вдигнаха ме от масата. Вдигам от сън.
5. Разг. Какво. Построявам над земята, нагоре. Вдигнаха тая къща за едно лято!
6. Какво. Запазвам, скътвам за по-нататък. Ще вдигна това сладко, да има и за зимата.
7. Разг. Какво. Повишавам, увеличавам (цена, скорост, температура и пр.). Пак вдигнаха цената на хляба. Колко километра вдига тая кола? Вдигнах температура. Вдигнах кръвно.
8. Разг. Какво. Правя, устройвам в голям мащаб. Вдигнаха голяма сватба. Ще вдигнем един банкет.
вдигам се/вдигна се. 1. — Издигам се, придвижвам се нагоре. Самолетът се вдига все по-нависоко. Слънцето се вдигна. Мъглата се вдигна. Нивото на водата се вдигна.
2. Ставам, изправям се. Като седне, не се вдига лесно.
3. Повишавам се, увеличавам се. Температурите се вдигнаха.
• Вдигам/вдигна бунт. — Бунтувам се.
• Вдигам/вдигна въстание. — Въставам.
• Вдигам/вдигна стачка. — Стачкувам.
• Вдигам/вдигна (блокадата, ембаргото, обсадата, санкциите). — Прекратявам.
• Вдигам/вдигна (аларма, гюрултия, олелия, шум). — Правя, произвеждам.
• Вдигам/вдигна наздравица/тост/чаша. — Пия за нечие здраве, добро, като карам и другите да пият.
• Вдигам/вдигна във въздуха. — Разрушавам с взрив.
• Вдигам/вдигна па̀ра. — Разг. Викам, карам се.
• Вдигам/вдигна ръка. — Разг. Удрям.
• Вдигам/вдигна ръце — (от някого, от нещо). Разг. Преставам да се занимавам.

вдигна

вдѝгнеш, мин. св. вдѝгнах, мин. прич. вдѝгнал, св. — вж. вдигам.

вдишам

вдѝшаш, св. — вж. вдишвам.

вдишвам

вдѝшваш, несв. и вдишам, св.; Какво. Поемам навътре в себе си въздух, дим, пара и под.
същ. вдишване, мн. вдѝшвания, ср. Поех с няколко вдишвания.

вдишване

вж. вдишвам

вдлъбнатина

мн. вдлъбнатинѝ, ж. Вдадено навътре място; дупка, хлътналост. Вдлъбнатини по пътя.

вдовец

мн. вдовцѝ, м. Мъж, който не е встъпил в брак след смъртта на жена си.

вдовица

мн. вдовѝци, ж. Жена, която не е встъпила в брак след смъртта на мъжа си.

вдругиден

нареч. В деня след утре.

вдухам

вду̀хаш, св. — вж. вдухвам.

вдухвам

вду̀хваш, несв. и вдухам, св.; Какво. Вкарвам чрез духане.

вдълбавам

вдълба̀ваш, несв. и вдълбая, св.; Какво. Вкарвам, вбивам, врязвам в нещо твърдо.
вдълбавам се/вдълбая се. — Прониквам, вбивам се, врязвам се навътре или надълбоко.

вдълбая

вдълба̀еш, мин. св. вдълба̀х, мин. прич. вдълба̀л, св. — вж. вдълбавам.

вдълбоча се

вдълбочѝш се, мин. св. вдълбочѝх се, мин. прич. вдълбочѝл се, св. — вж. вдълбочавам се.

вдълбочавам се

вдълбоча̀ваш се, несв. и вдълбоча̀ се, св.
1. Прониквам надълбоко, навътре.
2. Прен. Задълбочавам се, вниквам; съсредоточавам се.

вдън

предлог. За означаване на място или положение дълбоко навътре. Вдън горите.
• Вдън земя. — Разг. Надълбоко; неизвестно къде. Изчезна вдън земя.

вдървя

вдървѝш, мин. св. вдървѝх, мин. прич. вдървѝл, св. — вж. вдървявам.

вдървявам

вдървя̀ваш, несв. и вдървя, св.; Какво.
1. Правя да стане твърд като дърво.
2. Правя да стане неподвижен; сковавам, вцепенявам.
вдървявам се/вдървя се. 1. — Ставам твърд като дърво. Охо, той целият се е вдървил.
2. Ставам неподвижен; сковавам се. Ръцете ми се вдървиха от студ.

вдъхвам

вдъ̀хваш, несв. и вдъхна, св.
1. Какво, От какво. Вдишвам. Той вдъхна още един път от парфюма ѝ.
2. Прен. Какво, на кого. Внушавам, предизвиквам, възбуждам. Вдъхвам вяра. Вдъхвам му сили. Вдъхвам ѝ живот.

вдъхна

вдъ̀хнеш, мин. св. вдъ̀хнах, мин. прич. вдъ̀хнал, св. — вж. вдъхвам.

вдъхновение

ср., само ед. Въодушевление, настроение, ентусиазъм; творчески, душевен подем. Работя с вдъхновение. Имам вдъхновение.

вдъхновител

вдъхновѝтелят, вдъхновѝтеля, мн. вдъхновѝтели, м.
1. Лице, което възбужда вдъхновение.
2. Пренебр. Този, който подстрекава, подбужда към извършване на нещо лошо, престъпно.

вдъхновя

вдъхновѝш, мин. св. вдъхновѝх, мин. прич. вдъхновѝл, св. — вж. вдъхновявам.

вдъхновявам

вдъхновя̀ваш, несв. и вдъхновя, св.; Кого. Предизвиквам, възбуждам вдъхновение. Хубавият ден ме вдъхновява. Музиката ме вдъхновява.
вдъхновявам се/вдъхновя се. — Изпадам във вдъхновение. Трудно се вдъхновявам.

вдявам

вдя̀ваш, несв. и вдяна, св.
1. Какво. Вкарвам конец в ухото на игла. Не мога да вдяна конеца.
2. Прен. Жарг. Разбирам, схващам. Вдяваш ли? Нищо не вдявам.

вдяна

вдѐнеш, мин. св. вдя̀нах, мин. прич. вдя̀нал, св. — вж. вдявам.

вдясно

нареч. От дясната страна. Вдясно от мене. Вдясно от пощата е киното.

вегетарианец

мн. вегетариа̀нци, м. Човек, който не яде месо, а само растителна храна.
прил. вегетариански, вегетариа̀нска, вегетариа̀нско, мн. вегетариа̀нски. Вегетариански ресторант.

вегетарианка

мн. вегетариа̀нки, ж. Жена вегетарианец.

вегетариански

вж. вегетарианец

вегетарианство

ср., само ед. Система на хранене, от която са изключени месото и месните продукти.

вегетативен

вегетатѝвна, вегетатѝвно, мн. вегетатѝвни, прил. Който се отнася до растежа на растения и животни.
• Вегетативен орган. — Спец. В ботаниката — орган на растение, който поддържа функциите му (корен, стъбло, листа).

вегетационен

вж. вегетация

вегетация

ж., само ед. Спец. В ботаниката — процес на развитие на растенията, в който се образуват вегетативните им органи.
прил. вегетационен, вегетацио̀нна, вегетацио̀нно, мн. вегетацио̀нни. Вегетационен период.

вегетирам

вегетѝраш, несв. и св.
1. Спец. За растение — развивам се, раста.
2. Прен. Живея без духовни стремежи, без идеали, без да се случва нещо интересно.

веда

мн. вѐди, ж. В българската митология — женско същество, самодива, която броди по нощите и върши зло на хората; бродница.

веданта

Религиозно-философско учение на индуистите, основано на Ведите и техните тълкувания упанишадите, проповядващо единение на човешката душа с единния, макар и многоаспектен, бог.

веди

само мн. Староиндийски литературни творби.

ведизъм

Най-старата религиозна система на Индия, основана на свещените книги Веди.

веднага

нареч. Незабавно, на часа, в мига.

веднъж

нареч.
1. Един път, еднократно. Веднъж в месеца. Хайде още веднъж!
2. Някога, неопределено кога в миналото. Веднъж той отишъл на пазар.
• Веднъж завинаги. — Окончателно; за всякога.

ведомост

ведомостта̀, мн. вѐдомости, ж. Списък с имена; сведение с данни.

ведомствен

вж. ведомство

ведомство

мн. вѐдомства, ср. Учреждение, административна служба.
прил. ведомствен, вѐдомствена, вѐдомствено, мн. вѐдомствени. Ведомствена книжарница. Ведомствени интереси.

ведрина

ж., само ед.
1. Ясно, свежо време.
2. Прен. Душевна бодрост, яснота, спокойствие.

ведро

мн. ведра̀, ср. Дървен съд като кофа за вода, мляко и под.

ведрост

вж. ведър

ведър

вѐдра, вѐдро, мн. вѐдри, прил.
1. Ясен, светъл, свеж. Ведра утрин. Ведро небе.
2. Прен. Бодър, чист, доброжелателен. Ведър поглед. Ведро лице. Ведра усмивка.
същ. ведрост, ведростта̀, ж.

вежда

мн. вѐжди, ж. Всяка от двете ивици косми над очите. Тънки вежди. Дебели вежди. Гъсти вежди. Високи вежди.
• Гледам изпод вежди. — Разг. Гледам, без да вдигам глава, сърдито, враждебно.

веждест

вѐждеста, вѐждесто, мн. вѐждести, прил. Който има големи, дебели вежди, които правят впечатление.

вежлив

вежлѝва, вежлѝво, мн. вежлѝви, прил. Който има или изразява добри обноски, добро държание; учтив, любезен. Вежлив човек. Вежлива молба.
нареч. вежливо. Поздравявам вежливо.
същ. вежливост, вежливостта̀, мн. вежлѝвости, ж. Отнасям се с вежливост. Разменяме си вежливости.

вежливо

вж. вежлив

вежливост

вж. вежлив

веза

вѐзеш, мин. св. вѐзах и веза̀х, мин. прич. вѐзал и веза̀л, несв.; Какво. Шия с разноцветни конци фигурки, шарки; бродирам.
същ. везане, ср.

везане

вж. веза

везба

мн. везбѝ, ж.
1. Само ед. Везане.
2. Направената с везане украса, шарка.

вездесъщ

вездесъ̀ща, вездесъ̀що, мн. вездесъ̀щи, прил.
1. Който е навсякъде, който прониква навсякъде и взема участие във всичко. Не съм вездесъща.
2. Разш. За човек — който много бързо отива от едно място на друго, успява да бъде на различни, на много места (при подчертаване, хиперболизиране на това качество).

везикален

мед. Мехурен, отнасящ се до пикочния мехур.

везико-вагинален

мед. Отнасящ се до пикочния мехур и влагалището, напр. везико-вагинална фистула.

везико-ректален

мед. Отнасящ се до пикочния мехур и правото черво, напр. везико-ректална фистула.

везикула

мед. Малко мехурче с размер до 0,5 сm, изпълнено със светло серозно съдържимо, в резултат на възпалителен процес от вирусна инфекция, алергична реакция и др.

везикуларен

мед. Мехурчест, отнасящ се до везикула, подобен на мехурчета.

везикулозен

мед. Съдържащ много мехурчета, покрит с мехурчета.

везир

мн. везѝри, м. В мюсюлманските държави — висше административно лице, министър.
прил. везирски, везѝрска, везѝрско, мн. везѝрски.

везирски

вж. везир

везмо

мн. везма̀, ср. Везба (във 2 знач.).

везни

мн., везна̀, ж.
1. Теглилка с две блюда, обикн. за мерене на по-малки тежести. Аптекарски везни.
2. Зодиакално съзвездие (м. септември — октомври).

вейвам

вѐйваш, несв. и вейна, св.
1. За вятър — подухвам, полъхвам.
2. За вятър — почвам да вея. Като вейна, не спря три дни.

вейка

мн. вѐйки, ж. Тънко клонче от дърво, обикн. заедно с листата.
• Като вейка. — Разг. Много слаб. Виж я, станала като вейка.

вейна

вѐйнеш, мин. св. вѐйнах, мин. прич. вѐйнал, св. — вж. вейвам.

век

векъ̀т, века̀, мн. вековѐ, (два) вѐка, м.
1. Време от сто години; столетие.
2. Исторически период, епоха, която се характеризира със своя специфика. Векове на робство. Векът на техниката.
• Во веки веков. — Завинаги, вечно.

вековен

веко̀вна, веко̀вно, мн. веко̀вни, прил. Който трае векове; много дълъг. Вековна традиция. Вековни дървета.

вектор

мн. вѐктори, (два) вѐктора, м. Спец. В математиката — величина с определена посока, графически изразявана във вид на линия.
прил. векторен, вѐкторна, вѐкторно, мн. вѐкторни.

векторен

вж. вектор

векувам

веку̀ваш, несв. Живея или пребивавам някъде много дълго, цял век. Няма да векуваме, всички сме смъртни.

велегласен

велегла̀сна, велегла̀сно, мн. велегла̀сни, прил. Остар. Гръмогласен.
нареч. велегла̀сно.

велзевул

мн. велзеву̀ли, м.
1. Според религиозните вярвания — главатарят на дяволите; сатана.
2. Прен. Лукав, коварен човек.

велик

велѝка, велѝко, мн. велѝки, прил.
1. Който значително превъзхожда обичайното. Велик поет. Велико дело.
2. Остар. За чувство, изживяване — много, извънредно силен. Велика радост. Велика вяра.
• Велики пости. — Великденските пости.

великан

мн. велика̀ни, м.
1. Човек с огромен ръст; гигант.
2. Човек с изключителни постижения в своята област; титан. Великани на мисълта.
прил. великански, велика̀нска, велика̀нско, мн. велика̀нски.

великански

вж. великан

великденче

мн. велѝкденчета, ср. Общо название на няколко вида горски цветя, които цъфтят с малки, нежни цветове по Великден.

великодушен

великоду̀шна, великоду̀шно, мн. великоду̀шни, прил. Който е снизходителен към другите; който умее да се абстрахира от дребното. Великодушен човек. Великодушен жест.
същ. великодушие, ср.

великодушие

вж. великодушен

великолепен

великолѐпна, великолѐпно, мн. великолѐпни, прил.
1. Разкошен, прекрасен, блестящ, красив. Великолепна сграда.
2. Който има изключителни качества; отличен. Великолепна книга. Великолепна музика.
нареч. великолепно. Чувствам се великолепно.
същ. великолепие, ср. Блесна с цялото си великолепие.

великолепие

вж. великолепен

великолепно

вж. великолепен

величав

велича̀ва, велича̀во, мн. велича̀ви, прил. Величествен.
същ. величавост, величавостта̀, ж.

величавост

вж. величав

величайши

велича̀йша, велича̀йшо и велича̀йше, мн. велича̀йши, прил. Остар. Извънредно голям, преголям. Величайшо търпение.

величая

велича̀еш, мин. св. велича̀х, мин. прич. велича̀л, несв.; Кого, какво. Провъзгласявам за велик, изключителен. Хайде, стига сме го величали!

величествен

велѝчествена, велѝчествено, мн. велѝчествени, прил. Внушителен, грандиозен; изпълнен с величие.

величество

мн. велѝчества, ср. За назоваване на монарх или в обръщение към него в знак на етикетно-почтително отношение. Негово величество. Ваше величество.

величие

мн. велѝчия, ср.
1. Само ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение.
2. Ирон. Издигнат в обществото човек. Събраха се разни величия.

величина

мн. величинѝ, ж.
1. Спец. Това, което може да се измери, изчисли. Променлива величина.
2. Духовна стойност, значимост. Той е от европейска величина.
3. Остар. Размер, големина.

велможа

мн. велмо̀жи, м. Истор.
1. Знатен и богат сановник. Царски велможи.
2. Пренебр. Големец, управленец с голяма власт, който се държи като господар.

велосипед

мн. велосипѐди, (два) велосипѐда, м. Превозно средство с две колела, което се кара с крака; колело.
прил. велосипеден, велосипѐдна, велосипѐдно, мн. велосипѐдни. Велосипедна гума.

велосипеден

вж. велосипед

велосипедист

мн. велосипедѝсти, м. Човек, който кара велосипед; колоездач.

велпапе

ср., само ед. Мек накъдрен картон за опаковка. Завод за велпапе.

велур

м., само ед.
1. Вид обработена кожа с мъх от едната страна.
2. Памучен или вълнен плат с гъст мъх от лицевата страна.
прил. велурен, велу̀рена, велу̀рено, мн. велу̀рени. Велурено яке.

велурен

вж. велур

вена

мн. вѐни, ж. Спец. В анатомията — кръвоносен съд, по който се движи кръвта от периферията на тялото към сърцето.
прил. венозен, вено̀зна, вено̀зно, мн. вено̀зни. Венозна инжекция.

вендета

ж., само ед. Кръвно отмъщение.

вендуза

мн. венду̀зи, ж. Особена стъклена чаша, която се прилепва към тялото на човек за загряване и раздвижване на кръвта при настинка.

венектазия

мед. вж. флебектазия

венепункция

мед. Пунктиране на вена с игла за вземане на кръв, за прилагане на медикаменти, за венозни вливания.

венерически

венерѝческа, венерѝческо, мн. венерѝчески, прил.
• Венерическа болест. — Спец. В медицината — общо название на заразни болести, предавани по полов път.

венеролог

мн. венероло̀зи, м. Лекар, специалист по венерическите болести.

венец

мн. венцѝ, (два) венѐца, м.
1. Изплетен кръг от цветя и клонки за украса.
2. Коронка за венчавка, която се слага върху главите на булката и годеника.
3. Изработено от метал или нарисувано сияние около главата на светец в икона.
4. Прен. Успешен завършек на трудно и значително дело или най-доброто постижение в някоя дейност. Този роман е венец в творчеството му.
5. Спец. Месестата обвивка на челюстта при корените на зъбите. Венците ме болят.
• Лавров венец. — Венец за награда, в знак на прослава.
• Трънен венец. — Мъка, страдание.

вензел

мн. вѐнзели, (два) вѐнзела, м. Знак, съставен от художествено преплетени начални букви на название, име и пр.; монограм.

венография

мед. вж. флебография

венозен

вж. вена

вентил

мн. вентѝли, (два) вентѝла, м. Спец.
1. Клапан за регулиране на налягането в тръбопровод.
2. Приспособление на вътрешна автомобилна гума, чрез което в нея се вкарва въздух.

вентилатор

мн. вентила̀тори, (два) вентила̀тора, м.
1. Уред с бързовъртящи се перки за раздвижване на въздуха в помещение.
2. Устройство за проветряване на въздуха в помещение.
прил. вентилаторен, вентила̀торна, вентила̀торно, мн. вентила̀торни.

вентилаторен

вж. вентилатор

вентилационен

вж. вентилация

вентилация

ж., само ед.
1. Проветряване на помещения с помощта на особени устройства.
2. Системата от такива устройства и уреди.
прил. вентилационен, вентилацио̀нна, вентилацио̀нно, мн. вентилацио̀нни.

вентилирам

вентилѝраш, несв. и св.; Какво. Проветрявам с вентилатор.
същ. вентилиране, ср.

вентилиране

вж. вентилирам

вентрален

мед. Разположен на предната или обърнат към предната повърхност на тялото.

вентрикул

мед. 1. Стомах.
2. Камера (сърдечна камера), стомахче (мозъчно стомахче).

вентрикуларен

мед. Отнасящ се до някой вентрикул (мозъчно стомахче или камера на сърцето и др. ).

вентрикулография

мед. Рентгенография на сърдечните кухини след впръскване на контрастно вещество в тях.

вентуза

мн. венту̀зи, ж. Вендуза.

венчавам

венча̀ваш, несв. и венчая, св.; Кого.
1. Извършвам църковен обред при сключване на брак. Кой свещеник ви венча?
2. Разг. Участвам във венчавка като кум.
венчавам се/венчая се. — Встъпвам в църковен брак.
същ. венчаване, ср.

венчаване

вж. венчавам

венчавка

мн. венча̀вки, ж. Църковен обред при сключване на брак.
прил. венчален, венча̀лна, венча̀лно, мн. венча̀лни. Венчален пръстен. Венчална рокля.

венчален

вж. венчавка

венчая

венча̀еш, мин. св. венча̀х, мин. прич. венча̀л, св. — вж. венчавам.

венче

мн. венчѐта, ср.
1. Малък венец (в 1 знач.).
2. Булчински накит от изкуствени бели цветя.
3. Приспособление във форма на дъга за придържане на косата в определено положение и за украса, изработено от плат, пластмаса и под.; диадема.
4. Спец. В ботаниката — вътрешната част от цвят на растение, съставена от обагрени листенца.

венчило

мн. венчѝла, ср.
1. Само ед. Венчавка.
2. Остар. Венец (във 2 знач.).

вепър

мн. вѐпри, (два) вѐпъра, м. Диал. Мъжка дива свиня, глиган.

веранда

мн. вера̀нди, ж. Пристройка към къща или голяма тераса със стъклени стени.

вербален

верба̀лна, верба̀лно, мн. верба̀лни, прил.
1. Словесен.
2. Спец. В езикознанието — глаголен.
• Вербална нота. — Спец. Писмено обръщение на дипломатически представител без подпис вместо устна декларация. Връчвам вербална нота.

вербигерация

мед. Многократно повтаряне на едни и същи безсмислени думи или фрази.

вербувам

вербу̀ваш, несв.; Кого. Привличам за участие в дейност, организация.

верев

м., само ед.
• На верев. — Разг. Косо, по диагонал.

верен

вя̀рна, вя̀рно, мн. вѐрни, прил.
1. Предан, привързан, лоялен. Верен приятел. Кучето е най-верният приятел на човека.
2. Който съответства на истината; правилен, точен. Вярно решение.
3. Последователен в действията и характера си. Останах верен на идеята. Верен на себе си.
4. На когото може да се вярва; сигурен, надежден. Верен източник.
5. Безгрешен, безпогрешен. Верен изстрел. Верен усет.
нареч. вя̀рно.
същ. вярност, верността̀, ж.

вересия

мн. вересѝи, ж. Разг.
1. Покупка или продажба на доверие.
2. Обикн. мн. Сума, сметка по покупко-продажба на доверие. Трябва да си оправим вересиите.
• На вересия. — Разг. Без пари, на доверие. Вземам на вересия. Давам на вересия.

верзио

мед. Завъртане на плода в матката с цел да се коригира неблагоприятно положение на плода (напр. седалищно предлежание) в благоприятно главично предлежание. Различават се: външна верзия, класическа комбинирана верзия, комбинирана двупръстна верзия.

верзия

мед. вж. верзио

верига

мн. верѝги, ж.
1. Скачени една за друга железни брънки, колелца; синджир.
2. Ред, линия от хора или от еднородни предмети, разположени един до друг. Разполагаме се във верига. Предавам по веригата. Верига от растения. Планинска верига. Бойна верига.
3. Прен. Низ от повтарящи се еднакви или подобни явления, прояви. Верига от престъпления. Верига от грешки.
4. Остар. Обикн. мн. Окови. Оковавам във вериги. Слягам му вериги.
5. Спец. Приспособление за автомобилни гуми за подобряване на проходимостта при сняг, против боксуване.
6. Спец. В химията — последователност от еднакви атоми. Въглеродни вериги.
прил. верижен, верѝжна, верѝжно, мн. верѝжни (в 1, 2, 3 и 6 знач.). Верижно производство.
• Верижна реакция. — Спец. В химията — всяка самоподдържаща се молекулна или ядрена реакция, продуктите от която предизвикват ново взаимодействие.
• Гъсенична верига. — Широка метална лента, която опасва колелата на тежки машини (трактор, булдозер, танк и под.).
• Електрическа верига. — Спец. Във физиката — затворена система, по която тече електрически ток.

верижен

вж. верига

верижка

мн. верѝжки, ж. Скачени една за друга фино изработени малки брънки, колелца от благороден метал за украшение на шията или на китката и за окачване на украшения.

веризъм

изк. Ватуралистично направление в изкуството, възникнало в Италия в края на XIX в.

верификация

Установяване, удостоверяване на истината; свидетелство.

вермут

мн. верму̀ти, (два) верму̀та, м.
1. Само ед. Подсладено възгорчиво алкохолно питие — вино, подправено с пелин и ароматични растения.
2. Порция или вид от това питие.

верноподаник

мн. вернопо̀даници, м. Остар. Лице, предано на монарха.
прил. верноподанически, вернопо̀даническа, вернопо̀даническо, мн. вернопо̀данически.

верноподанически

вж. верноподаник

верност

верността̀, само ед., ж. Вярност (вж. верен).

вероизповедание

мн. вероизповеда̀ния, ср. Религия; принадлежност към дадена религия.

вероломен

вероло̀мна, вероло̀мно, мн. вероло̀мни, прил. Който изменя; подъл, коварен. Вероломно нападение.
същ. вероломство, ср.

вероломство

вж. вероломен

вероотстъпник

мн. вероотстъ̀пници, м. Пренебр. Лице, което се отказва от религията си.

вероучение

ср., само ед.
1. Учение за основните положения в една религия.
2. Това учение като учебна дисциплина. Имаме час по вероучение.

вероятен

вероя̀тна, вероя̀тно, мн. вероя̀тни, прил.
1. Който може да стане, да се случи, да се осъществи; възможен, допустим. Вероятни дъждове.
2. Правдоподобен. Вероятна ли е тая история?
нареч. вероятно. Вероятно утре ще закъснея.
същ. вероятност, вероятността̀, мн. вероя̀тности, ж. Вероятността е много малка. Трябва да допуснем всички вероятности.

вероятно

вж. вероятен

вероятност

вж. вероятен

версификатор

мн. версифика̀тори, м. Човек, който с лекота реди стихове, който владее до съвършенство поетическата техника, но произведенията му обикн. са лишени от художествена стойност.

версификация

книж. Стихосложение.книж. Стихоплетство.

версия

мн. вѐрсии, ж. Разновидност, вариант. Разказ в нова версия. Тая история има три версии. Кажи своята версия!

вертебрален

мед. Прешленен, отнасящ се до прешлените.

вертеп

мн. вертѐпи, (два) вертѐпи, м. Пренебр.
1. Свърталище на престъпници и/или развратници.
2. Долнопробна кръчма.

вертиго

мед. Световъртеж, виене на свят.

вертикал

мн. вертика̀ли, (два) вертика̀ла, м. Права отвесна линия.
прил. вертикален, вертика̀лна, вертика̀лно, мн. вертика̀лни.

вертикала

мн. вертика̀ли, ж. Вертикал.

вертикален

вж. вертикал

вертолет

мн. вертолѐти, (два) вертолѐта, м. Летателна машина със специална конструкция за вертикално излитане и кацане; хеликоптер.

верую

ср., само ед.
1. Черковен текст, който съдържа основните положения за християнската религия.
2. Прен. Остар. Система от убеждения, възгледи, представи. Неговото революционно верую.

весвам се

вѐсваш се, несв. Вясвам се.

весден

нареч. По цял ден, всеки ден.

весел

вѐсела, вѐсело, мн. вѐсели, прил.
1. Който е в добро разположение на духа; радостен, жизнерадостен, бодър. Весел човек. Много си весел днес.
2. Който изразява или предизвиква радост, бодрост, добро настроение. Весело лице. Весела песен. Весели краски.
3. Прен. Разг. За растение, цвят — свеж, неувяхнал. Много са весели тая сутрин цветята.
4. Който буди смях. Весела история. Весела пиеска.
нареч. весело. Говоря весело.
същ. веселост, веселостта̀, ж.

веселба

мн. веселбѝ, ж. Шумна забава с песни, шеги, ядене и пиене. Веселбата започва. Ударихме го на веселби.

веселие

мн. весѐлия, ср.
1. Само ед. Весело, добро настроение. Обхваща ме веселие.
2. Веселба. Ще бъдат организирани различни веселия.

весело

вж. весел

веселост

вж. весел

веселя

веселѝш, мин. св. веселѝх, мин. прич. веселѝл, несв.; Кого. Развличам, забавлявам. Цяла нощ ни веселиха.
веселя се. — Развличам се, забавлявам се. Цяла нощ се веселихме.

веселяк

мн. веселя̀ци, м. Човек, който умее да весели себе си и другите.

весло

мн. весла̀, ср. Дървена лопата за каране на лодка; гребло.


мн. весла̀, ср. Разг. Грозд или няколко грозда, отрязани заедно с пръчката.

весна се

вѐснеш се, мин. св. вѐснах се, мин. прич. вѐснал се, св. Вясна се.

вест

вестта̀, мн. вѐсти, ж. Съобщение, известие, новина.
• Ни вест, ни кост — (от някого). Разг. Нищо не се знае за някого, защото е заминал и/или не се обажда. Замина миналата година и оттогава — ни вест, ни кост от него.

весталка

мн. веста̀лки, ж. Истор. Жрица в храма на римската богиня Веста, пазителка на вечния огън.

вестибуларен

мед. Отнасящ се до вестибуларния апарат, който се разполага във вътрешността на слепоочната кост.

вестибулум

мед. Предверие — кухина или пространство, което води към друга кухина или канал, напр. предверието на костния лабиринт на вътрешното ухо.

вестибюл

мн. вестибю̀ли, (два) вестибю̀ла, м.
1. Междинно помещение в жилище, апартамент, от което се влиза в околните стаи.
2. Широко проходно помещение между входа и вътрешните помещения в обществени сгради.

вестител

вестѝтелят, вестѝтеля, мн. вестѝтели, м. Човек, който носи и огласява вест; вестоносец.

вестник

мн. вѐстници, (два) вѐстника, м.
1. Периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация.
2. Остар. Вестител. Царският вестник.

вестникар

вестника̀рят, вестника̀ря, мн. вестника̀ри, м.
1. Лице, което работи в редакцията на вестник; журналист.
2. Разг. Издател и/или собственик на вестник.
3. Остар. Вестникопродавец.
същ. умал. вестникарче, мн. вестника̀рчета, ср. (в 3 знач.).
прил. вестникарски, вестника̀рска, вестника̀рско, мн. вестника̀рски. Вестникарски език.

вестникарка

мн. вестника̀рки, ж. Жена вестникар.

вестникарски

вж. вестникар

вестникарство

ср., само ед. Занятие на вестникар.

вестникарче

вж. вестникар

вестникопродавец

мн. вестникопрода̀вци, м. Продавач на вестници.

вестовой

вестово̀ят, вестово̀я, мн. вестово̀и, м. Истор. У нас до Първата световна война — войник, придаден за лични услуги на офицер.

вестоносец

мн. вестоно̀сци, м. Остар. Вестител.

вестя се

вестѝш се, мин. св. вестѝх се, мин. прич. вестѝл се, св. — вж. вестявам се.

вестявам се

вестя̀ваш се, несв. и вестя̀ се, св. Идвам, явявам се за малко; мярвам се. Вестява се от време на време и пак изчезва за цели месеци.

веся

вѐсиш, мин. св. вѐсих и весѝх, мин. прич. вѐсил и весѝл, несв.
1. Какво. Окачвам да виси.
2. Разг. Кого. Обръщам с главата надолу и полюлявам срещу уплаха. Трябва да го весим това дете, много се е уплашило.

ветеран

мн. ветера̀ни, м.
1. Воин, участник в минали войни, сражения. Ветерани от Втората световна война.
2. Прен. Стар, заслужил деец в някоя област.

ветеринар

ветерина̀рят, ветерина̀ря, мн. ветерина̀ри, м. Разг. Ветеринарен лекар или техник.

ветеринарен

ветерина̀рна, ветерина̀рно, мн. ветерина̀рни, прил. Който се отнася до изучаване и лекуване на болестите на домашните животни.
• Ветеринарен лекар. — Лекар, специалист по ветеринарна медицина.
• Ветеринарна медицина. — Наука за болестите по домашните животни и лекуването им.
• Ветеринарен техник. — Лице от средния медицински персонал, помощник на ветеринарния лекар.

ветеринарномедицински

ветеринарномедицѝнска, ветеринарномедицѝнско, мн. ветеринарномедицѝнски, прил. Който се отнася до ветеринарна медицина. Ветеринарномедицински институт.

вето

ср., само ед. Забрана, спиране на решение, закон, постановление от институция, която има това право. Право на вето. Налагам вето. Упражнявам вето. Отлагателно вето.

ветрея

ветрѐеш, мин. св. ветря̀х, мин. прич. ветря̀л, несв.
1. Ветрея се (в 1 знач.).
2. Какво. Размахвам, развявам във въздуха. Вървят и ветреят малки знаменца.
ветрея се. 1. — Развявам се от вятъра. Гледай прането как се ветрее!
2. Прен. Ходя насам-натам, скитам, мотая се. Само се ветрее, нищо не прави. Ходи да се ветрее по разходки, а кой ще ѝ върши работата?

ветрилник

мн. ветрѝлници, (два) ветрѝлника, м. Разг. Пренебр. Помещение, където става течение, където духа. Куче да вържеш, няма да стои в тоя ветрилник.

ветрило

мн. ветрила̀, ср.
1. Неголям сгъваем уред, който се държи в ръка разперен в полукръг и с помахвания на ръката прави хлад на лицето при горещо и задушно време.
2. Платно на лодка или малък кораб.

ветрища

мн. Ветрове.

вж. вятър

ветровит

ветровѝта, ветровѝто, мн. ветровѝти, прил.
1. Който има такова разположение, че вятърът го духа. Ветровито място.
2. През който духа вятър. Ветровито време. Ветровит ден. Ветровита нощ.
нареч. ветровѝто. Тук е ветровито. Днес ще бъде ветровито.

ветромер

мн. ветромѐри, (два) ветромѐра, м. Уред за измерване посоката и скоростта на вятъра.

ветропоказател

ветропоказа̀телят, ветропоказа̀теля, мн. ветропоказа̀тели, (два) ветропоказа̀теля, м. Уред или приспособление за определяне посоката на вятъра.

ветроход

мн. ветрохо̀ди, (два) ветрохо̀да, м. Ветроходка.

ветроходен

ветрохо̀дна, ветрохо̀дно, мн. ветрохо̀дни, прил.
1. За плавателен съд с платна — който се движи от вятъра. Ветроходна лодка. Ветроходна яхта.
2. Който се отнася до плавателни съдове с платна. Ветроходни спортове.

ветроходец

мн. ветрохо̀дци, м. Лице, което управлява ветроходен плавателен съд.

ветроходка

мн. ветрохо̀дки, ж. Разг. Ветроходна лодка.

ветроходство

ср., само ед. Спец. Вид воден спорт с ветроходни съдове.

вехна

вѐхнеш, мин. св. вѐхнах и вехна̀х, мин. прич. вѐхнал и вехна̀л, несв.
1. За растение — губя свежестта си, съхна. Веднага започнаха да вехнат.
2. Прен. Губя свежест, линея, посървам. Нещо му има на тоя човек, виж как бързо вехне. Лицето ѝ започва да вехне.

вехт

вѐхта, вѐхто, мн. вѐхти, прил.
1. Разг. Стар, износен. Вехти дрешки.
2. Остар. Предишен, отдавнашен, някогашен. Вехти рани. Вехти войводи.

вехтея

вехтѐеш, мин. св. вехтя̀х, мин. прич. вехтя̀л, несв. Разг. Постепенно ставам вехт (в 1 знач.). Мебелите почват да вехтеят, трябва да ги сменяме.

вехтория

мн. вехторѝи, ж. Разг. Пренебр. Стар, износен предмет, дреха. Само събира вехтории, нещо май му има.

вехтошар

вехтоша̀рят, вехтоша̀ря, мн. вехтоша̀ри, м.
1. Търговец на стари, износени дрехи, предмети.
2. Пренебр. Лошо облечен, беден човек, който събира всякакви отпадъци; скитник, просяк.
прил. вехтошарски, вехтоша̀рска, вехтоша̀рско, мн. вехтоша̀рски. Вехтошарски магазин.

вехтошарка

мн. вехтоша̀рки, ж. Жена вехтошар.

вехтошарски

вж. вехтошар

вече

нареч.
1. За посочване на предел, завършеност на действие, състояние, признак спрямо определен момент. Когато часовникът звънна, той вече се беше събудил. Вече съм готов, можем да тръгваме. Вече знаех, че обича да лъже, и бях нащрек.
2. За посочване на промяна към момента на говорене. Вече съм голяма. Вече мога да пиша. Вече мога да карам кола.
3. От тоя момент, отсега нататък. Никога вече няма да ти помагам.
4. За подчертаване, за усилване. Вече две години се мотаем с тоя строеж. Вече няколко пъти ти обръщам внимание.
5. Само в превъзходна степен: най-вече. Най-много, още повече. Неизряден е в отношенията си с другите, но най-вече с жена си.

вечен

вѐчна, вѐчно, мн. вѐчни, прил.
1. Който не престава да съществува, няма край; безкраен. Тук е вечна пролет. Никой човек не е вечен.
2. Който не прекъсва; безсрочен. Обещах ѝ вечна любов.
3. Който се повтаря; постоянен. Вечни караници. Вечният въпрос.
нареч. вечно. Ще те обичам вечно. Вечно се карат.

вечер

вечерта̀, мн. вѐчери, ж.
1. Краят на деня след залез слънце до настъпване на нощта. Топли вечери.
2. Тържество, честване, което се провежда по това време. Литературна вечер. Вечер на полската поезия.
3. Нареч. Само ед. По време след залез слънце до настъпване на нощта. Вечер се връщам грохнала от работа. В неделя вечерта.
прил. вечерен, вечѐрна, вечѐрно, мн. вечѐрни (в 1 знач). Вечерна прохлада. Вечерно тържество. Вечерно облекло. Вечерни курсове.
• Добър вечер. — В речевия етикет — поздрав при среща вечер както от страна на говорещия, така и от страна на слушащия.
• От сутрин до вечер. — По цял ден, непрекъснато. От сутрин до вечер не спират да шумят.

вечерен

вж. вечер

вечеринка

мн. вечерѝнки, ж. Остар. Вечерна танцова забава.

вечерник

мн. вечѐрници, (два) вечѐрника, м. Лек, приятен вятър, който духа лятно време привечер.

вечерня

мн. вечѐрни, ж. Църковна служба, която се извършва привечер.

вечеря

мн. вечѐри, ж.
1. Последното хранене — вечер преди нощта.
2. Храната за това последно хранене. Вечерята беше вкусна.
3. Прием по вечерно време, на който се яде и пие. Давам вечеря. Присъствах на вечерята.

вечерям

вечѐряш, несв.; Какво. Ям вечеря (във 2 знач.). Още не съм вечерял. Какво ще вечеряме?

вечно

вж. вечен

вечност

вечността̀, само ед., ж.
1. Качество на вечен.
2. Прен. Отвъдният свят. Пресели се във вечността.

вещ

вѐща, вѐщо, мн. вѐщи, прил. Опитен, изкусен, компетентен.
• Вещо лице. — Спец. Лице със специални познания в определена област, поканено в съда да изкаже компетентно мнение.


вещта̀, мн. вѐщи, ж.
1. Предмет, обикн. за битови нужди. Виж каква красива вещ, за какво ли се използва?
2. Само мн. Общо название на дрехите, бельото, принадлежностите за лично използване. Къде са ми вещите? Сега ще си разположа вещите.
3. Само мн. Багаж. Това ли са вашите вещи?

вещание

вж. вещая

вещая

веща̀еш, мин. св. веща̀х, мин. прич. веща̀л, несв.; Какво.
1. Предсказвам, предричам, пророкувам. Вещаеше зло, и ето — то ни сполетя.
2. Давам признаци, симптоми; предвещавам нещо недобро. Зловещият му смях не вещаеше нищо добро.
същ. вещание, ср. (в 1 знач.).

вещеви

вещева̀, вещево̀, мн. вещевѝ, прил. Спец. В армията — който се отнася до вещи. Вещеви склад.

вещер

мн. вѐщери, м. В българската митология — магьосник, зъл дух.

веществен

вещѐствена, вещѐствено, мн. вещѐствени, прил.
1. Материален. Веществено доказателство.
2. Който се отнася до вещество. Веществени съществителни.

вещество

мн. вещества̀, ср. Това, от което се състоят предметите.
• Сиво вещество. — Спец. В биологията — мозък.

вещина

ж., само ед. Опитност, умение, сръчност. Върши с вещина работата си.

вещица

мн. вѐщици, ж.
1. В българската митология — жена, която прави магии за зло; магьосница.
2. Прен. Разг. Пренебр. Грозна, зла жена.

вещоман

мн. вещома̀ни, м. Лице, обхванато от вещомания.

вещомания

ж., само ед. Повишен интерес към притежаване на вещи (в 1 знач.) за сметка на духовните интереси.

вещоманка

мн. вещома̀нки, ж. Жена вещоман.

вея

вѐеш, мин. св. вях и вѐях или вея̀х, мин. прич. вял и вѐял или вея̀л, несв.
1. За вятър — духам. Вятърът вее.
2. Какво. Правя да се движи, да се развява. Вятърът вее косата ми.
3. Прен. Излъчвам, лъхам, навявам. От гласа ѝ вее хлад.
4. Какво. Чистя зърното от плявата. — вее. Безл. Духа; има вятър. Три нощи вече вее.
вея се. — Люлея се от вятъра, развявам се. По балконите се веят знаменца. Бяга и шлиферът му се вее.

веялка

мн. вея̀лки, ж. Машина за отделяне на зърното от плявата.

веячка

мн. вея̀чки, ж. Веялка.

вживея се

вживѐеш се, мин. св. вживя̀х се, мин. прич. вживя̀л се, св. — вж. вживявам се.

вживотявам

~ се
рядко заприличвам на животно, започвам да се държа като животно

вживявам се

вживя̀ваш се, несв. и вживѐя се, св.; в какво. Вниквам дълбоко, прониквам, преживявам. Много се вживяваш в чуждите проблеми.

взаимен

взаѝмна, взаѝмно, мн. взаѝмни, прил. Който по еднакъв начин се разменя между две страни. Взаимен интерес. Любовта им е взаимна.
същ. взаимност, взаимността̀, ж.

взаимност

вж. взаимен

взаимодействам

взаимодѐйстваш, несв.; с какво/с кого. Намирам се във взаимодействие.

взаимодействие

ср., само ед. Взаимна връзка между предмети и явления, която регулира техните действия.

взаимодействувам

взаимодѐйствуваш, несв. Взаимодействам.

взаимозаменяемост

взаимозаменяемостта̀, само ед., ж. Способност за взаимно заменяне.

взаимоучителен

взаимоучѝтелна, взаимоучѝтелно, мн. взаимоучѝтелни, прил. Който се отнася до система на обучение, при която по-добрите ученици обучават по-слабите или по-малките (през Възраждането). Взаимоучителен метод.

взвод

взво̀дът, взво̀да, мн. взво̀дове, (два) взво̀да, м. Спец. В армията — войскова единица, съставна част на рота.
прил. взводен, взво̀дна, взво̀дно, мн. взво̀дни. Взводен командир.

взводен

вж. взвод

взема

взѐмеш, мин. св. взех, мин. прич. взел, св. — вж. вземам.

вземам

взѐмаш, несв. и взема, св.
1. Какво. Поемам с ръце. Вземи тая книга и я сложи в библиотеката.
2. Какво. Поемам с уста; поглъщам, ям, пия. Лекарства вземаш ли? Вземам аналгин. Вземам отрова.
3. Кого, какво. Водя, отнасям със себе си. Като отида на гости, ще ви взема и вас. Ще ме вземете ли до града? Вземай чантата и бягай!
4. Какво. Получавам, придобивам; купувам. Колко вземаш на месец? Откъде взехте черешите?
5. Кого, какво. Приемам, прибирам; назначавам. Взех това котенце да го гледам. Взех го на квартира. Взеха го на работа в министерството.
6. Разг. Кого. Женя се. Кой ще я вземе такава грозница?
7. Какво. Качвам се да пътувам. Вземам автобуса. Ще взема влак.
8. Разг. Какво. Успешно издържам. Взе ли изпита?
9. Почвам, започвам. Взе да пише по-добре.
вземам се/взема се. 1. — Разг. Появявам се. Откъде се взе пък тоя!
2. Разг. Смятам се, мисля се, възприемам се. Ти май се взе много на сериозно.
вземам си/взема си. — Купувам за себе си. Взехме си нов телевизор.
същ. вземане, мн. взѐмания, ср.
• Вземам/взема интервю. — Интервюирам.
• Вземам/взема преднина. — Изпреварвам.
• Вземам/взема решение. — Решавам.
• Вземам/взема участие. — Участвам.
• Вземам/взема акъла — (на някого). Разг. Смайвам, учудвам (някого).
• Вземам/взема властта. — Идвам на власт.
• Вземам/взема (малко) въздух. — Разг. Поразведрявам се, почивам си за кратко навън.
• Вземам/взема (си) довиждане. — Разделям се, сбогувам се.
• Вземам/взема думата. — Изказвам се.
• Вземам/взема душ. — Къпя се под душ.
• Вземам/взема здравето — (на някого). Разг. Искам много от някого, не му давам мира.
• Вземам/взема мерки. — Предприемам извършване на нещо необходимо.
• Вземам/взема мярка. — Определям размера, необходим за изработване на дреха, обувки или предмет, мебел.
• Вземам/взема отношение. — Казвам своето мнение.
• Вземам/взема под внимание. — Съобразявам се.
• Вземам/взема предвид. — Съобразявам се, отчитам.
• Вземам/взема си бележка. — Съгласявам се с критика, укор.
• Вземам/взема страха — (на някого). Разг. Уплашвам.
• Вземам/взема уроци. — Посещавам уроци срещу заплащане. • Взел-дал. Разг. Изгубил сили, изнемощял. • Вземане-даване. Разг. Взаимоотношения, връзки. Не искам да имам вземане-даване с такива като него.

вземане

вж. вземам

взимам

взѝмаш, несв. Вземам.

взирам се

взѝраш се, несв. и взра се, св.
1. В кого/в какво. Гледам напрегнато, съсредоточено, за да позная, различа, забележа. Той се взря в нея, като че ли за първи път я виждаше.
2. Прен. Внимателно наблюдавам, проучвам, за да преценя, опозная.
същ. взиране, ср.

взиране

вж. взирам се

взискателен

взиска̀телна, взиска̀телно, мн. взиска̀телни, прил. Който има високи изисквания; придирчив, строг. Този преподавател е много взискателен на изпит. Трябва да бъдеш по-взискателен към себе си.
същ. взискателност, взискателността̀, ж. Проявявам взискателност.

взискателност

вж. взискателен

взлом

взло̀мът, взло̀ма, само ед., м. Проникване в помещение чрез разбиване на врата, прозорец и под. Кражба с взлом.

взор

взо̀рът, взо̀ра, мн. взо̀рове и взо̀ри, м. Поглед. Отправям взор.

взра се

взреш се, мин. св. взрях се, мин. прич. взрял се, св. — вж. взирам се.

взрив

взривъ̀т, взрива̀, мн. взрѝвове, (два) взрѝва, м.
1. Избухване, експлозия.
2. Избухливо вещество.
3. Прен. С предлога от. Внезапна силна и шумна проява, предизвикана от някакво чувство. Взрив от ръкопляскания. Взрив от възмущение.
прил. взривен, взрѝвна, взрѝвно, мн. взрѝвни (в 1 и 2 знач.). Взривно вещество.

взривен

вж. взрив

взривя

взривѝш, мин. св. взривѝх, мин. прич. взривѝл, св. — вж. взривявам.

взривявам

взривя̀ваш, несв. и взривя, св.; Какво. Възпламенявам, разрушавам с взрив.
същ. взривяване, ср.

взривяване

вж. взривявам

взятка

разг.
подкуп, рушвет

взятничество

разг.
подкуп, рушвет (от „взятка“)

ви

лично мест. — вж. вие.


притеж. мест. — вж. ваш.

виадукт

мн. виаду̀кти, (два) виаду̀кта, м. Сводест мост над местност, жп линия, шосе и пр.; надлез.

вибратор

мн. вибра̀тори, (два) вибра̀тора, м. Устройство или уред за предизвикване на механични трептения.
прил. вибра̀торен, вибра̀торна, вибра̀торно, мн. вибра̀торни. Вибраторна машина.

вибрационен

вж. вибрация

вибрация

мн. вибра̀ции, ж. Трептене с голяма честота. Подложен на силни вибрации.
прил. вибрационен, вибрацио̀нна, вибрацио̀нно, мн. вибрацио̀нни. Вибрационен масаж.

вибрирам

вибрѝраш, несв. и св.
1. Произвеждам вибрации.
2. Изпитвам вибрации, трептя.
3. Какво. Уплътнявам с вибратор. Вибрирам бетон.

вивариум

мн.вива̀риуми, (два) вива̀риума, м. Помещение или съд за отглеждане на диви животни в условия, имитиращи естествените.

вивификация

мед. Освежаване на краищата на една рана чрез изсичането им, с цел стимулиране на зарастването.

вид

видъ̀т, вида̀, само ед., м. Външност, видим облик, изглед. Видът ти не ми харесва. Имаш добър вид. Видът на къщата вдъхва респект.


видъ̀т, вида̀, мн. вѝдове, (два) вѝда, м.
1. Подразделение в систематиката на предмет, явление и под. — разновидност, тип спрямо общ признак. Видове обучение. Три вида градове по големина. Различни видове стоки.
2. Спец. В биологията — група растения или животни от общ биологичен род, обособени според свои характерни особености.
прил. видов, вѝдова, вѝдово, мн. вѝдови (във 2 знач.).
• Вид на глагола. — Спец. В езикознанието — граматична категория за характеризиране на действието с оглед на неговата цялостност; аспект. Несвършен вид. Свършен вид.

виделее се

мин. св. виделя̀ се, мин. прич. виделя̀ло се, несв.; безл. Просветлява се, разсъмва се.

виделина

ж., само ед. Остар. Светлина.

видело

нареч. Разг. Светло. Охо, то станало видело. Да тръгваме, докато е видело.

виден

вѝдна, вѝдно, мн. вѝдни, прил.
1. Който е достъпен за зрението, забележим. На видно място.
2. Прен. Който изпъква над другите; изтъкнат, бележит, личен. Виден учен.

видение

мн. видѐния, ср. Това, което изниква във въображението ни; привидение, призрак.

видео

ср., само ед. Видеомагнетофон. Купихме си видео. Ще гледаме по видеото нов филм.

видео-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до видеомагнетофон, напр. видеодистрибутор, видеозапис, видеокамера, видеокасета, видеоклип, видеокъща, видеолюбител, видеоразпространение, видеотека, видеофилм.

видеомагнетофон

мн. видеомагнетофо̀ни, (два) видеомагнетофо̀на, м. Апарат за записване и/или възпроизвеждане на образ и звук с помощта на магнитна лента.

видим

вѝдима, вѝдимо, мн. вѝдими, прил.
1. Който се вижда или може да се види. От видимата страна на Луната.
2. Явен, очевиден. С видима тревога.
същ. видимост, видимостта̀, ж. (в 1 знач.). Оттук няма никаква видимост.

видимост

вж. видим

видно

нареч.
• Видно е. — Вижда се, личи. Видно е, че авторът греши.

видов

вж. вид

Видовден

м., само ед. Ден за разплата. Ще дойде видовден и за тебе.

видоизменение

вж. видоизменям

видоизменя

видоизменѝш, мин. св. видоизменѝх, мин. прич. видоизменѝл, св. — вж. видоизменям.

видоизменям

видоизмѐняш, несв. и видоизменя, св.; Какво. Изменям, променям вида на нещо.
същ. видоизменение, мн. видоизменѐния, ср.

видра

мн. вѝдри, ж. Животно със скъпа тъмнокафява кожа, което живее край реки и се храни главно с риба.

видя

вѝдиш, мин. св. видя̀х, мин. прич. видя̀л, св. — вж. виждам.

вие

или съкр. вий, вин. вас, крат. ви, дат. остар. вам, крат. ви, лично мест.
1. Употребява се за посочване на лицата, на които се говори. И вие ли отивате на кино? Довечера ще ви се обадя.
2. Употребява се като учтива форма при обръщение към едно лице. Вие ли сте новият учител по музика? Извинете, може ли да седна до Вас?

виелица

мн. виѐлици, ж. Снежна буря.

виждам

вѝждаш, несв. и видя, св.
1. Имам способността да възприемам със зрението си. Вече не виждам добре. Тя съвсем не вижда, сляпа е.
2. Кого, какво. Възприемам със зрението си. Виждаш ли онова момиче?
3. Кого, какво. Срещам се; срещам, имам среща. Радвам се да ви видя. Ще видиш ли днес Иван?
4. Какво. Наблюдавам, изпитвам, изживявам. Много е ходил, много е виждал. Още нищо не си видял!
5. Какво. Осъзнавам, смятам, преценявам. Видях грешката си. Видях, че така не може повече.
6. Проверявам, осведомявам се. Виж дошла ли е пощата.
виждам се/видя се. 1. — Само мн. Срещаме се. Ще се видим довечера. Често се виждаме из града.
2. Забелязвам се. Оттук техният прозорец не се вижда.
3. Възприемам се, осъзнавам се. Той се виждаше вече студент, когато разбра, че не е приет.
вижда се/види се. — Безл. Личи, ясно е. Видя се, че нищо няма да стане, ами по-добре да тръгваме.
същ. виждане, мн. вѝждания, ср.

виждане

вж. виждам

виза

мн. вѝзи, ж. Заверка на задграничен паспорт, която дава разрешение за излизане от собствената държава, за влизане в чужда държава или за преминаване през чужда държава. Изходна виза. Входна виза. Транзитна виза.
прил. визов, вѝзова, вѝзово, мн. вѝзови. Визов режим.

визирам

визѝраш, несв. и св.
1. Кого, какво. Имам предвид, посочвам. Мене ли визираш с това изказване?
2. Насочвам оптически уред към дадена точка.

визита

и визита, мн. вѝзити и визѝти, ж.
1. Официално посещение; гостуване. Приключи визитата на президента.
2. Лекарско посещение в дома на болен.
прил. визитен и визѝтен, вѝзитна и визѝтна, вѝзитно и визѝтно, мн. вѝзитни и визѝтни.
• Визитна картичка. — Картичка с името, длъжността и адреса на притежателя ѝ, която се поднася при запознанство.

визитация

мн. визита̀ции, ж. Обхождане на болните от лекуващия лекар в болницата по определено време от деня. Минавам на визитация.

визитен

вж. визита

визитка

мн. визѝтки, ж. Визитна картичка.

визов

вж. виза

визон

мн. визо̀ни, (два) визо̀на, м.
1. Дребен хищник от рода на поровете с много ценна кожа.
2. Кожа от такова животно. Палто от визон.

визуален

визуа̀лна, визуа̀лно, мн. визуа̀лни, прил. Който се извършва със зрението или е предназначен за гледане. Визуални средства.
нареч. визуа̀лно.

визус

мед. Зрителна острота.

визьор

мн. визьо̀ри, (два) визьо̀ра, м. Приспособление на фотоапарат, в което се вижда обхватът на обекта за снимане.

вий

лично мест. съкр. — вж. вие.

вик

викъ̀т, вика̀, мн. вѝкове, (два) вѝка, м.
1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.
2. Зов, повик, призив. Вик за помощ. Вик за борба.
3. Прен. Шумна, демонстративна себеизява. Последният вик на модата.

викам

вѝкаш, несв.
1. Издавам вик/викове; крещя. Чуваш ли, някой вика. Защо викаш?
2. Говоря високо. Не викай, говори по-спокойно, не съм глух.
3. Кого. Зова, призовавам, поканвам, повиквам. Викат ме при шефа. Пак трябва да викаме лекар. Викал си ме за нещо.
4. Разг. Какво. Казвам. Какво викаш? А пък той вика, че не може да дойде.
5. Разг. Кого. Именувам, наричам. Как те викат?
викам се. — Разг. Казвам се, именувам се. Как се вика тая птичка? Това се вика работа!
същ. викане, ср.

викане

вж. викам

виканица

мн. вѝканици, ж. Разг. Крясък, глъчка, врява, гюрултия. Какви са тия виканици?

викарен

мед. Заместващ, заместителен.

викарий

вика̀рият, вика̀рия, мн. вика̀рии, м.
1. Епископ, помощник на митрополит.
2. Помощник на католически свещеник.

виквам

вѝкваш, несв. и викна, св. Почвам да викам (в 1, 2, 3 и 4 знач.); викам веднъж или поединично. Поспре малко и пак виква. Викнах лекар. Като викна, не можеш да си представиш, направи ме на нищо.
• Виквам/викна да пея (да плача, да се смея). — Разг. Почвам да пея.

викинги

мн., вѝкинг, м. Средновековни скандинавски морски воини, търговци, разбойници.

викна

вѝкнеш, мин. св. вѝкнах, мин. прич. вѝкнал, св. — вж. виквам.

виконт

мн. вико̀нти, м. Във Франция, Англия: титла на благородник между барон и граф, а също лице, което има тази титла.

викторина

мн. викторѝни, ж. Забавна състезателна игра на отговори на въпроси, обикн. обединени в обща тема. Музикална викторина.

вила

мн. вѝли, ж. Уред за прибиране на слама, сено и под., който се състои от няколко железни зъба и дълга, гладка дървена дръжка.


мн. вѝли, ж. В българската митология — митично женско същество, което обитава горите, реките и бди над хората, намиращи се далече от дома; самовила, самодива.


мн. вѝли, ж. Извънградска къща сред природата за почивка.
прил. вилен, вѝлна, вѝлно, мн. вѝлни. Вилно място. Вилна зона.

вилает

мн. вилаѐти, (два) вилаѐта, м. В Османската империя и днешна Турция — голяма административно-териториална единица, управлявана от валия.

вилен

вж. вила

вилица

мн. вѝлици, ж. Прибор за хранене с четири зъба, с които храната се набожда.
същ. умал. виличка, мн. вѝлички, ж.

виличка

вж. вилица

вилка

мн. вѝлки, ж. Устройство в апарат с раздвоени краища. Вилка на телефон.

вилнея

вилнѐеш, мин. св. вилня̀х, мин. прич. вилня̀л, несв.
1. За природни явления — проявявам се с голяма сила; бушувам. Бурята вилнее.
2. За болест — разпространявам се в големи размери; поразявам, унищожавам. Грипът вилнее вече месец.
3. За хора, групи от хора — безчинствам, грабя, върлувам. Разни крадци вилнеят по домовете на хората, няма кой да ги спре.

вилушка

Диал.
вилица

виме

мн. вѝмета, ср. Млечният орган на някои домашни животни (крава, овца, коза и под.).

вимпел

мн. вѝмпели, (два) вѝмпела, м. Спец. Тясно, триъгълно военно знаме на кораб, когато плава, за идентификация.

вина

мн. винѝ, ж.
1. Простъпка, провинение. Имаш голяма вина.
2. Отговорност за станала щета. Кой ще поеме вината за загубите?
3. Причина с лоши, неблагоприятни последици. Разбрах, че цялата вина е в мене.

винаги

нареч.
1. Всеки път. Винаги ставам рано.
2. По всяко време; всякога. Винаги съм готов за разходка.
3. Постоянно, неизменно. Винаги си купува най-хубавото.

винар

вина̀рят, вина̀ря, мн. вина̀ри, м. Човек, който произвежда и/или продава вино.
прил. винарски, вина̀рска, вина̀рско, мн. вина̀рски. Винарски занаят.

винарница

мн. вина̀рници, ж. Място, помещение, където се произвежда и отлежава вино.

винарски

вж. винар

винарство

ср., само ед.
1. Производство на вино.
2. Занятие на винар.

виндикация

Изискване, предявяване права върху нещо.

виндроуер

мн. виндро̀уери, (два) виндро̀уера, м. Приспособление на комбайн за отделяне на неузрелите класове.

винегрет

м., само ед. Спец. В кулинарията — сос от оцет, олио и др. за подправка на ястия.

винен

вж. вино

винервайс

м., само ед. Бял варовиков прах, който се употребява в бояджийството.

винетка

мн. винѐтки, ж. Малък орнамент за украса на книга.

винкел

мн. вѝнкели, (два) вѝнкела, м.
1. Уред за измерване на прав ъгъл.
2. Пресовано под прав ъгъл желязо.
прил. вѝнкелен, вѝнкелна, вѝнкелно, мн. вѝнкелни. Винкелно желязо.

вино

мн. вина̀, ср.
1. Само ед. Алкохолна напитка от ферментирал гроздов сок. Бяло вино. Червено вино. Сухо вино. Сладко вино.
2. Вид, марка, порция от тая напитка. Какви вина произвеждате? Да изпием по едно вино!
същ. умал. винце, ср.
прил. винен, вѝнена, вѝнено, мн. вѝнени. Винено производство. Винен оцет. Винени складове.

виноват

остар.
виновен

виновен

вино̀вна, вино̀вно, мн. вино̀вни, прил. Който има вина, сторил е вина или изразява вина. Аз не съм виновен. Виновен поглед. Какво ти е виновно животното?
нареч. виновно. Мълчи виновно.
същ. виновност, виновността̀, ж. Доказвам виновността му.

виновник

мн. вино̀вници, м.
1. Виновен човек. Давам виновниците за катастрофата под съд.
2. Разг. Този, който е причина за нещо, обикн. позитивно. Ето главния виновник за осъществяването на нашата среща.

виновница

мн. вино̀вници, ж. Жена виновник.

виновно

вж. виновен

виновност

вж. виновен

винт

вѝнтът, вѝнта, мн. вѝнтове, (два) вѝнта, м.
1. Цилиндричен метален елемент със спирален нарез за съединяване на части чрез завъртане; бурма.
2. Спец. Корабно витло.
същ. умал. винтче, мн. вѝнтчета, ср. (в 1 знач.).
прил. винтов, вѝнтова, вѝнтово, мн. вѝнтови.

винтов

вж. винт

винтовка

мн. винто̀вки, ж. Лека пушка с винтов нарез на цевта.

винтче

вж. винт

винце

вж. вино

виня

винѝш, мин. св. винѝх, мин. прич. винѝл, несв.; Кого, какво. Смятам за виновен, приписвам вина. Все другите виниш, ти никога не си виновен.
виня се. — Виня себе си, обвинявам се. Престани да се виниш, какво можеше да направиш.

виола

мн. вио̀ли, ж. Струнен лъков музикален инструмент, по-голям от цигулката и с по-нисък регистър.

виолетка

мн. виолѐтки, ж. Горска теменужка.

виолетов

виолѐтова, виолѐтово, мн. виолѐтови, прил. Който е с цвят между син и червен; теменужен, лилав.

виолончело

мн. виолончѐла, ср. Четириструнен лъков музикален инструмент, по-голям от виола и по-малък от контрабас; чело.

випуск

мн. вѝпуски, (два) вѝпуска, м. Група от учещи се, които завършват или са завършили по едно и също време, в една година. На срещата дойдоха хора от последните десет випуска на гимназията. Ти от нашия випуск ли си?

випускник

мн. вѝпускници, м. Ученик в последния клас, пред завършване.

вир

виръ̀т, вира̀, мн. вѝрове, (два) вѝра, м.
1. Дълбоко място в река, където течението е слабо.
2. Диал. Локва, гьол.
същ. умал. вирче, мн. вѝрчета, ср. • Вир-вода. Разг. Съвсем мокър. Станах вир-вода, докато дойда.

вираж

мн. вира̀жи, (два) вира̀жа, м. Завой с наклон на едната част.

вирвам

вѝрваш, несв. и вирна, св.; Какво. Виря изведнъж или веднъж. Вирнала глава, кой като нея!

вирея

вирѐеш, мин. св. виря̀х, мин. прич. виря̀л, несв.
1. За растение — раста. По нашия край черешите не виреят. Къде виреят бананите?
2. Разг. За човек, животно — развивам се, чувствам се добре. Не вирее това дете.
3. Прен. Разпространявам се, намирам почва (обикн. за негативно явление). Тук виреят всякакви болести.

вирилизъм

мед. Наличие на мъжки вторични полови признаци у жени. Дължи се на хиперандрогенемия. Наблюдава се повишено окосмяване, задебелен глас, малки гърди, увеличен клитор, аменорея и др.

вирмент

Банков термин: (Директен превод) — форма на плащане по нареждане на платеца, въз основа на което банката задължава сметката му и прехвърля сумата, посочена в нареждането по сметката на получателя.

вирна

вѝрнеш, мин. св. вѝрнах, мин. прич. вѝрнал, св. — вж. вирвам.

вироглав

вирогла̀ва, вирогла̀во, мн. вирогла̀ви, прил. Разг. Непокорен, непослушен, своенравен. Вироглав човек.

виртуален

виртуа̀лна, виртуа̀лно, мн. виртуа̀лни, прил. Който може да се прояви; възможен.

виртуоз

мн. виртуо̀зи, м.
1. Изтъкнат музикант, който владее до съвършенство техниката на свирене.
2. Прен. Изобщо майстор, който е опитен, умел, сръчен.
прил. виртуозен, виртуо̀зна, виртуо̀зно, мн. виртуо̀зни. Виртуозно изпълнение.

виртуозен

вж. виртуоз

вирулентен

мед. Болестотворен, способен да предизвика заболяване.

вирулентност

мед. Болестотворната сила на даден микроорганиъм, способноста на бактерии, вируси и др. да предизвикват заболяване.

вирус

мн. вѝруси, м. Микроорганизъм, причинител на заразна болест.
прил. вирусен, вѝрусна, вѝрусно, мн. вѝрусни. Вирусно заболяване. Вирусна инфекция.

вирусен

вж. вирус

вирусология

ж., само ед. Спец. Дял от микробиологията, в който се изучават вирусите.

вирче

вж. вир

виря

вѝриш, мин. св. вѝрих и вирѝх, мин. прич. вѝрил и вирѝл, несв.; Какво. Издигам, изправям и държа в това положение. Стига си го вирила тоя вестник, пречи ми да гледам.
• Виря глава. — Разг. Надувам се, гордея се, правя се на важен.
• Виря нос. — Разг. Надувам се, държа се високомерно.
• Виря опашка. — Разг. За жена, която си търси мъже.

висвам

вѝсваш, несв. и висна, св. Изведнъж почвам да вися. Виж как висна десният край на картината. Виснали рано-рано, чакат я да отвори магазина.

висилка

мн. висѝлки, ж. Спец. Гимнастически спортен уред — лост на две подпори, който е на определена височина.

висини

мн., висина̀, ж.
1. Въздушното пространство високо над земята. Във висините има птица.
2. Планинско възвишение; височина.

вискоза

ж., само ед.
1. Лепкаво течно вещество, получавано от дървена целулоза.
2. Изкуствена коприна за подплата.
прил. вискозен, виско̀зна, виско̀зно, мн. виско̀зни.

вискозен

вж. вискоза

висна

вѝснеш, мин. св. вѝснах, мин. прич. вѝснал, св. — вж. висвам.

висок

висо̀ка, висо̀ко, мн. висо̀ки, прил.
1. Който е по-голям на дължина от нормалната в направление отдолу нагоре. Висок човек. Високо дърво. Висока сграда. Висока планина.
2. Който превишава средното равнище, средната норма; значителен. Висок смях. Високи цени. Високо кръвно налягане. Високо напрежение.
3. Прен. Изтъкнат по значение, много важен. Висок гост. Висока награда. Висок пост. Висока държавна длъжност.
4. Прен. Отличен, превъзходен. Висока художествена стойност. Висок успех. Високо качество. Високо мнение за себе си.
5. Прен. Възвишен, благороден. Висока принципност. Висок морал.
нареч. високо. Високо в небето. Говоря високо. Вдигни по-високо чадъра!
• На високо равнище. — За преговори, срещи — между държавни ръководители.

високо

вж. висок

високо-

Първа съставна част на сложни думи със значение в голяма степен, много, над средната норма, напр. високоавторитетен, високоблагороден, високодобивен, високодоходен, високоетичен, високоинтелигентен, висококалоричен, висококачествен, висококвалифициран, високообразован, високопоставен, високопродуктивен, високоспециализиран, високохудожествен.

високоговорител

високоговорѝтелят, високоговорѝтеля, мн. високоговорѝтели, (два) високоговорѝтеля, м. Устройство към радиоуредба за възпроизвеждане на по-висок звук, който да се слуша на открити места от много хора.

високомерен

високомѐрна, високомѐрно, мн. високомѐрни, прил. Който проявява или изразява високомерие. Високомерен човек. Високомерен тон.

високомерие

ср., само ед. Презрително или пренебрежително отношение към другите; надменност. Отнасям се с високомерие.

високопарен

високопа̀рна, високопа̀рно, мн. високопа̀рни, прил. Тържествено-надут, а безсъдържателен. Високопарна реч.
нареч. високопарно. Заявявам високопарно.
същ. високопарност, високопарността̀, ж. Без високопарност.

високопарно

вж. високопарен

високопарност

вж. високопарен

високопоставен

високопоста̀вена, високопоста̀вено, мн. високопоста̀вени, прил. Който заема висок административен или обществено-политически пост. Високопоставена персона. Високопоставени гости.

високосен

високо̀сна, високо̀сно, мн. високо̀сни, прил.
• Високосна година. — Всяка четвърта календарна година, която има 366 дни, а не 365.

висон

книж. остар.
някогашна скъпа тъкан

висота

мн. висотѝ, ж.
1. Само мн. Висини.
2. Само ед. Висока степен, високо равнище. Той се издига до висотата на народен поет.
• На висота. — На добро професионално равнище. Филмът е на висота. Всякога изнася лекциите си на висота.

височество

мн. висо̀чества, ср. Титла на лице от царски/кралски произход. Негово височество. Ваше височество.

височина

мн. височинѝ, ж.
1. Качество на висок (в 1 и 2 знач.).
2. Възвишение, хълм. Зад оная височина е селото.
3. Спец. В геометрията — перпендикулярът, спуснат от върха към основата на фигура.
4. Спец. Обикн. мн. В музиката — високите тонове в една мелодия, песен. Вземам височините успешно.
същ. умал. височинка, мн. височинкѝ, ж. (във 2 знач.).

височинка

вж. височина

висулка

мн. вису̀лки, ж.
1. Дребен предмет, окачен или пришит да виси.
2. Само мн. Вледенени капки вода, които висят; шушулка.

висцерален

мед. Отнасящ се до или принадлежащ на вътрешните органи.

висш

вѝсша, вѝсше, мн.вѝсши, прил. Най-висок, най-главен, най-горен в своята област. Висшето общество. Висше училище. Висше духовенство.
• Висше образование. — Най-високата образователна степен, получавана в университет.
• Висш офицер. — Офицер с чин от полковник нагоре.

висшист

мн. висшѝсти, м. Лице с висше образование.

висшистка

мн. висшѝстки, ж. Жена висшист.

вися

висѝш, мин. св. вися̀х, мин. прич. вися̀л, несв.
1. Прикрепен съм за нещо в отвесно положение без опора отдолу. Прането виси на въжетата. Акробатите висят под купола на цирка.
2. Стоя надвесен. Клоните на дървото висят над реката. Облаците висят ниско над селото.
3. Прен. Разг. Прекарвам продължително време някъде в стоене, седене. Цял ден висях по опашки. Виси на балкона и гледа кой минава.
• Вися на главата — (на някого). Досаждам, преча.

витален

вита̀лна, вита̀лно, мн. вита̀лни, прил. Който се отнася до жизнените явления; жизнен, енергичен, бодър, силен.
същ. виталност, виталността̀, ж.

витализъм

Реакционно течение в биологията, което обяснява жизнените процеси, чрез действието на някакво нематериално начало — „жизнена сила“, която се намирала в организма.

виталност

вж. витален

витамин

мн. витамѝни, (два) витамѝна, м.
1. Спец. В биологията — органично вещество, необходимо за нормалната жизнена дейност на организма.
2. Препарат, който съдържа това вещество.
прил. витаминен, витамѝнна, витамѝнно, мн. витамѝнни. Витаминен състав.

витаминен

вж. витамин

витаминозен

витамино̀зна, витамино̀зно, мн. витамино̀зни, прил. Който е богат на витамини. Витаминозна храна.

витая

вита̀еш, мин. св. вита̀х, мин. прич. вита̀л, несв. Невидимо, тайнствено присъствам; кръжа, нося се, рея се. Духът ѝ витае около мене. Витая в облаците.

витиеват

витиева̀та, витиева̀то, мн. витиева̀ти, прил. За думи, изрази — усложнен, претрупан, неестествен; усукан.

витло

мн. витла̀, ср. Перка на самолет, параход, която се привежда в движение с двигател.
прил. витлов, вѝтлова, вѝтлово, мн. вѝтлови.

витлов

вж. витло

витраж

мн. витра̀жи, (два) витра̀жа, м. Орнаментална композиция на прозорец/врата от късчета цветно стъкло.

витрина

мн. витрѝни, ж.
1. Място в магазин откъм улицата за показване и реклама на стоките.
2. Шкаф със стъклени стени или остъклена част от шкаф за поставяне на дребни скъпи, ценни предмети, сервизи и пр.
същ. умал. витринка, мн. витрѝнки, ж. (във 2 знач.).

витринка

вж. витрина

вихрен

вж. вихър

вихрушка

мн. вихру̀шки, ж.
1. Вятър в кръг, който извива в стълб прах и леки предмети.
2. Вихър (в 1 знач.).

вихър

мн. вѝхри, м.
1. Бърз, мощен вятър.
2. Прен. Напрегнат, бурен момент; разгар. Във вихъра на танца. Във вихъра на боя.
прил. вихрен, вѝхрена, вѝхрено, мн. вѝхрени. Вихрен полет. Вихрен бяг. Вихрени страсти.

виц

вѝцът, вѝца, мн. вѝцове, (два) вѝца, м. Кратък забавен разказ с неочакван, остроумен край; анекдот.

вице-

Първа съставна част на сложни думи със значение заместник или помощник, напр. вицегубернатор, вицеканцлер, вицеконсул, вицепрезидент, вицешампион.

вич

обл.
Изкривен гвоздей, винт, свредел

вишегласие

ср., само ед. Остар. Надмощие при гласуване, по-голям брой гласове.

вишна

мн. вѝшни, ж.
1. Овощно дърво, подобно на череша, но с възкисели плодове.
2. Плодът на това дърво.
прил. вишнев, вѝшнева, вѝшнево, мн. вѝшневи. Вишнево дърво. Вишнев сок.

вишнев

вж. вишна

вишновка

ж., само ед. Подсладено алкохолно питие като ликьор, в което са киснали вишни.

вишнуизъм

рел. Клон на индуизма — почитане главно на бог Вишну като закрилник на света.

вишня

мн. вѝшни, ж. Вишна.

вия

вѝеш, мин. св. вих, мин. прич. вил, несв.; Какво.
1. Огъвам във форма на дъга или кръг; извивам.
2. Суча, усуквам. Вия въже.
3. Сбирам в едно, свързвам; плета.
4. Омотавам, навивам.
вия се. 1. — Около какво. Увивам се, обвивам, оплитам.
2. Издигам се нагоре с извивки. Гъсти кълба дим се вият над селото.
3. Криволича, лъкатуша. Реката се вие между хълмовете.
4. Въртя се, кръжа. Орелът се вие над двора.
5. Правя движения, като се огъвам на една и друга страна; кърша се.
• Вие ми се свят. — Разг. Губя равновесие.


вѝеш, мин. св. вих, мин. прич. вил, несв.
1. За куче и други животни — издавам вой. Защо вие това куче?
2. За човек — издавам протяжен вик като вой.
3. За сирена, мотор — издавам продължителен звук. Сирените вият.
4. За вятър — произвеждам шум като вой. Вятърът вие в дърветата.

вкаменелост

вкаменелостта̀, мн. вкаменѐлости, ж. Обикн. мн. Запазени в някои скали останки от растения и животни, живели преди хиляди години.

вкаменя се

вкаменѝш се, мин. св. вкаменѝх се, мин. прич. вкаменѝл се, св. — вж. вкаменявам се.

вкаменявам се

вкаменя̀ваш се, несв. и вкаменя̀ се, св.
1. Ставам на камък; ставам твърд като камък.
2. Прен. От какво. Застивам, не мърдам, вцепенявам се. Вкамених се от страх. Вкамених се от ужас.

вкарам

вка̀раш, св. — вж. вкарвам.

вкарвам

вка̀рваш, несв. и вкарам, св.
1. Кого, какво. Правя нещо да влезе вътре в друго; вмъквам, втиквам. Вкарах колата в гаража.
2. Кого, какво. Заставям да влезе; затварям, въвеждам. Вкарай кокошките в курника! Вкараха го в затвора.
3. Кого. Ставам причина някой да пострада, да сгреши. Ще ме вкараш в беля.

вкисвам

вкѝсваш, несв. и вкисна, св. Вкисвам се.
вкисвам се/вкисна се. 1. — Ставам кисел, развалям се. Супата се е вкиснала. Това вино съвсем се е вкиснало.
2. Прен. Разг. Развалям си настроението, ставам раздразнителен. Какво пак си се вкиснал?

вкисна

вкѝснеш, мин. св. вкѝснах, мин. прич. вкѝснал, св. — вж. вкисвам.

включа

вклю̀чиш, мин. св. вклю̀чих, мин. прич. вклю̀чил, св. — вж. включвам.

включвам

вклю̀чваш, несв. и включа, св.
1. Кого, какво. Прибавям, присъединявам към състава на нещо друго. А данъка включвате ли? Ще ме включите ли в списъка?
2. Какво. Пускам да работи, да се задейства. Включи печката!
3. Прен. Жарг. Разбирам, досещам се. Ей, най-после включи!
включвам се/включа се. — Вземам участие в нещо; присъединявам се. Ще се включиш ли в стачката? И той се включи в разговора.

включително

нареч. Заедно със; като се смята и; в това число и.

вкова

вковѐш, мин. св. вкова̀х, мин. прич. вкова̀л, св. — вж. вковавам.

вковавам

вкова̀ваш, несв. и вкова, св.; Какво.
1. Вкарвам с чукане.
2. Прен. Насочвам поглед, втренчвам се. Вковах очи в него.
вковавам се/вкова се. — От какво. Вдървявам се, вцепенявам се.

вкокаля се

вкокалѝш се, мин. св. вкокалѝх се, мин. прич. вкокалѝл се, св. — вж. вкокалявам се.

вкокалявам

вкокалявам се, вкокаляваш се, несв. и вкокаля се, св. Ставам твърд като кокал.

вкокалявам се

вкокаля̀ваш се, несв. и вкокаля̀ се, св. Ставам твърд като кокал.

вкопавам

вкопа̀ваш, несв. и вкопая, св.; Какво. Заравям единия край на нещо за устойчивост в земята. Вкопахме коловете.
вкопавам се/вкопая се. — Заравям се, вдълбавам се.

вкопая

вкопа̀еш, мин. св. вкопа̀х, мин. прич. вкопа̀л, св. — вж. вкопавам.

вкопча

вко̀пчиш, мин. св. вко̀пчих, мин. прич. вко̀пчил, св. — вж. вкопчвам.

вкопчвам

вко̀пчваш, несв. и вкопча, св.; какво, в какво. Хващам здраво, държа и притискам. Вкопчих ръце в храстчето и така висях, докато той дойде.
вкопчвам се/вкопча се. — В какво/в кого. Държа се здраво, притискам се. Вкопчил се в крака му и не го пуска.

вкореня

вкоренѝш, мин. св. вкоренѝх, мин. прич. вкоренѝл, св. — вж. вкоренявам.

вкоренявам

вкореня̀ваш, несв. и вкореня, св.; Какво.
1. Правя да хване корен.
2. Прен. Правя да проникне дълбоко; закрепвам, внедрявам. Не можах това да го вкореня в съзнанието ти.
вкоренявам се/вкореня се. 1. — За растение — хващам корен.
2. Прен. Прониквам дълбоко; закрепвам се, внедрявам се. Беше се вкоренил много вреден навик в него.

вкочаня

вкочанѝш, мин. св. вкочанѝх, мин. прич. вкочанѝл, св. — вж. вкочанявам.

вкочанявам

вкочаня̀ваш, несв. и вкочаня, св.; Какво. Правя да стане твърд като кочан.
вкочанявам се/вкочаня се. — Ставам твърд като кочан. Ръцете ми се вкочаниха от тая ледена вода.

вкочанясам

вкочаня̀саш, св. — вж. вкочанясвам.

вкочанясвам

вкочаня̀сваш, несв. и вкочанясам, св.; Какво. Вкочанявам.

вкратце

нареч. Остар. Накратко.

вкупом

нареч. Всички на едно място; всички заедно.

вкус

вкусъ̀т, вкуса̀, мн. вку̀сове, м.
1. Само ед. Едно от петте сетива, чийто орган е езикът и вътрешността на устата.
2. Само ед. Усещане на езика, в устата или свойство на храната, източник на това усещане. Никакъв вкус не усещам. Тия круши нямат никакъв вкус. Лимоните са кисели на вкус.
3. Склонност, пристрастие, предпочитание. Съобразяваме се с вкусовете на масовия зрител. Имам вкус към такава музика.
4. Само ед. Усет, разбиране за изящното, красивото, естетичното. Облича се с вкус.
прил. вкусов, вку̀сова, вку̀сово, мн. вку̀сови (в 1 и 2 знач.). Вкусови усещания.

вкусвам

вку̀сваш, несв. и вкуся, св.
1. Опитвам, пробвам вкуса на ядене, храна. Вкуси от яденето за сол!
2. Ям, пия малко или за пръв път. Вкуси от краставицата и му загорча. Никога не съм вкусвал такъв разкошен плод.
3. Прен. Изпитвам, преживявам. Вкусих малко от живота на богаташите.

вкусен

вку̀сна, вку̀сно, мн. вку̀сни, прил. Приятен на вкус. Вкусна ли е тортата?
нареч. вкусно.

вкусно

вж. вкусен

вкусов

вж. вкус

вкуся

вку̀сиш, мин. св. вку̀сих, мин. прич. вку̀сил, св. — вж. вкусвам.

вкъщи

нареч. У дома. Отивам вкъщи. Довечера ще бъда вкъщи.

влага

ж., само ед.
1. Вода или гъсти водни па̀ри по предмети, във въздуха или проникнали в предметите; мокрота.
2. Прен. Сълзи, пот.

влагалище

мн. влага̀лища, ср. Входната част от женските полови органи.
прил. влагалищен, влага̀лищна, влага̀лищно, мн. влага̀лищни.

влагалищен

вж. влагалище

влагам

вла̀гаш, несв. и вложа, св.
1. Какво. Внасям пари в банка или ги употребявам за нещо, от което очаквам полза, печалба. Ще вложа тия пари в банката. Вложих хиляди в тоя строеж.
2. Какво. Прилагам, полагам, отдавам. Влагам труд. Влагам ум. Влагам сърце. Влагам особен смисъл. Влагам енергия.

влагомер

мн. влагомѐри, (два) влагомѐра, м. Уред за измерване влажността на въздуха.

владам

остар.
владея

владелец

мн. владѐлци, м. Спец. В правото — този, който владее недвижима собственост; собственик, притежател.

владение

мн. владѐния, ср.
1. Територия, която е под нечия власт. Обширни владения.
2. Обширен имот, който е притежание на някого. Това са частни владения.
3. Спец. Само ед. В правото — упражняване на власт върху имот, който собственикът използва лично или чрез друго лице. Влизам във владение. Упражнявам правото си на владение.

владетел

владѐтелят, владѐтеля, мн. владѐтели, м. Остар. Лице, което управлява, държи властта.

владетелка

мн. владѐтелки, ж. Жена владетел.

владея

владѐеш, мин. св. владя̀х, мин. прич. владя̀л, несв.
1. Какво. Имам своя собственост. Владея цялата тая гора.
2. Имам под своя власт; властвам, управлявам. Славяните са владеели тези земи. Една мисъл владееше съзнанието му.
3. Какво. Умея, зная. Владея няколко чужди езика.
4. Какво. В състояние съм да контролирам. Не владее нервите си.
владея се. — В състояние съм да се контролирам. Умее да се владее.

владика

мн. владѝки, м. Висше православно духовно лице; архиерей, епископ.

влажен

вла̀жна, вла̀жно, мн. вла̀жни, прил.
1. Който е пропит с влага. Влажен въздух. Влажна стая.
2. Който е покрит с пот, сълзи. Влажно чело.
3. За поглед, очи — който има блясък. Влажни очи. Влажен поглед.
същ. влажност, влажността̀, ж. Висока влажност.

влажнея

влажнѐеш, мин. св. влажня̀х, мин. прич. влажня̀л, несв.
1. Имам още влага, не съм сух. Прането влажнее, нека постои още малко.
2. Ставам все по-влажен. Всичко влажнее в тая стая.

влажност

вж. влажен

влак

вла̀кът, вла̀ка, мн. вла̀кове, (два) вла̀ка, м. Превозно средство от скачени вагони, теглени по релси от локомотив. Бърз влак. Товарен влак.
прил. влаков, вла̀кова, вла̀ково, мн. вла̀кови. Влакова композиция.

влакнест

вла̀кнеста, вла̀кнесто, мн. вла̀кнести, прил. Който е съставен от влакна; покрит с влакна.

влакно

мн. влакна̀, ср.
1. Естествена нишка от вълна, коприна, памук, от стъблото или плода на някои растения. Вълнени влакна. Копринени влакна. Влакно от кокосов орех.
2. Изкуствена или синтетична нишка, която се използва като суровина за тъкани.
3. Спец. Междуклетъчно образувание в тъканите на живите същества. Мускулно влакно.

влаков

вж. влак

власат

власа̀та, власа̀то, мн. власа̀ти, прил.
1. Разг. Космат.
2. Който е с дълги влакна.

власеница

мн. власенѝци, ж. Истор. Груба дреха от козина, каквато са носели отшелниците на голо.

власинка

мн. власѝнки, ж. Косъмче; космовиден израстък.

власт

властта̀, мн. вла̀сти, ж.
1. Само ед. Право и възможност да се разпореждам, да подчинявам на своята воля. Дадохме му голяма власт.
2. Държавно управление и неговите органи. Идвам на власт. Местните власти. Предадохме го на властите.
3. Само ед. Силно влияние, въздействие. Във властта на порока.

властвам

вла̀стваш, несв.
1. Упражнявам политическа власт. Властваха толкова години и пак не се отказват.
2. Разпореждам се, подчинявам на своята воля. Обича да властва.
3. Упражнявам силно влияние, въздействие. Емоциите му властват над разума.

властвувам

вла̀ствуваш, несв. Властвам.

властелин

мн. властелѝни, м. Остар. Владетел, господар.

властен

вла̀стна, вла̀стно, мн. вла̀стни, прил.
1. Който обича да се разпорежда. Властна жена.
2. Който съдържа или изразява желание да подчинява другите на своята воля. Властни жестове. Властен поглед.
нареч. властно.

властник

мн. вла̀стници, м. Пренебр. Лице, което има политическа или държавна власт. Новите властници.

властно

вж. властен

влача

вла̀чиш, мин. св. вла̀чих и влачѝх, мин. прич. вла̀чил и влачѝл, несв.
1. Кого, какво. Тегля, мъкна след себе си. Колата го влачила десетина метра.
2. Кого, какво. Нося едва-едва, мъкна с труд. Спомни си как влачеше камъните за оградата.
3. Разг. Пренебр. Какво/кого, На кого. Водя със себе си, натрапвам; домъквам. Почна да ми влачиш всякакви хора.
4. Какво. За вода — нося със себе си, отнасям.
5. Разг. Какво. Протакам, забавям. Влачите моя въпрос вече половин година.
6. Какво. Обработвам, разчепквам на дарак. Ходихме да влачим вълната.
влача се. 1. — Пълзя или ходя бавно, с мъка, с усилие. Влачил съм се по корем, толкова бях закъсал. Едва се влачеха от изтощение.
2. Разг. Пренебр. Ходя с някого, след някого или при някого. Все заедно се влачат. Не мога да се отърва от него, непрекъснато се влачи с мене. Като почнаха да ми се влачат, ужас!
3. Прен. Разг. Изоставам, закъснявам, бавя се. Докога ще се влачиш с това твое учение, другите завършиха и забравиха.
същ. влачене, ср. С влачене.

влачене

вж. влача

влачешката

нареч. Влачешком.

влачешком

нареч. Като се влача (в 1 знач.).

вледеня

вледенѝш, мин. св. вледенѝх, мин. прич. вледенѝл, св. — вж. вледенявам.

вледенявам

вледеня̀ваш, несв. и вледеня, св.; Кого, какво.
1. Правя да стане леден.
2. Правя да стане леденостуден, да измръзне.
3. Прен. Правя да се скове, да изтръпне от страх, ужас. Тая ужасна мисъл я вледеняваше.
вледенявам се/вледеня се. 1. — Замръзвам, премръзвам. Вледених се от студ.
2. Прен. Изтръпвам, сковавам се от страх, ужас; смразявам се, парализирам се. Слушах го и все повече се вледенявах от страх.

влека

влечѐш, мин. св. вля̀кох, мин. прич. вля̀къл, несв.
1. Кого, какво. Влача (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
2. Кого. Увличам, привличам. Влече ме математиката.
3. Прен. Само в трето лице, ед. и мн. Причинявам (обикн. негативна последица). Това влече след себе си огромни неприятности.
влека се. — Влача се (в 1 знач.).

влекач

мн. влека̀чи, (два) влека̀ча, м. Кораб или автомобил, чиято функция е да влачи, тегли след себе си друг кораб, съоръжение, товар.

влетя

влетѝш, мин. св. влетя̀х, мин. прич. влетя̀л, св. — вж. влитам.

влетявам

влетя̀ваш, несв. Влитам.

влечение

ср., само ед.
1. Стремеж, наклонност. Имам влечение. Нямам влечение към математиката.
2. Стремеж за интимна близост.

влечуго

мн. влечу̀ги, ср.
1. Гръбначно животно, което влачи тялото си при движение, без крака или с къси крака и с люспесто тяло.
2. Прен. Пренебр. Човек без достойнство и собствено мнение, който е готов да угодничи, за да успее.

влея

влѐеш, мин. св. влях, мин. прич. влял, св. — вж. вливам.

вливам

влѝваш, несв. и влея, св.; Какво.
1. Добавям, вкарвам течност. Вливам кръв.
2. Прен. Добавям, внасям допълнително. Вливам бодрост. Вливам оптимизъм.
вливам се/влея се. 1. — За река, вода — втичам се. Река Дунав се влива в Черно море.
2. Прен. Присъединявам се. Вляхме се в множеството.

влизам

влѝзаш, несв. и вляза, св.
1. Прониквам вътре в нещо. Влизам в стаята.
2. Вмествам се, побирам се в нещо. Тая папка не може да влезе в чантата.
3. Постъпвам. Влязох в университета. Влязох в казармата. Влязох в болницата. Влязох в затвора.
4. Включвам се, ставам член. Кой влиза в комисията?
5. Започвам. Законът влезе в действие. Влиза в употреба.
• Влизам/вляза в крак. — Настигам, изравнявам се. Влизам в крак с модата.
• Влизам/вляза в положението — (на някого). Съчувствам.
• Влизам/вляза в работа. — Разг. Полезен съм. Това не може да ми влезе в работа.
• Влизам/вляза в сила. — Почвам да действам, да важа. Законът влезе в сила.
• Влизам/вляза вътре. — Разг. Загубил съм.
• Влизам/вляза под кожата — (на някого). Разг. Сближавам се премного с някого и почвам да го манипулирам в своя полза.

влитам

влѝташ, несв. и влетя, св.
1. Летейки, прониквам някъде.
2. Прен. Влизам стремително; нахълтвам. Той направо влетя в стаята.

влияние

мн. влия̀ния, ср.
1. Въздействие. Оказвам влияние. Изпитвам влияние. Под влиянието на приятелите си.
2. Само ед. Авторитет, власт, престиж. Имам влияние.

влиятелен

влия̀телна, влия̀телно, мн. влия̀телни, прил. Който има влияние (във 2 знач.). Той е влиятелна личност.
същ. влиятелност, влиятелността̀, ж.

влиятелност

вж. влиятелен

влияя

влия̀еш, мин. св. влия̀х, мин. прич. влия̀л, несв. Оказвам влияние (в 1 знач.). Той влияе върху дъщеря ми. Това ми влияе лошо.
влияя се. — От какво/от кого. Изпитвам влияние (в 1 знач.). Много се влияе от него.

влог

вло̀гът, вло̀га, мн. вло̀гове, (два) вло̀га, м.
1. Пари, внесени в банка. Спестовен влог. Имам влог. Влоговете на гражданите.
2. Прен. Принос. С това изследване той прави ценен влог в науката.
прил. влогов, вло̀гова, вло̀гово, мн. вло̀гови (в 1 знач.). Влогова книжка.

влогов

вж. влог

вложа

вло̀жиш, мин. св. вло̀жих, мин. прич. вло̀жил, св. — вж. влагам.

вложение

мн. вложѐния, ср. Пари, които се влагат в нещо, от което се очаква печалба, полза. Това е добро вложение.

вложител

вложѝтелят, вложѝтеля, мн. вложѝтели, м. Този, който прави или има влог (в 1 знач.).

влоша

влошѝш, мин. св. влошѝх, мин. прич. влошѝл, св. — вж. влошавам.

влошавам

влоша̀ваш, несв. и влоша, св.; Какво. Правя да стане лош или по-лош. Това влоши моето материално положение.
влошавам се/влоша се. — Ставам лош или по-лош. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден.

влъхва

мн. влъ̀хви, м.
1. Древен мъдрец, гадател.
2. Остар. Пренебр. Хитрец, разбойник.

влюбвам се

влю̀бваш се, несв. и влю̀бя се, св.; в кого/в какво. Обхваща ме, изпълва ме любовно чувство и/или чувство на силна привързаност. Влюбих се в нея от пръв поглед. Той се влюби в новата си кола.

влюбен

влю̀бена, влю̀бено, мн. влю̀бени, прил. Който изпитва или изразява любовно чувство и/или чувство на силна привързаност. Нали виждаш, че е влюбена. Влюбен поглед. Влюбен в работата си.
нареч. влюбено. Гледам влюбено.

влюбено

вж. влюбен

влюбчив

влюбчѝва, влюбчѝво, мн. влюбчѝви, прил. Който се влюбва лесно. Влюбчива натура.
същ. влюбчивост, влюбчивостта̀, ж.

влюбчивост

вж. влюбчив

влюбя

да се влюбя, влюбиш се, мин. св. влюбих се, мин. прич. влюбил се, св. — вж. влюбвам се.

влюбя се

влю̀биш се, мин. св. влю̀бих се, мин. прич. влю̀бил се, св. — вж. влюбвам се.

вляво

нареч. От лявата страна. Вляво от мене. Вляво от киното е пощата.

вляза

влѐзеш, мин. св. вля̀зох, мин. прич. вля̀зъл, св. — вж. влизам.

вманиача

вманиа̀чиш, мин. св. вманиа̀чих, мин. прич. вманиа̀чил, св. — вж. вманиачавам.

вманиачавам

вманиача̀ваш, несв. и вманиача, св.; Кого. Правя да стане маниак.
вманиачавам се/вманиача се. — Ставам маниак. Вманиачил се е на тема футбол.

вмесвам

вмѐсваш, несв. и вмеся, св.; кого, в какво. Забърквам, замесвам. Не ме вмесвай във вашите разправии.
вмесвам се/вмеся се. 1. — Вземам участие в нещо, намесвам се. Реши да се вмеси в обсъждането.
2. Ставам участник в чужда работа; набърквам се. Що се вмесваш в нашия живот?

вмествам

вмѐстваш, несв. и вместя, св.; Какво. Поставям, побирам; вмъквам. Струва ми се, че не можеш го вмести тук.
вмествам се/вместя се. — Побирам се, вмъквам се в ограничено или определено място, време. Колко души можем да се вместим в тая стая? Ще успееш ли да се вместиш в рамките на десет минути?
същ. вместване, ср.

вместване

вж. вмествам

вместилище

мн. вместѝлища, ср. Място, съд, резервоар за вместване, разполагане на нещо. Главно вместилище.

вместимост

ж., само ед. Способност за вместване на едно или друго количество в нещо.

вместо

предлог. За означаване на замяна на едно лице, предмет, обстоятелство с друго лице, предмет, обстоятелство. Нека да отида вместо тебе. Обуй си вместо тия другите обувки! Вместо към университета зави към центъра.
• Вместо да. — Съюз. Въвежда подчинено изречение за изключване на действието, изразено с глагола в това изречение, поради замяната му с друго действие, посочено в главното изречение. Вместо да ми пречиш тук, по-добре иди се поразходи!

вместя

вмѐстиш, мин. св. вмѐстих, мин. прич. вмѐстил, св. — вж. вмествам.

вмеся

вмѐсиш, мин. св. вмѐсих, мин. прич. вмѐсил, св. — вж. вмесвам.

вметна

вмѐтнеш, мин. св. вмѐтнах, мин. прич. вмѐтнал, св. — вж. вмятам.

вмешателство

мн. вмеша̀телства, ср. Намеса в чужди дела, за да се окаже въздействие. Не търпя никакво вмешателство.

вмирисвам

вмирѝсваш, несв. и вмириша, св.; Кого, какво. Изпълвам с лоша миризма; правя да добие лош мирис. Това сирене вмириса хладилника. Вмириса ме на цигари.
вмирисвам се/вмириша се. — Добивам лош мирис. Вмирисахме се на чесън.

вмириша

вмирѝшеш, мин. св. вмирѝсах, мин. прич. вмирѝсал, св. — вж. вмирисвам.

вмъквам

вмъ̀кваш, несв. и вмъкна, св.
1. Какво. Вкарвам, пъхам в нещо, където вече няма място. Ще можеш ли да вмъкнеш още едно одеяло горе?
2. Кого. Вкарвам, въвеждам насила или тайно, незабелязано. Тя се дърпаше, но той успя да я вмъкне в стаичката. Искаш ли да те вмъкна без пари в залата?
3. Кого. Привличам, въвличам. Опитваш се да ме вмъкнеш във вашите истории.
4. Какво. Прибавям, добавям. Трябва да вмъкнем този пасаж ето тук.
вмъквам се/вмъкна се. 1. — Влизам някъде с усилие или бързо, незабелязано, тайно, без разрешение. И както си беше с дрехите, той се вмъкна в леглото. Вмъкнах се в чуждия дом.
2. Възниквам, появявам се (обикн. за нещо отрицателно). Някакво тревожно чувство се вмъкваше в него и го превземаше.

вмъкна

вмъ̀кнеш, мин. св. вмъ̀кнах, мин. прич. вмъ̀кнал, св. — вж. вмъквам.

вмятам

вмя̀таш, несв. и вметна, св.; Какво. Прибавям набързо дума, израз в устен разговор.

внасям

вна̀сяш, несв. и внеса, св.
1. Кого, какво. Нося вътре в нещо. Внесе ли прането? Внесох я на ръце в стаята.
2. Какво. Доставям от чужбина. Започнахме да внасяме дори зеленчуци.
3. Какво. Влагам пари в банка. Внесох заплатата си.
4. Какво. Плащам такса, задължение и под. Внесе ли данъка?
5. Какво. Включвам, добавям. Внасям нови елементи в строежа на стиха. Внасям поправки в текста.
6. Какво. Предизвиквам, причинявам. Той внесе радост вкъщи. Тя внесе оживление в залата с изказването си.

внедря

внедрѝш, мин. св. внедрѝх, мин. прич. внедрѝл, св. — вж. внедрявам.

внедрявам

внедря̀ваш, несв. и внедря, св.; Какво. Въвеждам в употреба. Внедриха изобретението си в производството.
същ. внедряване, ср.

внедряване

вж. внедрявам

внезапен

внеза̀пна, внеза̀пно, мн. внеза̀пни, прил. Който става или започва изведнъж, бързо, неочаквано. Внезапен удар. Внезапен дъжд.
нареч. внезапно. Внезапно той изкрещя.

внезапно

вж. внезапен

внеса

внесѐш, мин. св. внѐсох, мин. прич. внѐсъл, св. — вж. внасям.

вниквам

внѝкваш, несв. и вникна, св.; в какво. Прониквам мислено, за да разбера същината. Не е свикнал да вниква в текста.

вникна

внѝкнеш, мин. св. внѝкнах, мин. прич. внѝкнал, св. — вж. вниквам.

внимавам

внима̀ваш, несв.
1. Съсредоточавам вниманието си. Внимавайте, моля, не се разсейвайте!
2. Следя с внимание. Внимавай къде стъпваш! Внимавай да не паднеш!
3. Действам предпазливо, с внимание. Внимавай, като пътуваш! Внимавайте, моля, причинявате ми болка!

внимание

ср., само ед.
1. Съсредоточеност на мисълта, зрението и/или слуха върху предмет, явление, действие. Обръщам внимание. Отнасям се с внимание. Привличам вниманието му. Отделям внимание. В центъра на вниманието. Вземам под внимание. Отвличам вниманието му. Моля за внимание.
2. Любезно, грижливо отношение. Обкръжавам с внимание. Обграждам с внимание.

внимателен

внима̀телна, внима̀телно, мн. внима̀телни, прил.
1. Който умее да съсредоточава вниманието си или изразява съсредоточеност на вниманието. Внимателният читател веднага ще забележи. Внимателен поглед.
2. Учтив, любезен. Бяхте много внимателен. Внимателен човек.
3. Който действа предпазливо; предпазлив. Трябва да бъдеш много внимателен какво говориш.
нареч. внимателно.

внимателно

вж. внимателен

внос

вно̀сът, вно̀са, само ед., м. Доставка на стоки от чужбина за вътрешния пазар. Вносът ще се разшири. Прекратява се вносът от тая страна.
прил. вносен, вно̀сна, вно̀сно, мн. вно̀сни. Вносни стоки. Вносна продукция.
• Членски внос. — Периодично плащана парична сума за членство в партия, клуб, организация.

вносен

вж. внос

вносител

вносѝтелят, вносѝтеля, мн. вносѝтели, м.
1. Човек, който внася пари в банка.
2. Този, който внася стоки от чужбина.
3. Този, който внася нещо за обсъждане в някакъв форум. Вносител на проект. Вносител на предложение за промяна в текста.

вноска

мн. вно̀ски, ж. Парична сума, която периодично се внася за изплащане на задължение или за добиване на определено право. Месечна вноска. Изплащам на вноски.

внук

вну̀кът, вну̀ка, мн. вну̀ци, м.
1. Син на сина или дъщеря ми.
2. Прен. Потомък. Това да се знае и помни от нашите внуци.
същ. умал. внуче, мн. вну̀чета, ср.
същ. умал. внученце, мн. вну̀ченца, ср.

внуче

вж. внук

внученце

вж. внук

внучка

мн. вну̀чки, ж. Дъщеря на сина или дъщеря ми.

внуша

внушѝш, мин. св. внушѝх, мин. прич. внушѝл, св. — вж. внушавам.

внушавам

внуша̀ваш, несв. и внуша, св.; какво, на кого.
1. Влияя върху съзнанието с цел да наложа определено убеждение или поведение. Непрекъснато му внушавам, че трябва да учи упорито.
2. Вдъхвам, будя, предизвиквам, натрапвам. Внушавам страх у подчинените си.
внушавам си/внуша си. — Натрапвам на съзнанието си, втълпявам си. Внушил си е, че всички го преследват.

внушение

мн. внушѐния, ср. Въздействие върху нечие съзнание с цел да се наложи определено убеждение или поведение. И моля, без внушения! Под внушение на своя приятел ли постъпи така?

внушителен

внушѝтелна, внушѝтелно, мн. внушѝтелни, прил.
1. Който е способен да внуши респект, да направи впечатление. С внушителен тон.
2. Който прави силно впечатление със своите размери. Внушителна фигура. Внушителна сграда.
нареч. внушително.

внушително

вж. внушителен

во

Арх. За. Во веки веков

воайор

Човек страдащ от воайорство.
вж. воайорство

воайорство

Парафилия, при която сексуално удоволствие доставя наблюдението на други лица без знанието им.
Фр. voirр, гледам

воал

мн. воа̀ли, (два) воа̀ла, м.
1. Само ед. Лек прозрачен плат.
2. Къс от такъв плат за украса към женско облекло.

воалетка

мн. воалѐтки, ж. Гарнитура към дамска шапка от тънка мрежеста материя, която се спуска върху част от лицето и я прикрива.

воалит

Битумна мушама с основа от стъклен воал.

воаяж

мн. воая̀жи, (два) воая̀жа, м. Пътуване, пътешествие.

вода

мн. водѝ, ж.
1. Само ед. Прозрачна безцветна течност, която в чист химически вид представлява съединение на водород и кислород.
2. Пространство или маса от тази течност. Водите на река Дунав. Подпочвени води. Пътуваме по вода вече една седмица.
3. Напитка или разтвор с тази течност. Газирана вода. Минерална вода. Розова вода.
същ. умал. водица, ж. (в 3 знач.).
същ. умал. водичка, ж. (в 3 знач.).
прил. воден, во̀дна, во̀дно, мн. во̀дни. Водни струи. Водни източници. Воден транспорт. Водна помпа. Водна чаша.
• Дестилирана вода. — Спец. В химията — пречистена по специален начин, чрез преваряване вода.
• Минерална вода. — Природна вода, естествено богата на соли и вещества, които оказват лечебно въздействие.
• Водна боя. — Боя за рисуване, която се разтваря с вода; акварел.
• Водна топка. — Спец. Състезателна игра с топка в басейн, където играчите се придвижват с плуване.
• Жива вода. — В митологията — чудотворна вода.
• Като риба във вода. — Разг. Много добре. Чувствам се като риба във вода.
• Ловя риба в мътна вода. — Разг. Използвам бъркотия, за да извлека полза за себе си.
• Пих една студена вода. — Разг. Примирих се, че съм измамен, ощетен.
• Плувам в свои води. — Чувствам се на мястото си.
• По вода. — Разг. Леко, бързо, добре. Да ти върви по вода!
• Подливам вода (на някого). — Разг. Постъпвам подло с някого, причинявам му пакост.
• Тиха вода. — Разг. Прикрит, потаен човек.

водач

мн. вода̀чи, м.
1. Човек, който води, развежда друг/други, като показва пътя.
2. Ръководител; водител. Водач на въстание. Водачи на партии.
3. Лице, което шофира превозно средство. Водач на автобус.
4. Този, който е начело в класиране, състезание. Водач във временното класиране.

водачка

мн. вода̀чки, ж. Жена водач.

водевил

мн. водевѝли, (два) водевѝла, м. Лека, кратка комедия с анекдотичен сюжет, обикн. с музикален съпровод и пеене на отделни куплети.
прил. водевилен, водевѝлна, водевѝлно, мн. водевѝлни. Водевилен сюжет.

водевилен

вж. водевил

воден

вж. вода

воденица

мн. воденѝци, ж.
1. Мелница, карана от вода.
2. Воденичка (във 2 знач.).
прил. воденичен, воденѝчна, воденѝчно, мн. воденѝчни. Воденично колело. Воденичен камък.

воденичар

воденича̀рят, воденича̀ря, мн. воденича̀ри, м. Човек, който има воденица и/или работи във воденица.
прил. воденичарски, воденича̀рска, воденича̀рско, мн. воденича̀рски.

воденичарски

вж. воденичар

воденичен

вж. воденица

воденичка

мн. воденѝчки, ж.
1. Малка воденица (в 1 знач.).
2. Стомах на птица.

водещ

во̀деща, во̀дещо, мн. во̀дещи, прил. Който води, който е начело. Водещ на телевизионното предаване е известен артист.

водител

водѝтелят, водѝтеля, мн. водѝтели, м. Духовен, политически ръководител; предводител. Народни водители.

водица

вж. вода

водичка

вж. вода

водка

мн. во̀дки, ж.
1. Само ед. Силна руска алкохолна напитка, която се приготвя от ръж, картофи, ечемик.
2. Порция от тази напитка.

воднист

воднѝста, воднѝсто, мн. воднѝсти, прил.
1. Който съдържа повече от нормалното вода. Воднисто място.
2. Прен. Блед, ненаситен по тон. Воднисти очи.

водно-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до вода, напр. водноелектрически, водносилов, воднотехнически, воднотранспортен.

водо-

Първа съставна част на сложни думи със значение вода, напр. водовместилище, водовместимост, водоизточник, водолечение, водопровод, водопропускливост, водоснабдяване, водостроителство, водохранилище; водомоторен, водонапорен, водонепромокаем, водонепропусклив, водоподемен, водопречиствателен, водоснабдителен; водоснабдя, водоснабдявам.

водовоз

мн. водово̀зи, (два) водово̀за, м. Автомобил за превоз на вода в голяма цистерна.

водовъртеж

мн. водовъртѐжи, (два) водовъртѐжа, м. Място в река, където водата се върти и влече към центъра си и надолу.

вододел

мн. вододѐли, (два) вододѐла, м. Мислена линия по най-високите части на възвишение, планина, която разделя два водни басейна.
прил. вододелен, вододѐлна, вододѐлно, мн. вододѐлни. Вододелна линия.

вододелен

вж. вододел

водоем

мн. водоѐми, (два) водоѐма, м. Място, заето с вода или предназначено за събиране и съхраняване на вода. Естествен водоем. Изкуствен водоем.

водолаз

мн. водола̀зи, м. Човек със специална екипировка, който продължително време работи под вода.
прил. водолазен, водола̀зна, водола̀зно, мн. водола̀зни. Водолазен костюм. Водолазна техника.

водолазен

вж. водолаз

водолей

водолѐят, водолѐя, мн. водолѐи, м.
1. Само ед. Съзвездие и знак от зодиака (м. януари — февруари).
2. Лице, родено под този зодиакален знак.

водомер

мн. водомѐри, (два) водомѐра, м. Уред за отчитане на количеството вода, протекла в една водопроводна инсталация.

водопад

мн. водопа̀ди, (два) водопа̀да, м. Място, където поради разлика в нивата течаща вода пада от високо. Ниагарският водопад.

водопой

водопо̀ят, водопо̀я, мн. водопо̀и, (два) водопо̀я, м.
1. Само ед. Поене с вода на добитък. Водя ги на водопой. Време за водопой.
2. Място, където животните се поят с вода.

водопровод

мн. водопрово̀ди, (два) водопрово̀да, м. Система от съоръжения за снабдяване с вода по тръби.
прил. водопроводен, водопрово̀дна, водопрово̀дно, мн. водопрово̀дни. Водопроводна инсталация. Водопроводни части.

водопроводен

вж. водопровод

водопроводчик

мн. водопрово̀дчици, м. Работник, специалист по монтиране и поддържане на водопроводни инсталации.

водоравен

водора̀вна, водора̀вно, мн. водора̀вни, прил. Хоризонтален.
нареч. водоравно.

водоравно

вж. водоравен

водорасли

мн., водора̀сло, ср. Низши водни растения, чието тяло не се члени на корен, стъбло и листа.

водород

м., само ед. Спец. Химически елемент — най-лекият и най-разпространеният в природата безцветен газ, съставна част на водата.
прил. водороден, водоро̀дна, водоро̀дно, мн. водоро̀дни. Водородно ядро.
• Водородна бомба. — Бомба с огромна разрушителна сила, разновидност на атомната бомба.

водороден

вж. водород

водосвет

мн. водосвѐти, (два) водосвѐта, м.
1. Само ед. Църковен обред за освещаване на вода, обикн. при започване на нова дейност. Правя водосвет.
2. Всеки такъв отделен акт.

водоскок

мн. водоско̀ци, (два) водоско̀ка, м. Декоративно съоръжение със специални устройства за изтласкване на водата на височина и с басейн, където тая вода пада; фонтан, шадраван.

водосток

мн. водосто̀ци, (два) водосто̀ка, м. Тръбно съоръжение за отвеждане на стичаща се вода.
прил. водосточен, водосто̀чна, водосто̀чно, мн. водосто̀чни. Водосточна тръба.

водосточен

вж. водосток

водя

во̀диш, мин. св. во̀дих и водѝх, мин. прич. во̀дил и водѝл, несв.
1. Кого, какво. Карам това, което може да се движи (човек, животно), да върви след мене или заедно с мене. Водя кон. Водя овцете на паша. Водя го за ръка.
2. Какво. Предвождам. Кой ще води колоната?
3. Кого. Завеждам; вземам със себе си да ме придружава. Пак трябва да го водя на лекар. Искаш ли да те водя на кино? Водиха ни на разходка.
4. Кого, какво. Ръководя, насочвам, извършвам, осъществявам. Водя събранието. Водя телевизионно предаване. Водя обучението по български език. Водя интервюто. Водя преговори.
5. Към/до какво. Предизвиквам. Това не води до нищо добро.
6. Отвеждам, достигам. Накъде води тая врата?
водя се. 1. — Ръководя се, съобразявам се, ориентирам се. Водя се по нейния акъл. Ако се водите по трамвайната линия, ще стигнете до хотела. Винаги съм се водил от убеждението, че моралът е най-важното.
2. Разг. Само мн. Вървим заедно, прекарваме много време заедно. Все заедно се водят. Те се водят вече десет години.
3. Разг. Смятам се, числя се. Води се гардеробиерка, а е машинописка. Стаята се води кухня, но я използваме като спалня.
• Водя за носа — (някого). Разг. Подчинявам на волята си, командвам. Остави се да го водят за носа.
• Ни се води, ни се кара. — Разг. Много е опърничав.

воевода

остар. войвода.

военачалник

мн. военача̀лници, м. Началник на войска, командир.

военен

воѐнна, воѐнно, мн. воѐнни, прил. Който се отнася до войска или война.

военно-

Първа съставна част на сложни думи със значение военен, напр. военноавиационен, военноагресивен, военноадминистративен, военновъздушен, военно-граждански, военноинвалид, военноинженерен, военноисторически, военномедицински, военноморски, военнооперативен, военнопрестъпник, военнопромишлен, военностратегически, военнотехнически, военноучебен.

военнопленник

мн. военноплѐнници, м. Военнослужещ, взет в плен.
прил. военнопленнически, военноплѐнническа, военноплѐнническо, мн. военноплѐннически. Военнопленнически лагер.

военнопленнически

вж. военнопленник

военнослужещ

военнослу̀жещият, военнослу̀жещия, мн. военнослу̀жещи, м. Лице, което е на военна служба.

вожд

во̀ждът, во̀жда, мн. во̀ждове, м. Предводител на племе, войска, чета и пр. Племенен вожд.

возило

мн. возила̀, ср. Превозно средство.

возя

во̀зиш, мин. св. во̀зих и возѝх, мин. прич. во̀зил и возѝл, несв.; Кого, какво. Придвижвам с превозно средство.
возя се. — Седя в превозно средство, което се движи. Обичам да се возя на кораб. Возил ли си се на файтон?

воин

мн. во̀ини, м. Войник, боец. Българските воини.
прил. воински, во̀инска, во̀инско, мн. во̀ински. Воински дълг.

воински

вж. воин

вой

во̀ят, во̀я, само ед., м.
1. Провлачен, протяжен вик, рев на някои животни (куче, вълк и др.). Кучешки вой.
2. Подобен вик, издаван от човек, вятър, сирена, мотор и пр. Воят на сирените. Воят на вятъра се усили.
3. Прен. Пренебр. Шумен протест, озлобено раздухване на някой въпрос сред широката общественост. Цялата преса нададе силен вой.

войвода

мн. войво̀ди, м.
1. ист. Предводител на хайдушка чета или дружина по време на турското робство.
2. Остар. Военачалник.
3. ист. През Средновековието — управител на град, малко княжество в някои славянски и балкански страни.
прил. войводски, войво̀дска, войво̀дско, мн. войво̀дски.

войводски

вж. войвода

войн

во̀йнът, во̀йна, мн. во̀йни, м. Воин.

война

мн. войнѝ, ж.
1. Въоръжена борба между държави, народи или между групировки вътре в една държава. Втората световна война. Гражданска война.
2. Прен. Остър конфликт, ожесточена разправия между отделни лица, групи. Не можеш да си представиш каква война се води между началниците в нашето учреждение.
3. Прен. Борба. Обявяваме война на болестите.

войник

мн. войнѝци, м.
1. Лице, което отбива военната си служба в казармата.
2. Военнослужещ.
прил. войнишки, войнѝшка, войнѝшко, мн. войнѝшки. Войнишка служба.

войниклък

м., само ед. Разг. Военна служба на войник. Изкара ли войниклъка?

войнишки

вж. войник

войнствен

во̀йнствена, во̀йнствено, мн. во̀йнствени, прил.
1. Който има склонност към война, борба, бой. Войнствени племена.
2. Който е проява на готовност за война, борба, бой. Войнствени изявления. Войнствено изражение.
същ. войнственост, войнствеността̀, ж.

войнственост

вж. войнствен

войска

мн. войскѝ, ж. Въоръжените сили на една държава или част от тях.
прил. войскови, войскова̀, войсково̀, мн. войсковѝ. Войскови части.

войскови

вж. войска

вокал

мн. вока̀ли, (два) вока̀ла, м. Спец. В езикознанието — гласен звук.

вокален

вока̀лна, вока̀лно, мн. вока̀лни, прил. Спец.
1. В музиката — който е предназначен за пеене. Вокална партия.
2. В езикознанието — който се отнася до вокал. Вокална система.

вол

во̀лът, во̀ла, мн. воло̀ве, (два) во̀ла, м. Скопено мъжко говедо, което се използва за работа.
прил. волски, во̀лска, во̀лско, мн. во̀лски. Волска кола.

волан

мн. вола̀ни, (два) вола̀на, м.
1. Колело на автомобилното кормило. Хвани здраво волана! На волана.
2. Пришита на женска дреха набрана ивица от плат за украса.
същ. умал. воланче, мн. вола̀нчета, ср.

воланче

вж. волан

волвулус

мед. Форма на странгулационен илеус — завъртане на черво (най-често тънко черво или сигма) около оста си, при което се нарушава пасажа на стомашно-чревния тракт и настъпва остра чревна непроходимост.

воле

мн. волѐта, ср. Спец. Във футбола — удар по летяща топка, без футболистът да я спира на терена.
• От воле. — Разг. Отведнъж, изведнъж, без трудности.

волев

во̀лева, во̀лево, мн. во̀леви, прил.
1. Който се отнася до воля. Волево движение.
2. Който е израз или проява на силна, твърда воля. Волева натура.

волеви

волева̀, волево̀, мн. волевѝ, прил. Волев.

волеизявление

мн. волеизявлѐния, ср. Изразяване на собствена воля, на желание.

волейбол

м., само ед. Състезателна игра с топка, която се прехвърля с ръце през мрежа на определена височина от единия към другия отбор и обратно.
прил. волейболен, во̀лейболна, во̀лейболно, мн. во̀лейболни. Волейболен отбор. Волейболна топка.

волейболен

вж. волейбол

волейболист

мн. волейболѝсти, м. Спортист по волейбол.

волейболистка

мн. волейболѝстки, ж. Спортистка по волейбол.

волен

во̀лна, во̀лно, мн. во̀лни, прил.
1. Свободен, безгрижен, независим. Волна птица.
2. Доброволен. Волни пожертвования.
нареч. волно.
същ. волност, волността̀, мн. во̀лности, ж.

волиер

Стопанство за отглеждане на диви птици.

волно

вж. волен

волнонаемен

волнонаѐмна, волнонаѐмно, мн. волнонаѐмни, прил.
1. Който е нает на временна, непостоянна служба, работа.
2. За цивилен, който работи във военно ведомство.

волност

вж. волен

воловар

волова̀рят, волова̀ря, мн. волова̀ри, м. Човек, нает да пасе волове, крави.
същ. умал. воловарче, мн. волова̀рчета, ср.
прил. волова̀рски, волова̀рска, волова̀рско, мн. волова̀рски.

воловарник

мн. волова̀рници, (два) волова̀рника, м. Обор за волове.

воловарче

вж. воловар

волски

вж. вол

волт

во̀лтът, во̀лта, мн. во̀лтове, (два) во̀лта, м. Спец. Единица за измерване напрежението на електрическия ток.
прил. волтов, во̀лтова, во̀лтово, мн. во̀лтови. Волтова дъга.

волтаж

м., само ед. Електрическото напрежение, измерено във волтове. Висок волтаж.

волтерианство

Мироглед, основан на философските възгледи на Волтер — просветител и борец против монархията и църковната власт. Общо название на прогресивните възгледи в политиката и свободомислието по религиозните въпроси през XVII и XIX в.

волтов

вж. волт

волунтаризъм

м., само ед.
1. Спец. Направление във философията, приписващо на божествената или човешката воля основна роля в развитието на природата и обществото.
2. Прен. Пренебр. Субективизъм в политиката и обществения живот, който игнорира обективно съществуващите условия и закономерности.

волфрам

м., само ед. Спец. Химически елемент — твърд, тежък и труднотопим метал със сребрист цвят, който се използва в електротехниката и електрониката.

воля

ж., само ед.
1. Способност на човека да осъществява своите желания, целите, които си е поставил. Имам воля. Липсва ми воля.
2. Стремеж, желание. Воля за победа. Воля на избирателите.
• На воля. — На свобода. Пусни птичето на воля. Растат на воля.

вомик

мед. Обилно изхрачване сутрин с “пълна уста” на голямо количество гнойна материя, напр. при бронхиектазии.

вонещ

вонѐща, вонѐщо, мн. вонѐщи, прил. Който вони, който има лоша миризма.

вонея

вонѐеш, мин. св. воня̀х, мин. прич. воня̀л, несв. Остар. Воня 1 .

воня

вонѝш, мин. св. воня̀х, мин. прич. воня̀л, несв. Издавам лоша миризма — вони. Безл. Има, усеща се лоша миризма. Тук вони на нещо развалено.


ж., само ед. Лоша, неприятна миризма; смрад. Откъде идва тая воня?

вопъл

мн. во̀пли, (два) во̀пъла, м. Плач, стенание, вик.

восък

м., само ед. Жълтеникаво вещество, което пчелите произвеждат и използват за направа на своите пити за мед.
прил. восъчен, во̀съчна, во̀съчно, мн. во̀съчни. Восъчна пита. Восъчни свещи.

восъчен

вж. восък

вот

во̀тът, во̀та, мн. во̀тове, (два) во̀та, м. Решение, прието чрез гласуване. Вот на доверие. Вот на недоверие. Упражнявам вот. Изразявам вот.

вощеница

мн. вощенѝци, ж. Остар. Восъчна свещ.

воювам

вою̀ваш, несв.
1. Водя война. Те воюват вече няколко години.
2. С/против/срещу какво/кого. Боря се, полагам усилия да добия надмощие. Воювам с всеки, който иска да ми попречи.

впервам

впѐрваш, несв. и вперя, св.; какво, в кого/в какво. Устремявам поглед, настойчиво насочвам поглед. Впери очи в телевизора, нищо друго не съществува за него.
впервам се/вперя се. — В какво/кого. За поглед, очи — настойчиво се насочвам, се устремявам.

вперя

впѐриш, мин. св. впѐрих, мин. прич. впѐрил, св. — вж. впервам.

впечатление

мн. впечатлѐния, ср.
1. Следа, останала в съзнанието на човека от нещо преживяно. Направи ми силно впечатление.
2. Влияние, въздействие. Още съм под впечатлението от концерта.
3. Обикн. мн. Мнение, преценка след запознанство или след досег с нещо/някого. Какви са ти впечатленията от него?

впечатлителен

впечатлѝтелна, впечатлѝтелно, мн. впечатлѝтелни, прил. Който лесно се поддава на впечатления; чувствителен. Впечатлително момче.
същ. впечатлителност, впечатлителността̀, ж.

впечатлителност

вж. впечатлителен

впивам

впѝваш, несв. и впия, св.; Какво. Притискам, прилепвам, забождам едно нещо в друго нещо. Впи ръце в стола, за да не падне. Впивам устни. Впи зъби в ръката ми.
впивам се/впия се. — Притискам се, прилепвам се, забождам се в нещо. Виж го как се е впило в майка си. Впивам се с нокти и зъби.

вписвам

впѝсваш, несв. и впиша, св.
1. Кого, какво. Внасям с писане; записвам; включвам, вмъквам с писане. Ще ме впишете ли и мене в тоя списък? Допълнително ще го впиша.
2. Прен. Какво. Правя да влезе в хармония. Архитектът успя да впише много добре тая сграда сред природата. – вписвам се/впиша се; в какво.
1. Вписвам (в 1 знач.) сам себе си.
2. Прен. Хармонично се съчетавам с окръжаващата обстановка, среда и под. Сградата чудесно се вписва в архитектурата на стария град.

впиша

впѝшеш, мин. св. впѝсах, мин. прич. впѝсал, св. — вж. вписвам.

впия

впѝеш, мин. св. впих, мин. прич. впил, св. — вж. впивам.

вплета

вплетѐш, мин. св. вплѐтох, мин. прич. вплел, св. — вж. вплитам.

вплитам

вплѝташ, несв. и вплета, св.
1. Какво, в какво. Вмъквам с плетене.
2. Какво. Сплитам, заплитам. Вплитаме ръце.
3. Прен. Какво/кого, в какво. Прибавям в разказ, без да нарушавам хармонията. Авторът умело вплита в речта на героите си елементи от диалектите.
4. Прен. Кого, в какво. Забърквам, въвличам, намесвам в нещо непочтено, нечисто. Вплетоха и това малко дете в своите интриги.
вплитам се/вплета се. 1. — Вплитам (във 2 и 4 знач.) сам себе си.
2. Омотавам се, заплитам се.

впоследствие

нареч. След време, по-късно, после. Впоследствие се разбра, че тя е излъгала.

впрегна

впрѐгнеш, мин. св. впрѐгнах, мин. прич. впрѐгнал, св. — вж. впрягам.

впримча

впрѝмчиш, мин. св. впрѝмчих, мин. прич. впрѝмчил, св. — вж. впримчвам.

впримчвам

впрѝмчваш, несв. и впримча, св.
1. Какво. Вкарвам в примка. Впримчих коня.
2. Прен. Кого. С хитрост или сила успявам да принудя някого да извършва нещо неприятно, трудно. Впримчиха ги в работа.
впримчвам се/впримча се. 1. — Омотавам се, вплитам се.
2. Прен. Сам се вкарвам в нещо трудно, неприятно. Впримчих се, без да се усетя, в тая главоболна работа.

впрочем

нареч.
1. За присъединяване към предходна мисъл, като уточнява, допълва съдържанието ѝ. Много е строг тоя преподавател. Впрочем в това училище май всички са такива.
2. За преход към нова мисъл или за вмъкване на странична от темата мисъл. Хайде да обядваме. Впрочем, какво стана днес в училището?

впръскам

впръ̀скаш, св. — вж. впръсквам.

впръсквам

впръ̀скваш, несв. и впръскам, св.; какво, в какво. Вкарвам течност, разтвор чрез пръскане под налягане.

впряг

впря̀гът, впря̀га, мн. впря̀гове, (два) впря̀га, м. Двойка животни, впрегнати заедно.

впрягам

впря̀гаш, несв. и впрегна, св.
1. Какво. Поставям животно в ярем, за да тегли кола, плуг и пр. Впрегна ли коня?
2. Прен. Кого. Ангажирам с работа, възлагам работа. Впрегнал е всички около себе си да му помагат.
впрягам се/впрегна се. 1. — Ангажирам се с работа, заемам се с работа. Впрегнах се здраво, за да мога по-бързо да приключа.
2. Разг. Преживявам дълбоко, ядосвам се. Защо се впрягаш толкова? Хайде, пак се впрегна!

впускам се

впу̀скаш се, несв. и впу̀сна се, св.
1. Устремявам се с тичане, втурвам се, затичвам се. Кучето изведнъж се впусна към непознатия.
2. Залавям се, захващам се с жар, с увлечение. Впуснала се е в разправии, нищо друго не прави.

впусна се

впу̀снах се, мин. св. впу̀снах се, мин. прич. впу̀снал се, св. — вж. впускам се.

впущам се

впу̀щаш се, несв. Впускам се.

вра

вра се, вреш се, мин. св. врях се, мин. прич. врял се, несв. Разг. 1. Въвирам се, вмъквам се; провирам се. Постоянно се вре в краката ми. 2. Прен. Пренебр. Намесвам се, участвам, без да съм поканен. Постоянно се вре, където не му е работа. Ти какво се вреш в чуждата работа
• Вра се между шамарите. Разг. Пренебр. Сам си причинявам неприятност.

вра се

вреш се, мин. св. врях се, мин. прич. врял се, несв. Разг.
1. Въвирам се, вмъквам се; провирам се. Постоянно се вре в краката ми.
2. Прен. Пренебр. Намесвам се, участвам, без да съм поканен. Постоянно се вре, където не му е работа. Ти какво се вреш в чуждата работа?
• Вра се между шамарите. — Разг. Пренебр. Сам си причинявам неприятност.

врабец

мн. врабцѝ, (два) врабѐца, м. Врабче.
прил. врабешки, вра̀бешка, вра̀бешко, мн. вра̀бешки.

врабешки

вж. врабец

врабче

мн. врабчѐта, ср. Дребна непрелетна птичка с тъмносив цвят, която живее в населени места.
прил. врабчи, вра̀бча, вра̀бче и вра̀бчо, мн. вра̀бчи.

врабчи

вж. врабче

враг

врагъ̀т, врага̀, мн. враговѐ, м.
1. Този, който се намира в състояние на вражда с мене; противник. Политически враг. Никога не мога да ти бъда враг.
2. Военен противник, неприятел. Победиха врага.
3. Принципен противник на нещо. Аз съм враг на всякакви разправии.
4. Причинител на вреда. Цигарите са най-големият враг на хората.
прил. вражески, вра̀жеска, вра̀жеско, мн. вра̀жески (във 2 знач.). Вражески набези.

вражда

мн. враждѝ, ж. Отношения и/или действия, изпълнени с омраза, неприязън, ненавист. Той е в постоянна вражда със съседите си.

враждебен

враждѐбна, враждѐбно, мн. враждѐбни, прил. Който е изпълнен с вражда, ненавист; неприязнен, недоброжелателен. Враждебен поглед.
нареч. враждѐбно. Гледа го враждебно.
същ. враждебност, враждебността̀, ж. Отнасям се с враждебност.

враждебност

вж. враждебен

враждувам

вражду̀ваш, несв. Обикн. мн. Намираме се в състояние на вражда. Постоянно враждуват.

вражески

вж. враг

вразумителен

вразумѝтелна, вразумѝтелно, мн. вразумѝтелни, прил. Остар. Който може да вразуми.
нареч. вразумително.
същ. вразумѝтелност, вразумителността̀, ж.

вразумително

вж. вразумителен

вразумя

вразумѝш, мин. св. вразумѝх, мин. прич. вразумѝл, св. — вж. вразумявам.

вразумявам

вразумя̀ваш, несв. и вразумя, св.; Кого. Убеждавам да се осъзнае, да стане разумен, да излезе от заблуждение. Моля ти се, вразуми дъщеря си, че той я лъже!
вразумявам се/вразумя се. — Осъзнавам се, излизам от заблуждение. Вразуми ли се най-после?

вран

вра̀на, вра̀но, мн. вра̀ни, прил. За животно — който има много черен, лъскав косъм. Вран кон.

врана

мн. вра̀ни, ж. Непрелетна креслива птица с черни и сиви пера.

врат

вратъ̀т, врата̀, мн. вратовѐ, (два) вра̀та, м.
1. Част от тялото на човек или животно, която съединява главата с трупа; шия.
2. Само задната част на тая част от тялото; тил. Ще ти плесна един по врата.
прил. вратен, вра̀тна, вра̀тно, мн. вра̀тни. Вратни жили.
• Извивам/извия врата — (на някого). Разг. Погубвам, унищожавам.
• Не е врат, ами шия. — Разг. Ирон. Все едно, все същото.
• Обесвам се/обеся се на врата — (на някого). Разг. Чакам да ме хранят, издържат; натрапвам се, досаждам, преча.
• Стъпвам на врата — (на някого). Разг. Подчинявам, покорявам.
• Широко ми е около врата. — Разг. Нямам безпокойство, грижа, притеснение.

врата

мн. вратѝ, ж.
1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена, ограда, през който се влиза и излиза.
2. Самият отвор в стена, ограда. Не стой на вратата, влез!
3. Спец. В някои спортни игри (футбол, хандбал, хокей) — вертикална рамка, разположена на тясната страна на игрището, където се вкарва топката.
същ. умал. вратичка, мн. вратѝчки, ж.
• Влизам/вляза през задната врата. — Разг. Постигам нещо по нечестен начин.
• Посочвам/посоча вратата — (на някого). Разг. Изгонвам, пъдя.
• При закрити врата/врати. — За съдебно дело, съвещание, заседание — без да се допускат външни лица.
• Намирам/търся вратичка. — Намирам/търся начин да постигна, каквото искам, като заобиколя установения ред.

вратар

врата̀рят, врата̀ря, мн. врата̀ри, м. Спец. В някои спортни игри — играч, който пази вратата (в 3 знач.). Вратарят спаси чист гол.
прил. вратарски, врата̀рска, врата̀рско, мн. врата̀рски. Вратарски гол.

вратарски

вж. вратар

вратен

вж. врат

вратичка

вж. врата

вратник

мн. вра̀тници, (два) вра̀тника, м. Разг. Голяма дворна врата, през която минават коли, животни, хора.

вратня

мн. вра̀тни, ж. Диал. Вратник.

вратовръзка

мн. вратовръ̀зки, ж. Ивица от плат, която се връзва около врата под яката на риза, обикн. към официално облекло на мъж.

врач

вра̀чът, вра̀ча, мн. вра̀чове, м. Мъж, който врачува или лекува с билки.

врачка

мн. вра̀чки, ж. Жена врач.

врачувам

врачу̀ваш, несв. Предсказвам бъдещето или тълкувам миналото с тайнствени средства и начини (на ръка, кафе, карти, боб и пр.).

вред

нареч. Разг. Навсякъде, по всички места.

вреда

мн. вредѝ, ж. Ущърб, щета. Причинявам вреда. Нанасям вреда.
прил. вреден, врѐдна, врѐдно, мн. врѐдни. Вреден гризач. Това вредно ли е за здравето?

вреден

вж. вреда

вредител

вредѝтелят, вредѝтеля, мн. вредѝтели, м. Този (човек, животно, растение и под.), който причинява вреда.

вредом

нареч. Разг. Вред.

вредя

и вредя̀ 1 , врѐдиш и вредѝш, мин. св. врѐдих и вредѝх, мин. прич. врѐдил и вредѝл, несв. Причинявам вреда. Пушенето вреди на здравето. Това не ми вреди.
• Не вреди. — Разг. Не пречи, няма да влоши. И още малко сол да сложиш, не вреди!


вредѝш, мин. св. вредѝх, мин. прич. вредѝл, св. — вж. вреждам.

врежа

врѐжеш, мин. св. вря̀зах, мин. прич. вря̀зал, св. — вж. врязвам.

вреждам

врѐждаш, несв. и вредя̀ 2 , св.
1. Кого, какво. Поставям в общ ред с други.
2. Кого. Настанявам не по редовния начин, а като използвам лични връзки. Успях да го вредя на редовно място.
вреждам се/вредя се. 1. — Сполучвам да заема място, ред, да се включа. От тях човек не може да се вреди.
2. Постигам, получавам нещо не по установения начин, а с връзки. Един път и ние да се вредим!

врека се

вречѐш се, мин. св. врѐкох се, мин. прич. врѐкъл се, св. — вж. вричам се.

врекна

врѐкнеш, мин. св. врѐкнах, мин. прич. врѐкнал, св. — вж. вряквам.

време

мн. времена̀, ср.
1. Спец. Само ед. Във философията — основна форма, наред с пространството, на съществуване на материята. Във времето и пространството.
2. Само ед. Продължителност, траене на това, което става, измервано в секунди, минути, часове и пр. Колко време ще се бавиш? Как бързо минава времето!
3. Само ед. Определен момент, промеждутък, период. Прекарах добре времето си в неделя. По време на заседанието. В това време. По това време. По всяко време. Нощно време.
4. Само ед. Удобен, подходящ, благоприятен момент. Не е време за четене. Време е да тръгваме. Май че е време да започваме. Никога не намираш време за мене.
5. Епоха, исторически период. Това са останки от времето на Второто българско царство. Размирни времена.
6. Спец. В езикознанието — глаголна категория, чрез която се определя положението на действието спрямо момента на говорене. Сегашно време. Минало свършено време.
• Без време. — Преждевременно. Замина си без време.
• В последно време. — Напоследък. В последно време зачестиха валежите.
• Едно време. — Разг. Преди години, някога, отдавна. Имало едно време. Ние едно време не правехме така.
• На времето. — Разг. Отдавна, някога, на което съм свидетел.
• На първо време. — Разг. В началото. Тия продукти ще ни стигнат на първо време.
• Ни в туй, ни в онуй време. — Разг. В неподходящ момент.
• От време на време. — Понякога. Идват си от време на време.
• По едно време. — Разг. В неопределен минал момент. По едно време чух шум.
• По някое време. — Разг. В неопределен бъдещ момент. Мини по някое време!
• Преди време. — Не много отдавна.


ср., само ед. Състояние на атмосферата в определено място, в определен момент. Времето днес е хубаво. Какво е времето при вас? Времето се разваля. Времето се оправя. Тихо време. Облачно време. Студено време. Горещо време. Хладно за сезона време.

временен

врѐменна, врѐменно, мн. врѐменни, прил. Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен. Временно явление. Временни трудности. Временна управа.
нареч. временно. Живея временно на друго място.

временно

вж. временен

времетраене

ср., само ед. Срок, време, през което нещо става, трае, използва се.

врескало

мн. вреска̀ла, ср. Дете или изобщо човек, който много вряска, вика, пищи.

вресна

врѐснеш, мин. св. врѐснах, мин. прич. врѐснал, св. — вж. врясвам.

вретенар

вретена̀рят, вретена̀ря, мн. вретена̀ри, м. Циганин, който прави и продава вретена.

вретенарка

мн. вретена̀рки, ж. Циганка вретенар или съпруга на вретенар.

вретено

мн. вретѐна, ср.
1. Къса заоблена дървена пръчка, изтънена в двата края, която се използва за предене.
2. Спец. Част от предачна или тъкачна машина за навиване на прежда.
3. Спец. Част на машина (струг, пробивна машина и др.) във форма на пръчка с кръгло сечение, която се върти около оста си.

вретище

голяма торба, чувал

врещя

врещѝш, мин. св. врещя̀х, мин. прич. врещя̀л, несв.
1. За коза — продължително издавам пресеклив, треперлив глас.
2. Прен. Разг. Пренебр. Викам, плача с креслив и треперлив глас.

вричам се

врѝчаш се, несв. и врека̀ се, св. Остар. Давам дума, клетва; заричам се. Врекла съм се повече да не стъпя у тях.

вроговяване

мед. вж. кератинизация

вроден

вродѐна, вродѐно, мн. вродѐни, прил. Който съществува по рождение, а не е придобит след това. Вроден талант. Вроден дефект. Вродена интелигентност.

връв

връвта̀, мн. въ̀рви, ж.
1. Усукани в едно няколко нишки от коноп, вълна и пр., които служат за връзване.
2. Разг. Наниз. Имам две върви сухи чушки.

връз

предлог. Диал. Върху, на, въз. Полека, ще паднеш връз детето!

връзвам

връ̀зваш, несв. и вържа, св.
1. Какво. Съединявам чрез възел в едно краищата на връв, въже и др.
2. Какво. Увивам, опаковам с връв, въже и др. Трябва да вържем здраво тоя багаж.
3. Кого, какво. Привързвам, завързвам, прикрепвам. Вържи магарето! Вързали го за едно дърво.
4. Прен. Разг. Кого. Заставям да стои на едно място или да се занимава дълго с едно и също. Вързал ме е с това дете, не мога да мръдна.
5. Прен. Жарг. Кого. Излъгвам, лъжа. Ти май ме върза, че не си бил вкъщи.
връзвам се/вържа се. 1. — Разг. Стоя на едно място или дълго се занимавам с едно нещо поради свой ангажимент, работа. Вързал съм се с една работа вкъщи, не мога никъде да отида.
2. Прен. Жарг. Подлъгвам се, лъжа се. И аз се вързах да го чакам. И що се връзваш?
3. Разг. Съотнасям се, съответствам. Вчера едно приказва, днес друго — май не се връзват приказките му.


връ̀зваш, несв. и вържа, св.; Какво. За растение — давам плод. Тая ябълка вече трета година не връзва никакъв плод.

връзка

мн. връ̀зки, ж.
1. Неголяма връв или тънка ивица от кожа, плат и под. за завързване. Връзки на обувки.
2. Разг. Вратовръзка.
3. Няколко еднакви предмета, свързани заедно. Една връзка магданоз.
4. Контакт. Външнотърговски връзки. Нарушена е връзката между отделните предприятия. Влязох във връзка с един учен от чужбина. Постоянно съм във връзка със сина си.
5. Взаимозависимост. Връзка между теория и практика.
6. Близост, взаимно общуване. Не поддържам никаква връзка с тях. Любовна връзка.
7. Само мн. Близки отношения, познанство с влиятелни хора, на чиято подкрепа разчитам при нужда. Имаш ли връзки в болницата? Стига с тия връзки!

връзкар

връзка̀рят, връзка̀ря, мн. връзка̀ри, м. Разг. Пренебр. Лице, което има връзки (в 7 знач.) и се възползва от тях.

врънкало

мн. врънка̀ла, ср. Разг. Пренебр. Човек, който непрекъснато врънка, досажда.

врънкам

връ̀нкаш, несв. Разг. Настойчиво искам нещо от някого, като му досаждам. Постоянно врънка за пари. Стига си врънкал!

връстник

мн. връстнѝци, м. Човек, който е на еднаква възраст с друг човек. Излязохме връстници.

връстница

мн. връстнѝци, ж. Жена, която е на еднаква възраст с друг човек.

врътвам

връ̀тваш, несв. и врътна, св.; Какво. Изведнъж обръщам, извивам нещо около самото него с кръгово движение. Рязко врътна волана.
• Врътвам/врътна един телефон. — Разг. Обаждам се по телефона. Чакай да му врътна един телефон.
• Като ти врътна един! — Разг. Ще те ударя, ще те зашлевя.

врътна

връ̀тнеш, мин. св. връ̀тнах, мин. прич. връ̀тнал, св. — вж. врътвам.

връх

върхъ̀т, върха̀, мн. върховѐ, (два) въ̀рха, м.
1. Най-високата, най-горната, обикн. заострена част на нещо. Връх на планина. На върха на дървото. Връх на кула.
2. Тънък, заострен край на предмет. Връх на игла. Връх на език.
3. Прен. Само ед. Висша, крайна степен в проявата на нещо. Връх на съвършенството. Връх на глупостта. На върха на славата.
4. Прен. Само мн. Висшите ръководни обществени или държавни кръгове. Той е вече някъде по върховете.
прил. върхов, въ̀рхова, въ̀рхово, мн. въ̀рхови (в 1 и 3 знач.). Върхов момент. Върхов час.

връхен

връ̀хна, връ̀хно, мн. връ̀хни, прил. За дреха — който се облича и носи най-отгоре, върху други дрехи. Връхни дрехи.
• Връхна точка. — Кулминационна точка.

връхлетя

връхлетѝш, мин. св. връхлетя̀х, мин. прич. връхлетя̀л, св. — вж. връхлитам.

връхлетявам

връхлетя̀ваш, несв. Връхлитам.

връхлитам

връхлѝташ, несв. и връхлетя, св.
1. Спускам се изведнъж и неочаквано върху нещо. Котката връхлетя върху птичката и я грабна.
2. Влизам с все сила, стремително някъде. Той отвори вратата и направо връхлетя отгоре ми.
3. На какво/на кого. Натъквам се, попадам ненадейно. Уж се криех, а изведнъж връхлетях на нея.
4. Нахвърлям се с викове и ругатни. Тя връхлиташе срещу него, разярена и раздърпана.
5. Кого. Само в трето лице — сполетявам. Връхлетя ме нещастие.

връцвам

връцвам се, връцваш се, несв. и връцна се, св. Разг. Пренебр. Изведнъж, енергично се обръщам, за да тръгна в обратна посока. Връцна се и излезе.

връцвам се

връ̀цваш се, несв. и връ̀цна се, св. Разг. Пренебр. Изведнъж, енергично се обръщам, за да тръгна в обратна посока. Връцна се и излезе.

връцкам се

връ̀цкаш се, несв. Разг. Пренебр. Обикн. за жена — ходя насам-натам, въртя се предизвикателно, за да направя впечатление. Виж я как се връцка.

връцна се

връ̀цнеш се, мин. св. връ̀цнах се, мин. прич. връ̀цнал се, св. — вж. връцвам се.

връча

връ̀чиш, мин. св. връ̀чих, мин. прич. връ̀чил, св. — вж. връчвам.

връчвам

връ̀чваш, несв. и връча, св.; какво, на кого. Предавам, давам в ръце. Връчиха му заповед за уволнение.

връшник

железен изпъкнал похлупак, с който се покрива подница при печене

връщам

връ̀щаш, несв. и върна, св.
1. Кого, какво. Насочвам да тръгне в обратна посока. Там двама полицаи връщат всички коли, пътят е затворен.
2. Кого, какво. Заставям да отиде или занасям там, където е бил. Тя го носи при мене, аз го връщам обратно. Бягай да върнеш оня човек, забрави си парите.
3. Какво, на кого. Давам обратно, което съм взел. Кога ще ми върнеш парите? Върна ли ѝ книгата?
4. Какво. Движа в обратна посока. Върни колата малко назад!
5. Кого. Отказвам услуга, среща; пъдя. Нали ти казах, че ще те върне, той пари не дава.
6. Какво, на кого. Отговарям със същото; отвръщам. Връщам му визитата. Ще ти върна тъпкано това, да знаеш!
връщам се/върна се. 1. — Отивам или идвам обратно там, където съм бил. Вечер тя се връщаше късно от работа. Винаги когато можеше, той се връщаше в тоя град, където бе живял толкова години.
2. Почвам отново да правя това, което съм прекъснал да правя. Утре се връщам на работа. Трябва да се върна към тоя ръкопис още един път.
3. Насочвам мисълта си назад. Искам да се върна на оня въпрос.

вря

вриш, мин. св. врях, мин. прич. врял, несв.
1. За течност — движа се, клокоча при силно нагряване; кипя. Водата ври. Млякото ври.
2. Варя се в силно нагрята течност. Оставете ги да врят десет минути.
3. Прен. Вълнувам се, бушувам; намирам се във възбудено състояние. Главата ми ври от мисли.
• Врял и кипял. — Разг. За човек — който е опитен, знае много, преживял е много. Той е врял и кипял в тая работа.

врява

ж., само ед.
1. Безреден силен шум от говор, викове на много хора.
2. Пренебр. Шум, раздухване пред обществото на някой въпрос, коментарии. Вдигна се голяма врява във връзка с изказването на министър-председателя.

врязвам

вря̀зваш, несв. и врежа, св.; Какво. С рязане правя вдлъбнатина или издълбавам нещо върху друг предмет.
врязвам се/врежа се. 1. — С рязане прониквам, вдавам се, вдълбавам се. Скалите са се врязали навътре в морето. Той се вряза в тълпата с викове.
2. Прен. Оставям дълбока следа в съзнанието. Тая сцена така се е врязала в съзнанието ми.

вряк

междум. За подражание на звук, издаван от жаба.

врякам

вря̀каш, несв.
1. За жаба — крякам.
2. Прен. Разг. Врещя.
3. Разг. Пренебр. Вдигам врява (в 1 знач.), карам се, крещя прегракнал.

вряквам

вря̀кваш, несв. и врекна, св. Изведнъж почвам да врякам.

врякна

врѐкнеш, мин. св. вря̀кнах, мин. прич. вря̀кнал, св. Врекна.

врясвам

вря̀сваш, несв. и вресна, св. Изведнъж почвам да вряскам.

вряскам

вря̀скаш, несв. Издавам врясък; врякам. Вряска, сякаш ще го колят.

врясна

врѐснеш, мин. св. вря̀снах, мин. прич. вря̀снал, св. Вресна.

врясък

мн. вря̀съци, (два) вря̀съка, м. Остър вик, писък; крясък.

всадник

книж. остар.
конник, ездач

всадя

всадѝш, мин. св. всадѝх, мин. прич. всадѝл, св. — вж. всаждам.

всаждам

вса̀ждаш, несв. и всадя, св.
1. Какво. Садя между други, насаждам.
2. Прен. Какво. Правя да проникне дълбоко в съзнанието и да остане там задълго; вкоренявам. Това всади в душата ми дълбока омраза.
всаждам се/всадя се. — Прониквам навътре и оставам там.

все

нареч.
1. Всички без изключение. Нали сте все учени хора там — измислете нещо!
2. Всеки път, винаги. Когато и да го попиташ, все мълчи.
3. През цялото време, непрекъснато, постоянно. Аз отидох и се върнах, а той все чакаше на спирката.
4. Навсякъде, навред. От край до край — все нови магазини.
5. По същия начин, само. Ти все без документи ли пътуваш? Вървете все направо!
6. Обикн. в съчетание с прил. и нареч. в сравнителна степен — означава непрекъснато увеличаване на интензивността на признака. Става все по-студено и по-студено.
7. Сигурно, непременно или вероятно; въпреки всичко. Е, все ще успея да го взема тоя изпит някога.
• Все едно. 1. — За означаване на еднаквост, равностойност или подобие. Все едно че не си видял, мълчи си! Да започнеш тая работа, все едно да се поробиш! Отваря си устата, гримасничи — все едно че пее в момента.
2. За означаване на непромененост въпреки някакво обстоятелство. Тоя път го изтървах, но все едно — ще ми падне в ръчичките.
• Все пак. 1. — Като съюз за противоположност или несъответствие. Знаеше, че шансът е минимален. Все пак реши да опита. Колкото и да го уговаряха, все пак той сам трябваше да вземе решение.
2. За подчертаване съдържанието на едно изречение: въпреки всичко. Знам, че не го харесваш, но все пак — евтино е. Все пак няма ли да ме попиташ как прекарах.
• Все така. — По един и същ начин. Как е болният? — Все така, ни по-зле, ни по-добре.
• При все че. — Въпреки че, макар че. Ще замина, при все че никак не съм сигурен — ще го намеря ли, няма ли...

все-

Първа съставна част на сложни думи със значение: а) Общ, общо, напр. всебалкански, всебългарски, всеизвестен, всенароден, всеславянски. б) Всички, всичко, цял, напр. всевластен, всевластие, всевъзможен, всезнаен, всезнайно, всемирен, всеобемен, всеобхватен, всеопрощение, всепризнат, всестранен, всеяден. в) Най-, пре-, напр. всеблаг, всемилостив, всемогъщ, всемощен, всемъдър, всесилен.

всевишен

всевѝшна, всевѝшно, мн. всевѝшни, прил. За Бог — който е над всичко и всички. Всевишна воля. • Всевишният. Бог.

всевъзможен

всевъзмо̀жна, всевъзмо̀жно, мн. всевъзмо̀жни, прил. Всякакви, най-различни. Всевъзможни глупости. Наговори ми всевъзможни обиди.

всезнайко

мн. всезна̀йковци, м. Разг. Ирон. Човек, който оставя впечатление, че знае всичко, който самоуверено си мисли, че знае всичко.

всеки

вся̀ка, вся̀ко, мн. всѐки, обобщ. мест.
1. Като прил., само ед. Който и да е елемент измежду елементите в една група, без изключение. Всяка жена обича красивото. Всеки възпитан човек би постъпил така. Всяка вечер съм у тях. Не всяка година ходя на почивка.
2. Като прил., само мн. В съчетание с числ. бройни — която и да е група от елементи измежду елементите в по-обща група, без изключение. На всеки два часа се стряскаше.
3. Като същ., само ед. всѐки, вин. остар. всѐкиго, дат. остар. всѐкиму. Което и да е лице без оглед на пола му измежду лицата в една група, без изключение. Така всеки знае. Искам да се срещна с всеки от вас поотделно. Това всекиго може да обиди. Всекиму добро струва.
• За всеки случай. — Евентуално.
• На всяка цена. — Непременно.
• По всяка вероятност. — Вероятно.

всекиго

– вж. всеки (в 3 знач.).

всекидневен

всекиднѐвна, всекиднѐвно, мн. всекиднѐвни, прил.
1. Който става всеки ден; ежедневен. Всекидневни кавги и разправии.
2. Който не прави впечатление; обикновен, привичен. Това са моите всекидневни задължения.
3. За дреха — който се носи всеки делничен ден. Във всекидневно облекло.
нареч. всекидневно (в 1 знач.). Ядосва ме всекидневно.

всекидневие

ср., само ед. Това, което запълва времето всеки един ден. Грабежите станаха всекидневие. Всекидневието я убиваше.

всекидневник

мн. всекиднѐвници, (два) всекиднѐвника, м. Вестник, който излиза всеки ден; ежедневник.

всекидневно

вж. всекидневен

всекиму

– вж. всеки (в 3 знач.).

вселена

ж., само ед.
1. Всичко, което съществува; космос, свят.
2. Цялата земя, земното кълбо. Нашата вселена.

вселенски

вселѐнска, вселѐнско, мн. вселѐнски, прил.
1. Остар. Световен, всемирен.
2. Спец. Който се отнася до цялото източно православие. Вселенски патриарх. Вселенска църква.

вселя

вселѝш, мин. св. вселѝх, мин. прич. вселѝл, св. — вж. вселявам.

вселявам

вселя̀ваш, несв. и вселя, св.; Какво. Възбуждам, предизвиквам, вдъхвам, насаждам. Това вселява у мене страх и ужас.
вселявам се/вселя се. — Установявам се, настанявам се, насаждам се. Да не се е вселил зъл дух в тебе?

всемир

м., само ед. Вселена, целият свят.
прил. всемирен, всемѝрна, всемѝрно, мн. всемѝрни. Всемирна скръб.

всемирен

вж. всемир

всеобщ

всео̀бща, всео̀бщо, мн. всео̀бщи, прил. Който засяга всички. Всеобща мобилизация.

всеослушание

ср., само ед.
• На всеослушание. — Открито, пред всички. Заявявам на всеослушание.

всеотдаен

всеотда̀йна, всеотда̀йно, мн. всеотда̀йни, прил. Който се отдава изцяло, без да се жали и без сметка. Всеотдаен в работата си. Всеотдайна любов.
нареч. всеотдайно.
същ. всеотдайност, всеотдайността̀, ж. С всеотдайност.

всеотдайно

вж. всеотдаен

всеотдайност

вж. всеотдаен

всесилен

всесѝлна, всесѝлно, мн. всесѝлни, прил. Неограничен по сила, мощ, власт. За съжаление, не съм всесилна — не мога да спра това.

всестранен

всестра̀нна, всестра̀нно, мн. всестра̀нни, прил. Който се разпространява във всички страни и области на живота и знанието. Всестранни интереси.

всесъжение

1. остар. книж.
У древните народи: жертвоприношение с пълно изгаряне на жертвеното животно, без отделяне на една част за жреците
2. Прен. жертва

всеуслишание

ср., само ед. Всеослушание.

всея

всѐеш, мин. св. всях, мин. прич. всял, св. — вж. всявам.

всеяден

всея̀дна, всея̀дно, мн. всея̀дни, прил. Обикн. за животно — който яде всякаква храна — и растителна, и месна. Всеядно животно.

вси

мн., обобщ. мест. Остар. Всички (в 1 знач.). На вси славяни.

всинца

мн., обобщ. мест. Остар. Всички (лица, от които поне едно от мъжки пол) (във 2 знач.). Всинца заминахме, никой не остана.

всички

мн., обобщ. мест.
1. Като прил. Цялото количество от елементи в една група, без изключение. Моля всички ученици да излязат от стаята! Във всички апартаменти от вашия блок ли пуснаха парното?
2. Като същ. Цялото количество лица в една група от лица, без изключение. Моля всички да излязат навън! Има ли за всички от бонбоните?

всичкият

всѝчката, всѝчкото, мн. всѝчките, обобщ. мест. Като прил. — който е в цялото си количество или в пълната си степен. Ама ти всичкия ориз ли сложи? И ти през всичкото това време си мълчал! При всичката ми работа — и той на главата ми. Харесвам го с всичките му слабости.
• Не съм с всичкия си. — Разг. Луд съм, побъркан съм.

всичко

ср., обобщ. мест. Като същ.
1. Само за нелица — цялото количество от предмети, явления, действия и пр. Ти всичко знаеш, всичко можеш. Всичко мина добре. Изхвърли всичко от тук!
2. Разг. Пренебр. Само за лица — всички (във 2 знач.). Всичко настръхнало, какво искат — бог знае. Всичко се юрнало да граби.
• Преди всичко. — Първо, най-напред. Но нека преди всичко разгледаме основния проблем. Преди всичко аз не знаех, че днес ще пътуваме.

вследствие

• Вследствие на. предлог. В резултат, по причина.

вслушам се

вслу̀шаш се, св. — вж. вслушвам се.

вслушвам

вслушвам се, вслушваш се, несв. и вслушам се, св. 1. Напрягам слуха си и вниманието си, за да различа, да разбера. Той се вслушваше във всеки шум. 2. В кого/в какво. Вземам под внимание, съобразявам се. Така е, като не се вслушваш в думите ми.

вслушвам се

вслу̀шваш се, несв. и вслу̀шам се, св.
1. Напрягам слуха си и вниманието си, за да различа, да разбера. Той се вслушваше във всеки шум.
2. В кого/в какво. Вземам под внимание, съобразявам се. Така е, като не се вслушваш в думите ми.

всмукателен

всмука̀телна, всмука̀телно, мн. всмука̀телни, прил. Който служи за всмукване на течности, вещества, въздух. Всмукателна тръба.

всмуквам

всму̀кваш, несв. и всмукна, св.; Какво. Поемам еднократно или поединично в себе си течност, въздух, дим и пр. И той всмукна жадно дима от цигарата.


всму̀кваш, несв. и всмуча, св.; Какво. Поемам и държа в себе си течност, въздух и пр. Чрез листата си растенията всмукват въздух и влага.

всмукна

всму̀кнеш, мин. св. всму̀кнах, мин. прич. всму̀кнал, св. — вж. [[всмуквам 1 ._

всмуча

всму̀чеш, мин. св. всму̀ках, мин. прич. всму̀кал, св. — вж. [[всмуквам 2 ._

всред

предлог. Сред.

встрани

нареч.
1. За място — вляво или вдясно от една точка; настрана. Той стоеше встрани от пътя.
2. За посока — вляво или вдясно от една точка. Спрях встрани от пътя.
3. Настрана; в периферията, а не в центъра. Не участваше в политиката, стремеше се да стои поне малко встрани.

встрастя се

встрастѝш се, мин. св. встрастѝх се, мин. прич. встрастѝл се, св. — вж. встрастявам се.

встрастявам се

встрастя̀ваш се, несв. и встрастя̀ се, св. Увличам се страстно; пристрастявам се. Беше се встрастил в алкохола.

встъпвам

встъ̀пваш, несв. и встъпя, св.; в какво.
1. Постъпвам, влизам, включвам се. Встъпвам в редовете на армията.
2. Почвам, почвам да правя или идвам в състояние (в съответствие със значението на следващото същ.). Едва беше встъпила в двадесетата си годишнина. Встъпвам в бой. Встъпвам в длъжност. Встъпвам в брак.

встъпителен

встъпѝтелна, встъпѝтелно, мн. встъпѝтелни, прил. С който се започва; начален. Встъпително слово.

встъпление

мн. встъплѐния, ср. Начало, увод, въведение.

встъпя

встъ̀пиш, мин. св. встъ̀пих, мин. прич. встъ̀пил, св. — вж. встъпвам.

всуе

нареч. Остар. Напразно, напусто.

всъщност

нареч. В действителност; действително, наистина. Кой си ти всъщност?

всявам

вся̀ваш, несв. и всея, св.; Какво. Предизвиквам, възбуждам отрицателно емоционално състояние. Стига си всявал паника!

всякак

нареч.
1. По всякакъв начин, по всеки възможен начин. Аз всякак мога да карам — ти му мисли!
2. Разг. При всяко положение. Ще успееш ли да се върнеш до утре? — Не се тревожи, утре всякак съм тук.

всякакъв

вся̀каква, вся̀какво, мн. вся̀какви, обобщ. мест.
1. Като прил. Обикн. мн. За означаване на множество от качествени признаци на предмети от един и същ род: различни, разнообразни, всевъзможни. Има всякакви хора: и по-добри, и по-лоши. Минах през всякакви изпитания. Готов съм на всякаква работа.
2. Като същ. Пренебр. Само мн. Най-различни. Напоследък почнаха да ми се мъкнат всякакви.

всякога

нареч. Всеки път, по всяко време, във всяко време; винаги. Както всякога, така и сега.

всякогаж

нареч. Остар. Всякога.

всякого

– вж. всякой.

всякой

вин. вся̀кого, дат. вся̀кому, вся̀коя, вся̀кое, мн. вся̀кои, обобщ. мест. Остар. Всеки, всички.

всякому

– вж. всякой.

всякъде

нареч. Остар. Навсякъде.

всячески

нареч. Всякак.

втасам

вта̀саш, св. — вж. втасвам.

втасвам

вта̀сваш, несв. и втасам, св.
1. За тесто — бухвам, шупвам, готов съм за по-нататъшна употреба. Охо, тестото втасало и превтасало!
2. За зеленчуци, плодове и под., подложени на ферментация — в положение на ферментация съм. Оставям зелето да втасва.
3. Прен. Разг. Готов съм, свършил съм някаква работа. Много рано си втасала! Втаса я като кучето на нивата.
4. Прен. Разг. Загазвам, попадам в неприятно положение. Сега я втасахме!

втвърдя

втвърдѝш, мин. св. втвърдѝх, мин. прич. втвърдѝл, св. — вж. втвърдявам.

втвърдявам

втвърдя̀ваш, несв. и втвърдя, св.; Какво. Правя да стане твърд.
втвърдявам се/втвърдя се. — Ставам твърд.

втека

да се втека, втечеш се, мин. св. втекох се, мин. прич. втекъл се, св. — вж. втичам се.

втека се

втечѐш се, мин. св. втѐкох се, мин. прич. втѐкъл се, св. — вж. втичам се.

втелявам се

втеля̀ваш се, несв. Разг. Правя се, че не разбирам. Я не се втелявай!

втечня

втечнѝш, мин. св. втечнѝх, мин. прич. втечнѝл, св. — вж. втечнявам.

втечнявам

втечня̀ваш, несв. и втечня, св.; Какво. Превръщам газ или пара в течност.
втечнявам се/втечня се. — За газ, пара — превръщам се в течност.

втичам се

втѝчаш се, несв. и втека̀ се, св.; в какво. За река, вода — влизам в по-голяма река, вода.

вторача

втора̀чиш, мин. св. втора̀чих, мин. прич. втора̀чил, св. — вж. вторачвам.

вторачвам

втора̀чваш, несв. и вторача, св.; Какво. Насочвам (поглед, очи) в една точка. Какво си вторачил очи!
вторачвам се/вторача се. — Насочвам широко отворени очи и настойчиво гледам. Вторачил се е в мене, ще му изскочат очите.

вторичен

вторѝчна, вторѝчно, мн. вторѝчни, прил. Който е резултат от нещо; който отразява по-късна степен в развитието на нещо. Вторични полови белези. Вторична инфекция.
• Вторични суровини. — Отпадъци, които могат да се използват за производство на нови продукти.

вторник

мн. вто̀рници, (два) вто̀рника, м. Денят след понеделник.

второ-

Първа съставна част на сложни думи със значение който е втори по ред, напр. второкачествен, второкласен, второкурсник, второразреден, второстепенен.

втренча

втрѐнчиш, мин. св. втрѐнчих, мин. прич. втрѐнчил, св. — вж. втренчвам.

втренчвам

втрѐнчваш, несв. и втренча, св.; Какво. Напрегнато съсредоточавам (очи, поглед) върху една точка.
втренчвам се/втренча се. — Напрегнато съсредоточавам очите си, погледа си и разглеждам, проучвам. Той се втренчи в мене, като че ли искаше нещо да ми каже.

втресе ме

мин. св. втрѐсе ме, мин. прич. втрѐсло ме, св. — вж. втриса ме.

втрещя се

втрещѝш се, мин. св. втрещѝх се, мин. прич. втрещѝл се, св. — вж. втрещявам се.

втрещявам се

втрещя̀ваш се, несв. и втрещя̀ се, св. Слисвам се, изненадвам се и оставам неподвижен, с широко отворени очи. Направо се втрещих от изненада.

втривам

втрѝваш, несв. и втрия, св.; Какво. Вкарвам с триене. Трябва добре да втриете камфора в кожата.

втриса ме

(те, го, я, ни, ви, ги), несв. и втресѐ ме, св. Имам треска. Пак го втресе.

втрия

втрѝеш, мин. св. втрих, мин. прич. втрил, св. — вж. втривам.

втръсва ми

(ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и втръ̀сне ми се, св.
1. Омръзва ми, опротивява ми една и съща храна от продължителна употреба. Втръсна ми се от твоите манджи!
2. Обхваща ме досада, отегчение; дотяга ми, омръзва ми. Втръснало ми се е от такива като тебе.

втръсвам

втръ̀сваш, несв. и втръсна, св.
1. За ядене, пиене — омръзвам, опротивявам от продължителна употреба. И най-вкусното ядене накрая втръсва.
2. Предизвиквам досада, отегчение; дотягам, омръзвам. Тая работа започва да ми втръсва. Тоя човек ми втръсна. Една и съща музика ми втръсва.

втръсна

втръ̀снеш, мин. св. втръ̀снах, мин. прич. втръ̀снал, св. — вж. втръсвам.

втръсне ми се

мин. св. втръ̀сна ми се, мин. прич. втръ̀снало ми се, св. — вж. втръсва ми се.

втулка

мн. вту̀лки, ж. Спец. Машинна част с форма на неголям кух цилиндър.

втурвам се

вту̀рваш се, несв. и вту̀рна се, св.
1. Устремявам се с бягане нанякъде. Всички се втурнаха напред.
2. Влизам стремително, нахълтвам, нахлувам, намъквам се. Вратата се отвори и всички се втурнаха вътре.
3. Почвам да върша енергично, с все сили, в забрава. И ти си се втурнал да му помагаш! Втурнаха се да грабят.

втурна се

вту̀рнеш се, мин. св. вту̀рнах се, мин. прич. вту̀рнал се, св. — вж. втурвам се.

втълпя

втълпѝш, мин. св. втълпѝх, мин. прич. втълпѝл, св. — вж. втълпявам.

втълпявам

втълпя̀ваш, несв. и втълпя, св.; какво, на кого. Многократно, упорито повтарям, обяснявам нещо, за да го натрапя, внуша на някого. Непрекъснато ти втълпявам, че трябва да се обличаш, като излизаш, все едно, не си ме разбрала.
втълпявам си/втълпя си. — Какво. Внушавам си. Като си е втълпил тая глупост, не мога да се оправя.

вуз

ву̀зът, ву̀за, мн. ву̀зове, (два) ву̀за, м. Разг. Висше учебно заведение.
прил. ву̀зовски, ву̀зовска, ву̀зовско, мн. ву̀зовски. Вузовската дидактика на Л.

вуйна

мн. ву̀йни, ж. Съпругата на вуйчо.
прил. вуйнин, ву̀йнина, ву̀йнино, мн. ву̀йнини. Вуйнините щерки.

вуйнин

вж. вуйна

вуйчо

мн. ву̀йчовци, м. Брат на майката по отношение на децата ѝ.
прил. вуйчов, ву̀йчова, ву̀йчово, мн. ву̀йчови.
• Вуйчо владика. — Разг. Влиятелна личност роднина, на чието покровителство може да се разчита. Като си нямам вуйчо владика, няма да ме вземат.

вуйчов

вж. вуйчо

вулвит

мед. Възпалителни заболявания на външните полови органи у жената. Биват инфекциозни, причинени от гъби, стрептококи, стафилококи, вируси (човешки папиломен вирус, херпесни вируси), паразити и неинфекциозни вулвити — от физични и химични фактори.

вулвовагинит

мед. Едновременно възпаление на външните женски полови органи и влагалището.

вулгарен

вулга̀рна, вулга̀рно, мн. вулга̀рни, прил. Груб, непристоен, циничен. Вулгарна жена. Вулгарен език.
нареч. вулгарно. Държи се вулгарно.
същ. вулгарност, вулгарността̀, мн. вулга̀рности, ж.

вулгаризация

ж., само ед. Опростяване, опошляване.

вулгаризирам

вулгаризѝраш, несв. и св.; Какво. Опростявам, опошлявам.

вулгаризъм

мн. вулгарѝзми, (два) вулгарѝзъма, м. Спец. В езикознанието — груба, вулгарна дума или израз, които не се допускат в официалните стилове на речта.

вулгарно

вж. вулгарен

вулгарност

вж. вулгарен

вулкан

мн. вулка̀ни, (два) вулка̀на, м. Конусовидна планина, хълм, на чийто връх има кратер, чрез който от земните недра от време на време изригва огън, лава и пепел.
прил. вулканичен, вулканѝчна, вулканѝчно, мн. вулканѝчни. Вулканичен произход.

вулканизатор

мн. вулканиза̀тори, (два) вулканиза̀тора, м. Уред за поправка, лепене на гумени изделия, обикн. автомобилни гуми.

вулканизация

ж., само ед. Обработка на каучука в гума.

вулканизирам

вулканизѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Подлагам на вулканизация.
2. Разг. Поправям, лепя гумени изделия с вулканизатор.

вулканичен

вж. вулкан

вундеркинд

мн. ву̀ндеркинди, м. Необикновено надарено дете, дете чудо.

вход

вхо̀дът, вхо̀да, мн. вхо̀дове, (два) вхо̀да, м.
1. Място (отвор, врата), откъдето се влиза.
2. Само ед. Такса, която се плаща за придобиване на право за посещение на театър, кино, концерт, спортно състезание и пр.
прил. входен, вхо̀дна, вхо̀дно, мн. вхо̀дни. Входна такса.

входен

вж. вход

вцепенен

вцепенѐна, вцепенѐно, мн. вцепенѐни, прил.
1. Който е неподвижен, безчувствен, вдървен.
2. Прен. Изненадан, уплашен.
същ. вцепененост, вцепенеността̀, ж.

вцепенение

ср., само ед. Състояние на неподвижност, безчувственост.

вцепененост

вж. вцепенен

вцепеня

вцепенѝш, мин. св. вцепенѝх, мин. прич. вцепенѝл, св. — вж. вцепенявам.

вцепенявам

вцепеня̀ваш, несв. и вцепеня, св.; Кого, какво. Правя да стане вцепенен.
вцепенявам се/вцепеня се. — Ставам вцепенен.

вчера

нареч.
1. В деня преди днес.
2. Разг. Неотдавна. До вчера ходеше прав под масата, сега много знаеш!

вчерашен

вчѐрашна, вчѐрашно, мн. вчѐрашни, прил.
1. Който е от вчера. Не мога да забравя вчерашната разправия.
2. Разг. Пренебр. Доскорошен. Вчерашно хлапе, то ще ми каже!
• Не съм вчерашен. — Разг. Имам опит, не съм дете.

вчесвам

вчѐсваш, несв. и вчеша, св.; Кого, какво. Прокарвам четка, гребен през коса, косми, за да ги пригладя и сложа в ред; сресвам.
вчесвам се/вчеша се. — Вчесвам косата си. Вземи се вчеши, виж си косата!

вчеша

вчѐшеш, мин. св. вчѐсах, мин. прич. вчѐсал, св. — вж. вчесвам.

вшивам

вшѝваш, несв. и вшия, св.; Какво. Поставям в дреха с шиене.

вшия

вшѝеш, мин. св. вших, мин. прич. вшил, св. — вж. вшивам.

въ-

представка — вж. в-.

във

предлог — вж. в.

въведа

въведѐш, мин. св. въвѐдох, мин. прич. въвѐл, св. — вж. въвеждам.

въведение

мн. въведѐния, ср.
1. Начална част на литературно, научно или музикално произведение; увод.
2. Само ед. Начало към действие.

въвеждам

въвѐждаш, несв. и въведа, св.
1. Кого. Водя да влезе. Той въведе госта в стаята.
2. Кого. Представям в издигната среда, приобщавам към нея. Тя ме въведе в артистичния свят.
3. Кого. Запознавам. Кой ще ме въведе в новата работа? Авторът ни въвежда в духовния мир на героинята.
4. Какво. Внасям в употреба, слагам начало на практика; внедрявам, установявам. Трябва да въведете ред. Въвеждам нова мода.

въвирам

въвѝраш, несв. и въвра, св.
1. Кого, какво. Принуждавам да влезе вътре; завирам, вкарвам.
2. Какво. Доближавам нещо до лицето на някого така, че му преча, досаждам. Стига си ми въвирал тоя вестник!
въвирам се/въвра се. 1. — Пъхам се, вмъквам се. Все в шкафа се въвира!
2. Приближавам се плътно до някого така, че му преча, досаждам. Стига си се въвирал в мене, пречиш ми!
3. Разг. Слагам се да участвам в някоя работа, без да ме искат. Не се въвирай, където не ти е мястото!
• Въвирам/въвра в очите/носа — (на някого). Разг. Натяквам, припомням нещо неприятно.
• Въвирам се/въвра се в очите — (на някого). Разг. Натрапвам се.

въвлека

въвлечѐш, мин. св. въвля̀кох, мин. прич. въвля̀къл, св. — вж. въвличам.

въвличам

въвлѝчаш, несв. и въвлека, св.; Кого.
1. Вмъквам с влачене.
2. Прен. Неусетно замесвам (обикн. в нещо неприятно, опасно). Вие ме въвлякохте в тая история!

въвра

въврѐш, мин. св. въвря̀х, мин. прич. въвря̀л, св. — вж. въвирам.

въглеводороден

вж. въглеводороди

въглеводороди

мн., въглеводоро̀д, м. Спец. В химията — органични съединения на въглерод и водород.
прил. въглеводороден, въглеводоро̀дна, въглеводоро̀дно, мн. въглеводоро̀дни.

въгледвуокис

м., само ед. Спец. В химията — въглероден двуокис.

въгледобив

м., само ед. Добив на каменни въглища.
прил. въгледобивен, въгледобѝвна, въгледобѝвно, мн. въгледобѝвни. Въгледобивна промишленост.

въгледобивен

вж. въгледобив

въглекопач

мн. въглекопа̀чи, м. Работник, който копае въглища в мина; миньор.

въглен

мн. въ̀глени, (два) въ̀глена, м.
1. Късче от изгоряло дърво или въглища, преди да се превърне в пепел.
2. Прен. За очи — черни, блестящи.
същ. умал. въгленче, мн. въ̀гленчета, ср.
• Активен въглен. — Спец. Продукт, получен при овъгляване на разни суровини, който се използва като филтър за пречистване на вода, въздух и др.
• Медицински въглен. — Спец. Въглен, който се употребява като лекарство за пречистване на червата.

въгленче

вж. въглен

въглерод

м., само ед. Спец. Химически елемент — металоид, най-важна съставна част за всички органични съединения в природата.
прил. въглероден, въглеро̀дна, въглеро̀дно, мн. въглеро̀дни. Въглероден двуокис.

въглероден

вж. въглерод

въглехидрати

само мн. Спец. Органични съединения на въглерод, водород и кислород, които са от основно значение за живите организми като съставка и храна.

въглища

само мн. Скални късове от органичен произход, които се копаят за гориво.
прил. въглищен, въ̀глищна, въ̀глищно, мн. въ̀глищни. Въглищен прах.

въглищар

въглища̀рят, въглища̀ря, мн. въглища̀ри, м. Човек, който приготвя и/или продава дървени въглища.
прил. въглищарски, въглища̀рска, въглища̀рско, мн. въглища̀рски.

въглищарски

вж. въглищар

въглищен

вж. въглища

въдворя

въдворѝш, мин. св. въдворѝх, мин. прич. въдворѝл, св. — вж. въдворявам.

въдворявам

въдворя̀ваш, несв. и въдворя, св.; Какво. Установявам насила, със сила. Въдворявам тишина. Въдворявам ред.

въдица

мн. въ̀дици, ж. Уред за ловене на риба или само металната кукичка към тоя уред.
същ. умал. въдичка, мн. въ̀дички, ж.
• Лапвам/лапна въдицата. — Разг. Подлъгвам се, подвеждам се.
• Улавям се/уловя се на въдицата. — Разг. Оставям се да бъда подведен.

въдичар

въдича̀рят, въдича̀ря, мн. въдича̀ри, м. Човек, който лови риба с въдица.
прил. въдичарски, въдича̀рска, въдича̀рско, мн. въдича̀рски. Въдичарски принадлежности.

въдичарски

вж. въдичар

въдичка

вж. въдица

въдя

въ̀диш, мин. св. въ̀дих и въдѝх, мин. прич. въ̀дил и въдѝл, несв.; Какво. Развъждам, отглеждам (животни, растения).
въдя се. — За животни, растения — развъждам се, разпространявам се.

въжар

въжа̀рят, въжа̀ря, мн. въжа̀ри, м. Човек, който прави и/или продава въжета.
прил. въжарски, въжа̀рска, въжа̀рско, мн. въжа̀рски.

въжарски

вж. въжар

въжделен

въжделѐна, въжделѐно, мн. въжделѐни, прил. Силно желан, искан, очакван, мечтан, бленуван.
същ. въжделение, мн. въжделѐния, ср. С въжделение.

въжделение

вж. въжделен

въже

мн. въжѐта, ср.
1. Усукани в едно върви (от коноп, лен и пр.) или метални жици.
2. Прен. Бесило. Увисна на въжето.
прил. въжен, въ̀жена, въ̀жено, мн. въ̀жени. Въжена линия.
• От кол и въже. — Разг. Пренебр. Отвсякъде, всякакви. Събрали са се тук от кол и въже.

въжеиграч

мн. въжеигра̀чи, м.
1. Цирков артист, който ходи и изпълнява номера по опънато въже.
2. Прен. Пренебр. Ловък, хитър човек; човек, който умее да разиграва всякакви комбинации, за да извлича изгода.

въжен

вж. въже

въз

предлог. Остар. Диал. Върху.
• Въз основа на. — На основание на.

въз-

представка.
1. В състава на прилагателни имена със значение който е в по-слаба степен, в малко по-слаба степен или в степен, близо до нормата, напр. възблед, възбял, възвисок, възголям, възгорчив, въздебел, въздребен, въздълъг, възжълт, въззелен, възкисел, възкъс, възмалък, възмургав, възнисък, възрус, възсив, възсин, възслаб, възстар, възсух, възтежък, възтесен, възтопъл, възтъмен, възтънък, възхладен, възчервен, възчерен.
2. В състава на глаголи със следните значения: а) Довеждане на действието до резултат, напр. възварявам, възпрепятствам; б) Получаване на ново качество от субекта и/или обекта на действието, напр. възвеличавам, възмъжавам, възпламенявам (се), възцарявам се; в) Повторно извършване на действието, напр. възкресявам, възобновявам, възпроизвеждам, възраждам, възстановявам; г) Извършване на действието над определен обект, напр. възлагам, възлягам се, възсядам; д) Осъществяване на действието в значителна, по-висока степен, напр. възголемявам се, възгордявам се.

възбог

нареч. Остар. Нависоко.

възбрана

ж., само ед. Спец. В правото — налагане на ограничение за продажба на недвижима собственост. Налагам възбрана.

възбуда

ж., само ед. Емоционално състояние на нервност, безпокойство. Треперя от възбуда. В състояние на силна възбуда.

възбуден

възбу̀дена, възбу̀дено, мн. възбу̀дени, прил. Който е в състояние на възбуда или изразява възбуда.
нареч. възбудено. Обясняваше възбудено.
същ. възбуденост, възбудеността̀, ж.

възбудено

вж. възбуден

възбуденост

вж. възбуден

възбудител

възбудѝтелят, възбудѝтеля, мн. възбудѝтели, м. Това, което предизвиква възбуда.
прил. възбудителен, възбудѝтелна, възбудѝтелно, мн. възбудѝтелни.

възбудителен

вж. възбудител

възбудя

възбу̀диш, мин. св. възбу̀дих, мин. прич. възбу̀дил, св. — вж. възбуждам.

възбуждам

възбу̀ждаш, несв. и възбудя, св.
1. Кого, какво. Предизвиквам възбуда. Мисълта, че утре заран вече ще бъде на път, силно го възбуждаше.
2. Какво, у кого. Ставам причина да се породи усещане, емоция, действие. Успя ли да възбудиш поне малко интерес у момчето? Това ще възбуди много недоволства.
3. Кого. Предизвиквам полова страст. Дори гласът ѝ ме възбужда.
възбуждам се/възбудя се. 1. — Изпадам в състояние на възбуда.
2. Възниквам, появявам се отново. Болките му се възбудиха.
3. Почвам да изпитвам полова страст.

възвание

мн. възва̀ния, ср. Призив, обръщение към обществото; апел, прокламация.

възваря

възварѝш, мин. св. възварѝх, мин. прич. възварѝл, св. — вж. възварявам.

възварявам

възваря̀ваш, несв. и възваря, св.; Какво. Правя да заври, да кипи; оставям да заври.

възвелича

възвеличѝш, мин. св. възвеличѝх, мин. прич. възвеличѝл, св. — вж. възвеличавам.

възвеличавам

възвелича̀ваш, несв. и възвелича, св.; Кого, какво. Представям като велик, превъзнасям, прославям.

възвестя

възвестѝш, мин. св. възвестѝх, мин. прич. възвестѝл, св. — вж. възвестявам.

възвестявам

възвестя̀ваш, несв. и възвестя, св.; Какво. Тържествено обявявам.

възвися

възвисѝш, мин. св. възвисѝх, мин. прич. възвисѝл, св. — вж. възвисявам.

възвисявам

възвися̀ваш, несв. и възвися, св.; Кого, какво. Придавам по-високо положение, значение; издигам.

възвишен

възвѝшена, възвѝшено, мн. възвѝшени, прил. Който се издига, стои над обикновеното; благороден; дълбок в нравствен аспект. Възвишени чувства.
същ. възвишеност, възвишеността̀, ж.

възвишение

мн. възвишѐния, ср. Немного издигнато място; височина (във 2 знач.), височинка.

възвишеност

вж. възвишен

възвратен

възвра̀тна, възвра̀тно, мн. възвра̀тни, прил. Който се възвръща.
• Възвратен глагол. — Спец. Глагол, в чийто състав има елемент се или си.

възвръщаемост

възвръщаемостта̀, само ед., ж. Възможност за обратно връщане на нещо вложено (средства, труд и т. н.) в по-голяма степен, в повече, с изгода за вложителя. Възвръщаемост на средствата. Степен на възвръщаемост.

възвръщам

възвръ̀щаш, несв. и възвърна, св. Връщам.
възвръщам се/възвърна се. — Връщам се; възстановявам се, съвземам се.

възвърна

възвъ̀рнеш, мин. св. възвъ̀рнах, мин. прич. възвъ̀рнал, св. — вж. възвръщам.

възглавница

мн. възгла̀вници, ж.
1. Платнена торба, пълна с вълна, пух, дунапренови парчета и др., която служи за подложка на главата при спане.
2. Съоръжение, машинна част и под., които служат за опора, подложка, легло и пр.

възглавя

възглавѝш, мин. св. възглавѝх, мин. прич. възглавѝл, св. — вж. възглавявам.

възглавявам

възглавя̀ваш, несв. и възглавя, св.; Какво. Стоя начело, ръководя.

възглас

мн. въ̀згласи, (два) въ̀згласа, м. Дума или думи, произнесени високо за изразяване на отношение. Възгласите на одобрение не стихваха.

възглася

възгласѝш, мин. св. възгласѝх, мин. прич. възгласѝл, св. — вж. възгласявам.

възгласявам

възглася̀ваш, несв. и възглася, св.; Какво. Остар. Тържествено, гръмко произнасям, обявявам.

възглед

мн. въ̀згледи, (два) въ̀згледа, м. Изградено становище, мнение; гледище, съждение. Научни възгледи.

възгордея се

възгордѐеш се, мин. св. възгордя̀х се, мин. прич. възгордя̀л се, св. — вж. възгордявам се.

възгордявам

възгордявам се, възгордяваш се, несв. и възгордея се, св. Ставам горделив.

възгордявам се

възгордя̀ваш се, несв. и възгордѐя се, св. Ставам горделив.

въздавам

възда̀ваш, несв. и въздам, св.; Какво. Отдавам според заслугите.

въздам

въздадѐш, мин. св. възда̀дох, мин. прич. възда̀л, св. — вж. въздавам.

въздействам

въздѐйстваш, несв. Оказвам въздействие. Въздействам на психиката му.

въздействие

мн. въздѐйствия, ср. Действие с цел упражняване на влияние или за постигане на резултат, промяна. Изпадам под въздействието на музиката. Оказвам въздействие. Изпитвам въздействие. Намирам се под въздействието на алкохола.

въздействувам

въздѐйствуваш, несв. Въздействам.

въздигам

въздѝгаш, несв. и въздигна, св.
1. Остар. Какво/кого. Издигам.
2. Прен. Кого. Разхвалвам, превъзнасям.

въздигна

въздѝгнеш, мин. св. въздѝгнах, мин. прич. въздѝгнал, св. — вж. въздигам.

въздихание

мн. въздиха̀ния, ср. Остар. Въздишка.

въздишам

въздѝшаш, несв.
1. Поемам дълбоко въздух и го издишвам. Защо въздишаш така?
2. Прен. За/по кого/какво. Мечтая, копнея. Въздишам по нея.

въздишка

мн. въздѝшки, ж. Дълбоко поемане на въздух и издишване поради болка, силно преживяване, скръб и др.

въздух

м., само ед.
1. Газообразното вещество, което съставя атмосферата на Земята. Свеж въздух. Планински въздух. Въздухът е мръсен. Не ми достига въздух.
2. Свободното пространство над повърхността. Плува във въздуха. Носят се из въздуха.
прил. въздушен, възду̀шна, възду̀шно, мн. възду̀шни. Въздушно налягане. Въздушен транспорт. Въздушно нападение. Въздушна целувка.
• На въздух. — Навън, на открито.

въздухоплаване

ср., само ед. Теория и практика на придвижването по въздуха на апарати, по-леки от въздуха.

въздухоплавател

въздухоплава̀телят, въздухоплава̀теля, мн. въздухоплава̀тели, м. Лице, което се занимава с теорията или практиката на въздухоплаването.

въздушен

вж. въздух

въздържа

въздържѝш, мин. св. въздържа̀х, мин. прич. въздържа̀л, св. — вж. въздържам.

въздържам

въздъ̀ржаш, несв. и въздържа, св.
1. Кого. Преча да действа; задържам, спирам, възпирам. Едва го въздържах да не скочи и избяга.
2. Какво. Възпирам, овладявам от проява свое чувство, емоция; сдържам. Едва въздържаше радостта си.
въздържам се/въздържа се. 1. — Въздържам себе си.
2. При гласуване — не гласувам нито с да, нито с не.

въздържан

въздъ̀ржана, въздъ̀ржано, мн. въздъ̀ржани, прил.
1. Който умее да се въздържа.
2. Резервиран.
нареч. въздържано.
същ. въздържаност, въздържаността̀, ж.

въздържание

ср., само ед. Остар. Самоограничение.

въздържано

вж. въздържан

въздържаност

вж. въздържан

въздържател

въздържа̀телят, въздържа̀теля, мн. въздържа̀тели, м. Човек, който доброволно и съзнателно се е отказал от употреба на алкохол. Да не си станал въздържател?

въздъхвам

въздъ̀хваш, несв. и въздъхна, св. Въздишам (в 1 знач.) веднъж.

въздъхна

въздъ̀хнеш, мин. св. въздъ̀хнах, мин. прич. въздъ̀хнал, св. — вж. въздъхвам.

възел

мн. въ̀зли, (два) въ̀зела, м.
1. Вързано място на въже, връв, конец и под.
2. Подутина, надебеляване.
3. Място, където се събират, съединяват, преплитат или кръстосват линии, части, устройства и др. Жп възел. Пътен възел. Планински възел. Бетонов възел.
същ. умал. възелче, мн. въ̀зелчета, ср.

възелче

вж. възел

възема се

възѐмеш се, мин. св. възѐх се, мин. прич. възѐл се, св. — вж. въземам се.

въземам се

възѐмаш се, несв. и възѐма се, св.
1. Издигам се.
2. Прен. Напредвам, преуспявам.

възжелавам

възжела̀ваш, несв. и възжелая, св.; Кого, какво. Пожелавам, желая силно.

възжелая

възжела̀еш, мин. св. възжела̀х, мин. прич. възжела̀л, св. — вж. възжелавам.

възкача

възкачѝш, мин. св. възкачѝх, мин. прич. възкачѝл, св. — вж. възкачвам.

възкачвам

възка̀чваш, несв. и възкача, св. Диал.
1. Какво. Възсядам (животно).
2. Прен. Кого. Поставям в положение на подчинение.
възкачвам се/възкача се. —
• Възкачвам се/възкача се на престола. — Ставам монарх.

възклик

мн. въ̀зклици, (два) въ̀зклика, м. Възглас, вик.

възкликвам

възклѝкваш, несв. и възкликна, св. Издавам възклик. Възкликнах от изненада.

възкликна

възклѝкнеш, мин. св. възклѝкнах, мин. прич. възклѝкнал, св. — вж. възкликвам.

възклицавам

възклица̀ваш, несв. Издавам възклицание.

възклицание

мн. възклица̀ния, ср. Дума или звукове, спонтанно произнесени на висок глас в израз на емоция.

възкресение

ср., само ед.
1. В религията — оживяване след смърт.
2. Прен. Съживяване, почване на нов живот.
• Възкресение Христово. — Християнски празник, на който се чества възкръсването на Исус Христос; Великден.

възкреся

възкресѝш, мин. св. възкресѝх, мин. прич. възкресѝл, св. — вж. възкресявам.

възкресявам

възкреся̀ваш, несв. и възкреся, св.
1. Кого. В религията — съживявам след смърт.
2. Прен. Какво. Възстановявам. Възкресявам спомени и дати.

възкръсвам

възкръ̀сваш, несв. и възкръсна, св.
1. В религията — оживявам след смърт.
2. Прен. Съживявам се, почвам нов живот.
3. Прен. Разг. Внезапно се ядосвам, давам израз на обида, недоволство. Че като възкръсна, стой далеч от него!

възкръсна

възкръ̀снеш, мин. св. възкръ̀снах, мин. прич. възкръ̀снал, св. — вж. възкръсвам.

възлагам

възла̀гаш, несв. и възложа, св.; какво, на кого. Натоварвам със задължение. Възлагам задача. Възлагам му да ръководи заседанието.
• Възлагам/възложа надежди — (на някого, на нещо). Надявам се, уповавам се. Възлагам големи надежди на сина си.

възлегна се

възлѐгнеш се, мин. св. възлѐгнах се, мин. прич. възлѐгнал се, св. — вж. възлягам се.

възлест

въ̀злеста, въ̀злесто, мн. въ̀злести, прил. Който има възли, покрит с възли (в 1 и 2 знач.).

възлизам

възлѝзаш, несв. и възляза, св.; на колко. Наброявам, имам брой. Това ще възлезе на не по-малко от хиляда лева. Разходите възлизат на един милион.

възлияние

Библейско тълкуване: Възлияние означава малко вино, изливано върху земята заедно с принесената жертва — Из. 29:40; Лев. 23:18; Чис. 15:5,7. Може би този обичай се е практикувал с цел да се благодари на Бога за всичките Му дарове.

възлов

въ̀злова, въ̀злово, мн. въ̀злови, прил.
1. Който се отнася до възел.
2. Прен. Главен, централен, основен. Възлов проблем.

възложа

възло̀жиш, мин. св. възло̀жих, мин. прич. възло̀жил, св. — вж. възлагам.

възлюбвам

възлю̀бваш, несв. и възлюбя, св.; Кого, какво. Остар. Силно обиквам.

възлюбен

възлю̀бена, възлю̀бено, мн. възлю̀бени, прил.
1. Любим.
2. Като същ. Любим човек. Моята възлюбена.

възлюбя

възлю̀биш, мин. св. възлю̀бих, мин. прич. възлю̀бил, св. — вж. възлюбвам.

възлягам се

възля̀гаш се, несв. и възлѐгна се, св. Лягам върху нещо, излягам се, изтягам се.

възляза

възлѐзеш, мин. св. възля̀зох, мин. прич. възля̀зъл, св. — вж. възлизам.

възмездие

мн. възмѐздия, ср. Компенсация за извършено престъпление, зло. Има възмездие. Час за възмездие.

възмездя

възмездѝш, мин. св. възмездѝх, мин. прич. възмездѝл, св. — вж. възмездявам.

възмездявам

възмездя̀ваш, несв. и възмездя, св.; Кого, какво. Давам като отплата, като компенсация. Ще го възмездя по подходящ начин.

възмогвам се

възмо̀гваш се, несв. и възмо̀гна се, св. Ставам заможен, забогатявам.

възмогна се

възмо̀гнеш се, мин. св. възмо̀гнах се, мин. прич. възмо̀гнал се, св. — вж. възмогвам се.

възможен

възмо̀жна, възмо̀жно, мн. възмо̀жни, прил. Който може да стане; осъществим, допустим, изпълним. Напълно възможен изход.

възможно

нареч.
1. В значение на сказуемо: има възможност, допустимо е. Възможно е да замина. Става възможно да участваме.
2. Обикн. със сравнителна или превъзходна степен: доколкото може. По възможно най-добрия начин.

възможност

възможността̀, мн. възмо̀жности, ж.
1. Удобен случай, начин, средство, които позволяват осъществяването на нещо. Имам възможност да замина. Не искам да изпускам тази възможност.
2. Само мн. Способности, заложби. Ограничени възможности. Разкривам възможностите си.
3. Само мн. Материални, парични средства. Възможностите ми не позволяват.

възможхост

вж. възможност

възмутен

възмутѐна, възмутѐно, мн. възмутѐни, прил. Който е обзет от възмущение или изразява възмущение. Възмутени зрители. Възмутен съм!

възмутителен

възмутѝтелна, възмутѝтелно, мн. възмутѝтелни, прил. Който предизвиква възмущение. Възмутително държание. Възмутителна постъпка.

възмутя

възмутѝш, мин. св. възмутѝх, мин. прич. възмутѝл, св. — вж. възмущавам.

възмущавам

възмуща̀ваш, несв. и възмутя, св.; Кого. Предизвиквам възмущение. Той ме възмущава.
възмущавам се/възмутя се. — Изпитвам възмущение.

възмущение

ср., само ед. Силно раздразнение, негодувание, гняв. С възмущение. Изразявам възмущението си.

възмъжавам

възмъжа̀ваш, несв. и възмъжея, св.
1. Укрепвам физически, ставам зрял мъж.
2. Прен. Калявам се, ставам силен по дух.

възмъжея

възмъжѐеш, мин. св. възмъжа̀х, мин. прич. възмъжа̀л, св. — вж. възмъжавам.

възнаградя

възнаградѝш, мин. св. възнаградѝх, мин. прич. възнаградѝл, св. — вж. възнаграждавам.

възнаграждавам

възнагражда̀ваш, несв. и възнаградя, св.; Кого. Отплащам се за извършена работа или за услуга с пари, с предмет и др.

възнаграждение

мн. възнаграждѐния, ср. Заплатена сума пари срещу извършена работа. Месечно възнаграждение.

възнак

нареч. По гръб, нагоре с лицето. Легнал възнак.

възнамерявам

възнамеря̀ваш, несв. Имам намерение; мисля, замислям, обмислям. Какво възнамеряваш да направиш?

възнегодувам

възнегоду̀ваш, св. Започвам да негодувам открито.

възниквам

възнѝкваш, несв. и възникна, св.; Какво. Появявам се, зараждам се, образувам се. Възникнаха някои трудности. Постоянно възникват конфликти.

възникна

възнѝкнеш, мин. св. възнѝкнах, мин. прич. възнѝкнал, св. — вж. възниквам.

възобновя

възобновѝш, мин. св. възобновѝх, мин. прич. възобновѝл, св. — вж. възобновявам.

възобновявам

възобновя̀ваш, несв. и възобновя, св.; Какво.
1. Почвам отново. Възобновиха атаките.
2. Ремонтирам, обновявам, привеждам в предишното състояние.

възпаление

ср., само ед. Спец. Болестен процес, съпроводен с температура, подуване и зачервяване на засегнатия орган. Възпаление на очите.
прил. възпалителен, възпалѝтелна, възпалѝтелно, мн. възпалѝтелни. Възпалителен процес.

възпалителен

вж. възпаление

възпея

възпѐеш, мин. св. възпя̀х, мин. прич. възпя̀л, св. — вж. възпявам.

възпирам

възпѝраш, несв. и възпра, св.
1. Остар. Кого, какво. Спирам, задържам.
2. Кого. Уговарям да не извърши, попречвам. Не мога повече да го възпирам, да прави, каквото ще!
3. Какво. Сдържам, въздържам, обуздавам (своя емоция).

възпитавам

възпита̀ваш, несв. и възпитам, св.
1. Кого, какво. Системно въздействам, влияя, за да формирам нечий характер. Мислех си, че съм успял да възпитам културен човек.
2. Какво, у Кого. Внушавам, приучвам. Възпитах у него уважение към възрастните хора.

възпитам

възпѝташ, св. — вж. възпитавам.

възпитание

ср., само ед.
1. Системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му. Не подлежи на възпитание.
2. Навици за добро поведение. Нямаш никакво възпитание.

възпитаник

мн. възпѝтаници, м.
1. Този, когото възпитавам, уча. Ето го моя възпитаник. Той е мой възпитаник.
2. Лице, което е получило или получава образованието си в дадено учебно заведение, по отношение на самото учебно заведение. Възпитаниците на университета.

възпитател

възпита̀телят, възпита̀теля, мн. възпита̀тели, м.
1. Човек, който се занимава с възпитанието на някого. Не ставам за възпитател.
2. Лице, чиято професия е да бъде помощник на учителя в училище за възпитанието и подготовката на част от учениците.
прил. възпитателен, възпита̀телна, възпита̀телно, мн. възпита̀телни. Възпитателен процес.

възпитателен

вж. възпитател

възпитателка

мн. възпита̀телки, ж. Жена възпитател.

възпламеня

възпламенѝш, мин. св. възпламенѝх, мин. прич. възпламенѝл, св. — вж. възпламенявам.

възпламенявам

възпламеня̀ваш, несв. и възпламеня, св.
1. Какво. Правя да пламне, запалвам.
2. Прен. Кого/какво. Въодушевявам, възбуждам, ентусиазирам. С играта си той възпламени залата.
възпламенявам се/възпламеня се. 1. — Пламвам от само себе си.
2. Изпадам във въодушевление, възбуда.

възползвам се

възпо̀лзваш се, несв. и св.; От какво.
1. Извличам полза, облага. Той се възползва от моето отсъствие, за да настрои хората срещу мене.
2. Използвам, употребявам. Възползвам се от случая да ви благодаря.

възползувам

се, възпо̀лзуваш се, несв. и св. Възползвам се.

възпоменание

мн. възпомена̀ния, ср. Възпоминание.
прил. възпоменателен, възпомена̀телна, възпомена̀телно, мн. възпомена̀телни.

възпоменателен

вж. възпоменание

възпоминание

мн. възпомина̀ния, ср. Следа, запазена в паметта; спомен.
прил. възпоминателен, възпомина̀телна, възпомина̀телно, мн. възпомина̀телни. Възпоминателни тържества.

възпоминателен

вж. възпоминание

възпра

възпрѐш, мин. св. възпря̀х, мин. прич. възпря̀л, св. — вж. възпирам.

възправя

възпра̀виш, мин. св. възпра̀вих, мин. прич. възпра̀вил, св. — вж. възправям.

възправям

възпра̀вяш, несв. и възправя, св.; Какво.
1. Поставям да стои прав; изправям.
2. Издигам високо нагоре. Планината възправя снага.
възправям се/възправя се. 1. — Изправям се.
2. Издигам се високо нагоре.

възпрепятствам

възпрепя̀тстваш, несв. и св.; Кого, какво. Преча, попречвам, спъвам. Това възпрепятства развитието на растенията. Бях възпрепятстван.

възпрепятствувам

възпрепя̀тствуваш, несв. и св. Възпрепятствам.

възприема

възприѐмеш, мин. св. възприѐх, мин. прич. възприѐл, св. — вж. възприемам.

възприемам

възприѐмаш, несв. и възприема, св.
1. Кого, какво. Получавам впечатление, усещане, информация чрез сетивата си. Възприемам околния свят.
2. Разбирам и усвоявам. Трудно възприема.
3. Какво. Приемам, получавам и усвоявам. Той възприел неговото гледище и го доразвил.

възприемчив

възприемчѝва, възприемчѝво, мн. възприемчѝви, прил. Който лесно възприема, усвоява. Много възприемчиво дете.
същ. възприемчивост, възприемчивостта̀, ж.

възприемчивост

вж. възприемчив

възприятие

мн. възприя̀тия, ср. Сетивно отражение на околния свят в съзнанието във вид на нагледни образи.

възпроизведа

възпроизведѐш, мин. св. възпроизвѐдох, мин. прич. възпроизвѐл, св. — вж. възпроизвеждам.

възпроизвеждам

възпроизвѐждаш, несв. и възпроизведа, св.; Какво.
1. Повтарям, представям в същия вид. Възпроизвеждам по памет.
2. Пресъздавам.

възпроизводство

ср., само ед. Спец. Процес на производство като източник на ново производство.

възпротивя се

възпротивѝш се, мин. св. възпротивѝх се, мин. прич. възпротивѝл се, св. — вж. възпротивявам се.

възпротивявам се

възпротивя̀ваш се, несв. и възпротивя̀ се, св. Противопоставям се, съпротивявам се. Щяхме да отидем, но той категорично се възпротиви.

възпявам

възпя̀ваш, несв. и възпея, св.; Кого, какво. Прославям с песни и/или стихове; възхвалявам.

възраждам

възра̀ждаш, несв. и възродя, св.
1. Кого. Правя да стане отново деен, жив. Това направо ме възроди.
2. Какво. Възстановявам. Възраждам традицията.
възраждам се/възродя се. 1. — Ставам отново деен, жив, пълен с енергия и сили. Тук се възродих.
2. Възстановявам се, наново се появявам. Старите спорове се възродиха.
същ. възраждане, ср.

възраждане

Библейско тълкуване: Описва онова действие на Святия Дух, чрез което душата, преди това мъртва в грехове, отново се ражда праведна в Христос. В Св. Писание е изразено с думите: да се роди човек отново — Йн. 3:3-7; да стане ново създание — 2Кор. 5:17; да се съживи в святост — Еф. 2:1; да се изобрази Христос в сърцето му — Гал. 4:19; става участник в божественото естество — 2Пет. 1:4. Единственият извършител на тази промяна е Святия Дух — Йн. 1:12,13, 3:4; Еф. 2:8-10, и обикновено Той я извършва чрез евангелската истина — Як. 1:18; 1Пет. 1:23; 1Кор. 4:15. В тази промяна, нравствения Божи образ се връща в душата, и дава началото на възвишена любов към Бога и към ближния. Възраждането, което предизвиква вяра се придружава с оправдание, което води до истинска святост в живота или към освещение, което започва от "младенеца в Христос", и се усъвършенства, когато той стигне на небето "в пълнотата на мярката на съвършения човек". В Мат 19:28 обновлението (гр. възраждането), показва действието чрез което Христос прави всички неща нови. В Тит 3:5, "окъпването, сиреч, новорождението и обновлението на Светия Дух", описва очистителната работа на Святия Дух при новото раждане.

възражение

мн. възражѐния, ср. Довод, мнение против; несъгласие. Има ли възражения? Направих писмено възражение.

възразя

възразѝш, мин. св. възразѝх, мин. прич. възразѝл, св. — вж. възразявам.

възразявам

възразя̀ваш, несв. и възразя, св. Изказвам своето несъгласие, правя възражение. Възразявам срещу такава интерпретация!

възраст

възрастта̀, мн. въ̀зрасти, ж.
1. Само ед. Брой на годините от раждането до определен момент. Трудно ще познаеш възрастта ѝ.
2. Период от живота, степен в развитието. Предучилищна възраст. Зряла възраст. За всички възрасти.
прил. възрастов, въ̀зрастова, въ̀зрастово, мн. въ̀зрастови. Възрастови особености.
• На възраст. — Възрастен, стар.

възрастен

въ̀зрастна, въ̀зрастно, мн. въ̀зрастни, прил.
1. Който е достигнал зряла или напреднала възраст. Възрастен човек, а се държи като дете!
2. Остар. По-голям на възраст в сравнение с друг.

възрастов

вж. възраст

възродя

възродѝш, мин. св. възродѝх, мин. прич. възродѝл, св. — вж. възраждам.

възрожденец

мн. възрождѐнци, м. Деец от Българското възраждане.
прил. възрожденски, възрождѐнска, възрождѐнско, мн. възрождѐнски. С възрожденски ентусиазъм.

възрожденски

вж. възрожденец

възроптавам

възропта̀ваш, несв. и възроптая, св. Почвам открито да роптая, да недоволствам.

възроптая

възропта̀еш, мин. св. възропта̀х, мин. прич. възропта̀л, св. — вж. възроптавам.

възседна

възсѐднеш, мин. св. възсѐднах, мин. прич. възсѐднал, св. — вж. възсядам.

възславя

възсла̀виш, мин. св. възсла̀вих, мин. прич. възсла̀вил, св. — вж. възславям.

възславям

възсла̀вяш, несв. и възславя, св.; Кого, какво. Прославям.

възстановителен

възстановѝтелна, възстановѝтелно, мн. възстановѝтелни, прил.
1. Който е предназначен за възстановяване. Възстановителни работи.
2. През който нещо се възстановява. Възстановителен период.

възстановя

възстановѝш, мин. св. възстановѝх, мин. прич. възстановѝл, св. — вж. възстановявам.

възстановявам

възстановя̀ваш, несв. и възстановя, св.; Какво.
1. Привеждам обратно в предишния му вид, в предишното му нормално състояние. Възстановяваме църквата. Възстанових здравето си. Възстановявам реда. Възстановявам на работа.
2. Компенсирам. Кой ще ми възстанови парите? Възстановявам загубите.
3. Почвам след прекъсване; възобновявам.
възстановявам се/възстановя се. 1. — Придобивам предишното си нормално състояние. Възстанових се от умората и безсънието.
2. Почвам отново да съществувам след прекъсване (обикн. за нещо позитивно). Възстановиха се добрите ни взаимоотношения.

възсъздавам

възсъзда̀ваш, несв. и възсъздам, св.; Какво. Пресъздавам, възпроизвеждам.

възсъздам

възсъздадѐш, мин. св. възсъзда̀дох, мин. прич. възсъзда̀л, св. — вж. възсъздавам.

възсядам

възся̀даш, несв. и възседна, св.
1. Кого, какво. Сядам върху нещо или някого; яхвам. Възседнах магарето.
2. Прен. Кого. Поставям в положение на подчинение; възкачвам (във 2 знач.).

възторг

мн. възто̀рзи, м.
1. Само ед. Висок подем на чувствата; възхищение. Във възторг съм от нейната музика. Изпадам във възторг.
2. Обикн. мн. Възгласи за изразяване на възхищение. Възторзите нямаха край.

възторгвам

възто̀ргваш, несв. и възторгна, св.; Кого. Предизвиквам възторг. Това никак не ме възторгва.
възторгвам се/възторгна се. — Изпадам във възторг. Много лесно се възторгваш.

възторгна

възто̀ргнеш, мин. св. възто̀ргнах, мин. прич. възто̀ргнал, св. — вж. възторгвам.

възторжен

възто̀ржена, възто̀ржено, мн. възто̀ржени, прил. Който лесно се възторгва, който е изпълнен с възторг. Възторжена публика.
нареч. възторжено. Обяснява възторжено.
същ. възторженост, възторжеността̀, ж.

възторжено

вж. възторжен

възторженост

вж. възторжен

възтържествувам

възтържеству̀ваш, несв. и св. Побеждавам, триумфирам, вземам връх. Истината ще възтържествува.

възхвала

ж., само ед. Шумна похвала, превъзнасяне.

възхваля

възхва̀лиш, мин. св. възхва̀лих, мин. прич. възхва̀лил, св. — вж. възхвалявам.

възхвалявам

възхваля̀ваш, несв. и възхваля, св.; Кого, какво. Шумно хваля, превъзнасям.

възхита

ж., само ед. Възхищение. Изпадам във възхита. Във възхита съм от него.

възхитен

възхитѐна, възхитѐно, мн. възхитѐни, прил. Който изпитва или изразява възхищение. Възхитен съм от него. С възхитени очи.

възхитя

възхитѝш, мин. св. възхитѝх, мин. прич. възхитѝл, св. — вж. възхищавам.

възхищавам

възхища̀ваш, несв. и възхитя, св.; Кого. Предизвиквам възхищение. Тоя човек просто ме възхити.
възхищавам се/възхитя се. — Изпитвам възхищение. Възхищавам се на твоята изобретателност.

възхищение

ср., само ед. Емоционално състояние на висше удовлетворение, удоволствие.

възход

м., само ед. Непрекъснато развитие напред; подем. Той е във възход.

възходящ

възходя̀ща, възходя̀що, мн. възходя̀щи, прил. Който се движи от по-ниска към по-висока степен. Във възходящ ред.

възцаря

възцарѝш, мин. св. възцарѝх, мин. прич. възцарѝл, св. — вж. възцарявам.

възцарявам

възцаряваш, несв. и възцаря, св.; Какво. Установявам за дълго.
възцарявам се/възцаря се. — Настъпвам, установявам се. Възцари се тишина.

вълк

вълкъ̀т, вълка̀, мн. въ̀лци, (два) въ̀лка, м. Едър хищен бозайник от рода на кучетата със сивожълта козина.

вълкодав

мн. вълкода̀ви, (два) вълкода̀ва, м. Голямо куче, подготвено да преследва вълци.

вълна

ж., само ед.
1. Козината, космите, които покриват тялото на овца и на някои други животни (камила, коза и под.).
2. Остригана и обработена такава козина, която се използва за различни тъкани.
прил. вълнен, въ̀лнена, въ̀лнено, мн. въ̀лнени. Вълнени платове. Вълнен пуловер.


мн. вълнѝ, ж.
1. Водна издигнатина, образувана от колебанията на водната повърхност. Морски вълни.
2. Спец. Във физиката — периодично смущение и движение в дадена среда, а също разпространението на това движение. Звукова вълна. Дълги вълни. Ултракъси вълни.
3. Прен. Това, което се движи едно след друго в множество, като маса. Новата вълна в литературата. Вълна на недоволство.

вълнен

вж. вълна

вълнение

мн. вълнѐния, ср.
1. Само ед. Движение на вълни по водна повърхност.
2. Прен. Само ед. Душевно безпокойство. Очаквам с вълнение резултатите.
3. Прен. Обикн. мн. Масово изразена проява на недоволство, протест. Вълненията продължават вече седмица.

вълнест

въ̀лнеста, въ̀лнесто, мн. въ̀лнести, прил. Който обилно е покрит с вълна, косми.

вълнист

вълнѝста, вълнѝсто, мн. вълнѝсти, прил. Който е на вълни; вълнообразен.

вълнодаен

вълнода̀йна, вълнода̀йно, мн. вълнода̀йни, прил. За животно — който се отглежда да дава вълна. Вълнодайна порода.
същ. вълнодайност, вълнодайността̀, ж.

вълнодайност

вж. вълнодаен

вълнолом

мн. вълноло̀ми, (два) вълноло̀ма, м. Каменна ограда пред пристанище, която го предпазва от морските вълни.

вълнообразен

вълнообра̀зна, вълнообра̀зно, мн. вълнообра̀зни, прил. Който има вид на вълни. Вълнообразна повърхност. Вълнообразна линия.

вълнувам

вълну̀ваш, несв.
1. Какво. Причинявам вълнение (в 1 знач.). Вятърът вълнува морето.
2. Прен. Кого, какво. Предизвиквам вълнение (във 2 знач.), безпокоя, възбуждам. Това изобщо не ме вълнува.
вълнувам се. 1. — Движа се на вълни, имам вълни. Морето се вълнува.
2. Прен. Намирам се във вълнение (във 2 знач.). Вълнуваш ли се пред изпита?

вълчи

въ̀лча, въ̀лче и въ̀лчо, мн. въ̀лчи, прил.
1. Който се отнася до вълк.
2. Прен. Хищен, безогледен.

вълчица

мн. вълчѝци, ж. Женското животно вълк.

вълшебен

вълшѐбна, вълшѐбно, мн. вълшѐбни, прил.
1. Чудотворен, магически. Вълшебното килимче.
2. Прен. Пленителен, очарователен, омаен. Вълшебната планина.

вълшебник

мн. вълшѐбници, м.
1. В приказките: магьосник.
2. Прен. Човек, който очарова, пленява, омайва.

вълшебница

мн. вълшѐбници, ж. Жена вълшебник.

вълшебство

мн. вълшѐбства, ср.
1. Само ед. В приказките: магьосничество.
2. Прен. Действие или проява, които очароват, пленяват.

вън

нареч. Не вътре, не в пределите на едно място или затворено пространство. Вън се чуват песни и викове.
• Вън от. 1. — За посочване на място, зад чиито предели се намира или извършва нещо. Вън от стаята.
2. Освен, с изключение на; независимо от. Вън от това се занимава и с търговия.
• Вън от опасност. — В безопасност.
• Вън от съмнение. — Несъмнено.

вънка

нареч. Разг. Вън.

външен

въ̀ншна, въ̀ншно, мн. въ̀ншни, прил.
1. Който е вън, отвън, на повърхността. Външна мазилка.
2. Чужд, страничен. Външен натиск.
3. Който има отношение с чужбина. Външна търговия.
нареч. външно.
същ. външност, външността̀, ж. Изненада ме външността ѝ. Красива външност.

външно

вж. външен

външност

вж. външен

въображаем

въобража̀ема, въобража̀емо, мн. въобража̀еми, прил. Който съществува само във въображението; нереален, недействителен. Въображаеми врагове.

въображение

ср., само ед. Способност за изграждане на мислени представи, образи; фантазия. Богато въображение. Творческо въображение. Това съществува само в твоето въображение.

въобразя си

въобразѝш си, мин. св. въобразѝх си, мин. прич. въобразѝл си, св. — вж. въобразявам си.

въобразявам си

въобразя̀ваш си, несв. и въобразя̀ си, св.
1. Мислено си представям. Въобразете си за момент, че сте в ракета.
2. Погрешно предполагам, внушавам си. Въобразил си е, че е велик.

въобще

нареч. Изобщо. Въобще не ме интересува!

въодушевен

въодушевѐна, въодушевѐно, мн. въодушевѐни, прил. Който изразява въодушевление или се намира във въодушевление. Не съм твърде въодушевен.

въодушевление

ср., само ед. Душевен подем, повдигнато настроение за дейност; ентусиазъм. Работя с въодушевление.

въодушевя

въодушевѝш, мин. св. въодушевѝх, мин. прич. въодушевѝл, св. — вж. въодушевявам.

въодушевявам

въодушевя̀ваш, несв. и въодушевя, св.; Кого. Предизвиквам въодушевление. Никой не може да го въодушеви.
въодушевявам се/въодушевя се. — Изпадам във въодушевление. Говори и сам се въодушевява.

въоръжа

въоръжѝш, мин. св. въоръжѝх, мин. прич. въоръжѝл, св. — вж. въоръжавам.

въоръжавам

въоръжа̀ваш, несв. и въоръжа, св.; кого/какво, с какво.
1. Снабдявам с оръжие.
2. Прен. Снабдявам със средства за дейност. Въоръжавам с най-съвременна техника.
въоръжавам се/въоръжа се. — Сам себе си въоръжавам. Въоръжавам се с търпение.

въоръжение

мн. въоръжѐния, ср. Съвкупност от средствата за водене на война; оръжие.

въпиещ

въпѝеща, въпѝещо, мн. въпѝещи, прил. Остар. Който е в много висока степен, краен. Въпиеща нужда. Въпиеща несправедливост.

въплътя

въплътѝш, мин. св. въплътѝх, мин. прич. въплътѝл, св. — вж. въплъщавам.

въплътявам

въплътя̀ваш, несв. Въплъщавам.

въплъщавам

въплъща̀ваш, несв. и въплътя, св.; Какво. Изразявам в конкретен, веществен образ; осъществявам. Въплъщавам мечтите си.
въплъщавам се/въплътя се. — Получавам конкретен израз.

въплъщение

ср., само ед. Реален израз, образ. Въплъщение на грозотата.

въпреки

предлог. За означаване на противодействащо обстоятелство. Въпреки неприятностите той не губеше настроението си.
• Въпреки че. — Съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка: действието в главното изречение се извършва противно на обстоятелството от подчиненото. Въпреки че валеше, той реши да тръгне.

въпрос

мн. въпро̀си, (два) въпро̀са, м.
1. Питане, което изисква отговор. Имам два въпроса. Кой ще отговори на въпроса? 2. Предмет на разговор, тема на разглеждане, проучване, задача за решение; проблем. Националният въпрос. Разглеждам следния въпрос. Спорен въпрос. Въпросът за раждаемостта.
3. Обстоятелство, което е в зависимост от друго. Това е въпрос на престиж. Въпрос на време. Въпрос на живот и смърт.
• Поставям/поставя под въпрос. — Смятам за съмнително.

въпросителен

въпросѝтелна, въпросѝтелно, мн. въпросѝтелни, прил. Който изразява въпрос или служи за изразяване на въпрос. Въпросителна интонация. Въпросителен знак.
нареч. въпросително. Погледна ме въпросително.

въпросително

вж. въпросителен

въпросник

мн. въпро̀сници, (два) въпро̀сника, м.
1. Списък от въпроси за изпит.
2. Лист с въпроси за събиране на сведения. Изготвям въпросник. Попълвам въпросник.

върба

мн. върбѝ, ж. Дърво с дълги клони и тесни листа, което расте по влажни места и край реки.
прил. върбов, въ̀рбова, въ̀рбово, мн. въ̀рбови. Върбова сянка. Върбова свирка.

върбак

мн. върба̀ци, (два) върба̀ка, м. Върбалак.

върбалак

мн. върбала̀ци, (два) върбала̀ка, м. Място с нагъсто израсли върби.

върбов

вж. върба

вървеж

м., само ед.
1. Остар. Движение, вървене.
2. Разг. Начин на вървене, походка. Какъв вървеж само!

вървешката

нареч. Вървешком.

вървешком

нареч. При вървене, като върви.

върволица

мн. върволѝци, ж. Множество от хора или предмети, които се движат един след друг, в редица. Днес е върволица от хора. Гледай каква върволица от коли!

върволяк

мн. върволя̀ци, (два) върволя̀ка, м. Пренебр. Върволица.

вървя

вървѝш, мин. св. вървя̀х, мин. прич. вървя̀л, несв.
1. Движа се с краката си. Не иска да върви, иска да го нося.
2. Движа се, придвижвам се, в движение съм. Колата ми не върви. Върви ли тоя часовник?
3. Отивам, отправям се. Върви да му кажеш!
4. Прен. Напредвам, развивам се. Върви ли работата? Това дете никак не върви. Търговията никак не върви.
5. Минавам, простирам се. Пътят върви все покрай реката.
6. Прен. Разг. Струвам, харча се. Как вървят прасковите? По колко върви зелето?
7. Прен. Разг. Подхождам, съчетавам се. Тия обувки не вървят с официален костюм.
върви ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им).
1. Сполучвам във всичко, имам късмет. Много ти върви днес!
2. Справям се лесно, удава ми се. Върви ли му математиката?
• Карай да върви! — Разг. Не обръщай внимание, остави!
• Върви си! — Разг. Отивай си, махай се.

въргалям

върга̀ляш, несв.; какво/кого. Разг. Търкалям, преобръщам.
въргалям се. — Разг. Търкалям се, преобръщам се. Въргаля се из мръсотията. Въргаляли се в леглото.

върдалям

върда̀ляш, несв. Въргалям.

вържа

въ̀ржеш, мин. св. въ̀рзах, мин. прич. въ̀рзал, св. — вж. връзвам 1_ ,[[2 .

вързоп

мн. вързо̀пи, (два) вързо̀па, м. Предмети, неща, увити и завързани заедно в платно.
същ. умал. вързопче, мн. вързо̀пчета, ср.

вързопче

вж. вързоп

въркузун

ремък или връв за стягане на потури, гащник

върл

въ̀рла, въ̀рло, мн. въ̀рли, прил.
1. Най-голям, краен. Върл противник. Върли разбойници.
2. Диал. Парлив на вкус, лют. Върла ракия.

върлина

мн. върлѝни, ж.
1. Дълъг окастрен прът.
2. Спец. Гимнастически уред за катерене.

върлувам

върлу̀ваш, несв.
1. Безчинствам, грабя, вилнея. Тук върлуват разбойници.
2. За болест — разпространявам се масово, поразявам. В селата продължават да върлуват епидемии.

върна

въ̀рнеш, мин. св. въ̀рнах, мин. прич. въ̀рнал, св. — вж. връщам.

въртеж

м., само ед.
1. Кръгообразно движение, въртене.
2. Прен. Бурно движение, което увлича. Във въртежа на събитията.

въртел

мн. въ̀ртели, м. Разг. Умишлено създаване на пречки, спънки, затруднения. Голям въртел ми прави тоя човек!

въртележка

мн. въртелѐжки, ж.
1. Голямо колело с люлки, което се върти за забава. Хайде на въртележката!
2. Разг. Завъртане в кръг. Ама че въртележка се получи.

въртелив

въртелѝва, въртелѝво, мн. въртелѝви, прил.
• Въртеливо движение. — Спец. Във физиката — движение в кръг.

въртоглав

върто̀глава, върто̀главо, мн. върто̀глави, прил. Своенравен, щурав, налудничав. Ама че въртоглаво същество!

въртокъщник

мн. въртокъ̀щници, м. Разг. Човек, който обича и умее да се грижи за дома си.

въртокъщница

мн. въртокъ̀щници, ж. Разг. Жена въртокъщник.

въртоп

мн. върто̀пи, (два) върто̀па, м. Водовъртеж.

въртя

въртѝш, мин. св. въртя̀х, мин. прич. въртя̀л, несв.
1. Какво. Привеждам в кръгово движение. Върти волана!
2. Какво. Движа насам-натам. Въртя очи. Въртя ключовете из ръцете си.
3. Прен. Разг. Кого. Привличам, залъгвам. Тя умее да ги върти около себе си.
4. Прен. Разг. Кого. Нарочно бавя; разкарвам, не уреждам. Ще има да ме върти тоя човек!
5. Прен. Разг. Какво. Занимавам се, ръководя, извършвам. Върти търговийка.
въртя се. 1. — Движа се в кръг. Въртят ли се колелата?
2. Обръщам се, движа се насам-натам. Какво само се въртиш, стой спокоен!
3. Разг. Бавя се, мотая се. Въртя се, чудя се откъде да започна!
4. Разг. Движа се в дадена среда, поддържам връзки. Все из артистите се върти.
• Въртя на пръста си. — Разг. Правя, каквото пожелая с някого.
• Въртя се като муха без глава. — Разг. Пренебр. Мотая се, суетя се.

върхам

Диал.
вършея

върхар

мн. върха̀ри, (два) върха̀ра, м.
1. Обикн. мн. Върхът на дървото.
2. Само ед. Последните плодове и зеленчуци, останали по върха на растението и затова по-некачествени, като цяло.

върхов

вж. връх

върховен

върхо̀вна, върхо̀вно, мн. върхо̀вни, прил. Който е в/с най-висока степен; най-главен, висш. Върховни усилия. Върховен съд.

върховенство

ср., само ед. Върховна власт, господство.

върху

предлог.
1. За означаване на положение или движение отгоре на някаква повърхност; на. Върху масата. Ще седнеш върху детето. Хвърлих се върху него.
2. За означаване на обекта, срещу който се предприема действие или се изразява отношение; срещу. Хвърляха камъни върху тях.
3. За означаване на обекта, над който се разпростира действието; над. Работя върху нова книга. Спорим върху този проблем.

върхушка

мн. върху̀шки, ж. Пренебр. Привилегированата част от лицата в една ръководна власт. Какво реши върхушката?

върша

въ̀ршиш, мин. св. въ̀рших и вършѝх, мин. прич. въ̀ршил и вършѝл, несв.
1. Какво. Правя, занимавам се. Той всичко върши много бавно. Върша работата си с удоволствие.
2. Разг. Постъпвам, действам. Какво смяташ да вършиш оттук нататък?
3. Какво. Осъществявам (това, което се назовава със съществителното). Върша безобразия. Върша разпродажба. Върша услуга.

вършачка

мн. върша̀чка, ж. Машина за вършеене.

вършея

вършѐеш, мин. св. върша̀х, мин. прич. върша̀л, несв.; Какво. Отделям с вършачка зърното от класовете на житни растения.

вършина

мн. въ̀ршини, ж. Тънък отсечен неокастрен клон; клонка.

вършитба

ж., само ед.
1. Вършеене.
2. Времето, периодът, когато се вършее. По вършитба.
прил. вършѝтбен, вършѝтбена, вършѝтбено, мн. вършѝтбени.

въставам

въста̀ваш, несв. и въстана, св.
1. Вдигам въстание, почвам въоръжена борба.
2. Обявявам се решително против; протестирам.

въстана

въста̀неш, мин. св. въста̀нах, мин. прич. въста̀нал, св. — вж. въставам.

въстание

мн. въста̀ния, ср. Масов въоръжен бунт срещу властта. Вдигам се на въстание. Вдигам въстание. Избухва въстание.

въстаник

мн. въста̀ници, м. Участник във въстание.
прил. въстанически, въста̀ническа, въста̀ническо, мн. въста̀нически.

въстанически

вж. въстаник

въся

въ̀сиш, мин. св. въ̀сих и въсѝх, мин. прич. въ̀сил и въсѝл, несв.; Какво. Свивам, сбръчквам. Въся вежди.
въся се. — Мръщя се, чумеря се. Какво се въсиш?

вътре

нареч. В пределите на едно място или пространство. Влез вътре!
• Вътре съм. — Разг.
1. Ощетен съм, загубил съм.
2. Замесен съм.
• Влизам/вляза вътре. — Разг. Не ми излизат сметките, загубвам.

вътречерепен

мед. вж. интракраниален

вътрешен

въ̀трешна, въ̀трешно, мн. въ̀трешни, прил.
1. Който се намира вътре, навътре; който е обърнат навътре. Вътрешни органи. Вътрешен джоб. Вътрешен двор.
2. Който се отнася до дейност вътре в една държава, организация. Министерство на вътрешните работи. Вътрешна търговия. Вътрешно първенство. Вътрешен конкурс.
3. Който съставя съдържанието, същността. Вътрешни подбуди. Вътрешен драматизъм.
4. Разг. Близък, запознат, свързан в личен или професионален план. Нали сме вътрешни на сватбата? Ти като по-вътрешен можеш да кажеш.
нареч. вътрешно.

вътрешно

вж. вътрешен

вътрешност

вътрешността̀, мн. въ̀трешности, ж.
1. Само ед. Вътрешно пространство, място, територия.
2. Само мн. Вътрешните органи на човек или животно.

вътък

м., само ед. Нишки, които при тъкане се преплитат с основата.

въшка

мн. въ̀шки, ж. Малко безкрило насекомо, което живее като паразит по човека и животните.

въшкав

въ̀шкава, въ̀шкаво, мн. въ̀шкави, прил. Въшлив.
• Въшкав с пари. — Разг. Който има много пари.

въшла

мн. въ̀шли, ж. Жена въшльо.

въшлив

въшлѝва, въшлѝво, мн. въшлѝви, прил. Който има въшки.
същ. въшливост, въшливостта̀, ж.

въшливост

мед. вж. педикулоза

въшльо

мн. въ̀шльовци, м. Разг. Пренебр. Въшлив човек.

въшлясам

въшля̀саш, св. — вж. въшлясвам.

въшлясвам

въшля̀сваш, несв. и въшлясам, св. Ставам въшлив.

вяждам се

вя̀ждаш се, несв. и вям се, св.
1. Насищам се, пресищам се от ядене на една и съща храна.
2. Прен. Пренебр. Самозабравям се.

вял

вя̀ла, вя̀ло, мн. вя̀ли, прил. Който е лишен от бодрост, енергия; апатичен, монотонен, муден. Вяло движение с ръка.
нареч. вя̀ло. Търговията върви вяло.
същ. вялост, вялостта̀, ж.

вялост

вж. вял

вям се

вядѐш се, мин. св. вя̀дох се, мин. прич. вял се, св. — вж. вяждам се.

вяра

ж., само ед.
1. Убеденост, увереност. Вяра в доброто.
2. Разг. Вероизповедание. Православна вяра.
• На вяра. — Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.

вярвам

вя̀рваш, несв.
1. В кого/в какво. Убеден съм, уверен съм, имам вяра. Вярвам в тебе. Вярвам, че ще успея.
2. На Кого. Имам доверие. Аз му вярвам, никога не ме е лъгал.
вярва ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им) се. Струва ми се, допускам. Не ми се вярва да дойде.

вярващ

вя̀рваща, вя̀рващо, мн. вя̀рващи, прил.
1. Който вярва, който изразява вяра.
2. Като същ. Човек, който вярва в някоя религия.

вярност

Библейско тълкуване: Верността е едно от непроменяемите качества на Йеова. Бог е верен на обещанието си, и това предизвиква упование и очакване в онези, които вярват на думите Му, а наказание за онези, които Го мразят — Вт. 7:9,10; Чис. 23:19; Пс. 89:33,34; Евр. 10:23.

вясвам се

вя̀сваш се, несв. и вя̀сна се, св. Разг. Появявам се за кратко. Вясва се отвреме навреме и пак изчезва.

вясна

вясна се, веснеш се, мин. св. вяснах се, мин. прич. вяснал се, св. — вж. вясвам се.

вясна се

вѐснеш се, мин. св. вя̀снах се, мин. прич. вя̀снал се, св. — вж. вясвам се.

вятър

мн. ветровѐ, м. Бързо движение на въздушни маси в хоризонтално направление. Духа вятър. Силен вятър. Бурни ветрове.

прил. вятърен, вя̀търна, вя̀търно, мн. вя̀търни. Вятърна мелница.

• Вятър работа! — Разг. Пренебр. Празна, несериозна работа.
• На вятъра. — Разг. Напусто, без полза.
• Правя вятър (на някого). — Разг. Лаская.

вятърен

вж. вятър

вятърничав

вя̀търничава, вя̀търничаво, мн. вя̀търничави, прил. Лекомислен, несериозен, непостоянен. Вятърничаво момиче. Много е вятърничава.

га

и га-га междум. За подражаване на крясък, издаван от някои птици — гарван, врана, гъска, патица и под.

га-га

междум. — вж. га.

габардин

м., само ед. Фин вълнен плат за горни дрехи.
прил. габардинен, габардѝнена, габардѝнено, мн. габардѝнени. Габардинен костюм.

габардинен

вж. габардин

габарити

мн., габарѝт, м. Спец. Външните размери, очертанията на един предмет (превозно средство, машина, съоръжение и др.). Големи габарити. Малки габарити.

габров

вж. габър

габър

мн. га̀бъри, (два) га̀бъра, м. Дърво с назъбени жилести листа и с твърда и тежка бяла дървесина, от която се изработват дребни предмети.
прил. габров, га̀брова, га̀брово, мн. га̀брови. Габрови листа.


мн. га̀бъри, (два) га̀бъра, м. Кабар.
същ. умал. га̀бърче, мн. га̀бърчета, ср.

гавазин

мн. гава̀зи, м. Остар. Въоръжен пазач или телохранител в легация, консулство, облечен в национална носия.

гавана

мн. гава̀ни, ж. Валчест съд без дръжки, издълбан от цяло парче дърво.

гаванка

мн. гава̀нки, ж. Малък кръгъл дървен съд с похлупак, използван в миналото като солница или за носене на по-суха храна (сирене и под.).

гавра

ж., само ед. Постъпка и/или думи, които целят да унизят достойнството на човека или моралната стойност на нещо; подигравка, кощунство, издевателство.

гаврътвам

гавръ̀тваш, несв. и гаврътна, св.; Кого, какво.
1. Обръщам, събарям, катурвам.
2. Глътвам, изпивам на един път, с едно обръщане на чашата. Гаврътнах две чашки ракия.
гаврътвам се/гаврътна се. — Падам изведнъж, катурвам се; преобръщам се, килвам се. И той се гаврътна на леглото.

гаврътна

гавръ̀тнеш, мин. св. гавръ̀тнах, мин. прич. гавръ̀тнал, св. — вж. гаврътвам.

гавря се

га̀вриш се, мин. св. га̀врих се и гаврѝх се, мин. прич. га̀врил се и гаврѝл се, несв.; С кого, с какво. Подлагам на гавра, издевателствам. Не виждаш ли, че той се гаври с нас.

гага

мн. га̀ги, ж.
1. Клюн, човка на птица.
2. Диал. Кука.
същ. умал. гагичка, мн. га̀гички, ж.
• Пъхам си гагата. — Разг. Пренебр. Намесвам се, където не ми е работа; проявявам излишно, прекомерно любопитство или искам всичко да знам, да съм в течение. Обича да си пъха гагата навсякъде.

гагауз

българи християни във варненско, на които родният език е турски

гагаузи

мн., гагау̀зин, м. Малочислена етническа група в Североизточна България (а също в Молдова и Украйна), която говори турски диалект, но има християнско вероизповедание.
прил. гагаузки, гагау̀зка, гагау̀зко, мн. гагау̀зки. Гагаузко село.

гагаузин

вж. гагауз

гагаузки

вж. гагаузи

гагичка

вж. гага

гад

га̀дът, га̀да, мн. га̀дове, (два) га̀да, м.
1. Остар. Животно, птица.
2. Прен. Грубо. Отвратителен, противен, гнусен човек.

гадател

гада̀телят, гада̀теля, мн. гада̀тели, м. Човек, който владее и упражнява изкуството да гадае (в 1 знач.).

гадателка

мн. гада̀телки, ж. Жена гадател.

гадая

гада̀еш, мин. св. гада̀х, мин. прич. гада̀л, несв.
1. Владея изкуството да предсказвам бъдещето (на ръка, кафе, карти или по други начини).
2. Правя предположения; предвиждам. Нека не гадаем какво ще стане.

гаден

га̀дна, га̀дно, мн. га̀дни, прил.
1. Който предизвиква физическо отвращение; гнусен, мръсен, противен.
2. Отвратителен, подъл, долен.
същ. гадост, гадостта̀, мн. га̀дости, ж. Ама че гадост е това лекарство! Стига си говорил гадости!

гадене

ср., само ед. Неприятно усещане, че мога да повърна, че ми се повдига. Сутрин имате ли гадене?

гаджал

мн. гаджа̀ли, м. Разг. Пренебр. Турчин.

гадже

мн. га̀джета, ср. Жарг. Любима девойка (за младеж) или любим младеж (за девойка). Имаш ли си гадже?

гади ми

(ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, мин. св. га̀ди ми се и гадѝ ми се, мин. прич. га̀дило ми се и гадѝло ми се, несв. Имам гадене; повдига ми се, повръща ми се.

гадина

мн. гадѝни, ж.
1. Разг. Домашна птица.
2. Прен. Пренебр. Гад (в 3 знач.).

гадост

вж. гаден

гаечен

вж. гайка

газ

га̀зът, га̀за, мн. га̀зове, м.
1. Въздухообразното състояние на вещество.
2. Извличана от земните недра материя, използвана като гориво, в химическата промишленост и т.н. Земен газ. Отровен газ. Боен газ. Задушливи газове.
3. Само мн. Газообразни отделяния в стомаха и червата.

прил. газов, га̀зова, га̀зово, мн. га̀зови. Газова инсталация. Газово находище. Газова печка. Газово устройство. Газова бутилка.

газела

мн. газѐли, ж. Млекопитаещо тропическо животно, подобно на сърна, което има стройно тяло и умее да бяга бързо.

газен

вж. газ

газениче

мн. газенѝчета, ср. Тенекиена газена лампа, но без шише.

газирам

газѝраш, несв. и св.; Какво. Насищам течност с газ 1 .
• Газирана напитка (вода). — Напитка (вода), която е наситена с въглероден двуокис.

газификация

ж., само ед.
1. Спец. Получаване на газово гориво от твърдо или течно гориво; добиване на газ 2 . 2. Снабдяване с инсталации и съоръжения за използване на газ 2 за битови и/или производствени нужди.

газифицирам

газифицираш, несв. и св.; Какво. Извършвам газификация.

газо-

Първа съставна част на сложни думи със значение газ 1 , 2 , газов, напр. газопровод, газокамера, газометър, газохимия, газохранилище, газостанция.

газов

вж. газ

газообразен

газообра̀зна, газообра̀зно, мн. газообра̀зни, прил. Въздухообразен. Газообразно състояние.

газопровод

мн. газопрово̀ди, (два) газопрово̀да, м. Тръбопровод за пренасяне на газово гориво на разстояние.
прил. газопроводен, газопрово̀дна, газопрово̀дно, мн. газопрово̀дни. Газопроводна мрежа.

газопроводен

вж. газопровод

газьол

м., само ед. Течно гориво за дизелови двигатели, което се получава чрез пряка дестилация на петрол.

газя

га̀зиш, мин. св. га̀зих и газѝх, мин. прич. га̀зил и газѝл, несв.
1. Вървя из вода, сняг, кал, трева и под., в които краката ми затъват. Виж си обувките, къде пак си газил?
2. Мачкам с крака, тъпча. Внимавай къде стъпваш, не гази из цветята!
3. Прен. Разг. Кого. Измъчвам, тормозя. Не се оставяй да те газят! Всяка пролет тая кашлица ме гази.

гайда

мн. га̀йди, ж. Народен музикален инструмент — кози или овчи мях с три цеви за надуване и свирене.

гайдар

гайда̀рят, гайда̀ря, мн. гайда̀ри, м. Свирач на гайда.
същ. умал. гайдарче, мн. гайда̀рчета, ср.

гайдарджия

мн. гайдарджѝи, м. Диал. Гайдар.

гайдарче

вж. гайдар

гайка

мн. га̀йки, ж.
1. Метална пластинка със спирално нарязан отвор в средата, с която се затяга винт или болт.
2. Малка халка на дреха, в която се вкарва колан, за да го държи.
прил. гаечен, га̀ечна, га̀ечно, мн. га̀ечни (в 1 знач.).
• Гаечен ключ. — Инструмент за завиване и отвиване на гайки.

гайле

мн. гайлѐта, ср. Разг. Грижа.

гайтан

мн. гайта̀ни, (два) гайта̀на, м. Плетен шнур за украса на народна носия.
прил. гайтанен, гайта̀нена, гайта̀нено, мн. гайта̀нени.

гайтанджия

мн. гайтанджѝи, м. ист. Производител и/или търговец на гайтан.

гайтанен

вж. гайтан

гайтанлия

ед. неизм., мн. гайтанлѝи, прил.
1. За дреха — украсен с гайтан.
2. Прен. За вежди — тънки, източени като гайтан. Вежди гайтанлии.

гала-

Първа съставна част на сложни думи със значение тържествен, разкошен, напр. галавечеря, галаконцерт, галапредставление.

галактика

мн. гала̀ктики, ж. Звездна система. Нашата галактика. Други галактики.
прил. галактичен, галактѝчна, галактѝчно, мн. галактѝчни.
прил. галактически, галактѝческа, галактѝческо, мн. галактѝчески.

галактичен

вж. галактика

галактически

вж. галактика

галакторея

мед. Спонтанно изтичане на мляко от гръдните жлези, което не е свързано с раждане и кърмене. Дължи се на хиперпролактинемия, на прием на някои медикаменти и др.

галактоцеле

мед. Киста на гръдната жлеза, изпълнена с течно млекоподобно съдържимо. Възниква в резултат на запушване иа млечен канал, обикновено в периода на кърмене.

галантен

гала̀нтна, гала̀нтно, мн. гала̀нтни, прил. Изискано вежлив, изтънчен, любезен, с добри маниери.
същ. галантност, галантността̀, ж. Проявявам галантност.

галантериен

вж. галантерия

галантерия

ж., само ед. Търговска стока от дребни тоалетни и лични принадлежности.
прил. галантериен, галантерѝйна, галантерѝйно, мн. галантерѝйни. Галантериен магазин.

галантност

вж. галантен

галванизация

ж., само ед. Спец.
1. В техниката — покриване на повърхност с тънък пласт метал чрез електролиза.
2. В медицината — лечебен метод чрез използване на постоянен електрически ток.

галванизирам

галванизѝраш, несв. и св.; Какво. Спец. Правя галванизация.

галваничен

галванѝчна, галванѝчно, мн. галванѝчни, прил.
1. Който е предназначен за получаване на ток чрез химична реакция. Галваничен елемент.
2. При който се прилага ток, получен чрез химична реакция. Галванично покритие.
• Галваничен ток. — Спец. Електрически ток, който се получава при химическо взаимодействие на киселини или соли с метал.

гален

га̀лена, га̀лено, мн. га̀лени, прил.
1. Любим, мил.
2. Глезен, разглезен. Галената Богданка.

галеник

мн. га̀леници, м. Любимец. Галеник на съдбата.

галеница

мн. га̀леници, ж. Любимка.

галенов

галѐнова, галѐново, мн. галѐнови, прил.
1. Спец. Който се отнася до течно лекарство, получено чрез механическа преработка на растителни вещества.
2. Който се отнася до производството на такива лекарства. Галенова лаборатория.

галера

мн. галѐри, ж. ист. Старинен дървен военен кораб с гребла, на който гребците били роби или каторжници.

галерия

мн. галѐрии, ж.
1. Изложбена зала за картини и други произведения на изкуството.
2. Дълъг подземен коридор в мини или военни съоръжения.
3. Остар. Най-горният балкон, последните редове в театър, зала.

галета

ж., само ед. Препечен и счукан на ситно хляб, който се употребява в готварството обикн. за панировка.

галиба

нареч. Остар. Навярно, вероятно, изглежда, като че ли, май.

галиматия

мн. галима̀тии, ж. Разг. Безсмислица; бъркотия, неразбория, безпорядък.

галон

мн. гало̀ни, (два) гало̀на, м. Английска мярка за вместимост за течности, равна на 4, 546 литра.


мн. гало̀ни, (два) гало̀на, м. Лъскав ширит за украса на униформено облекло. Златни галони.

галоп

м., само ед.
1. Бърз конски бяг с големи плавни стъпки.
2. Прен. Бързо, ускорено действие, движение. Минахме в галоп учебника.
3. Старинен бърз танц с въртеливи движения, а също музиката за такъв танц.

галопирам

галопѝраш, несв. и св.
1. За кон — препускам в галоп.
2. Прен. Преминавам, движа се в ускорено темпо; препускам.

галоши

мн., гало̀ш, м. Плитки каучукови обувки, които предпазват краката от намокряне.
същ. умал. гало̀шки, мн.

галфон

мн. галфо̀ни, м. Разг. Пренебр. Тъп, невъзприемчив човек; тъпак, хапльо.

гальовен

гальо̀вна, гальо̀вно, мн. гальо̀вни, прил.
1. Който е нежен, ласкав или изразява нежност, топлота. Гальовна майка. Гальовен поглед.
2. Който обича да се гали. Гальовно котенце.
същ. гальовност, гальовността̀, ж. С гальовност.

гальовност

вж. гальовен

галя

га̀лиш, мин. св. га̀лих и галѝх, мин. прич. га̀лил и галѝл, несв.; Кого, какво. Нежно докосвам, гладя с ръка; милвам.
галя се. — Нежно се докосвам, допирам до някого; умилквам се, увъртам се.

гама

мн. га̀ми, ж.
1. Спец. В музиката — последователен ред от тонове с интервали; тонова стълбица.
2. Прен. Само ед. Еднородни, но многообразно изменящи се явления, качества. Гама от цветове. Гама на чувствата.

гама-глобулин

мед. Протеинова фракция на кръвта богата на антителата.

гамаглобулин

мед. вж. гама-глобулин

гамаши

само мн. ист. Връхни платнени обвивки на краката от обувките до коленете.

гамба

мн. га̀мби, ж. Диал. Камба.

гамбит

мн. гамбѝти, (два) гамбѝта, м. Спец. В шахматната игра — начален ход, при който се жертва маловажна фигура, за да се получи възможност за атака.

гамен

и гамен, мн. гамѐни и га̀мени, м. Невъзпитан уличен хлапак; уличник, хулиган.
прил. гаменски и гаменски, гамѐнска и га̀менска, гамѐнско и га̀менско, мн. гамѐнски и га̀менски. Гаменска постъпка.

гаменски

вж. гамен

гамета

мед. Зряла мъжка или женска полова клетка (сперматозоид или яйцеклетка).

ганглий

мед. 1. Нервен възел — група от неврони, ограничени от съединителнотъканна капсула. Разполага се извън главния и гръбначния мозък. Получава предвъзлови нервни влакна и изпраща следвъзлови нервни влакна към различни органи.
2. Ганглион, „мъртва кост" — кистозно образувание с пихтиесто съдържание, което произхожда от сухожилните влагалища или ставните капсули. Често възниква по гърба на китката.

ганглиом

мед. Тумор на периферната нервна система, произхожда от ганглийни нервни клетки.

ганглионевром

мед. вж. ганглиом

гангрена

ж., само ед. Спец. В медицината — умъртвяване на тъкан в живо тяло, съпроводено с почерняване и загниване.

гангстер

мн. га̀нгстери, м. Бандит, мошеник, крадец.
прил. гангстерски, га̀нгстерска, га̀нгстерско, мн. га̀нгстерски.

гангстерски

вж. гангстер

гара

мн. га̀ри, ж.
1. Голяма железопътна спирка. Отивам на гарата. Товарна гара.
2. Сградата/сградите при такава спирка. Централна гара.
прил. гаров, га̀рова, га̀рово, мн. га̀рови.

гараж

мн. гара̀жи, (два) гара̀жа, м. Помещение за прибиране и ремонт на автомобили.
прил. гаражен, гара̀жна, гара̀жно, мн. гара̀жни. Гаражна клетка.

гаражен

вж. гараж

гарант

мн. гара̀нти, м. Поръчител. Ставам гарант.

гарантирам

гарантѝраш, несв. и св.
1. За кого/за какво. Давам гаранция, поръчителствам.
2. Какво, на кого. Обезпечавам, осигурявам. Това ще ни гарантира поне една година спокоен живот.

гаранционен

вж. гаранция

гаранция

мн. гара̀нции, ж.
1. Поета отговорност, поръчителство.
2. Това, което се залага при поръчителство (обикн. пари, имущество).
3. Уверение за трайност и качество на търговска стока.
4. Прен. Залог, уверение, свидетелство.
прил. гаранционен, гаранцио̀нна, гаранцио̀нно, мн. гаранцио̀нни (в 1, 2 и 3 знач.). Гаранционна карта.

гарафа

мн. гара̀фи, ж. Съд за вода с дълго тясно гърло и широко кръгло тяло.

гарван

мн. га̀рвани, (два) га̀рвана, м. Креслива всеядна птица с черна перушина и масивна човка и крака.
прил. гарванов, га̀рванова, га̀рваново, мн. га̀рванови.

гарванов

вж. гарван

гарга

мн. га̀рги, ж. Черна креслива птица, подобна на гарван, но с по-малки размери.

гаргара

ж., само ед. Плакнене на гърлото с вода или лекарство, при което течността се задържа в устата и се движи с издишната струя на слаби тласъци.
• Правя си гаргара — (с някого). Разг. Шегувам се, подигравам се, майтапя се.

гард

га̀рдът, га̀рда, мн. га̀рдове, м. Спец.
1. В спортни игри — защитник.
2. Разг. Бодигард, охранител.

гардероб

мн. гардеро̀би, (два) гардеро̀ба, м.
1. Голям шкаф за дрехи и бельо в жилище.
2. Само ед. Горните дрехи на един човек.
3. Място в обществено заведение със закачалки, където се пазят връхните дрехи и други лични вещи на посетителите.
4. Помещение (обикн. на гара) за временно пазене на багаж, стока на клиентите срещу заплащане.
прил. гардеробен, гардеро̀бна, гардеро̀бно, мн. гардеро̀бни.

гардеробен

вж. гардероб

гардеробиер

мн. гардеробиѐри, м. Лице, което обслужва гардероб (в 3 знач.).

гардеробиерка

мн. гардеробиѐрки, ж. Жена гардеробиер.

гарез

Диал.
омраза, злоба към някого

гарирам

гарѝраш, несв. и св.; Какво. Вкарвам и оставям автомобил в гараж.

гарнизон

мн. гарнизо̀ни, (два) гарнизо̀на, м. Войскови части, разположени за охрана или обучение в населено място.
прил. гарнизонен, гарнизо̀нна, гарнизо̀нно, мн. гарнизо̀нни. Гарнизонен хотел.

гарнизонен

вж. гарнизон

гарнирам

гарнѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Слагам гарнитура (в 1 и 2 знач.).
2. Прен. Украсявам разказ, изложение с интересни, любопитни подробности, за да привлека вниманието.

гарнитура

мн. гарниту̀ри, ж.
1. Прибавка към месно или рибно ястие, обикн. от зеленчуци.
2. Прибавка към дреха за украса.
3. Комплект от еднородни предмети за обзавеждане на една жилищна стая. Холова гарнитура.
4. Спец. Уплътнителна подложка в мотор.

гаров

вж. гара

гарсон

мн. гарсо̀ни, м. Остар.
1. Момче — прислужник в хотел.
2. Келнер.

гарсониера

мн. гарсониѐри, ж. Малък апартамент от една стая, кухня и сервизно помещение.

гасна

га̀снеш, мин. св. га̀снах и гасна̀х, мин. прич. га̀снал и гасна̀л, несв.
1. Постепенно преставам да горя, да светя.
2. Прен. Постепенно намалявам силата си. Гаснат мечтите ни.
3. Прен. Отпадам, линея, чезна. Тя бавно гаснеше.

гастарбайтер

мн. га̀старбайтери, м. Работник, имигрант, главно в Германия.

гастралгия

мед. Стомашна болка, болка, локализирана в стомаха.

гастректомия

мед. Оперативно отстраняване на целия стомах.

гастрит

м., само ед. Спец. В медицината — възпалително заболяване на лигавицата на стомаха.

гастродуоденит

мед. Възпаление на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника.

гастродуоденостомия

мед. Оперативно създаване на ново съединение (анастомоза) между стомаха и дуоденума.

гастроентероколи

мед. Възпаление на лигавицата на стомаха и червата.

гастроентеростом

мед. Оперативно създаване на съединение между стомаха и тънките черва.

гастроколичен

мед. Отнасящ се до стомаха и дебелото черво.

гастрол

м., само ед. Гостуване на артисти, музикален състав или на индивидуален изпълнител на чужда сцена.

гастролирам

гастролѝраш, несв. и св. На гастрол съм.

гастрольор

мн. гастрольо̀ри, м. Артист, музикант, състав на гастрол.

гастроном

мн. гастроно̀ми, (два) гастроно̀ма, м.
1. Магазин за хранителни стоки.
2. Човек, който познава и обича хубавите, подбраните ястия и напитки; чревоугодник.

гастрономия

ж., само ед. Готварското изкуство.

гастроптоза

мед. Смъкване, спадане на стомаха, по-ниско разположение на стомаха, напр. при значително отслабване и др.

гастрорафия

мед. Шев на стомаха, напр. оперативно затваряне на перфорирала язва.

гастроскопия

мед. Ендоскопско изследване, при което се визуализира вътрешността на стомаха с помощта на гастроскоп. По време на гастроскопията може да се вземе биопсия, да се извършат хирургични манипулации, напр. спиране на кръвоизлив, полипектомия и др.

гастротомия

мед. Оперативно разрязване на стомаха.

гастрофет

Вид арбалет използван от древните гърци. Гастрофетът се е опирал в земята и в корема на стрелеца и така чрез собственото му тегло се е запъвал.

гастроцеле

мед. Херния на стомаха — изпъкване на част от стомашната стена при дефект в мускулния й слой.

гаструла

мед. Стадий в развитието на зародиша — двуслоен зародиш, произлязъл от бластулата (еднослоен зародиш). Има външен слой (ектодерма), вътрешен слой (ендодерма) и празнина — гастроцел.

гася

гасѝш, мин. св. гасѝх, мин. прич. гасѝл, несв.; Какво.
1. Правя да престане да гори или свети. Втурнаха се да гасят пожара с каквото могат. Аз светвам лампата, тя я гаси — не можем да се разберем.
2. Прекъсвам работата на мотор. Недей гаси, после не можем я запали!

гатанка

мн. га̀танки, ж. Изречение, израз, които изискват чрез посочените характерни признаци на някой предмет да се назове самият предмет.

гатер

мн. га̀тери, (два) га̀тера, м.
1. Машина за рязане, бичене на дървен материал.
2. Дъскорезница с такава машина.

гатерист

мн. гатерѝсти, м. Работник на гатер.

гаубица

мн. га̀убици, ж. Артилерийско оръдие за стрелба със стръмна траектория.

гаф

га̀фът, га̀фа, мн. га̀фове, (два) га̀фа, м. Разг. Неуместна, нетактична постъпка; неволна грешка с последици.

гащат

гаща̀та, гаща̀то, мн. гаща̀ти, прил. Разг. За птица, обикн. петел, кокошка — който е с пера по краката като гащи.

гащеризон

мн. гащеризо̀ни, (два) гащеризо̀на, м.
1. Работен костюм от блуза и панталон, които са съединени (зашити) в една дреха.
2. Детска или дамска горна дреха, изработена по този начин.
същ. умал. гащеризонче, мн. гащеризо̀нчета, ср. (във 2 знач.).

гащеризонче

вж. гащеризон

гащета

само мн.
1. Мъжки къси долни гащи.
2. Къси панталони за спорт, туризъм и др.

гащи

само мн.
1. Долна дреха с крачоли, която покрива тялото от кръста надолу.
2. Разг. Панталони. Ще ти паднат гащите!
• Дупе и гащи. — Разг. Много близки приятели, които нямат тайни помежду си.
• Таралеж в гащите. — Разг. Неприятност, главоболие. Сложих си таралеж в гащите.
• По бели (долни) гащи. — Разг. Неподготвен. Хванах го по бели гащи.

гвардеец

мн. гвардѐйци, м. Военнослужещ в гвардейска част.

гвардейски

вж. гвардия

гвардия

мн. гва̀рдии, ж. Отбрана, елитна войскова част.
прил. гвардейски, гвардѐйска, гвардѐйско, мн. гвардѐйски. Гвардейска част. Гвардейска униформа.

гвоздей

гво̀здеят, гво̀здея, мн. гво̀здеи, (два) гво̀здея, м.
1. Къса метална пръчка, остра в единия край, за да може да се забива, и с плоска главичка в другия, върху която се чука; пирон.
2. Прен. Ирон. Обикн. ед. Най-значителното, най-интересното в нещо. Гвоздеят в програмата е неговото участие.

гевгир

мн. гевгѝри, (два) гевгѝра, м. Разг. Метален кухненски съд с дупки за отцеждане.

гевезя се

гевезѝш се, мин. св. гевезѝх се, мин. прич. гевезѝл се, несв. Разг. Глезя се.

геврек

мн. геврѐци, (два) геврѐка, м. Тънък сух кравай от варено и изпечено тесто.
същ. умал. геврече, мн. геврѐчета, ср.

геврече

вж. геврек

гевшек

прил., неизм. Остар. Неиздръжлив, отпуснат. Гевшек момче.

гег

гѐгът, гѐга, мн. гѐгове, (два) гѐга, м. Трик, чиято цел е да предизвика комичен ефект.

гега

мн. гѐги, ж. Диал. Дълга овчарска тояга с кука в единия край.

геена

Ад, пъкъл.

гезме

ср., само ед. Остар. Разходка.

гей

гѐят, гѐя, мн. гѐйове, м. Хомосексуалист. Гейклуб.

гейзер

мн. гѐйзери, (два) гѐйзера, м. Извор, от който периодично блика гореща вода и пара на голяма височина като фонтан.

гейм

гѐймът, гѐйма, мн. гѐймове, (два) гѐйма, м. Спец. В спорта — една от съставните части при някои спортни игри (тенис, волейбол и др.).

гейша

мн. гѐйши, ж. Професионална танцьорка и певица в японска чайна.

гел

гѐлът, гѐла, само ед., м. Козметично средство с консистенция на желе. Гел за коса. Гел за след бръснене.

гем

гѐмът, гѐма, мн. гѐмове, (два) гѐма, м. Разг. Юзда.

гемия

мн. гемѝи, ж. Разг. Неголям кораб с платна.
• Потънали му гемиите. — Разг. Умислил се, замислил се, като че има сериозна грижа.
• Тежка гемия. — Разг. Муден, пипкав човек.

ген

гѐнът, гѐна, мн. гѐни, (два) гѐна, м. Спец. В биологията — елементарна единица на наследствеността.
прил. генен, гѐнна, гѐнно, мн. гѐнни. Генно инженерство.

генеалогичен

вж. генеалогия

генеалогически

вж. генеалогия

генеалогия

ж., само ед. Родословие.
прил. генеалогичен, генеалогѝчна, генеалогѝчно, мн. генеалогѝчни.
прил. генеалогически, генеалогѝческа, генеалогѝческо, мн. генеалогѝчески.
• Генеалогично дърво. — Графично изображение на историята на един род във вид на дърво; родословно дърво.
• Генеалогическа (генеалогична) класификация на езиците. — Спец. В езикознанието — класификация на човешките езици в семейства, групи и подгрупи в зависимост от степента на родствената им връзка.

генеза

ж., само ед. Генезис.

генезис

м., само ед. Произход, история на зараждането.

генен

вж. ген

генерал

мн. генера̀ли, м. Висше офицерско звание, а също и лице, което има това звание.
прил. генералски, генера̀лска, генера̀лско, мн. генера̀лски. Генералска униформа.

генерален

генера̀лна, генера̀лно, мн. генера̀лни, прил.
1. Общ, всеобщ. Генерална стачка.
2. Главен, основен, най-важен. Генерална репетиция.

генерализирам

генерализѝраш, несв. и св.; Какво. Частното, единичното го издигам в общо, основно; обобщавам. Не бива да генерализираме отрицателните му черти и да пренебрегваме положителните.

генералски

вж. генерал

генеративен

генератѝвна, генератѝвно, мн. генератѝвни, прил. Който поражда, ражда, произвежда.

генератор

мн. генера̀тори, (два) генера̀тора, м. Спец.
1. Машина за превръщане на механичната енергия в електрическа.
2. Апарат за превръщане на твърдото гориво в горивен газ; газгенератор.
прил. генераторен, генера̀торна, генера̀торно, мн. генера̀торни.

генераторен

вж. генератор

генерация

мн. генера̀ции, ж. Поколение, потомство.

генерирам

генерѝраш, несв. и св.; Какво. Пораждам, раждам, произвеждам.
същ. генериране, ср.

генериране

вж. генерирам

генеричен

генерѝчна, генерѝчно, мн. генерѝчни, прил. Родов.

генетика

ж., само ед. Спец. Дял от биологията, в който се изучава развитието на живите организми, наследствеността и нейните изменения.

генетичен

генетѝчна, генетѝчно, мн. генетѝчни, прил.
1. Който се отнася до генетика.
2. Който се отнася до произхода, генезиса на явленията; родствен. Генетична връзка.

генетически

генетѝческа, генетѝческо, мн. генетѝчески, прил. Генетичен.

гениален

гениа̀лна, гениа̀лно, мн. гениа̀лни, прил. Който проявява или съдържа качества на гений. Гениален поет. Гениално произведение.
същ. гениалност, гениалността̀, ж.

гениалност

вж. гениален

гений

гѐният, гѐния, мн. гѐнии, м.
1. Творец с висша творческа способност.
2. Самата висша творческа способност. Поетическият гений на Вазов.

генитален

вж. гениталии

гениталии

само мн. Спец. В анатомията — половите органи.
прил. генитален, генита̀лна, генита̀лно, мн. генита̀лни.

генитоуринарен

мед. вж. урогенитален

генотип

мед. Съвкупност от всички гени в организма.

геноцид

м., само ед. Изтребване на цели групи хора по расови, религиозни или други мотиви.

географ

мн. геогра̀фи, м. Специалист по география.

географически

вж. география

география

ж., само ед. Наука, която изучава повърхността на Земята с нейните природни условия, териториалното разпределение на населението и живите организми, човешката дейност и икономическите ресурси.
прил. географѝчен, географѝчна, географѝчно, мн. географѝчни.
прил. географически, географѝческа, географѝческо, мн. географѝчески.
прил. географски, геогра̀фска, геогра̀фско, мн. геогра̀фски. Географски атлас. Географско положение. Географска карта.

географски

вж. география

геодезист

мн. геодезѝсти, м. Специалист по геодезия.

геодезичен

вж. геодезия

геодезия

ж., само ед. Наука за измерването, изобразяването и картографирането на земни площи.
прил. геодезичен, геодезѝчна, геодезѝчно, мн. геодезѝчни. Геодезични снимки.

геолог

мн. геоло̀зи, м. Специалист по геология.

геологичен

вж. геология

геология

ж., само ед. Наука за строежа, състава и историята на земната кора, за методите на търсене на полезни изкопаеми.
прил. геологичен, геологѝчна, геологѝчно, мн. геологѝчни.
прил. геоложки, геоло̀жка, геоло̀жко, мн. геоло̀жки.

геоложки

вж. геология

геометричен

вж. геометрия

геометрия

ж., само ед. Дял от математиката за пространствените форми и начините за измерването им.
прил. геометричен, геометрѝчна, геометрѝчно, мн. геометрѝчни.

геополитика

ж., само ед. Наука за взаимодействието на географски и политически фактори.
прил. геополитически, геополитѝческа, геополитѝческо, мн. геополитѝчески. Геополитически фактори.

геополитически

вж. геополитика

геотропизъм

Свойство на органите на растение да приемат под влияние на земното притегляне определено положение по отношение на центъра на земята.

геоцентризъм

м., само ед. Название на господстващото в древността и Средновековието схващане, че центърът на Вселената е Земята, а Слънцето и другите планети се въртят около нея.

гепард

мн. гепа̀рди, (два) гепа̀рда, м. Хищен бозайник в Азия и Африка, подобен на леопарда.

герак

мн. гера̀ци, (два) гера̀ка, м. Диал. Ястреб.

геран

мн. гера̀ни, (два) гера̀на, м. Диал. Дълбок кладенец, от който водата се вади с кофа, прикрепена на кобилица.

герб

гѐрбът, гѐрба, мн. гѐрбове, (два) гѐрба, м. Отличителен знак на държава, град, сдружение, учреждение и др., който се изобразява върху знамена, печати, монети, документи и др. Държавен герб.
прил. гербов, гѐрбова, гѐрбово, мн. гѐрбови.

гербов

вж. герб

гергеф

мн. гергѐфи, (два) гергѐфа, м. Кръгла рамка, на която се опъва плат за бродиране, нашиване.

гергина

мн. гергѝни, ж. Градинско цвете с едри кичести цветове.

гердан

мн. герда̀ни, (два) герда̀на, м. Огърлица, наниз.
същ. умал. герданче, мн. герда̀нчета, ср.

герданче

вж. гердан

герен

мн. герѐни, (два) герѐна, м. Диал.
1. Ниско място край река, което понякога се залива от вода.
2. Ливада, поляна край село.

герест

гѐреста, гѐресто, мн. гѐрести, прил. Диал. За петел — едър, с жълти и червени пера.

гериатрия

мед. Дял от медицината, занимаващ се със заболяванията на старческата възраст.

герминативен

мед. Зародишен.

героизирам

героизѝраш, несв. и св.; Какво. Придавам героизъм; правя да изглежда по-героичен, отколкото е.

героизъм

м., само ед. Качество на герой (в 1 знач.).

героика

ж., само ед. Съвкупност от проявите на героизъм в едно събитие.

героиня

мн. героѝни, ж. Жена герой.

героичен

героѝчна, героѝчно, мн. героѝчни, прил.
1. Който проявява героизъм.
2. Който е изпълнен с героизъм. Героична борба.

герой

геро̀ят, геро̀я, мн. геро̀и, м.
1. Човек, който е проявил смелост, храброст, изключителна доблест.
2. Спец. В литературата и изкуството — действащо лице в литературно произведение, филм и под. Литературен герой. Положителен герой.
прил. геройски, геро̀йска, геро̀йско, мн. геро̀йски (в 1 знач.).

геройски

вж. герой

геройство

мн. геро̀йства, ср.
1. Поведение, постъпка на герой; героизъм.
2. Ирон. Поведение, постъпка на човек, който иска да се покаже като герой, иска да демонстрира сила и храброст.

герон

ист. Старейшина — член на съвета на старейшините в Спарта.

геронтология

ж., само ед. Спец. Дял от медицината за промените в строежа и функциите на човешкия организъм в старческа възраст.

гестаген

Синтетичен хормон, близък до прогестерона.
вж. прогестерон

гети

само мн. Вълнени обвивки на краката от обувките до над глезените, каквито носят войниците.

гетинакс

м., само ед. Спец. Електроизолационен пластичен материал от хартиени слоеве, напоени със синтетична смола.

гето

мн. гета̀, ср.
1. Градски квартал, населен с непривилегирован социален слой или с хора, дискриминирани по расов или религиозен принцип. Циганско гето.
2. Пренебр. Неблагоустроен краен градски квартал.

гетри

само мн. Гети.

гешефт

мн. гешѐфти, (два) гешѐфта, м. Непочтена търговска сделка; спекула.

гешефтар

гешефта̀рят, гешефта̀ря, мн. гешефта̀ри, м. Лице, което се занимава с гешефти; спекулант.
прил. гешефтарски, гешефта̀рска, гешефта̀рско, мн. гешефта̀рски.

гешефтарски

вж. гешефтар

гещалтпсихология

псих. Направление в психологията от началото на ХХ в. , което разглежда цялостния характер на възприятието като първично дадено качество на съзнанието, без да е обективно детерминирано.

ги

– вж. те.

гибел

гибелта̀, само ед., ж. Неестествена смърт; унищожение, разрушение, катастрофа, разруха. Всичко отива към гибел.

гибелен

гѝбелна, гѝбелно, мн. гѝбелни, прил. Който предизвиква гибел; унищожителен, пагубен. Гибелна страст.

гибон

мн. гибо̀ни, (два) гибо̀на, м. Дребна човекоподобна маймуна с дълги предни крака.

гибус

мед. Деформация на гръдния отдел на гръбначния стълб.

гигант

мн. гига̀нти, (два) гига̀нта, м. Човек, животно, растение, предмет с необичайно големи размери; великан, исполин. Дърво гигант. Гущер гигант. Град гигант.
прил. гигантски, гига̀нтска, гига̀нтско, мн. гига̀нтски.
• Гигантски слалом. — Спец. В спорта — скисъстезание по спускане по дълга писта с голям брой вратички.

гигантизъм

м., само ед. Спец. Заболяване, което се изразява в ненормално развитие на височина или големина като резултат от нарушение дейността на щитовидната жлеза.

гигантски

вж. гигант

гид

гѝдът, гѝда, мн. гѝдове, м.
1. Водач, екскурзовод.
2. Справочник за туристи, пътеводител.

гиди

част. Разг.
1. За подсилване на обръщения, изказани с думи, които изразяват отрицателно отношение към лицето или предмета. Гиди мръсницо такава! Гиди магаре с магаре!
2. За подсилване на обръщения като израз на лека, шеговита закана. Гиди палавнико! Гиди Иване, калпазане!

гидия

мн. гидѝи, м. Разг. Буен момък. Луд гидия.

гиздав

гѝздава, гѝздаво, мн. гѝздави, прил. Разг. Хубав, хубаво облечен, напет. Гиздава мома.

гиздя

гѝздиш, мин. св. гѝздих и гиздѝх, мин. прич. гѝздил и гиздѝл, несв.; Кого, какво. Правя да стане гиздав; пременям, украсявам. Много го гиздиш това дете.
гиздя се. — Гиздя сам себе си. Обича да се гизди.

гизна

гѝзнеш, мин. св. гѝзнах и гизна̀х, мин. прич. гѝзнал и гизна̀л, несв. Тъна във вода, влага. Къщите гизнат в кал и влага.

гилдия

мн. гѝлдии, ж. Организация, сдружение, съюз на лица от една професия за защита на професионалните им интереси. Адвокатска гилдия. Търговска гилдия.

гилза

мн. гѝлзи, ж. Метална или картонена тръбичка за куршум, снаряд, в която се поставя взривно вещество, което се възпламенява от капсула.

гилотина

мн. гилотѝни, ж.
1. Механизъм със специален нож, който пада и обезглавява осъден на смърт.
2. Спец. В техниката — нож, прикрепен на рамка, за рязане на хартия и др.

гимназиален

вж. гимназия

гимназист

мн. гимназѝсти, м. Ученик в гимназия.

гимназистка

мн. гимназѝстки, ж. Ученичка в гимназия.

гимназия

мн. гимна̀зии, ж.
1. Учебно заведение, в което се получава средно образование. Класическа гимназия. Езикова гимназия.
2. Сградата, в която се помещава такова учебно заведение.
прил. гимназиален, гимназиа̀лна, гимназиа̀лно, мн. гимназиа̀лни. Гимназиално образование.

гимнастик

мн. гимнастѝци, м.
1. Спортист по гимнастика.
2. Човек, който се занимава с гимнастика като любител, който е изкусен в гимнастиката.
3. Разг. Учител по гимнастика.

гимнастика

ж., само ед.
1. Съвкупност от упражнения за физическо развитие и укрепване на организма.
2. Спец. Спортна дисциплина, която включва различни видове физически упражнения без или с уред.
прил. гимнастѝчен, гимнастѝчна, гимнастѝчно, мн. гимнастѝчни.
прил. гимнастически, гимнастѝческа, гимнастѝческо, мн. гимнастѝчески. Гимнастически салон.
• Спортна гимнастика. — Спец. Вид състезателен спорт, който включва няколко гимнастически дисциплини на уреди (успоредка, греда, висилка, кон с гривни) и земна гимнастика.
• Художествена гимнастика. — Спец. Вид състезателен спорт за момичета, жени (индивидуално или в ансамбъл), който включва няколко дисциплини с уреди (топка, лента, обръч, въже, бухалки), като композициите се изпълняват на фона и в ритъма на музика.

гимнастически

вж. гимнастика

гимнастичка

мн. гимнастѝчки, ж. Жена гимнастик.

гина

гѝнеш, мин. св. гѝнах и гина̀х, мин. прич. гѝнал и гина̀л, несв. Умирам от неестествена смърт; пропадам, изчезвам, загивам. Те ще живеят в богатство и разкош, а ние ще гинем в мизерия и нищета.

гингива

мед. Венец на зъбите — околозъбни лигавични участъци, които покриват алвеоларните израстъци на челюстите.

гингивектомия

мед. Изрязване на част от венеца, напр. при хипертрофирали венци и др.

гингивит

м., само ед. Спец. В медицината — възпаление на венците около зъбите.

гинеколог

мн. гинеколо̀зи, м. Лекар, специалист по гинекология.

гинекологичен

вж. гинекология

гинекологически

вж. гинекология

гинекология

ж., само ед.
1. Спец. Дял от медицината, който се занимава с женската полова система, с нейните заболявания и лекуването им.
2. Болнично отделение, където се лекуват жени със заболявания на половата система. Постъпи в гинекологията.
прил. гинекологичен, гинекологѝчна, гинекологѝчно, мн. гинекологѝчни. Гинекологично отделение.
прил. гинекологически, гинекологѝческа, гинекологѝческо, мн. гинекологѝчески.

гинекомастия

мед. Увеличение на млечната жлеза у мъжа, което може да бъде едностранно или двустранно. Настъпва хиперплазия на жлезните делчета. Развива се при лечение с естрогенни препарати и други медикаменти, при хронични чернодробни заболявания и др.

гипс

гѝпсът, гѝпса, само ед., м.
1. Спец. Бял или безцветен кристален минерал; калциев сулфат.
2. Продукт на този минерал във вид на бял прах с широко приложение в строителството, скулптурата, в индустрията, медицината.
прил. гипсов, гѝпсова, гѝпсово, мн. гѝпсови. Гипсови орнаменти. Гипсова мазилка. Гипсова превръзка.

гипсирам

гипсѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Измазвам, закрепям с гипс.
2. Спец. В медицината — поставям в гипсова превръзка. Лекарят ми гипсира ръката.

гипсов

вж. гипс

гири

мн., гѝра, ж. Гимнастически уред за развиване на мускулите, който се състои от свързани или разделени две тежки метални топки.

гирлянда

мн. гирля̀нди, ж. Сплетени във вид на венец или верига цветя, зеленина, хартиени фигури и др., които се окачват за празнична украса.

гише

мн. гишѐта, ср. Служебно място в учреждение (банка, поща, гара и под.) за обслужване на посетителите и клиентите, отделено от тях с преграда с прозорче.

глабела

мед. Неокосменото пространство между веждите.

глава

мн. главѝ, ж.
1. Част от тялото на човека или животните, където се намират главният мозък, устата, очите, ушите, носът.
2. Ум, разум, разсъдък. Всичко се изпарява от главата ми. Нищо не влиза в главата ми. Ти глава имаш ли?
3. Прен. Животът на човек. Залагам си главата. Отговарям с главата си.
4. Бройка. На глава от населението. Сто глави добитък.
5. Само ед., м. Водач, ръководител. Глава на семейството. Държавен глава. Църковен глава. Кой е тук главата?
6. Част на някои растения със закръглена форма. Глава лук. Глава чесън. Глава зеле. Глава цвекло.
7. Част на някои предмети със закръглена форма. Глава на гвоздей. Глава на топлийка.
8. Част на писмено съчинение. Глава на роман. Уводна глава.
същ. умал. главица, мн. главѝци, ж. (в 1, 2, 3 и 6 знач.).
същ. умал. главичка, мн. главѝчки, ж. (в 1, 2, 3, 6 и 7 знач.).
• Бия/блъскам си главата. — Разг. Мъча се да проумея, да разбера, да разреша нещо.
• Бия се в главата. — Разг. Разкайвам се.
• Вдигам/виря глава. 1. — Бунтувам се, въставам.
2. Разг. Възгордявам се, надувам се, важнича.
• Вдигам на главата си. — Разг. Правя голям шум, внасям безпорядък.
• Виси ми на главата/на моята глава виси. — Разг. Имам да върша работа, която ме притеснява.
• Вися/стоя на главата — (на някого). Разг. Досаждам на някого с близкото си присъствие или като го наблюдавам, или като очаквам да направи нещо за мене.
• Върти ми се из главата. — Разг. Имам някаква постоянна мисъл в съзнанието си.
• Главата ми гори/пламнала. — Разг. Имам грижа, неприятност.
• Главата ми не го побира. — Разг. Не разбирам, не проумявам, струва ми се невероятно или невъзможно.
• Главата ми се наду. — Разг. Чувствам се уморен, изтощен от много умствена работа, силен шум, разправии, приказки. • Главата ми ще се пръсне. Разг.
1. Боли ме силно глава.
2. Чудя се как да постъпя, обмислям дълго и интензивно какво решение да взема. •Горе главата! Не се отчайвай, дръж се.
• Гръмва ми главата. — Разг. Преуморявам се от много шум и разговори с много хора.
• Идва/дойде ми на главата. — Разг. Сполетява ме нещастие, беда, неприятност.
• Излизам на глава. — Разг. Справям се, превъзмогвам.
• Като муха без глава. — Разг. Объркано, безпомощно.
• Качвам се на главата ( —на някого). Разг. Правя, каквото си искам; не се подчинявам.
• Минава ми през главата. — Разг. Преживявам неприятност, нещастие.
• Мътя главата ( —на някого). Разг. Влияя на някого, внушавам му нещо, обикн. нередно.
• Не вдигам глава. — Разг. Много съм зает, претрупан съм с работа.
• От глава(та) до крака(та). — Разг. Изцяло, от горе до долу.
• Отрязал съм главата — (на някого). Разг. Много приличам на някого, като него съм.
• През глава. — Разг. В съчетание с глаголи като смея се, тичам, бягам — много силно, буйно.
• През главата — (на някого). Без знанието и разрешението на някого.
• Слагам си главата в торбата. — Разг. Излагам се на риск; рискувам.
• Удря ме в главата. — Разг. За спиртна напитка — опиянява ме, зашеметява ме.

главатар

главата̀рят, главата̀ря, мн. главата̀ри, м.
1. Остар. Водач, предводител, вожд.
2. Пренебр. Водач, подбудител на престъпна група или на спонтанно образувана група от хора, които предприемат незаконно действие. Ето, този им е главатарят!

главен

гла̀вна, гла̀вно, мн. гла̀вни, прил.
1. Най-важен, основен, централен. Главна улица. Главен проблем.
2. Старши по служебно положение. Главен лекар. Главен редактор. Главен счетоводител.


главѐна, главѐно, мн. главѐни, прил. Разг. Нает, определен; предопределен. Главен за овчар. Главен за велики дела.

главест

гла̀веста, гла̀весто, мн. гла̀вести, прил. Който има едра, голяма глава. Главесто дете.

главица

вж. глава

главичка

вж. глава

главница

мн. главнѝци, ж. Спец. В банковото дело — основен паричен влог, без лихвите; капитал.

главно

нареч. На първо място, преди всичко, предимно. Тук съм главно заради тебе.

главнокомандващ

главнокома̀ндващият, главнокома̀ндващия, мн. главнокома̀ндващи, м. Върховен командир на армията на една държава по време на война.

главнокомандуващ

главнокома̀ндуващият, главнокома̀ндуващия, мн. главнокома̀ндуващи, м. Главнокомандващ.

главня

мн. главнѝ, ж.
1. Къс запалено, но недогоряло дърво.
2. Заразна болест по житните растения, при която растението почернява и не дава плод. Царевична главня.

главобол

м., неизм. Главоболие (в 1 знач.).

главоболен

вж. главоболие

главоболие

мн. главобо̀лия, ср.
1. Само ед. Болки в главата. Имам главоболие.
2. Прен. Грижа, безпокойство, неприятност, тревога. Извинявайте за главоболието.
прил. главоболен, главобо̀лна, главобо̀лно, мн. главобо̀лни (във 2 знач.). Главоболна работа.

главоболя

главоболѝш, мин. св. главоболѝх, мин. прич. главоболѝл, несв.; Кого. Създавам, причинявам грижи, неприятности; безпокоя, досаждам, затруднявам. Не искам повече да ви главоболя.
главоболя се. — С какво/с кого. Създавам си/имам грижи, неприятности, затруднения.

главозамайвам

главозама̀йваш, несв. и главозамая, св.; Кого. Правя така, че някой да загуби чувство за реалност, да се възгордее, да се самозабрави. Успехите не бива да ни главозамайват.
главозамайвам се/главозамая се. — Губя чувство за реалност, за собствените си възможности; възгордявам се, самозабравям се. Не се главозамайвай!

главозамая

главозама̀еш, мин. св. главозама̀ях, мин. прич. главозама̀ял, св. — вж. главозамайвам.

главоломен

главоло̀мна, главоло̀мно, мн. главоло̀мни, прил.
1. Стремителен, бърз, опасен. Главоломно спускане.
2. Сложен, труден, мъчен. Главоломна работа.

главорез

мн. главорѐзи, м. Жесток убиец, палач.

главя

главѝш, мин. св. главѝх, мин. прич. главѝл, св. — вж. главявам.

главявам

главя̀ваш, несв. и главя, св.; кого, за какво/за какъв. Разг. Наемам за работа, обикн. временна. Ще ги главим за помагачи през лятото.
главявам се/главя се. — Разг. Договарям се за работа, обикн. временна; предлагам се и поемам задължение да изпълнявам определена работа.

глагол

мн. глаго̀ли, (два) глаго̀ла, м. Спец. В езикознанието — дума, която означава действие или състояние на лице или предмет.
прил. глаголен, глаго̀лна, глаго̀лно, мн. глаго̀лни. Глаголна форма.

глаголен

вж. глагол

глаголица

мн. глаго̀лици, ж. Название на първата българска азбука, създадена от Константин-Кирил през IХ век.

глад

гладъ̀т, глада̀, само ед., м.
1. Усещане на потребност от храна.
2. Дълготрайно, системно недояждане. Няма с какво да ги храним, ще измрат от глад.
3. Отсъствие или недостиг на хранителни продукти. Голям глад ни чака.
4. Прен. Остра нужда, потребност. Глад за добри специалисти. Глад за хубава литература. Полов глад.

гладен

гла̀дна, гла̀дно, мн. гла̀дни, прил.
1. Който усеща глад (в 1 знач.). Гладен съм, искам да хапна нещо.
2. Който гладува, не си дояжда.
3. Който изразява глад или е предизвикан от глад. Гладен поглед. Гладна смърт.
4. Разг. Който води до глад, причинява глад. Гладна година.
• Гладен и жаден. — Разг. Лишен от най-необходимото за препитаване.
• Гладна стачка. — Доброволно гладуване като форма на обществен протест. Обявявам гладна стачка.

гладиатор

мн. гладиа̀тори, м. ист. В древния Рим — роб или военнопленник, обучен да се сражава с други като него или с диви животни на специална арена за зрелище на публиката.
прил. гладиаторски, гладиа̀торска, гладиа̀торско, мн. гладиа̀торски.

гладиаторски

вж. гладиатор

гладиола

мн. гладио̀ли, ж. Градинско цвете с право, високо стъбло и фуниевидни нежни цветове.

гладко

вж. гладък

гладкост

вж. гладък

гладник

мн. гладнѝци, м. Пренебр. Лаком човек или животно, които ядат много, които са ненаситни на храна.

гладница

мн. гладнѝци, ж. Жена или женско животно гладник.

гладория

разг.
1. масов глад
2. гладни, бедни хора

гладувам

гладу̀ваш, несв. Не си дояждам, стоя гладен. Като студенти често гладувахме.

гладък

гла̀дка, гла̀дко, мн. гла̀дки, прил.
1. Който е с равна повърхност, без грапавини.
2. Прен. Лек, плавен. Гладка реч.
нареч. гладко. Събранието мина гладко.
същ. гладкост, гладкостта̀, ж.

гладя

гла̀диш, мин. св. гла̀дих и гладѝх, мин. прич. гла̀дил и гладѝл, несв.
1. Какво. Движа гореща ютия по дреха, за да бъде без гънки. Гладя блузата си.
2. Какво/кого, по какво, с какво. Милвам, галя. Той я глади с ръка по лъскавата козина.

глазура

мн. глазу̀ри, ж. Спец.
1. Стъкловидно лъскаво вещество, с което се покриват глинени, фаянсови и др. изделия.
2. Гъста захарна смес с белтъци за покриване на торти.
3. Гъст сладък сироп за захаросване на плодове.

гламав

гла̀мава, гла̀маво, мн. гла̀мави, прил. Разг. Пренебр. Занесен, наивен, глуповат, смахнат.

гламавщина

мн. гла̀мавщини, ж. Разг. Пренебр.
1. Качество или проява на гламав.
2. Гламав човек. Ама че си гламавщина!

гландула

мед. вж. жлеза

гландуларен

мед. Жлезен, жлезист, отнасящ се до жлезите.

гланц

гла̀нцът, гла̀нца, само ед., м.
1. Лъскавина, блясък.
2. Лъскаво вещество, което се нанася върху повърхността на дървени, кожени или метални предмети за предпазване и блясък; политура, лак, лустро.
прил. гланцов, гла̀нцова, гла̀нцово, мн. гла̀нцови. Гланцова хартия.

гланцирам

гланцѝраш, несв. и св.; Какво. Покривам с гланц (във 2 знач.).

гланцов

вж. гланц

гларус

мн. гла̀руси, (два) гла̀руса, м.
1. Крайбрежна морска птица, по-едра от чайка; сребриста чайка.
2. Прен. Жарг. Жиголо по морските курорти и плажове.

глас

гласъ̀т, гласа̀, мн. гласовѐ, (два) гла̀са, м.
1. Звук/звукове на човек, произвеждан(и) при говорене, пеене, викане. Детски гласове. Гласът му не се чува. Крещи с пълен глас.
2. Тези звукове като способност за пеене. Тя има хубав, дълбок глас.
3. Партия във вокален ансамбъл. Песен на два гласа. Първи глас.
4. Специфичният, характерният звук или шум, издаван от животно или предмет; гласеж. Гласовете на кучетата. Гласът на камбаната.
5. Прен. Публично изразено мнение; изказване на лице с известност, авторитет. Чухме и гласа на парламента. Няма кой да чуе нашия глас.
6. Право за изразяване на мнение при решаване на държавен или служебен въпрос, както и изразеното мнение (с вдигане на ръка, с бюлетина и пр.). Право на глас. Съвещателен глас. Печеля с повече гласове. Гласовете се разделиха.
същ. умал. гласец, мн. гласовцѐ, (два) гласѐца, м. (в 1, 2 и 4 знач.).
същ. умал. гласче, мн. гласчѐта, ср. (в 1, 2 и 4 знач.).
прил. гласов, гла̀сова, гла̀сово, мн. гла̀сови (в 1 и 2 знач.). Гласов апарат. Гласови упражнения.
• На глас. — Произнасям думите така, че ме чуват или могат да ме чуват. Чета на глас. Започна да разсъждава на глас.
• С половин глас. — Разг. Тихо, неуверено, едва чуто. Отговарям с половин глас.

гласеж

м., само ед.
1. Начин на произнасяне, изговор.
2. Начин на отразяване, на възприемане на звука, гласа.

гласен

гла̀сна, гла̀сно, мн. гла̀сни, прил. Който става на глас. Гласно четене.
• Гласен звук. — Спец. Гласна.

гласец

вж. глас

гласилки

мн., гласѝлка, ж. Спец. Гласни струни.

гласна

мн. гла̀сни, ж. Спец. В езикознанието — звук от човешката реч, който се образува в устната кухина от тона на гласните струни, без шум; гласен звук.

гласност

гласността̀, ж. Публичност, явност.

гласов

вж. глас

гласовит

гласовѝта, гласовѝто, мн. гласовѝти, прил. Който има силен, мощен глас.

гласоподавател

гласоподава̀телят, гласоподава̀теля, мн. гласоподава̀тели, м. Лице, което има право да гласува с избирателна бюлетина и когато упражнява това си право; избирател.

гласпапир

м., само ед. Шкурка.

гласувам

гласу̀ваш, несв.
1. Упражнявам правото си на глас (в 6 знач.). Тоя път няма да гласувам.
2. Разг. Какво. Приемам, одобрявам с мнозинство. Не гласувахме предложението. Гласувахме новите заплати.
същ. гласуване, ср.

гласуване

вж. гласувам

гласче

вж. глас

глася

гласѝш, мин. св. гласѝх, мин. прич. гласѝл, несв. Само в трето лице, ед. и мн. Имам съдържание. Какво гласи правилникът? Съобщението гласеше, че съм на червено.


гласѝш, мин. св. гласѝх, мин. прич. гласѝл, несв. Разг. Кого, какво. Приготвям, подготвям. Хайде, гласи парите!
глася се. — Разг. Приготвям се, подготвям се; каня се. И той се гласи да става началник. Закъде се гласиш? Всички се гласяха за студ, а гледай какво време.

глаукома

ж., само ед. Спец. В медицината — очна болест, която се изразява в повишено вътрешноочно налягане.

глашатай

глашата̀ят, глашата̀я, мн. глашата̀и, м.
1. ист. В миналото — длъжностно лице, което на висок глас публично оповестява наредби и решения на властта.
2. Прен. Пропагандатор.

гледам

глѐдаш, несв.
1. Кого, какво. Възприемам с очите си. Гледам филма. Гледам децата навън.
2. Търся с поглед, проверявам. Гледам за дъщеря си дали не е тук.
3. Какво. Запознавам се като зрител. Ще гледаш ли мача? Гледа ли новия филм?
4. Към какво. Обърнат съм, с изглед съм към нещо. Стаята ми гледа към морето.
5. Прен. Разг. Разбирам, схващам. Гледам, че се страхуваш, мълчиш си.
6. Прен. Стремя се, полагам усилия. Гледам да ти помогна.
7. Нищо не правя, бездействам. Недей гледа, ами помогни на човека!
8. Кого, какво. Полагам грижи. Гледах една година майка си на легло. Кой ще гледа детето?
9. Какво. Отглеждам, развъждам. Гледам пилета. Гледам краставици.
10. Кого. Меря се, ръководя се, влияя се. Ти мен не ме гледай, аз съм лесен.
11. На кого/на какво. Отнасям се. Как гледаш на тая идея? 12. На какво. Гадая, врачувам. Тя гледа на кафе. 13. Спец. Какво. Обсъждам, разглеждам (съдебно дело, парламентарен проект и др.). Ще го гледаме на второ четене. Гледаха ли делото?
• Гледай си работата! — Разг. Грубо. Не се меси, махай се!
• Гледам в ръцете — (някого). Разг. Чакам да ми дадат нещо.
• Гледам накриво. — Разг. Отнасям се враждебно с някого.
• Гледам с четири очи. — Разг.
1. Очаквам с голямо нетърпение.
2. Работя, правя нещо извънредно предпазливо.

гледач

мн. гледа̀чи, м. ист. Работник в кооперативна или държавна животновъдна ферма.

гледачка

мн. гледа̀чки, ж.
1. Жена, която гадае (в 1 знач.) на карти, кафе, ръка; врачка.
2. Жена, която е наета да се грижи за малко дете или за болен, стар човек.
3. ист. Жена гледач.

гледец

мн. гледцѝ, (два) гледѐца, м.
1. Зеница на око.
2. Кръгчето на окото около зеницата; ирис.

гледжосам

гледжо̀саш, св. — вж. гледжосвам.

гледжосвам

гледжо̀сваш, несв. и гледжосам, св.; Какво. Покривам с глеч.

гледище

мн. глѐдища, ср.
1. Начин на мислене, на възприемане, на мнение; становище, възглед, схващане, разбиране. Неговото гледище по въпроса съвпада с моето. Има две гледища по този въпрос.
2. Само ед. С предлога от. Гледна точка, аспект. От съвременно гледище.

гледка

мн. глѐдки, ж.
1. Това, което се открива пред погледа при гледане от високо или на което се спира погледът. Каква гледка само има оттук!
2. Видът, особеностите на това, което гледаме, което привлича погледа. Виж ги как се борят, каква гледка са тези котенца.

глезен

мн. глѐзени, (два) глѐзена, м. Всяка от двете издути кости в долната част на крака, над стъпалото; кокалче.


глѐзена, глѐзено, мн. глѐзени, прил.
1. Когото са глезили, на когото много са му угаждали, обръщали са му прекомерно внимание. Глезено дете.
2. Който е свойствен на такъв човек. Глезено поведение.

глезла

мн. глѐзли, ж. Пренебр. Момиче или жена глезльо.

глезльо

мн. глѐзльовци, м. Пренебр. Момче или мъж, който се глези, който е свикнал да се глези.

глезя

глѐзиш, мин. св. глѐзих и глезѝх, мин. прич. глѐзил и глезѝл, несв.; Кого. Угаждам на прищевките, отнасям се с прекомерно внимание. Много го глезиш това дете.
глезя се. — Държа се капризно, искам да ми угаждат.

глетчер

мн. глѐтчери, (два) глѐтчера, м. Ледник във висока планина или полярна област.

глеч

глечта̀, само ед., ж. Вещество за покриване на глинени изделия за предпазване и гладкост.

глиган

мн. глига̀ни, (два) глига̀на, м. Мъжка дива свиня.
прил. глигански, глига̀нска, глига̀нско, мн. глига̀нски. Глиганско месо.

глигански

вж. глиган

гликемия

мед. Съдържание на глюкоза в кръвта, измерва се в mmol/l или в mg/dl.

гликоген

мед. Полизахарид със силно разклонена молекула, съставена от глюкозни остатъци. Представлява запасен енергетичен материал, съдържащ се във всички клетки, особено в клетките на черния дроб и мускулите. Синтезира се в черния дроб.

гликогенеза

мед. Синтез на гликоген от глюкоза, извършва се главно в черния дроб.

гликогеноза

мед. Група наследствени заболявания, при които са нарушени синтезата или разграждането на гликогена поради дефект на ензимите, участващи в тези два процеса. В резултат настъпва обилно натрупване на гликоген в различните органи.

гликогенолиза

мед. Разграждане на гликогена до глюкоза.

гликоза

ж., само ед.
1. Спец. Органично вещество, съставка на кръвта и енергетичен източник, което се намира в много плодове, в пчелния мед и др.; гроздова захар.
2. Сладък гъст сироп от царевица, картофи и др. за храна или при приготвяне на сладкарски изделия.

гликолиза

мед. Серия от последователни реакции, водещи до разграждането на глюкозата до лактат.

гликонеогенеза

мед. Синтез на глюкоза от лактат, глицерол и аминокиселини.

глина

ж., само ед. Лепкава и жилава пръст, която се използва в грънчарството, скулптурата и строителството.
прил. глинен, глѝнена, глѝнено, мн. глѝнени. Глинени съдове.

глинен

вж. глина

глинест

глѝнеста, глѝнесто, мн. глѝнести, прил. Който съдържа глина. Глинести почви.

глиом

мед. Общ термин за тумори на централната нервна система, произхождащи от клетките на невроглията.

глисандо

муз.
1. Плавно преминаване от една нота в друга.
2. Приплъзване на пръстите по струните на инструмент.

глистав

глѝстава, глѝставо, мн. глѝстави, прил. Който има глисти. Глиставо животно.

глисти

мн., глист, глѝстът, глѝста, м. Паразитни червеи в червата на човека и животните. Детето има глисти.

глицерин

м., само ед. Спец. Безцветна гъста течност със сладък вкус, получавана от животински мазнини и растителни масла, с голямо приложение в техниката и медицината.
прил. глицеринов, глицерѝнова, глицерѝново, мн. глицерѝнови.

глицеринов

вж. глицерин

глоба

мн. гло̀би, ж. Парична сума, която се плаща като наказание при нарушаване на правилник, административна разпоредба, обществен ред. Плащам глоба.

глобален

глоба̀лна, глоба̀лно, мн. глоба̀лни, прил. Общ, всеобщ. Глобалните проблеми на човечеството.

глобус

мн. гло̀буси, (два) гло̀буса, м.
1. Модел на земното кълбо, използван като учебно средство.
2. Остар. Кълбовиден абажур.

глобя

глобѝш, мин. св. глобѝх, мин. прич. глобѝл, св. — вж. глобявам.

глобявам

глобя̀ваш, несв. и глобя, св.; Кого, какво. Налагам глоба. Глобиха ме за превишена скорост.

глог

гло̀гът, гло̀га, мн. гло̀гове, (два) гло̀га, м. Горски бодлив храст или дърво с дребни червени плодове, които се ядат.
прил. глогов, гло̀гова, гло̀гово, мн. гло̀гови.
• От трън, та на глог. — Разг. От по-малкото към по-голямо зло. Уж за по-добре се обърнах към него, а пък то — от трън, та на глог.

глогина

мн. глогѝни, ж.
1. Глог.
2. Плодът на глога.
същ. умал. глогинка, мн. глогѝнки, ж.

глогинка

вж. глогина

глогов

вж. глог

глождя

гло̀ждиш и гло̀ждеш, мин. св. гло̀ждих и глождѝх, мин. прич. гло̀ждил и глождѝл, несв.; Кого, какво.
1. Остар. Причинявам физическа болка; дразня, преча.
2. Прен. Причинявам душевни страдания; измъчвам, безпокоя. Усещането, че е изигран, непрестанно го глождеше.
3. Остар. Глозгам.

глозгам

гло̀згаш, несв.; Какво. Гриза, огризвам, ръфам със зъби нещо твърдо. Обича да глозга кокали като някое куче.

гломерул

мед. Функционална единица на нефрона, която представлява клъбце от капиляри, които произлизат от една артериола, наречена внасящ съд (vas afferens), и се оттичат към друга артериола, наречена изнасящ съд (vas efferens). Гломерулите се разполагат в кoровата част на бъбрека.

гломерулонефрит

мед. Двустранно дифузно възпаление на бъбреците със засягане предимно на гломерулите.

гломус

мед. Клъбце, съдово клъбце.

глосалгия

мед. Болка в езика.

глосит

мед. Възпаление на езика.

глосоплегия

мед. Парализа на мускулите на езика.

глотис

мед. Гласна цепка — ограничава се от двете истински гласни гънки (рlicae vocalis).

глотогония

Произход на езика.

глотология

Наука за езика.

глума

мн. глу̀ми, ж. Остар. Шега, закачка; подигравка, присмех.

глумя се

глумѝш се, мин. св. глумѝх се, мин. прич. глумѝл се, несв. Остар. Правя си глума с някого или нещо.

глупав

глу̀пава, глу̀паво, мн. глу̀пави, прил.
1. Който е с ограничени умствени способности; несъобразителен, недосетлив. Глупав човек.
2. Който е лишен или беден откъм съдържание, смисъл и целесъобразност. Глупава постъпка. Глупава история. Глупаво положение.

глупак

мн. глупа̀ци, м. Глупав (в 1 знач.) човек.
прил. глупашки, глупа̀шка, глупа̀шко, мн. глупа̀шки.

глупачка

мн. глупа̀чки, ж. Жена глупак.

глупашки

вж. глупак

глупец

мн. глупцѝ, м. Остар. Глупак.
прил. глупешки, глупѐшка, глупѐшко, мн. глупѐшки.

глупешки

вж. глупец

глуповат

глупова̀та, глупова̀то, мн. глупова̀ти, прил. Който е малко глупав (в 1 знач.).

глупост

глупостта̀, мн. глу̀пости, ж.
1. Само ед. Качество на глупав. Глупостта му е безкрайна. Глупостта не ходи по дърветата.
2. Глупава постъпка или глупава дума, израз. Говориш глупости. Голяма глупост направих.

глупчо

мн. глу̀пчовци, м. За изразяване на пренебрежително или снизходително отношение към наивен, прекалено доверчив човек. Ама че си глупчо!

глутеален

мед. Седалищен, отнасящ се до седалищната област.

глутница

мн. глу̀тници, ж.
1. Група вълци, които скитат и нападат жертвите си заедно.
2. Прен. Пренебр. Група хора, които се обединяват с цел да унищожат някого или да му навредят.

глух

глу̀ха, глу̀хо, мн. глу̀хи, прил.
1. Който е лишен от слух, който не може да чува. Ти глух ли си?
2. Прен. Неотзивчив. Оставам глух за/към молбите им.
3. Неясен, неотчетлив, тъп. Глухи изстрели.
4. Скрит, неявен. Глухо недоволство. Глуха омраза.
5. Тих, пуст, без прояви на живот. Глуха провинция. Глуха улица. Глухо място.
• В глуха линия. — Разг. В изолация, настрана. Държат ме в глуха линия.

глухар

мн. глуха̀ри, (два) глуха̀ра, м. Едра горска птица от семейство кокошеви, ловен обект.

глухарче

мн. глуха̀рчета, ср. Тревисто многогодишно растение с жълти цветове и леки пухкави семена, разположени като топка на куха гола дръжка.

глухонемота

мед. вж. слухова немота

глухоням

глухоня̀ма, глухоня̀мо, мн. глухонѐми, прил. Който е лишен от слух и от способност да говори.

глухота

ж., само ед.
1. Пълна или частична загуба на слуха.
2. Прен. Отсъствие на шум, движение, живот.

глъбина

мн. глъбинѝ, ж. Остар. Дълбочина, дълбина; недра.

глътвам

глъ̀тваш, несв. и глътна, св.; Кого, какво. Гълтам изведнъж, на един път или поединично. Глътнах хапчето. Искам да глътна малко въздух.
• Глътвам/глътна си езика. — Разг. Нищо не казвам, замлъквам поради уплаха, смайване, стресване. Да не си си глътнал езика?

глътка

мн. глъ̀тки, ж.
1. Спец. Мускулен канал, който свързва устата с храносмилателната и дихателната система.
2. Еднократно движение на този мускулен канал при гълтане. Започна да пие на едри глътки.
3. Количество течност или въздух, които се поемат на едно гълтане. Глътка вода. Глътка въздух.

глътна

глъ̀тнеш, мин. св. глъ̀тнах, мин. прич. глъ̀тнал, св. — вж. глътвам.

глъхна

глъ̀хнеш, мин. св. глъ̀хнах и глъхна̀х, мин. прич. глъ̀хнал и глъхна̀л, несв.
1. Ставам по-тих,безшумен; заглъхвам, затихвам, утихвам. Гласовете им глъхнат в нощта.
2. Намирам се в състояние на глухота (във 2 знач.), покой, тишина.

глъч

глъчта̀, само ед., ж. Глъчка.

глъчка

мн. глъ̀чки, ж. Шум от говор на много хора; врява.

глюкозурия

мед. Отделяне на глюкоза в урината поради повишаване на кръвната захар и превишаване на бъбречния праг за глюкоза (10 mmol/l). Основен симптом е при захарен диабет.

гмеж

гмежта̀, само ед., ж. Пренебр. Гъмжило, тълпа, множество.

гмурвам

гму̀рваш, несв. и гмурна, св.; Какво. Гмуркам изведнъж и изцяло.
гмурвам се/гмурна се. — Гмуркам се изведнъж и изцяло. И той се гмурна във водата.

гмурец

мн. гмурцѝ, (два) гмурѐца, м.
1. Водоплаваща птица, особено по заблатените места, която ходи тромаво, лети трудно и се храни с риба.
2. Гмуркач.

гмуркам

гму̀ркаш, несв.; Какво. Потапям изведнъж, с бързо движение във вода.
гмуркам се. — Потапям се изведнъж, с бързо движение във вода; хвърлям се в дълбока вода. Обичам да се гмуркам в морето.
същ. гмуркане, мн. гму̀ркания, ср.

гмуркане

вж. гмуркам

гмуркач

мн. гмурка̀чи, м. Подводен плувец, който се гмурка в дълбоки води за развлечение или с професионална цел.

гмурна

гму̀рнеш, мин. св. гму̀рнах, мин. прич. гму̀рнал, св. — вж. гмурвам.

гнайс

гна̀йсът, гна̀йса, само ед., м. Вид слюдеста скала, която се използва в строителството във вид на плочи.
прил. гнайсов, гна̀йсова, гна̀йсово, мн. гна̀йсови.

гнайсов

вж. гнайс

гнатосхизис

мед. Вродено разцепване на горната челюст, често с цепка на устната и на небцето.

гневен

гнѐвна, гнѐвно, мн. гнѐвни, прил.
1. Който е обхванат от гняв. Гневен човек.
2. Който изразява гняв. Гневен глас. Гневен поглед.
същ. гневност, гневността̀, ж.

гневлив

гневлѝва, гневлѝво, мн. гневлѝви, прил. Който лесно и бързо се гневи; избухлив, сприхав. Гневлив мъж.
същ. гневливост, гневливостта̀, ж.

гневливост

вж. гневлив

гневност

вж. гневен

гневя

гневѝш, мин. св. гневѝх, мин. прич. гневѝл, несв.; Кого. Предизвиквам гняв, довеждам до гневно състояние. Постоянно ме гневи.
гневя се. — Изпитвам гняв. Не се гневи толкова, по-кротко!

гнездене

вж. гнездя

гнезденце

вж. гнездо

гнездо

мн. гнезда̀, ср.
1. Жилище на птица, направено от самата нея от клечки, сламки, кал и пр. Щъркелово гнездо. Лястовиче гнездо.
2. Прен. Роден дом, жилище. Семейно гнездо.
3. Прен. Пренебр. Свърталище, скривалище. Гнездо на клюки.
4. Ямичка в рохкава пръст, където се садят семена или растения. Гнездо картофи.
5. Спец. Вдлъбнатина, легло на елемент от механизъм.
същ. умал. гнезденце, мн. гнездѐнца, ср. (в 1 знач.).
прил. гнездов, гнѐздова, гнѐздово, мн. гнѐздови (в 1 и 4 знач.). Гнездова птица. Гнездов посев. • Синонимно гнездо. Спец. В езикознанието — група от няколко синонимни думи с общо значение.
• Словообразувателно гнездо. — Спец. В езикознанието — група от думи с един и същ корен.

гнездов

вж. гнездо

гнездя

гнездѝш, мин. св. гнездѝх, мин. прич. гнездѝл, несв.
1. За птица — правя си гнездо. Те гнездят веднага щом пристигнат.
2. За птица — мътя. Тези птици гнездят два пъти годишно.
същ. гнездене, ср.

гнет

гнетъ̀т, гнета̀, само ед., м. Потисничество, мъчение, тегло. Колониален гнет. Духовен гнет.

гнетя

гнетѝш, мин. св. гнетѝх, мин. прич. гнетѝл, несв.; Кого, какво. Упражнявам гнет; тормозя, потискам, измъчвам. Тази мисъл ме гнети, не ми дава спокойствие.

гнида

мн. гнѝди, ж. Яйце на въшка. Косата му е пълна с гниди.
прил. гнидав, гнѝдава, гнѝдаво, мн. гнѝдави.

гнидав

вж. гнида

гниене

вж. гния

гнил

гнѝла, гнѝло, мн. гнѝли, прил.
1. Който се е развалил, разрушил от продължително стоене и влага. Гнили круши.
2. Прен. Който е стигнал до духовен упадък. Гнила държава.
същ. гнилост, гнилостта̀, ж.

гнилост

вж. гнил

гния

гнѝеш, мин. св. гних, мин. прич. гнил, несв.
1. За органично вещество — разрушавам се, разлагам се от продължително стоене и влага.
2. Прен. Живея в тежки, лоши условия, които постепенно ме погубват. Ще гниеш по затворите.
същ. гниене, ср. Процес на гниене. Предпазвам от гниене.

гноен

гно̀йна, гно̀йно, мн. гно̀йни, прил. Който е пълен с гной или отделя гной. Гнойна пъпка. Гнойна ангина.

гной

гнойта̀, само ед., ж. Гъста жълтеникава течност, която се образува при възпаление или гниене на тъкан на жив организъм. Раната е пълна с гной.

гнойник

мед. вж. абсцес

гном

земен дух в образа на джудже, който живее дълбоко в земята и пази нейните съкровища

гносеологичен

вж. гносеология

гносеологически

вж. гносеология

гносеология

ж., само ед. Спец. Теоретично учение за познанието.
прил. гносеологичен, гносеологѝчна, гносеологѝчно, мн. гносеологѝчни.
прил. гносеологически, гносеологѝческа, гносеологѝческо, мн. гносеологѝчески.

гностицизъм

Направление в ранното християнство, а също и в исляма и юдейството в противовес на църковните канони даващо на всички посветени директен достъп до религиозните мистерии и вътрешното познание, поради което е било ревностно преследвано и унищожавано от официалната църква. Религиозно-философско учение, което разработва християнската догматика въз основа на неоплатонизма, питагорейството и други източни религиозни учения. Гностици е прието да се наричат представителите на религиозни течения, опитващи се да съчетаят евангелието с източно-елинистичната теософия, окултизма и митологията. Разцветът на гностицизма е през ІІ—ІІІ в. , но влиянието му е по-продължително. (източник)

гноя

гноѝш, мин. св. гноѝх, мин. прич. гноѝл, несв. За рана, цирей и под. — натрупвам и изпущам гной; бера (в 3 знач.).

гноясам

гноя̀саш, св. — вж. гноясвам.

гноясвам

гноя̀сваш, несв. и гноясам, св. За рана, цирей и под. — натрупвам гной. Брей, раната ти е гноясала.

гнус

м. и ж., неизм.
• Гнус ме е. — Изпитвам погнуса, отвращавам се; повдига ми се, повръща ми се.

гнусен

гну̀сна, гну̀сно, мн. гну̀сни, прил. Гаден, противен, отвратителен. Гнусна постъпка. Гнусна клевета.

гнуслив

гнуслѝва, гнуслѝво, мн. гнуслѝви, прил. Който се гнуси от малко. Той е много гнуслив.
същ. гнусливост, гнусливостта̀, ж.

гнусливост

вж. гнуслив

гнуснав

гнусна̀ва, гнусна̀во, мн. гнусна̀ви, прил.
1. Гнусен.
2. Разг. Гнуслив.
същ. гнуснавост, гнуснавостта̀, ж.

гнуснавост

вж. гнуснав

гнусота

ж., само ед. Това, което предизвиква погнуса, отвращение; гадост, мръсотия.

гнусотия

мн. гнусотѝи, ж. Обикн. мн. Гнусни прояви, думи и изрази. Говори гнусотии.

гнуся се

гнусѝш се, мин. св. гнусѝх се, мин. прич. гнусѝл се, несв.; от какво/от кого. Изпитвам отвращение, погнуса.

гняв

гневъ̀т, гнева̀, само ед., м. Чувство на силно възмущение и негодувание; яд, ярост. Треперя от гняв.

го

– вж. той и то.

гоблен

мн. гоблѐни, (два) гоблѐна, м. Бродирана картина за украса на стена.

говедар

говеда̀рят, говеда̀ря, мн. говеда̀ри, м. Човек, чието занятие е да пасе говеда, крави.
същ. умал. говедарче, мн. говеда̀рчета, ср.
прил. говедарски, говеда̀рска, говеда̀рско, мн. говеда̀рски.

говедарка

мн. говеда̀рки, ж. Жена говедар.

говедарник

мн. говеда̀рници, (два) говеда̀рника, м. Обор или място, където се затварят говедата.

говедарски

вж. говедар

говедарство

ср., само ед. Занятие на говедар.

говедарче

вж. говедар

говедо

мн. говѐда, ср.
1. Едро рогато тревопасно животно, което се отглежда от човека за мляко, месо и работа.
2. Прен. Грубо. За изразяване на оскърбително отношение към прост, недодялан човек или към човек, който върши пакости.
прил. говежди, говѐжда, говѐждо, мн. говѐжди (в 1 знач.). Говеждо месо. Говежди тор.

говежди

вж. говедо

говея

говѐеш, мин. св. говя̀х, мин. прич. говя̀л, несв.
1. Постя.
2. ист. За млада снаха — мълча, не говоря пред свекър и свекърва в израз на почит и от скромност.

говор

мн. го̀вори, (два) го̀вора, м.
1. Само ед. Говорене, устна реч. Дочух тих говор.
2. Само ед. Начин на произношение, на изговор; особеност на речта. По говора я познах.
3. Спец. Териториална форма на езика; диалект. Източни говори.
прил. говорен, го̀ворна, го̀ворно, мн. го̀ворни.
• Говорен апарат. — Спец. Органите, свързани с учленяването на звуковете.

говорен

вж. говор

говорене

вж. говоря

говорилня

мн. говорѝлни, ж. Разг. Пренебр. Място, където се водят дълги, безрезултатни разговори, обсъждания. Обърнахме заседанието на говорилня.

говорим

говорѝма, говорѝмо, мн. говорѝми, прил. Който е в устна, а не писмена форма. В говоримия език.

говорител

говорѝтелят, говорѝтеля, мн. говорѝтели, м.
1. Лице, което говори пред публика, което държи реч. Говорителите се сменяха един сред друг.
2. Длъжностно или упълномощено лице, което официално представя пред средствата за масово осведомяване информация от/за своята институция. Говорител на правителството. Говорител на президента. Говорител на партия.

говорителка

мн. говорѝтелки, ж. Жена говорител.

говоря

гово̀риш, мин. св. гово̀рих и говорѝх, мин. прич. гово̀рил и говорѝл, несв.
1. Използвам устна реч, владея устната реч или някакъв език. То е още малко, не може да говори. Говоря с грешки. Говорите ли български език?
2. Какво/за какво. Изразявам мислите си на глас, съобщавам. Говорих дълго. Говорих за новия град. Той говори само истината. Говоря бавно и с удоволствие.
3. С кого/на кого. Общувам, водя разговор. Искам да говоря с тебе. Не чуваш ли, на тебе говоря.
4. Произнасям реч, слово. Сега ще говори новият председател.
5. Свидетелствам. Това говори, че още в началото на века се развиват подобни процеси.
говори се. — Безл. Битува, съществува мнението. Говори се, че ще се женят.
говоря си. 1. — Говоря сам на себе си.
2. Само мн. Общуваме, поддържаме връзки, отношения. Не си говорим вече една година.
същ. говорене, ср.

годе

вж. кой-годе

годеж

мн. годѐжи, (два) годѐжа, м. Уговорка за близко сключване на брак между младеж и девойка пред родители и близки, както и празненство, на което се огласява тази уговорка. Обявявам годеж. Правя годеж. Празнувам годежа.
прил. годежен, годѐжна, годѐжно, мн. годѐжни. Годежен пръстен.

годежар

годежа̀рят, годежа̀ря, мн. годежа̀ри, м.
1. Човек, който е изпратен от страната на младежа да иска ръката на девойка от родителите ѝ.
2. Лице, което е поканено на годежно празненство.
прил. годежа̀рски, годежа̀рска, годежа̀рско, мн. годежа̀рски.

годежарка

мн. годежа̀рки, ж. Жена годежар.

годежен

вж. годеж

годен

го̀дна, го̀дно, мн. го̀дни, прил.
1. За човек — способен. Годен за военна служба.
2. Който удовлетворява определени изисквания. Годно за употреба.
същ. годност, годността̀, ж. Срок на годност.

годеник

мн. годенѝци, м. Младеж, който се е годил.

годеница

мн. годенѝци, ж. Девойка, която се е годила.

годеници

само мн. Младеж и девойка, които са се сгодили един за друг.

година

мн. годѝни, ж.
1. Период от време, равен на 12 календарни месеца. Изминаха две години. Нова година. Тя е на 18 години. На колко години си? Работя тук от 3 години. Работя тук трета година. В 1396 година България пада под турско робство. Следващата година.
2. Условно приет промеждутък от време, в който се завършва някакъв цикъл. Учебна година. Финансова година.
3. Само мн. Дълго време. От години не сме се виждали.
4. Само мн. Период, епоха. Години на изпитания. Трудни години. Студентски години.
5. Само мн. Възраст. Не си знае годините. В детските ми години.
6. Само ед. Годишнина (във 2 знач.).
• Високосна година. — Всяка четвърта година, в която месец февруари има 29 дни, та стават общо 366.
• За много години. — Разг. Благопожелание за дълъг живот.
• Календарна година. — Времето от 1 януари до 31 декември.
• Нова година. — Първи януари, приет като начало на календарната година.
• От година на година. — С всяка изминала година.
• С годините. — В течение на много години.

годинак

мн. година̀ци, м. Разг. Дете или животно на една година.
същ. умал. годиначе, мн. година̀чета, ср.

годиначе

вж. годинак

годинясам

годиня̀саш, св. — вж. годинясвам.

годинясвам

годиня̀сваш, несв. и годинясам, св. Разг. Застоявам се предълго някъде, забравям да си тръгна. Няма да годинясваш, я!

годишен

годѝшна, годѝшно, мн. годѝшни, прил.
1. Който се отнася до една година. Годишна заплата.
2. С който приключва една година. Годишен изпит.
3. Който става един път в годината; ежегоден. Годишен преглед.
• Годишно време. — Период от годината с определени климатични условия; сезон.

годишник

мн. годѝшници, (два) годѝшника, м. Сборник с научни трудове, който излиза един път всяка година. Годишник на университета.

годишнина

мн. годѝшнини, ж.
1. Календарна дата, отбелязваща, че от времето на едно събитие е изминала поредна година. Годишнина от сватбата ни.
2. Годишно течение на вестник, списание.

годност

вж. годен

годя

годѝш, мин. св. годѝх, мин. прич. годѝл, св. — вж. годявам.

годявам

годя̀ваш, несв. и годя, св.; Кого. Уреждам годеж, правя годеж.
годявам се/годя се. — Обявявам своя годеж.

годявка

мн. годя̀вки, ж. Годеж.

гоен

го̀йна, го̀йно, мн. го̀йни, прил. Разг. Тлъст, охранен. Гойно животно.

гозба

мн. го̀зби, ж. Ястие, манджа.
същ. умал. гозбица, мн. го̀збици, ж.

гозбица

вж. гозба

гол

го̀ла, го̀ло, мн. го̀ли, прил.
1. За човек или части на човешкото тяло — който няма на себе си дрехи. Голо тяло. Голи крака. Голи рамене.
2. За предмет, вещ, растение, площ — който не е покрит с това, което е обичайно за него. Гола маса. Голи клони. Голо поле.
3. Който не е покрит с косми, козина, пера. Гола глава. Голо птиченце.
4. Който е леко или лошо облечен. Не тръгвай гола, ще настинеш! Гол циганин.
5. Прен. Който е даден сам по себе си, без добавка, без украшения. Гола истина. Гол ентусиазъм. Голи надежди. • Гол-голеничък. Разг. Съвсем гол.
• С голи ръце. — Разг. Без оръжие или без инструменти.


го̀лът, го̀ла, мн. го̀лове, (два) го̀ла, м. Спец. Във футбола и при някои други спортни игри — вкарване на топката във вратата на противниковия отбор.

голгота

мн. голго̀ти, ж.
1. Само ед. Лобно място, място на мъки и гибел.
2. Прен. Мъка, страдание, терзание.

големец

мн. големцѝ, м. Разг. Лице с високо обществено или служебно положение.

големея се

големѐеш се, мин. св. големя̀х се, мин. прич. големя̀л се, несв. Придавам си по-голяма важност, отколкото имам; възгордявам се, надувам се. Започнаха да се големеят.

големина

мн. големинѝ, ж.
1. Размер. Инструменти с различна големина.
2. Величина, обем.

голишар

мн. голиша̀ри, (два) голиша̀ра, м. Малко птиче, което още не е покрито с перушина.
същ. умал. голишарче, мн. голиша̀рчета, ср.

голишарче

вж. голишар

голо-

Първа съставна част на сложни думи със значение който е непокрит, който е без това, което е обичайно за него, напр. голобрад, головрат, гологлав, гологръд, голосеменен.

голословен

голосло̀вна, голосло̀вно, мн. голосло̀вни, прил. Който не е подкрепен с доказателства или факти. Голословни твърдения.

голота

ж., само ед.
1. Състояние на гол.
2. Прен. Неприкритост, същина, същност. Лъсна цялата голота.

голотия

мн. голотѝи, ж.
1. Разг. Пренебр. Беден човек, голтак.
2. Разг. Обикн. мн. Непокрити, голи (в 1 знач.) места по човешкото тяло, които обикновено не се показват пред хората.

голтак

мн. голта̀ци, м. Разг. Пренебр. Много беден човек; бедняк, сиромах.

голтачка

мн. голта̀чки, ж. Разг. Пренебр. Жена голтак.

голубче

гълъбче

голф

го̀лфът, го̀лфа, само ед., м. Спец. Спортна игра на открито за двама души или двойки, при която малка топка се удря със специални тояжки, за да се вкара в малка дупка с възможно най-малък брой удари.


го̀лфът, го̀лфа, мн. го̀лфове, (два) го̀лфа, м. Вид спортни панталони с широки крачоли, пристегнати с тясна ивица плат в прасците.

голям

голя̀ма, голя̀мо, мн. голѐми, прил.
1. Значителен по размери, по сила. Голяма чанта. Голяма радост.
2. Значителен по количество и брой; многоброен, многочислен. Голямо ято птици.
3. Продължителен, дълготраен; дълъг. Голямо чакане падна.
4. Много важен, съществен, забележителен, изтъкнат. Голяма загуба. Голям писател.
5. На повече години или по-възрастен. Това е по-голямата ми дъщеря. Вече си голям, не бива да правиш така.
• Голяма работа! — Разг. Реплика за омаловажаване на нещо, за подчертаване, че няма да има отрицателни последици.
• Държа се на голямо. — Разг. Големея се, надувам се, правя се на важен.
• Мало и голямо. — Разг. Всички хора.
• Чудо голямо! — Разг. Реплика за изразяване на пренебрежително отношение към нещо станало или за омаловажаване на нещо.

гонадотропен

мед. Въздействащ на половите жлези, напр. гонадотропни хормони (фоликулостимулиращ хормон и лутеинизиращ хормон), продуцирани от предния дял на хипофизата, които влияят на половите жлези.

гонартрит

мед. Възпаление на колянната става.

гонг

го̀нгът, го̀нга, мн. го̀нгове, (два) го̀нга, м.
1. Ударен музикален инструмент във вид на метален диск, който се удря с дървен чук.
2. Камбанка, която се удря с чукче за даване на сигнал.

гондола

мн. гондо̀ли, ж.
1. Венецианска плоскодънна лодка с издигната предна част, която се управлява с едно гребло.
2. Спец. Саморазтоварващ се жп вагон за насипни материали.
3. Спец. Кош, окачен с въжета на летателен балон.
4. Метален кош за дребни или пакетирани търговски стоки в магазин на самообслужване.

гондолиер

мн. гондолиѐри, м. Лодкар на гондола (в 1 знач.).

гонене

вж. гоня

гонение

мн. гонѐния, ср. Преследване, тормоз. Подлагам на гонение.

гоненица

мн. го̀неници, ж. Детска игра, в която един гони останалите с цел да хване някого от тях. Играем на гоненица.

гонитба

ж., само ед.
1. Гонене, тичане след някого или нещо.
2. Преследване на някого, потискане, тормозене; гонение.
3. Прен. Стремеж за постигане на цел; надпревара.

гонка

мн. го̀нки, ж.
1. Бързо преследване на дивеч при ловуване.
2. Спец. При някои спортни състезания (езда, воден спорт) — цикъл от състезание по бързина. Първа гонка.
3. Жарг. Преследване, тормоз на младите войници в казармата.

гонорея

ж., само ед. Спец. В медицината — венерическата болест трипер.

гонче

мн. го̀нчета, ср. Ловно куче на зайци.

гоня

го̀ниш, мин. св. го̀них и гонѝх, мин. прич. го̀нил и гонѝл, несв.
1. Кого, какво. Тичам, за да настигна или уловя. Кучето гони котката.
2. Кого, какво. Пъдя, прогонвам, изпъждам. Аз ги гоня от тук, те пак идват.
3. Кого. Подлагам на гонение; преследвам, притеснявам, тормозя. Гонят ги като новобранци.
4. Прен. Какво. Стремя се да постигна цел. Цял живот гоних щастието, но все не успявах да се добера до него.
гоня се. — Само мн. Взаимно извършваме действието гонене (в 1 знач.).
същ. гонене, ср.

гора

мн. горѝ, ж.
1. Множество дървета, които растат на голяма площ. Отивам в гората. Минавам през гората. Гъста гора. Борова гора.
2. Диал. Планина.
същ. умал. горица, мн. горѝци, ж. (в 1 знач.).
същ. умал. горичка, мн. горѝчки, ж. (в 1 знач.). Брезова горичка.
прил. горски, го̀рска, го̀рско, мн. го̀рски. Горска поляна. Горски цветя. Горски климат.
• В гората расъл. — Разг. Див, прост. Ти в гората ли си расъл?
• Хващам гората. — Разг. Отивам надалече, незнайно къде, запилявам се.

горд

го̀рда, го̀рдо, мн. го̀рди, прил.
1. Който има чувство за собствено достойнство и осъзнава своето превъзходство. Горд човек.
2. Който изразява или съдържа чувство за достойнство и превъзходство. Горда осанка.
3. Който изпитва чувство на удовлетворение, задоволство. Аз съм горд с твоите успехи.
4. Надменен, високомерен; горделив. Върви горда, горда.
същ. гордост, гордостта̀, ж. Изпитвам гордост.
нареч. гордо. Говоря гордо.

горделив

горделѝва, горделѝво, мн. горделѝви, прил. Надменен, високомерен, надут, важен. Горделива жена. Горделив поглед.
същ. горделивост, горделивостта̀, ж.

горделивец

мн. горделѝвци, м. Горделив човек.

горделивост

вж. горделив

гордея се

гордѐеш се, мин. св. гордя̀х се, мин. прич. гордя̀л се, несв. Горд съм, чувствам се горд (в 3 и 4 знач.). Гордея се с тебе. Много се гордее тоя.

гордиев

В съчет. Гордиев възел: а) мит. много сложен възел, с който цар Гордий завързвал ярема към колесницата си. Който успеел да го развърже, щял да властва над Азия. Единствен Александър Македонски просто го разсякъл с меча си. б) Прен. заплетен, трудноразрешим въпрос.

гордо

вж. горд

гордост

вж. горд

горе

нареч.
1. На високо, на по-високо място. Горе, на върха.
2. На по-високо място в служебната йерархия. Ще отида и по-горе, да знаете!
3. Само в сравнителна степен: по-горе. Преди това, в предходния текст. Както казах по-горе.
4. Само в сравнителна степен: по-горе. По-добре, с по-добри качества. С какво стояха по-горе от него освен с богатствата си?


-долу нареч. Разг. Приблизително, почти, около. – Готов ли си за изпита? — Горе-долу.

горен

го̀рна, го̀рно, мн. го̀рни, прил.
1. Който е горе, на по-високо място. На горния етаж.
2. Който е на по-високо място в служебната йерархия. Горна инстанция.
3. Който е по-горе (в 3 знач.). В горния текст.
4. За дреха — връхен, върху другите дрехи. Горно облекло.

горест

горестта̀, само ед., ж. Печал, мъка, скръб.
прил. горестен, го̀рестна, го̀рестно, мн. го̀рестни.

горестен

вж. горест

горещ

горѐща, горѐщо, мн. горѐщи, прил.
1. Който има висока температура. Горещо мляко. Горещ ден. Горещо време.
2. Прен. Пламенен, страстен. Горещо желание.
3. Прен. Пълен с напрежение. Гореща стрелба.
нареч. горещо. Започва да става горещо.

горещина

мн. горещинѝ, ж.
1. Само ед. Висока температура, силна топлина. Как стоиш в тая горещина?
2. Горещо време, жега, зной. Големи горещини бяха това лято.
3. Прен. Пламенност, страст.

горещо

вж. горещ

горещя се

горещѝш се, мин. св. горещѝх се, мин. прич. горещѝл се, несв. Паля се, вълнувам се, говоря разпалено. По-спокойно, не се горещи толкова!

горивен

вж. гориво

гориво

мн. горива̀, ср. Материали и вещества за отопление или като източник на енергия — за привеждане на мотор в движение.
прил. горивен, горѝвна, горѝвно, мн. горѝвни. Горивни материали. Горивна смес.
• Твърдо гориво. — Каменни въглища, дърва и др.
• Течно гориво. — Нефт, газ и др.

горила

мн. горѝли, ж. Едра човекоподобна маймуна, която живее в Централна Африка.

горист

горѝста, горѝсто, мн. горѝсти, прил. Който е покрит с гора. Гориста местност.

горица

вж. гора

горичка

вж. гора

горкана

мн. горка̀ни, ж. Разг. Жена за окайване, за съжаление.

горкичък

вж. горък

горко

нареч.
• Горко ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им). — За израз на съчувствие, съжаление, окайване. Ох, горко ми!

горнило

мн. горнѝла, ср.
1. Грънчарска или рударска пещ.
2. Прен. Само ед. Изпитания, преживявания, мъки. В горнилото на войната.

горница

мн. го̀рници, ж.
1. Горната част на нещо; горнище.
2. Парична сума, която е свръх дадена или определена.

горнище

мн. го̀рнища, ср.
1. Горна част на дреха, която се състои от две части.
2. Горно място.

горняк

м., само ед. Вятър откъм планината, от север. Духна горнякът.

горолом

м., само ед. Диал. Силен, унищожителен вятър, който ломи, чупи дърветата.
прил. гороломен, гороло̀мна, гороло̀мно, мн. гороло̀мни.

гороломен

вж. горолом

гороцвет

мн. гороцвѐти, (два) гороцвѐта, м. Диал. Общо название на някои горски цветя: момина сълза, иглика.

горски

го̀рският, го̀рския, мн. го̀рски, м. Разг. Длъжностно лице — пазач на гора.

горча

горчѝш, мин. св. горча̀х, мин. прич. горча̀л, несв. Само в трето лице, ед. и мн. Имам горчив вкус. Лекарството горчи. Кафето горчи.
• Горчи/горчат ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им). — Усещам горчив вкус. Лекарството ми горчи. Не ти ли горчи кафето без захар?

горчив

горчѝва, горчѝво, мн. горчѝви, прил.
1. Който има своеобразен, неприятен вкус на хинин, пелин.
2. Прен. Който предизвиква или изразява мъка, скръб, неприятност. Горчива истина. Горчива усмивка.
същ. горчивина, ж. С горчивина. • Горчиво! Възглас от гостите на сватба, с който подканят младоженците да се целунат.

горчивина

вж. горчив

горчилка

мн. горчѝлки, ж.
1. Горчив вкус, горчивина.
2. Прен. Огорчение, мъка, страдание. Остана горчилката от обидите.

горчило

мн. горчила̀, ср. Название на всяко нещо, което има горчив вкус. Такива горчила не мога да пия.

горчица

ж., само ед. Пикантна подправка от синапено семе.

горък

го̀рка, го̀рко, мн. го̀рки, прил.
1. Който е изпълнен с мъка и скръб. Горък плач.
2. Който е за окайване; клет, жалък, злощастен. Горките деца. Горкото животно.
нареч. горко. Заплака горко.
прил. умал. горкичък, горкѝчка, горкѝчко, мн. горкѝчки (във 2 знач.). Горкичкото котенце.

горя

горѝш, мин. св. горя̀х, мин. прич. горя̀л, несв.
1. Поддавам се на действието на огън, обхванат съм от огън. Избухна пожар, дърветата три дни горяха.
2. Издавам пламък и грея, топля, светя. Свещта гори. Печката гори. Слънцето гори.
3. Прен. Имам висока температура. Челото ти гори.
4. Прен. Блестя. Ненавист гори в очите ѝ.
5. Прен. Изпитвам силно чувство. Горя от нетърпение. Горя от любопитство.


горѝш, мин. св. горѝх, мин. прич. горѝл, несв.
1. Какво. Подлагам на действието на огън; запалвам. Започна да гори старите си писма.
2. Какво. Употребявам за отопление или осветление. Горите ли въглища?
3. Прен. Разг. Кого, какво. Причинявам страдание, мъка, силни душевни вълнения. Цял живот ли ще ми гориш душата?

горянин

мн. горя̀ни, м.
1. Диал. Планинец.
2. ист. Разг. Лице от въоръженото съпротивително движение срещу комунистическата власт през 50-те години на ХХ век.

господ

м., само ед. Бог (във 2 знач.).
• Господ здраве да ти дава! — Разг. Благопожелание за здраве.
• Господ да те убие/Убил те господ! — Разг. Клетва: да ти се случи нещастие, да умреш.
• Дал (ти) господ добро! — Разг. Реплика в отговор на поздрав.
• Господи/Боже господи! — Разг. Като възклицание за изразяване на различни чувства (радост, удивление, недоумение, изненада, страх, отчаяние, мъка, недоволство, възмущение и др.).

господар

господа̀рят, господа̀ря, мн. господа̀ри, м.
1. Остар. Владетел, властелин.
2. Остар. Богат човек; човек, който притежава имот, животни и др.
3. Прен. Този, който има власт над някого или нещо. Ти не си господар на сърцето ми.
прил. господарски, господа̀рска, господа̀рско, мн. господа̀рски. Господарски тон.

господарка

мн. господа̀рки, ж. Жена господар.

господарски

вж. господар

господарствам

господа̀рстваш, несв. Изпълнявам роля на господар; разпореждам се като господар.

господарствувам

господа̀рствуваш, несв. Господарствам.

господин

мн. господа̀, зват. господѝне, м.
1. За назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае. Кой е онзи господин с очилата? Господата от полицията пак идваха.
2. Само в зват. Като официално обръщение към мъж, чието име говорещият не знае. Господине, елате с мен!
3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на мъж или за обръщение към него. Господин Иванов днес няма да идва. Господин Иванов, търсят Ви по телефона. Господин директор! Господа депутати! Господин професор!

господствам

госпо̀дстваш, несв.
1. Господарствам.
2. Прен. Доминирам, преобладавам, налагам се. В науката господства мнението.

господствувам

госпо̀дствуваш, несв. Господствам.

госпожа

и госпожа, мн. госпо̀жи, зват. госпо̀жо и госпожа̀, ж.
1. За назоваване на която и да е непозната немного млада жена или на жена, чието име говорещият не знае. Една госпожа те търси.
2. Само в зват. Като официално обръщение към омъжена или по-възрастна жена, чието име говорещият не знае. Кажете, госпожо! Госпожо, забравихте си чантата!
3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на жена или за обръщение към нея. Госпожа Каназирска днес няма да идва. Госпожа Каназирска! Госпожо Каназирска! Госпожо декан!

госпожица

мн. госпо̀жици, зват. госпо̀жице, ж.
1. За назоваване на която и да е непозната млада жена, девойка. Една красива госпожица те търси.
2. Само в зват. Като официално обръщение към неомъжена жена или към девойка, чието име говорещият не знае. Госпожице, прекалявате!
3. В съчетание обикн. с фамилното име — за учтиво назоваване на неомъжена жена или на девойка или за обръщение към тях. Госпожица Клара Мечкова. Госпожице Мечкова!

госпъл

Жанр в музиката, който води началото си от църковните песнопения на чернокожите американски християни.
(от английски Gospel, „Евангелие“, „Благовестие“)

гост

го̀стът, го̀ста, мн. го̀сти, м.
1. Лице, което посещава дома на някого, за да се срещне с домакините в знак на уважение или приятелски чувства. Имаме гост. Чакаме гости.
2. Външно, странично лице, поканено да присъства някъде. Гост на тържеството.
3. Посетител. Гостите на хотела.
• На гости. — В качеството на гост. Отивам на гости.

гостенин

мн. го̀сти, м. Разг. Гост.

гостенка

мн. го̀стенки, ж. Жена гост.

гостилница

мн. гостѝлници, ж. Ресторант от по-ниска категория. Гостилница “Здраве”.

гостилничар

гостилнича̀рят, гостилнича̀ря, мн. гостилнича̀ри, м. Съдържател на гостилница.
прил. гостилнича̀рски, гостилнича̀рска, гостилнича̀рско, мн. гостилнича̀рски.

гостилничарка

мн. гостилнича̀рки, ж. Жена гостилничар.

гостолюбие

Библейско тълкуване: В Из. 2:16-20 и Съд. 13:2-15, 19:1-9, срещаме едни чудесни описания за древното гостолюбие. Може би те са внушили легендите у гърците и римляните, които описват боговете си ходещи по пътищата, оприличени на пътници, за да изпитат гостолюбието на хората — Евр. 13:2.

Ранните християни считали приемането на странници за едно от главните си задължения — Рим. 12:13; 1Тим. 5:10, (виж Странник), като помнели думите на Спасителя, че който приеме един от неговите, него приема, и че който даде на странник нещо, дори само чаша студена вода, няма да изгуби наградата си — Мт. 10:40-42, 25:34-45. И наистина, те изпълнявали това задължение с готовност и от все сърце. Това тяхно качество било толкова впечатляващо, че дори и самите езичници се възхищавали от него. Те приемали в домовете си всички странници, а най-вече своите по вяра. По онова време Христовите последователи рядко тръгвали на път без препоръчителни писма, в които се потвърждавала тяхната вяра и навсякъде където имало християни били приемани с радост. Двете по-малки послания от Йоан са такива препоръчителни писма.

гостоприемен

гостоприѐмна, гостоприѐмно, мн. гостоприѐмни, прил. Който обича да приема гости и се отнася с голямо внимание към гостите си. Гостоприемни домакини.
същ. гостоприѐмство, ср. Благодаря за гостоприемството.

гостувам

госту̀ваш, несв.
1. На кого, у кого. Пребивавам като гост (в 1 и 2 знач.). Не сме им гостували отдавна. На университета гостува делегация.
2. Участвам като гост в спортно състезание, представление, концерт и др. Следващата неделя футболният отбор ще гостува в Русе. В града гостуват известни музиканти.

гостя

гостѝш, мин. св. гостѝх, мин. прич. гостѝл, св. — вж. гощавам.

готварница

мн. готва̀рници, ж. Място, помещение, където се приготвя храна за повече хора; кухня.

готварски

готва̀рска, готва̀рско, мн. готва̀рски, прил. Който се отнася до готвене на ястия. Готварска печка. Готварско изкуство.
• Готварска сол. — Сол, с която се посолява, подправя ястие, храна.

готварство

ср., само ед. Изкуство да се приготвят ястия; кулинарно изкуство. Уча готварство.

готвач

мн. готва̀чи, м. Човек, чиято професия е да готви ястия.

готвачка

мн. готва̀чки, ж. Жена готвач.

готвене

вж. готвя

готвя

го̀твиш, мин. св. го̀твих и готвѝх, мин. прич. го̀твил и готвѝл, несв.
1. Какво. Правя, приготвям ястие (варя, пека, пържа го). През свободното си време обичам да готвя. Какво готвиш?
2. Какво. Правя да стане готов за използване; приготвям. Готвя новата си книга за издаване. Готвя уроците си.
3. Кого, за какво/за какъв. Подготвям, обучавам. Готвя го за мой заместник. Готвя го за изпитите.
4. Какво. Замислям, проектирам, тъкмя, кроя. Готви нов удар. – готвя се. 1. За какво. Подготвям се. Готвя се за изпитите. Готвя се за най-лошото.
2. Възнамерявам, каня се, тъкмя се. Тъкмо се готвех да си тръгвам.
същ. готвене, ср.

готика

ж., само ед. Средновековен архитектурен стил в Западна Европа, който се характеризира с островърхи кули, арки, сводове и с изобилие на орнаменти.
прил. готически, готѝческа, готѝческо, мн. готѝчески. Готически стил.

готин

го̀тина, го̀тино, мн. го̀тини, прил. Жарг. Хубав, приятен.

готически

вж. готика

готов

гото̀ва, гото̀во, мн. гото̀ви, прил.
1. Който е завършен, който е окончателно направен. Готов ли е обядът? Списанието е готово за печат.
2. Който се е приготвил, подготвил. Готов ли си да тръгваме? Готов съм за изпита.
3. Склонен, съгласен; способен. Готов съм на всичко.
• Готово облекло. — Дрехи, изработени във фабрика, които са предназначени за продажба; конфекция.

готован

мн. готова̀новци, м. Разг. Пренебр. Човек, който не се труди, а живее наготово, като използва другите.

готована

мн. готова̀ни, ж. Разг. Пренебр. Жена готован.

готовност

готовността̀, само ед., ж.
1. Желание, добра воля да се направи нещо. Изразявам готовност да помогна.
2. Състояние на подготвеност. Имай готовност за утре!

гофрети

мн., гофрѐта, ж. Квадратни вафли с шоколадов пълнеж.